№ 140
гр. гр. Добрич , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20213200500261 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, като е образувано по частна жалба на
„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД – гр.Добрич, чрез упълномощения
юрисконсулт, срещу определение от 08.04.2021г., с което е прекратено производството по
гр.д.№2877/2020г. на Добричкия районен съд и е постановено връщане на подадената от
частния жалбоподател искова молба, по която то е образувано.
С оплакване за неправилност на обжалваното определение се настоява за неговата отмяна и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор насрещната страна Й. П. К., чрез упълномощения адвокат, оспорва
частната жалба и моли за потвърждаване на атакуваното с нея определение.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от
„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД срещу Й. П. К. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответницата, за които е издадена
заповед за изпълнение №824/19.08.2020г. по ч.гр.д.№1999/2020г. на Добричкия районен съд.
Заповед №824/19.08.2020г. по ч.гр.д.№1999/2020г. на ДРС е по чл.410 от ГПК и е за
изпълнение на парични задължения на Й. П. К. към „Водоснабдяване и канализация
Добрич“АД, а именно – сумата 2 850 лева по фактура №36975/17.10.2019г., съставляваща
цена на водоснабдителни и канализационни услуги, предоставени от кредитора на длъжника
1
в обект в с.Ц., – и сумата 212.17 лева, съставляваща обезщетение за забава на главното
парично задължение в размер на законната лихва върху него за периода от 17.11.2019г. до
17.08.2020г.
С оглед подаденото от длъжника в срока и по реда на чл.414 от ГПК възражение,
кредиторът е предявил иска за установяване съществуването на вземанията му, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ответницата Й. П. К. е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, предоставяни от ищцовото дружество във
водоснабден обект в с.Ц.; на 21.09.2019г. служители на ищеца извършили проверка в
посочения обект; при проверката било установено, че във водомерната шахта, преди
водомера е монтиран кран, през който се черпи вода, без да преминава през водомера и да се
измерва от него; за нерегламентираното и неотчетено ползване на ВиК услуги ищецът
начислил разход на вода по реда на чл.35 ал.6 от НУРПППВИК и издал фактура
№36975/17.10.2019г. за цената на така начислените ВиК услуги, ползвани от ответницата.
Същата не е платила паричното задължение.
За да прекрати производството, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е
недопустим. Прието е, че с исковата молба главното задължение от 2 850 лева се претендира
като санкция за незаконно присъединяване към водоснабдителната система и то е различно
от заявеното в заповедното производство основание на вземането, което е в същия размер,
но съставлява цена на предоставени от ищеца и ползвани от ответницата водоснабдителни
канализационни услуги.
Така приетото е неправилно. Действително, в исковата молба е употребен изразът „санкция
за разход на вода“, което обаче не означава, че се иска установяване на задължение –
санкция. Поначало терминът „санкция“ е правна квалификация на отрицателни последици за
лице, извършило правонарушение, но съдът не е обвързан от правната квалификация, която
ищецът дава на претенцията си ответникът да понесе едни или други отрицателни за него
правни последици. За основанието на претенцията следва да се съди от всички, изложени в
исковата молба обстоятелства в съвкупност и в тяхната взаимовръзка, а не от един отделен
/не на място и неправилно употребен/ израз, дори и той да е преповторен устно в съдебно
заседание. В случая изложеното в исковата молба е твърде непрецизно, но е достатъчно
ясно, за да се направи извод, че главното вземане, чието установяване се иска, съставлява
цена на ползвани от ответницата водоснабдителни и канализационни услуги. Фактически
такива услуги могат да са ползвани както при надлежно отчитане през водомера, така и без
да са били отчетени през водомер. И в двата случая обаче ползвателят дължи да заплати
цената на ползваните от него услуги, като съгласно чл.37 ал.1 от НУРПППВИК във втория
случай дължимата цена се определя на база разход на вода, изчислен /защото не е измерен
през водомера/ по правилото на чл.35 ал.6 от НУРПППВИК. Вероятно, защото в хипотезата
на чл.37 ал.1 от НУРПППВИК разходът на вода не е реален, а предполагаем от правната
2
норма, ищецът употребява термина „санкция“, но разпоредбата не предвижда санкция, а ред
за установяване на обема на предоставени/ползвани водоснабдителни и канализационни
услуги при неизмерена през водомера вода. Самото поставяне на разпоредбата в глава шеста
„Заплащане на услугите ВиК“ на НУРПППВИК показва, че тя въвежда способ за
установяване на обема неизмерена вода при незаконно черпене на такава от водопроводната
мрежа и изчисляване на тази база на размера на задължението по чл.32 от НУРПППВИК за
плащане на потребените услуги. Всъщност, в исковата молба, извън еднократно
употребеното „санкция за разход на вода“, изложените от ищеца обстоятелства в съвкупност
достатъчно ясно показват, че главното парично задължение, чието установяване се иска е за
стойността на водоснабдителните и канализационни услуги, които ответницата е ползвала
без измерване и при незаконно черпене /по много обстоятелствен начин описано/ на вода
преди водомера.
От изложеното следва, че е налице съответствие /по размер и основание/ на главното
парично вземане на ищеца от ответницата, за което е издадена заповедта за изпълнение и за
чието установяване е предявен искът по чл.422 ал.1 от ГПК, който поради това не е
недопустим. Съответно, същото се отнася и до акцесорното вземане за обезщетение за
забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 08.04.2021г., с което е прекратено производството по гр.д.
№2877/2020г. на Добричкия районен съд и е постановено връщане на исковата молба, и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3