Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ……………..2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, VI въззивен състав в публично заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Елка Григорова и с участието на прокурор
Митко Димитров, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНОХД № 4226 по
описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 24.01.2018 г.
по НОХД № 22582/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 94-ти с-в, подсъдимият И.Д.И. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 201, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК,
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението
на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от 3
години, както и наказание „лишаване от право да заема материалноотговорна
длъжност“ за срок от една година.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия И.Д.И. на
основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на „П.“ ООД, ЕИК ******** сумата от 5 186,
84 лв. /пет хиляди сто осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ - имуществени
вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието
до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата в тежест на подсъдимия И. са възложени
направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба
от защитника на подсъдимия И. – адв. В., в която се излагат доводи за неправилност на присъдата, доколкото
обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, като се моли
последната да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият И. да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В
отговор на депозираната въззивна жалба по делото е постъпило писмено становище
от повереника на гражданския ищец – адв. Ч.. В последното се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна и немотивирана, а атакуваната
присъда правилна и законосъобразна. Сочи се, че постановената присъда почива на
събрания по делото доказателствен материал – гласни и писмени доказателства,
които са били взети предвид от първоинстанционния съд и доказват по несъмнен и
безспорен начин обвинението.
В закрито съдебно заседание от
07.11.2018
г. по реда на чл. 327 и сл. от НПК въззивният съд прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, разпит на
свидетели и изслушване на експертизи, като в този смисъл не е необходимо
провеждане на въззивно съдебно следствие.
Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия И.
– адв. В. моли обжалваната присъда да бъде отменена като незаконосъобразна и
необоснована. Изразява становище, че липсват преки доказателства за извършване
на престъпление от страна подзащитния му. Счита обвинението за недоказано по
безспорен и категоричен начин, с оглед на което моли присъдата на първоинстанционния
съд да бъде отменена, а подсъдимият – да бъде оправдан. В заключение моли да
бъде отхвърлен и предявеният срещу подсъдимия граждански иск.
Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна
с оглед ангажираните по делото доказателства. Изразява становище, че първоинстанционният
съд при постановяване на своя акт е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, а при налагане на наказанието се е съобразил, както с
отегчаващите, така и с данните за личността на дееца, с оглед на което е
определил едно справедливо наказание. В заключение предлага първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
В предоставената му възможност за последна дума подсъдимият
И. моли да бъде оправдан.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
и становищата на страните, доводите, изложени в жалбата, и като провери
законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с
разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка. Контролираният съд е положил необходимите усилия за
установяване на обстоятелствата по делото, като е направил своите
доказателствени изводи въз основа събрания по делото доказателствен материал.
След изпълнение на задължението си да извърши собствен
анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че
събраните по делото доказателства разкриват фактическа обстановка, която не се
различава съществено от възприетата от районния съд, а именно:
Подсъдимият И.Д.И., с ЕГН **********. е роден на ***г.,
в гр. Русе, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, живущ ***. Към инкриминираната дата последният бил неосъждан.
На 01.02.2013 г. между подсъдимия И.И., в качеството му
на работник, и „П.“ ООД, представлявано от управителя М.С., в
качеството му на работодател, бил сключен трудов договор № 1288/01.02.2013г. С
процесния договор подсъдимият бил назначен на
длъжност „работник зареждане на рафтове“, с код по НКПД: ****, в търговски
обект на дружеството „П.“ ООД - И.А., находящ се в гр. София, на ул. „**************.
Съгласно длъжностната характеристика за заеманата от подсъдимия длъжност същият
приемал парични суми, връщал ресто и издавал касови бележки и фактури,
отговарял за опазване на поверените му стоки от повреди и носел отговорност за
констатирани липси на стоки.
На 02.01.2014 г. към сключения трудов договор на
основание чл. 119 от КТ било подписано и допълнително споразумение с оглед
промяна в размера на трудовото възнаграждение на подсъдимия.
След подписване на договора подсъдимият И. изпълнявал
функциите на касиер. Заедно с И. към този момент в търговския обект на
дружеството на ул. „С.******** работели още свидетелите В.Г./на длъжност
касиер/, И.Н./на длъжност приемчик/, Д.А./на длъжност отговорник - смяна/, П.П./заемащ
длъжност касиер/, С.Т.и Г.Г./на длъжност „работник зареждане на рафтове“ и
изпълняващ и функциите на касиер/.
От края на 2013г., въпреки че не бил преназначен на друга
длъжност, съответно не му била връчена нова длъжностна характеристика, подсъдимият
И. започнал да изпълнява длъжността „управител“ на обекта на дружеството „П.“
ООД, ***. Като управител в задълженията на подсъдимия И. се включвало да отчита
оборота от касите на отделните касиери при приключване на смените им, да
изготвя финансов отчет на обекта, който да изпраща към централния офис на
дружеството, както и да съставя опис на паричните суми, съставляващи оборот от
съответния ден, да окомплектова оборота, като ценна пратка, и да го предава на
служителите на СОТ 161. Механизмът на отчитане на оборота в търговския обект, в
които работел подсъдимият, включвал следните действия: първо при приключване на
работа всеки касиер в обекта вадел отчет за касата си от фискалното устройство,
преброявал фактическата наличност в касата, сравнявал я с оборота съгласно
извадения отчет и записвал сумата на лист хартия, след което парите, заедно с
отчета на касата и саморъчно изготвения отчет, се поставяли в плик. В случай,
че фактическата и отчетената наличност не съвпадали касиерът следвало да
сигнализира съответното материалноотговорно лице в обекта. Плика с паричната
сума, извадения от системата отчет и листа с отразения оборот на касата за
съответната смяна, касиерът предавал на лицето, заемащо материалноотговорна
длъжност, което се намирало в обекта при приключване на смяната, а именно управителя
или приемчика на обекта. Впоследствие управителят или приемникът сравнявал
сумата, отразена от касиера в предадения отчет, с отчетената наличност от
фискалното устройство, и ако двете стойности съвпадали в присъствието на
съответния касиер прибирал предадения плик в намиращия се офис към обекта сейф.
След това управителят/приемникът следвало да изготви дневен финансов отчет, да
попълни водена в обекта тетрадка с дневния оборот, в която се вписвал оборота
от всеки ден, да изпрати изготвения дневен финансов отчет към централния офис
на „П.“ООД, както и да изготви опис на парите, който да предаде на служителите
от инкасо фирмата, обслужваща съответния обект, заедно с ценната пратка, която
съдържала оборотни парични средства.
Към инкриминирания период в обекта, в който работил
подсъдимият, находящ се на ул. „С.******** достъп до сейфа имали единствено
подсъдимият И. и свидетелката И.П./с предишно фамилно име Н./, заемаща
длъжността приемчик, доколкото, касиерите в обекта можели единствено да
поставят пари в сейфа (в присъствието на управителя или приемчика), но не и да
го отварят и съответно – да изваждат парични суми от там, тъй като сейфът бил
снабден със секретен код, с който последните не разполагали.
На 18.02.2014г. подсъдимият И.И. бил на работа в обекта
на дружеството, находящ се на ул. „С.********, като изпълнявал функциите на
управител. Оборотът за деня, отчетен от касиерите, сред които и свидетелкатаГ.,
бил в размер на 4294,11 лева, като последният бил предаден на подсъдимия.
Последният вписал сумите от оборота във водената в обекта книга, където се записвали
оборотите от всеки ден, като взел решение да присвои за себе си част от
оборотните средства на обекта и не отчел и задържал сума в размер на 1564, 11
лева. Подсъдимият изготвил и опис на ценна пратка, като предал описа, заедно с
ценната пратка на служителите от „СОТ“ 161 - свидетелите С.С.и К. Т..
На следващия ден 19.02.2014г. подсъдимият отново бил
на работа в търговския обект, изпълнявайки функциите на управител. След
приключване на работния ден касиерите, които били на смяна (сред които отново
била свидетелката ВаняГ.), предали оборота за деня в размер на 4378,96 лева на
подсъдимия И., като последният го прибрал в сейфа. Подсъдимият отново взел
решение да задържи за себе си част от сумата и в изпълнение на това решение
присвоил, като не отчел, а задържал за себе си сума в размер на 3622,73 лева.
Подсъдимият И. изготвил вписал отчета за деня във водената в обекта книга.
По този начин подсъдимият И. присвоил от
П.“ООД парична сума в общ размер от
5186.84 лева, като след 19.02.2014 г. повече не се появил на работа
При съпоставка на сумите вписани във водената в обекта
тетрадка, на оборота от обекта съгласно изготвените впоследствие от
свидетелката П.Н./ дневни отчети и на подадените от СОТ 161 данни, след
обработка на ценните пратки, от служителите на дружеството „П.“ ООД били
установени липси в размер на присвоените от подсъдимия суми, като за случая бил
подаден сигнал в полицията.
Както фактическите констатации, така и правните изводи
на районния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото,
противно на доводите на защитата, същите почиват на вярна и точна интерпретация
на събрания по делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите К. Г. /вкл. и приобщени на основание чл.
281 ал. 4 вр. ал. 1 НПК от досъдебното производство/, В.Б./вкл. и приобщени на
основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 НПК от досъдебното производство/, С.С./вкл. и
приобщени на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 НПК от досъдебното
производство/, К.Т./вкл. и приобщени на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 НПК
от досъдебното производство/, В.Г./вкл. и приобщени на основание чл. 281 ал. 4
вр. ал. 1 НПК от досъдебното производство/, И.Н./вкл. и приобщени на основание
чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 НПК от досъдебното производство/, Т.А./вкл. и приобщени
на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 НПК от досъдебното производство/, Д.А./вкл.
и приобщени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 НПК от досъдебното
производство/, Д.С., Т.С.- В., П.П./вкл. и приобщени на основание чл. 281 ал. 4
вр. ал. 1 НПК от досъдебното производство/, С.Т., Г.Г./приобщени на основание
чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 4 НПК/; писмените доказателства - трудов договор №
1288/01.02.2013г. /л. 26, том I ДП/, длъжностна характеристика за длъжността
„работник зареждане на рафтове“ /л. 27, том I, ДП/, допълнително споразумение №
679/02.01.2014г. /л. 24, том I ДП/, извлечения от счетоводната система на „П.“ ООД
/том I, л. 29 - л. 57 ДП/, 3 броя разпечатки от фирмения софтуер от СОТ изх. №
023/18.01.2016г. /том 2 ДП, л. 135 - 138/, 2 броя отчети от фискална памет,
оригинал на опис на ценна пратка № *********, копие на опис на ценна пратка №
*********, копие на опис на ценна пратка № *********, справка за съдимост на
подсъдимото лице, способите за доказване - заключения на съдебно-графическа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствените
изводи, до които е достигнал районният съд, като намира, че контролираната
инстанция е събрала необходимите доказателства и доказателствени средства за
изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала
процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на страните да сочат
доказателства. От друга страна, атакуваната присъда е постановена след
задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
своята съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения,
кои доказателствени източници кредитира и защо, с които съображения настоящият
съдебен състав изцяло се съгласява.
При направен самостоятелен анализ на доказателствата
по делото, въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на районния съд
относно доказаността на инкриминираното деяние и на неговото авторство.
В подкрепа фактологията на събитията правилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите –Г., П.Н./, А., П. и Г., дадени пред съда,
законосъобразно
допълнение с дадените от свидетелите показания на досъдебната фаза на процеса,
приобщени по делото на съответното процесуално основание. При доказателствена
проверка на процесните гласни доказателствени средства въззивната инстанция
подобно на първия съд оценява последните като конкретни по съдържание,
последователни като изложение, непредубедени по характер (доколкото не се
констатира заинтересованост на свидетелите от изхода на делото – никои от
последните не е служител на процесното юридическо лице към момента на
депозиране на свидетелски показания в съдебно заседание), кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал, с оглед на което им се
доверява. Според настоящия съдебен състав констатираните противоречия
(незначителни разминавания и липса на спомен за обстоятелства, за които
свидетелите са дали сведения в хода на досъдебното производство), наложили
прочитане на показанията им, дадени пред орган на разследването, не внасят
съмнения в достоверността на изложеното от свидетелите, като въззивният съд
прима, че констатираните несъответствия в показанията им от двете фази на
процеса, следва да бъдат разрешени в полза на тези дадени от свидетелите пред
органите на разследването, доколкото същите са дадени в по-близък момент до
инкриминирания, като нормално в тях действителността да е намерила по-обективно
и по-правдиво отражение.
От процесните гласни доказателствени средства се
установява по безспорен начин, че подсъдимият И. към инкриминирания период е
изпълнявал фактически функциите на управител в процесния търговски обект, в
които функции се включвали действия по отчитане на оборота на магазина. Подобно
на първата инстанция въззивният съд констатира, че показанията на процесните
свидетели не разкриват противоречия и относно механизма на отчитане на оборота,
а именно, че лицето, което приема паричните суми от касиерите (съгласно
свидетелитеГ., А., П.Н./, Б., последното освен управителя може да бъде и
приемчика или отговорник-смяна) първо сравнява дали отчетената наличност
отговаря на фактическата, впоследствие изготвя дневния финансов отчет, изпраща
го към централния офис на дружеството, съставя опис на паричните суми,
съставляващи оборот от съответния ден, окомплектова оборота като ценна пратка и
я предава на служителите от инкасо фирмата, обслужваща съответния обект. Видно
от процесната група свидетелски показания се доказва безпротиворечиво и
обстоятелството, че изпълнявайки функциите на управител в процесния обект
подсъдимият И. е имал достъп до сейфа, в който се съхранявал отчетения от
касиерите оборот, както и, че заедно с управителя, принципно достъп до сейфа
имали приемчика и отговорникът на обекта. Видно от показанията на св.А. /на
длъжност отговорник – смяна/ и свидетелката И.П./с предишно фамилно име Н./,
заемаща длъжността приемчик в обекта, се установява обстоятелството, че към
инкриминирания период достъп до сейфа заедно с подсъдимото лице, е имала единствено
св. И.П., доколкото касиерите в това число и св. А. /отговорник-смяна/ са имали
възможност да поставят в сейфа парични средства посредством специално направен
за това процеп, но не и да взимат пари от него, предвид факта, че с паролата за
отварянето му били снабдени единствено управителя (подсъдимото лице) и
приемчика св. И.П.. От показанията на свидетелката В.Г.въззивната инстанция
изгради фактическите си изводи, относно факта, че на инкриминираните в обвинението
дати (18.02.2014г. и 19.02.2014 г.) на смяна в търговския обект, изпълнявайки
функциите си на управител, е бил именно подсъдимият И.. В приобщените по делото
показания на свидетелката от досъдебната фаза на процеса, последната е
категорична, че подсъдимият е бил на работа в търговския обект на процесните
дати, като дава сведения и за обстоятелството, че е отчела оборота от касата
именно на него. Така изложеното от свидетелката намира подкрепа и в приложените
по делото писмени доказателства, а именно описи на ценни пратки №********* от
19.02.2014 г. №********* от 18.02.2014 г., видно от които ценните пратки на
посочените дати са били предадени на служителите на СОТ 161 именно от
подсъдимото лице, в заключението на изготвената и приетата по делото графическата
експертиза, съгласно която ръкописният текст върху оригинал на бланка за ценна
пратка № ********* за оборота на магазин „Промаркет“ от дата 19.02.2014 г. и върху
копие на бланка за ценна пратка №********* от 18.02.2014 г. е написан от И.Д.И.,
както и в разпечатките от фирмения софтуер за обработка на ценни пратки от СОТ,
които съдържат информация за името на упълномощеното лице, което е приготвило
ценната пратка – а именно И.И., с оглед на което им се довери. Предвид горното
въззивната инстанция не кредитира с доверие изложеното от свидетелката И.П./с
предишно фамилно име Н./, че на 19.02.2014г. последната е била на работа, а
подсъдимият И. не се явил, доколкото последните се явяват изолирани,
неподкрепени от останалите ангажирани по делото доказателства.
Подобно на първия съд настоящият съдебен състав констатира еднопосочност и
непротиворечивост в показанията на свидетелитеГ., П., А. и П. по отношение
на обстоятелството, че при отчитане на оборотите от отделните каси при
приключване на смяната на всеки касиер, съответното материалноотговорно лице е
упражнявало контрол по отношение фактическата наличност и съответствието
ѝ с отчетената, като е проверявало предадената от касиера сума, с оглед
на което кредитира така посоченото обстоятелство с доверие.
Настоящата въззивна инстанция, аналогично на
предходната възприема показанията на свидетелите В.Б.и И.П.по повод установените
от тях липси при сравняване на наличните суми и отчетите за оборота на обекта
към от инкриминираните дати с доверие. Подобно на първия съд, настоящият
съдебен състав констатира известни несъответствия в показанията на двете
свидетелки около обстоятелства, дали св. Б. се е обадила първа на приемчика П.,
доколкото са липсвали отчети за дата 18.02.2014 г. и 19.02.2014 г. или
последната първа е потърсила св. Б. с оглед неявяването на подсъдимия И. на
работа, както и около обстоятелството имало ли е изготвени отчети, или след проведен
разговор между двете свидетелки приемчикът П. тепърва е изготвила такива.
Процесните
разминавания според настоящия съдебен състав сами по себе си не се явяват
основание показанията на двете свидетелки да бъдат изключени от
доказателствената основа, както и да бъде отречена достоверността им, доколкото
по отношение на основния факт, включен в предмета на доказване, а именно установените
липси при съпоставка на сумите от отчетите за инкриминираните дати и наличните
средства, в изложеното от двете свидетелки се констатира еднопосочност и
категоричност. В показанията си св. Б. дава сведения и за конкретния размер на
констатираните липси, а именно около 5000 лева. Въззивният съд намира за
съществено при проверка на достоверността на показанията на процесните свидетелки,
че на съобщените от тях сведения по повод констатираните липси на парични
средства за инкриминираните дати, кореспондира установеното от вещото лице,
изготвило ССчЕ, имащо за задача да отговори на въпроса дали има ли разлика между
отчетените по фискалната памет и реално внесените суми за инкриминирания
период. От процесното заключение се установява с категоричност, че общият
размер на липсващата сума от оборота на процесния обект за периода 18.02.2014
г.- 19.02.2014 г. е 5 186.84 лева, от които за 18.02.2014г. е констатирана
липса от 1564.11 лева, а за 19.02.2014 г.
липса от 3622.73 лева. Както правилно е констатирал и
първоинстанционният съд по време на изслушването си в съдебно заседание вещото
лице е разяснило подробно въз основа на какви доказателства е дало отговор на
поставените задачи, както и информация за начина, по който е установил конкретния размер на липсващите
суми, а именно чрез съпоставка на оборота за съответния ден, отчитайки касовите
бонове, плащането с карти и сторнираните суми, с осчетоводените липси. В
съдебно заседание експертът е разяснил и причините за разликата между сумите,
посочени в експертното заключение като оборот за съответния ден, и сумата,
отразена в описа към предадените от обекта ценни пратки за инкриминираните
дати, обясняваща се с факта, че ценната пратка съдържа оборота от дневната
смяна заедно с оборота от втората смяна на предишния ден.
Предвид горните
съображения и доколкото въззивният съд не намери основание да се съмнява в
обективността, безпристрастността и наличието специалните познания на експерта,
намери процесното заключение за обективно и компетентно изготвено, с оглед на
което изгради фактическите си изводи относно конкретния размер на присвоените
от подсъдимия суми именно позовавайки се на заключителните извод на вещото лице
обективирани в приетата по делото експертиза.
Както правилно е констатирал и първоинстанционният, съществена
роля при изясняване на подлежащите на доказване факти по делото, конкретно
относно авторството на деянието, имат показанията на св. К. Г. – управител на
търговски обект на „П.“ ООД и св. Т.А.– на длъжност „Човешки ресурси“ в
процесното дружество, вкл. и приобщените частично, по реда на чл. 281 от НПК показания
на свидетелите от досъдебното производство. От изложеното от двамата свидетели се установяват обстоятелствата
около инициираната от подсъдимия И.
среща със свидетелите Г. и Асенова, по време на която последният е признал пред
двамата свидетели, че е присвоил неправомерно сумата от 5200 лева от оборота на
процесния търговски обект. Констатираната липса на спомен за така описаната
среща по време на разпита на свидетелите в съдебно заседание, наложило
прочитане на показанията им от досъдебната фаза на процеса, според настоящия
съдебен състав не внася съмнения в достоверността на изложените тях обстоятелства,
доколкото след прочитане на показанията им от досъдебното производство и
двамата свидетели потвърждават, че именно прочетеното им отговаря на
действителността. Въззивната инстанция, от своя страна, отдава констатираната
пълна липса на спомен у св.А.за проведената в нейно присъствие среща с
подсъдимия, на изтеклия дълъг период от време от осъществилите събития до
разпита ѝ в съдебно заседание, както и на голямото текучество на
служители във фирмата, за което свидетелката дава сведения по време на разпита
ѝ пред съда. Тук следва да се отбележи, че процесните изявления
на подсъдимия пред свидетелитеА.и Г. безспорно имат характер на извънпроцесуално
признание /доколкото не са дадени пред орган на разследването по време на проведен
разпит/, но първият съд е стигнал до верен извод, че последните могат да бъдат
ценени от съда. Аргумент в подкрепа на горната теза, се явява фактът, че в наказателното
процесуално право липсват норми, с които да се определя предварително кръгът от
обстоятелства, които не могат да се установяват със свидетелски показания. Принципът
е, че разпитаните свидетели могат да установяват всички факти и събития от
обективната действителност, които лично са възприели. В тази насока
процесуалните норми не съдържат ограничения и забрани. От горното следва извод,
че при разпита на свидетел може да се установяват извънпроцесуални изявления на
други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретен наказателен
процес придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига последният лично да
ги е възприел. Относимо за анализа на фактите, представляващи извънпроцесуално
признание на подсъдимия, е и това, че в практиката си ВКС нееднократно е
приемал, че извънпроцесуалното признание на дееца не е доказателствено
средство, а е факт, който подлежи на установяване с всички допустими от закона
доказателствени средства. Ето защо според настоящата инстанция съдът има право
да цени извънпроцесуалните признания на подсъдимия, като съвкупност от факти,
подлежащи на проверка чрез съпоставянето им с фактите, изяснени чрез другите
доказателствени източници, а не като доказателствено средство. Без съмнение
процесуално нарушение ще бъде налице, ако осъдителната присъда се основава
единствено на свидетелски показания за извънсъдебно признание за извършено
престъпление, или ако между процесните свидетелските показания, разкриващи
извънсъдебно
признание от страна на подсъдимото лице за извършено престъпление и останалите доказателствени средства е налице
съществено противоречие. В настоящия случай обаче това не е така. При съвкупната оценка на установеното от
направеното самопризнание от страна на подсъдимия И. пред свидетелитеА.и Г.,
съпоставено с останалите доказателства по делото, а именно ангажираните гласни
доказателствени средства, от които безпротиворечиво се установява, че към
инкриминираните дати именно подсъдимото лице е било на работа в обекта,
изпълнявайки функциите на управител, в резултат на което впоследствие за
процесните дати били установени липси на парични средства от оборота, а подсъдимият
повече не се явил на работа, водят към обоснован извод относно авторството на
извършеното престъпление. Предвид горното въззивната инстанция намира за
правилно решението на първия съд да кредитира с доверие заявеното от
свидетелите по повод поведението на подсъдимия след констатираните липси от
оборота на процесния търговски обект.
Въззивната инстанция възприе с доверие останалата част
от показанията на св.А.и Г., включително в частта, в която свидетелят Г. дава
сведения, че е бил упълномощен да провежда обучение на колеги, включително и за
длъжност „управител на обект“, като в тази връзка помагал и на подсъдимия И..
Подобно на контролираната инстанция, настоящият съдебен състав не се довери на
изложеното от свидетеля Г., че до сейфът на обекта достъп е имал единствено
управителя, както и че единствено управителят е можел да отчита оборота на
магазина, доколкото така посочените обстоятелство се опровергават по
категоричен начин от показанията на останалите свидетели, заемащи определена длъжност
в процесния магазин и запознати пряко с организацията в конкретния търговски
обект.
Съдът в този му състав, аналогично на предходния,
кредитира показанията на свидетелите С.С., К. Т., Д.С., Т.С.- В., П.П.– всички
служители на инкасо фирмата „СОТ – 161“, обслужваща процесния търговски обект,
от които се установяват обстоятелствата около приемането и обработка на
въпросните ценни пратки. Също както контролираната инстанция, въззивният съд не
възприема за достоверно посоченото от свидетеля Т., че винаги е приемал ценната
пратка от управителя на магазина, доколкото така посоченото обстоятелство се
опровергава от показанията на останалите свидетели (служителите на процесния
търговски обект, според който ценната пратка можело да бъде предадена и от
приемчика), като от друга страна, според показанията на самия свидетелТ.лицето,
което е предавало пратката не се е легитимирало пред него, с оглед последният
не могъл да разполага с надеждна информация за лицето, изпращащо ценната
пратка.
В подкрепа на
фактологията на събитията, районният съд правилно е кредитирал множеството
писмени доказателства, приложени по делото. При служебната проверка на
изброените по-горе такива, настоящият съдебен състав констатира, че последните
изхождат от лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приемат за
недостоверни и неотговарящи на обективната действителността, отразените в тях
обстоятелства.
Констатация относно съдебното минало на
подсъдимия, първият съд законосъобразно е извел въз основа на наличната по
делото справки за съдимост по отношение на подсъдимия И.И..
Настоящият съдебен състав намира за обективно и
компетентно изготвено заключението на приетата по делото графическа експертиза
– обективирана в Протокол №774-Е/2014 г. От последната се установява по
категоричен начин, че ръкописният текст върху оригинал на бланка за ценна
пратка № ********* за оборота на магазин „Промаркет“ от дата 19.02.2014 г. и
върху копие на бланка за ценна пратка
№********* от 18.02.2014 г., е изписан
от И.Д.И..
Както правилно е преценил
първоинстанционният съд, тази доказателствена основа е достатъчна и годна, за
да обоснове фактът на извършване на престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК от
страна на подсъдимия И.Д.И., както и да изясни
обстоятелствата, при които са протекли събитията и точната тяхна хронология.
От обективна страна – от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че за времето от 18.02.2014г. до
19.02.2014г. в гр. София в магазин „Промаркет”, намиращ се на ул. *******,
подсъдимият И.Д.И., в качеството на
длъжностно лице /по смисъла на по чл.93, т.1. от НК „длъжностно лице“ е това,
на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или
постоянно: б) работа, свързана с пазене на чуждо имущество в друго юридическо
лице....”/, на длъжност „работник-зареждане на рафтове” код по НКПД 93340001,
по силата на трудов договор с №1288/01.02.2013г. и допълнително споразумение с
№679/02.01.2014г., сключен с дружество „П.” ООД, но фактически изпълнявал
функциите на „управител” на магазин „Промаркет” възложени му устно през
м.декември на 2013г. от упълномощения управител на търговския обект – К. В. Г.,
при условията на продължавано престъпление, като с две деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав, на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, присвоил /като не е отчел и задържал
за себе си/ чужди пари /общо в размер на 5186,84лв., собственост на дружество „П.“
ООД с представляващ и управляващ Т.П.С./, връчени в това му качество да ги
пази, както следва:
1. На 18.02.2014г. в гр.София в магазин „Промаркет”,
намиращ се на ул. *******, като длъжностно лице на длъжност “работник-
зареждане на рафтове” по силата на трудов договор е №1288/01.02.2013г. и с
Допълнително споразумение е №679/02.01.2014г„ сключен е дружество “П.”ООД, но
фактически изпълнявал функциите на „управител” на магазин „Промаркет”,
възложени му устно през м. декември на 2013г. от упълномощения управител на
търговския обект - К. В. Г., е присвоил /като не е отчел и задържал за себе си/
чужди пари /сумата от 1564,11лв. собственост на дружество „П.”ООД с
представляващ и управляващ Т.П.С./, връчени в това му качество да ги пази;
2. На 19.02.2014г. в гр.София в магазин „Промаркет”,
намиращ се на ул. *******, като длъжностно лице на длъжност “работник-
зареждане на рафтове”, по силата на трудов договор е №1288/01.02.2013г. и е
Допълнително споразумение е №679/02.01.2014г„ сключен с дружество „П.”ООД, но
фактически изпълнявал функциите на „управител” на магазин „Промаркет” възложени
му устно през м.декември на 2013г. от упълномощения управител на търговския обект
-К. В. Г., е присвоил /като не е отчел и задържал за себе си/ чужди пари
/сумата от 3622,73лв. собственост на дружество „П.”ООД е представляващ и
управляващ Т.П.С./, връчени в това му качество да ги пази.
Противно на възраженията на защитата, според въззивния
съд от обективна страна се установява, че подсъдимият И. е имал качеството
„длъжностно лице“ към момента на извършване на инкриминираното деянието. Процесното
възражение е намерило своя отговор още в мотивите на обжалваната присъда, като
първоинстанционният съд е мотивирал подробно това свое заключение. Въззивната
инстанция изцяло споделя изводите на контролираната инстанция в тази насока,
като счита, че независимо от факта, че подсъдимият И. е бил назначен на
длъжност „работник зареждане на рафтове“, доколкото се установи, че към
инкриминираните дати е бил в период на обучение, като е изпълнявал фактически
функциите на управител на обекта, и именно в това му качество реализираният от
търговската дейност оборот му е бил поверен за съхранение и отчитане, както и с
оглед постановеното в цитираното от първия съд тълкувателно постановление ППВС
№ 3/1970г., а именно че длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ и
„б“ НК стават и тези, на които устно се възложи от ръководни длъжностни лица,
които могат да ги назначат на работа, да извършват отчетническа дейност в
държавно предприетия, учреждение, кооперация, като ако от момента на устното
възлагане на работа до издаването на писмена заповед те присвояват повереното
им обществено имущество, последните извършват длъжностно присвояване, то по
делото безспорно се установява, че подсъдимият е присвоил инкриминираните
парични суми в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.
„б“ от НК
Законосъобразно районният съд е преценил, че всички
елементи от фактическия състав на престъплението длъжностно присвояване са
налице.
За
съставомерността на престъплението длъжностно присвояване е необходимо да се
установи, че длъжностното лице е присвоило чужди пари, вещи или други ценности,
както и че тези чужди движими вещи са му били връчени в това му качество или са
му били поверени, за да ги пази или управлява. Безспорно, за да е налице
„присвояване“ е необходимо да бъде установено неправомерно разпореждане на
длъжностно лице с повереното му имущество като със свое (фактическият състав на
противоправното разпореждане може да включва изразходване на средствата за лични
нужди, облагодетелстване на трети лица, покриване на задължения на трети лица и
др.). „Своенето“, от своя страна, представлява промяна на отношението на дееца
към повереното му имущество и се изразява в предприемане на действия по
разпореждане с това имущество като със свое - в свой или в чужд интерес. Винаги
когато деецът промени отношението си към повереното му имущество и започне да
го управлява и изразходва в свой или в чужд интерес, той го свои и осъществява
изпълнителното деяние на длъжностното присвояване по чл. 201 от НК. Самото
противозаконно разпореждане с чуждо имущество може да се изрази в юридическо
или фактическо разпореждане.
В конкретния случая се установи, че подсъдимият И. макар и
да не е бил назначен на длъжност „управител“ по силата на трудов договор
фактически е изпълнявал функциите на управител (назначен с устна заповед), като
именно в това му качество реализираният от търговската дейност на обекта
паричен оборот му е бил поверен за съхраняване и отчитане, както и че на инкриминираните
дати подсъдимият е напуснал работното си място, вземайки със себе си част от
оборота, изразходвайки го за свои лични нужди (с оглед установените по
категоричен начин липси).
Както правилно е отбелязал районният съд в практиката рядко
е възможно да се съберат доказателства, за конкретните разпоредителни действия
на дееца с присвоеното имущество. Горното от своя страна обаче, противно на
доводите на защитата, не притежава характеристиките да изключи отговорността на
подсъдимия за извършеното от него инкриминирано деяние, доколкото установената
липса от паричния оборот сама по себе си свидетелства за разпореждане с
паричните средства от страна на подсъдимия, като със свои. В подкрепа на горния
извод се явяват установените по делото обстоятелства, а именно, че на
посочените в обвинението две дати касиерите са отчели оборотните средства
именно на подсъдимия, (който е изпълнявал функциите на управител в обекта, като
съгласно установената в обекта практика е проверил дали фактическата наличност
съответства на отчетената), доказа се още, че на двете дати именно подсъдимият И.
е лицето, което е изготвило описите на ценните пратки (съгласно заключението на
графическата експертиза), както и че на 18.02.2014 и 19.02.2014г. именно И. е
лицето, предало оборота на служителите от СОТ (видно от разпечатки от фирмения
софтуер за обработка на ценни пратки от СОТ), което според установената в
дружеството практика означава, че именно той е описал паричните суми и изготвил
дневните отчети. От друга страна липсват данни (с оглед показанията на
разпитаните свидетели) подсъдимото лице да е съобщил за несъответствия в
оборотните суми. Предвид горното районният съд е стигнал до верен извод,
противно на застъпената от защитата теза, че множеството косвени доказателства
с обстоятелствата, предмет на доказване, съвкупността им и тяхната
взаимовръзка, налагат единствено възможния извод, че именно подсъдимият е имал
достъп до оборотните суми на обекта на инкриминираните две дати, именно на него
последните са били отчетени, след което И. е присвоил, като е задържал за себе
част от тях, като не е отчел инкриминираните суми на своя работодател.
Вярно е,
както отбелязва защитата, че абстрактно и теоретично съществува възможността
инкриминираната парична сума да е била отнета не от подсъдимия, а от
свидетелката П.Н./, за която беше установено, че като приемчик на обекта, е
имала достъп до съхраняваните в сейфа суми, като в възможно последната да дава
неверни показания, за да прикрие своето участие в престъплението. От тази
гледна точка показанията на свидетелката П. следва да се оценяват и през
призмата на поведението на самия подсъдим на инкриминираната дати и в дните
непосредствено след това. Видно от ангажираните по делото гласни
доказателствени средства никои от свидетелите не дава сведения за изразено от
страна на подсъдимия намерение да напусне работа, подсъдимият обаче, след дата
19.02.2014г. повече така и не се явил на работа, а съгласно показанията на
свидетелите Г. иА.е инициирал среща по време на която е признал пред тях за присвояването
на сума около 5200 лева. Предвид горното според настоящия въззивен съд с оглед
цялостното поведение на подсъдимия, при съпоставка с останалите ангажирани по
делото доказателствени източници, се установява по безспорен начин
съпричастността му към инкриминираното деяние.
Изразеното от защитата становище, че по делото не се
установяват по безспорен начин какъв е размерът на липсващите парични средства,
не се възприема от въззивната инстанция. Подобно на СРС, настоящият съдебен
състав намира заключението на съдебно-счетоводната експертиза за компетентно,
пълно и безпротиворечиво. Ползваните от вещото лице писмени доказателства са
дали възможност за пълен и несъмнен анализ на изследваните касови операции по
прихода и разхода на процесния търговски обект за инкриминираните дати, като констатираната
разлика между оборота за процесния период и отчетената сума от подсъдимия, е безспорно установена, с оглед на което доказана
се явява и настъпила имуществена вреда в патримониума на
ощетеното юридическо лице.
По отношение на субективния елемент на престъплението
длъжностно присвояване, настоящият съдебен състав споделя изводите на
първостепенния съд, че престъплението е извършено и реализирано умишлено /при
форма на вина пряк умисъл/. Подсъдимият И. е съзнавал противообществения
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че владее инкриминираните парични суми
/отчетения му оборот/ при това въз основа на длъжностното си качество, съзнавал
е, че процесните парични средства са били собственост на работодателя му „П.”ООД,
както и, че извършва противозаконно разпореждане с тях (неотчитайки ги) и по
този начин лишава собственика им от възможността да ги ползва и да се
разпорежда с тях.
Налице са и признаците на продължавано престъпление,
тъй като е безспорно доказано се явява обстоятелството, че подсъдимият И. е
осъществил двете деяния, които осъществяват признаците на престъплението по чл.
201 от НК през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което последващите се явяват продължение на
предшестващите от субективна и обективна страна /ТР № 3 от 15.02.1971 г. по н.
д. № 32/1970 г., ОСНК на ВС/.
Въззивната инстанция изразява пълно съгласие с първата
и по отношение на индивидуализацията на наказанието за престъплението,
извършено от подсъдимия И..
Правилно районният съдия е преценил наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите му
характеристични данни (с оглед липсата на данни за други противообществени
прояви), както и младата му възраст. Като отегчаващо вината обстоятелство,
резонно е било преценен значителния размер на причинената имотна вреда, към
инкриминирания период (надхвърляща неколкократно размера на минималната работна
заплата, установена за страната през инкриминирания период – 340, 00 лева
съгласно ПМС № 249/31.10.2013 г.), както и обстоятелството, че се касае за
извършени от подсъдимия две деяния.
С оглед на така посочените смекчаващи обстоятелства,
настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че
същите не са достатъчни, за да бъде приложен чл. 55 от НК, а именно за
определяне на наказание под най-ниския предел или за замяна на предвиденото в
закона наказание с по-леко, както и че наказанието следва да се определи по
реда на чл. 54, ал. 1 НК.
С оглед констатирания превес на смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства, настоящият съд намира, че наложеното на подсъдимото
лице наказание, близко до
предвидения в закона минимум, а имено
една година „лишаване от свобода“, е справедливо и съответно на тежестта на
конкретното престъпление и степента на обществената му опасност.
С оглед длъжностното
качество, в което е извършил престъплението, размера на вредата и фактът, че
става въпрос за продължавана престъпна дейност, законосъобразно на подсъдимия е
наложено и наказание „лишаване от право“ да изпълнява материално-отчетническа
дейност за срок от една година на основание чл. 37, ал.1, т.7 от НК.
Така определеното наказание съответства на значимите
обстоятелства за личността на дееца в контекста на целите на наказанието,
дефинирани в чл. 36 НК и в необходимата степен гарантира постигането на
индивидуалната превенция чрез осигуряване на възпиращо и възпитателно
въздействие върху подсъдимия.
Въззивният съд се съгласява и с изводите на
първоинстанционния, за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за
отлагане на изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от три години, поради факта, че подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложено е наказание под три години лишаване
от свобода, както и с оглед обстоятелството, че изпълнение на целите по чл. 36,
ал. 1 от НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на наказанието, може да се
постигне и без ефективното му изпълнение.
Относно предявеният от ощетеното юридическо лице
граждански иск за претърпени имуществени вреди от престъплението, настоящият
съдебен състав отново възприема решението на първата инстанция. Съставомерното
по чл. 201 от НК деяние представлява едновременно престъпление и непозволено
увреждане, поради което се създава възможност за реализиране освен на
наказателната, и на гражданската отговорност на дееца, с правно основание чл.
45 от ЗЗД. Налице са всички предпоставки за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия и уважаване на гражданския иск: виновно противоправно
деяние, настъпили вредни последици и пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между деянието и причинените вреди. В този смисъл е правилен е изводът
на първия съд, че подсъдимият И. трябва да заплати на гражданския ищец „П.“ ООД
сумата от 5186.84 лв. за причинените от противоправното поведение на подсъдимия
имуществени вреди, възлизащи на същата стойност, ведно със законната лихва от
датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Законосъобразно подсъдимият
е била осъден да заплати държавна такса от 4% върху уважения граждански иск възлизаща
в размер на 207,47 лв., в съответствие с чл. 2 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, първоинстанционният съд правилно е възложил в тежест на подсъдимия сторените
по делото разноски, както следва: в полза на държавния бюджет и по сметка на
СДВР И. следва да заплати сумата от 168,05 лева – разноски в досъдебната фаза
на производството, а в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на съда
сумата от 230,00 лева – разноски в
съдебната фаза на производството, както и на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК –
сумата от 5,00 лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Доколкото по делото не са не са ангажирани
доказателства за реално направени от граждански ищец разноски (фактури или
договори за правна защита, в които да е отбелязано изплащане на сума,
представляваща адвокатски хонорар), то искането му (направено с молбата за
конституирането му в качеството на граждански ищец) за присъждане на направените
в хода на производството деловодни разноски, правилно е оставено от страна на
първия съд без уважение.
По изложените съображения атакуваната присъдата се
явява правилна и законосъобразна, а депозираната срещу нея жалба – неоснователна.
При цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т.
6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
24.01.2018 г. по НОХД № 22582/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.