РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. гр. София , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600180 по описа за 2021 година
Производството е по реда на по реда на Глава 21-ва чл.306 ал.1 т.1 вр. ал.3 НПК.
ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба на осъдения Г. Д. Д., чрез служебния му
защитник - адв.К.М. от САК, срещу протоколно определение от 05.04.2021г. на III – ти
състав на СНС, с което съдът, по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК и на основание чл. 25 ал.1 вр. с
чл. 23 ал.1 от НК е групирал две от наложените наказания по влезли в сила наказателно
осъдителни съдебни актове, за които са били налице условията за определянето на едно
общо, най-тежко наказание измежду наложените наказания по следните влезли в сила
съдебни актове:
- НОХД №1193/2020г. на СНС, приключило със споразумение от 05.04.2021г. с което
на Д. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ години и ШЕСТ
месеца за извършено от неопределена дата в началото на 2019г. до 03.09.2019г.
престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 пр.2 НК.
- НОХД №3754/2020г. на СГС приключило със споразумение от 18.11.2020г., с което
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ години и „ГЛОБА“ в размер
на 80 000лв., за извършено на 05.06.2020г. престъпление, при условията на опасен рецидив
по чл.354а ал.2 т.4 вр. чл.354а ал.1пр.4 алт.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“А“ и чл.55 ал.1 т.1 НК.
На основание чл.59 ал.1 НК, съдът е приспаднал времето, през което осъдения Д. е
1
бил задържан с мярка „задържане под стража“, по ЗМВР и НПК, считано от 05.06.2020г. до
18.11.2020г.
С въззивната частна жалба се иска отмяна на определението на първостепенния съд в
частта, с която на основание чл.24 НК, първоначално определеното общо най-тежко
наказание от 3 (ТРИ ГОДИНИ) е увеличено с 1 година и 6 месеца (ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА), до общо четири години и шест месеца, като на основание чл.23 ал.3 НК към така
определеното увеличено общо наказание е присъединено изцяло наложеното му
кумулативно наказание „ГЛОБА“ в размер на 80 000лв. по НОХД №3754/2020г. на СГС. В
жалбата не се съдържа искане за събиране на нови доказателства. Възразява се срещу
увеличаването на единното общо най - тежко наказание, което съдът е аргументирал с
изпълнение целите на наказанието по см. на чл.36 НК. Възразява се и срещу
присъединяването на наказанието „Глоба“, в пълен размер. Наведени са доводи, че
прокурорът не е претендирал увеличаване на определеното общо най - тежко наказание,
както и присъединяването на „Глоба“ – та изцяло, което е сторено в атакувания акт от
решаващия съд, като се твърди, че без искане на прокурора съдът не може да приложи
атакуваното увеличение по чл.24 НК.
В проведеното открито заседание на съда от 02.06.2021г. редовно призовани се
явяват осъденият, и въззивен жалбоподател Г. Д. Д. доведен от органите на ОЗ „Охрана“,
заедно със служебния си защитник, адв.М..
Представителят на държавното обвинение, от състава на апелативната
специализирана прокуратура, настоява съда да остави молбата на осъденият и защитника му
без уважение, като излага аргументи, че определеното едно общо най – тежко увеличено
наказание правилно е било увеличено, поради доказателствата за високата степен на
обществена опасност на осъдения, както и че глобата правилно е била присъединена изцяло.
Настоява съдът да потвърди определението на първостепенният съд в обжалваните му
части.
В хода на съдебните прения, осъденият и защитникът му пледират, въззивната им
жалба да бъде уважена. Настояват за отмяната на първоинстанционното определение в
частта, с която определеното общо наказание е увеличено на основание чл.24 НК с ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. И двете страни (осъдения и защитника) не поддържат
жалбата, относно присъединяването на наказанието „Глоба“ в размер на 80 000 лв., но
доколкото същата не е оттеглена до даване ход на съдебните прения (по арг. на чл.324 ал.1
НПК), съдът е длъжен да се произнесе по нея, въпреки че не се поддържа от страните, които
са я включили в жалбата си. С жалбата не се оспорва акта на първостепенният съд в
останалата му част, с която е определено едно общо най - тежко наказание и на основание
чл.59 ал.1 НК е приспаднато времето, през което осъдения Д. е бил задържан с мярка
„задържане под стража“, по ЗМВР и НПК, считано от 05.06.2020г. до 18.11.2020г.
2
В жалбата се излагат мотиви и защитни твърдения, че не са налице никакви
обстоятелства, които да допринасят да бъде увеличено определеното едно общо най - тежко
наказание, като защитата изразява несъгласие с доводите на прокурора, че за високата степен
на обществена опасност на осъдения Д., следва да се отчита съдебното му минало. Иска се
отмяната на определението в частта, в която на основание чл.24 НК съда е увеличил с ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА определеното му общо най-тежко наказание.
Защитникът и осъдения, в хода на съдебните прения заявяват, че не поддържат
жалбата, подадена в частта срещу определението на съда, в частта относно присъединеното
изцяло на основание чл.23 ал.3 НК, на наказание „Глоба“. Доколкото жалбата не е оттеглена
до даване ход на съдебните прения, каквато процесуална възможност предвижда законът в
чл.324 ал.1 НПК, то и съдът приема, че изразеното мнение на защитника и осъдения, че не
поддържат в тази част жалбата, няма процесуално значене като нейното оттегляне.
В този смисъл настоящия състав на АСНС, дължи произнасяне по жалбата и в частта,
насочена срещу присъединеното изцяло наказание „Глоба“ в размер на 80 000лв, наложено
по едно от делата, а именно по НОХД №3754/2020г. на СГС, което е включено в
кумулативната група.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата
по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл.314, ал. 1
от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от защитника на лице, което има право на жалба, но
разгледана по същество е неоснователна.
С определение по реда на чл.306 ал.1 НПК първостепенният съд, като е съобразил
правилото на чл.25 ал.1 вр. 23 ал.1 НК е достигнал до правилни констатации, че наложените
наказания по описаните две наказателни производства са в отношения на съвкупност,
доколкото всяко едно от деянията по посочените присъди е извършено преди да има влязла
в сила присъда, за което и да е от тях, като е определил за изтърпяване едно общо и по –
тежкото от двете наложени наказания.
На основание чл.24 НК, първостепенният съд е увеличил така определеното общо,
най - тежко наказание „лишаване от свобода“ на осъденото лице, с 1 (една) година и 6 (шест)
месеца лишаване от свобода, като по този начин, увеличеното най-тежко общо наказание, е
определено в размер общо на 4 (четири) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода. На
основание чл.23 ал.3 НК правилно е присъединил изцяло наложеното му кумулативно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 80 000лв. На основание чл. 57 ал.2 от ЗИНЗС, съдът е
определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
в затвор.
За преценка законосъобразността на решението на СНС да увеличи с ГОДИНА И
3
ШЕСТ МЕСЕЦА срока на определеното при условията на съвкупност общо наказание
„лишаване от свобода“, въззивният съд самостоятелно констатира, че общото наказание е
определено за извършени престъпни деяния, са за престъпления по чл.354а ал.2 НК, като по
едно от тях, наказанието е наложено след като Д. вече е бил осъждан (с одобрено
споразумение) по НОХД 3806/2015г. на СГС на лишаване от свобода за тежко умишлено
престъпление с наказание, не по – малко от една година (в случая на ПЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода), изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 ал.1 НК.
На второ място, следва да се отбележи, че и двете наказания по настоящата
кумулативна група са били наложени за деяния извършени с користна цел, а наказанието по
НОХД №1193/2020г. на СНС е за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 пр.2 НК, т.е за
ръководство на организираната престъпна група, която си е поставила за цел съгласувано
извършване на наркоразпространение, за неправомерно получаване на финансови средства с
престъпен произход от продажба на наркотици. В този смисъл, правилно е присъединено
изцяло наложеното наказание „Глоба“, което е насочено срещу поставените нелегитимни
финансови цели за неправомерното обогатяване, които осъденият Д. е преследвал като
ръководител на престъпното сдружение, създадено с користна цел за извършване на
престъпления по чл.354а ал.2 НК.
Настоящият съдебен състав отчита, че правилно първостепенният съд е отдал в
конкретния случай приоритет на индивидуалната превенция при изграждането на суверенна
преценка за приложението на чл.24 НК, с оглед изпълнение на заложените от закона цели. С
увеличаването на наказанието с една година и шест месеца, съдът правилно е отчел
посочените по горе индивидуализиращи деянията елементи от криминалната деятелност,
като основателно е завишил наложеното за нея наказание с максималния възможен в закона
срок.
Въззивният състав отчита, че решаващия съд правилно е обмислил и преценил целите
на наложеното увеличено общо най-тежко наказание, основателно е съобразил, както
доказателствата за естеството и случаите на предходната му съдимост, така и липсата на
превъзпитателен ефект от изтърпените до момента наказания. Обективен факт е, че
наложените наказания не са постигнали целите на индивидуалната превенция по см. на
чл.36 НК, по отношение осъдения Д., доколкото същия е продължил да участва съзнателно
и съвместно с други лица в наркоразпространение с користна цел, като е налице и престъпно
надграждане на това участие, в сравнение с предходните му деяния, за които е бил осъждан.
При наложеното наказание по НОХД №1193/2020г. на СНС, се е признал за виновен да е
осъществил изпълнителното деяние по чл.321 НК, в качеството му на ръководител на
организирана престъпна група, поради което, правилно решаващия съд е завишил
определеното общо най-тежко наказание с една втора, в максималния позволен от закона
размер.
В този смисъл с атакуваното определение, решаващият съд е постигнал справедлив
4
баланс между срока на наложеното наказание и и заложените от закона целите на
наказанието, за прилагане на индивидуално насочената наказателната репресия за
възпитателно предупредително въздействие, както върху осъденото лице, така и върху
членове на обществото, с което е акцентирано върху липсата на ефективно въздействие за
поправяне и превъзпитаване на Д., в резултат на предходните му осъждания.
Прилагането на разпоредбата на чл.24 от НК за увеличаване на общото наказание,
определено по отделните осъждания на дееца, е предвидено в закона като самостоятелно
правомощие на решаващия съд, дори да не е направено такова искане от прокурорът. За да
достигне до извод за необходимост от приложението на чл.24 от НК, първоинстанционният
съд самостоятелно изследва цялостната престъпна дейност на осъдения Д. и след като
правилно е приел, че е лице с висока степен на обществена опасност и изградени престъпни
навици е осъществил и правилно правоприлагането в производството по чл.306 НПК. Тази
дейност на съда не е обвързана от искането или липсата на такова от държавното обвинение
за увеличаване на определеното общо наказание по реда на чл.24 НК. Иначе казано,
обществената опасност на деянията, включени в съвкупността, техният характер и тежест,
последователност във времето и всички останали обстоятелства, при които са извършени,
допринасят за правилна оценка за личната обществена опасност на дееца, което е
резултирало законосъобразно в постановеното от СНС, като е довело до увеличаване с
максималния размер на основание чл.24 НК на така определеното единно общо наказание. В
този смисъл възраженията на защитата на осъдения Д., че съдът е надхвърлил правомощията
си са неоснователни. Мотиви в същия смисъл са изложени и в РЕШЕНИЕ № 192 от
17.04.2013г. по н. д. № 592/2013 г., н. к., І н. о. на ВКС: „Прилагането на разпоредбата на
чл. 24 от НК и увеличаване на общото наказание, определено по отделните осъждания на
дееца, е предвидено в закона като право на решаващия съд. За приложението на
разпоредбата на чл. 24 от НК не се изисква нарочно искане от прокурора, поради което
съдът не е обвързан от неговата процесуална позиция. Затова, поддържаните в този
аспект доводи са неоснователни.“
При цялостна служебна проверка бе констатирано, че атакуваното определение е
правилно и законосъобразно, а изтъкнатите от защитата доводи по доказателствата, не могат
да послужат, а и не са налице други основания за отмяната на атакуваното определение.
След като не са налице законовите условия за отмяна или изменение на атакуваното
определение, IV състав на АСНС, воден от изложените съображения и на основание чл.341,
ал.1 във вр. с чл.306, ал.1, т.2 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.04.2021г. постановено от III – ти
състав на Специализирания наказателен съд.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6