Р Е Ш Е Н И Е № 69
гр.
Сливен 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 62/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Фото - Комерс“ ООД, гр. Сливен, ЕИК ********, п. от П.Д.А. ЕГН **********,***, чрез адв. Х.Х. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0814-000005 от 24.01.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР - Ямбол, РУ – Стралджа, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 171, т.2, б.м от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3 месеца и е отнето СРМПС № ********* втора част.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон. Посочва се, че неправилно органът е постановил прилагането на мярката, тъй като автомобила е бил управляван от Г. А. Ч., който е наел същия, а приложената принудителна административна мярка е на собственика, който не е присъствал. Счита, че за да бъде законосъобразна приложена в настоящия случай ПАМ, следва да е установена дадената в нормата предпоставка, че собственикът на МПС д. управлението на МПС от водача в н. с.. Твърди се, че вместо да установи налице ли е тази предпоставка, органът е издал обжалваната заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отмени същата като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от адв. Х.Х. ***, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли съда да отмени, като незаконосъобразна оспорената заповед. Претендира за направените по делото разноски.
Административният
орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен п.
п. юриск. З. А., която оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмено
становище по делото. Моли да бъде оставена без уважение жалбата. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На
24.01.2022 год. на Г. А. Ч., ЕГН ********** от *** е съставен от п. с. Д.И. С.
на д. АК“ПП“ при РУ – С. АУАН серия АД бл.№ 164551, за нарушение на чл. 104б, т.
1 от ЗДвП, в присъствието на свидетели за това, че на 22.01.2022 год. около
16:30 часа в с. Л., о. Я., на път I-6 около км. 425 като водач на МПС „Мерцедес ЦЛС 550 4 Матик" с
рег.№ ********, собственост на „Фото Комерс" ООД ЕИК ********* у. в н.
с. с MПС „Додж Челенджър" рег.№ ********, с. на Р. Л. Л., г. на ***, р. на
*** год. АУАН е връчен на 24.01.2022 г., подписан без възражения от нарушителя.
На 24.01.2022 г. от Началник РУ към ОД на МВР – Ямбол, РУ - Стралджа е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 22-0814-000005. С нея на оспорващото дружество „Фото – Комерс“ ООД, с правно основание чл. 171, т. 2, б. „М” от ЗДвП е наложена ПАМ – временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3 месеца и е отнето СРМПС № ********* втора част, затова че като собственик на МПС „Мерцедес ЦЛС 550 4 Матик" с рег.№ ********, д. участието му в н. с. на 22.01.2022 год. с. Л., о. Я. на път I-6, около км. 425, като автомобила при установяване на нарушението е управляван от Г. А. Ч., за което е съставен АУАН. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН серия АД № 164551. Заповедта е връчена на лично на представляващия дружеството на 16.02.2022г.
Не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед – 24.01.2022 г., МПС „Мерцедес ЦЛС 550 Матик" с рег.№ ******** е регистриран на името на „Фото – Комерс“ ООД като собственик. Установява се от представения по делото договор за наем, че МПС „Мерцедес ЦЛС 550 4 Матик" с рег.№ ******** е отдаден под наем от „Фото – Комерс“ ООД на Г. А. Ч. за срок от 12 месеца, считано от 28.06.2021 г.
В хода на съдебното дирене е представена Заповед № 326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол, с която Началник РУ е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.
По делото по искане на оспорващия е разпитан като свидетел К.Д. А. – с. на п. оспорващото дружество. Свидетелят посочва, че автомобил, с рег. № ********, е собственост на фирма „Фото – Комерс“ ООД, която отдава автомобили под наем; за този автомобил има договор за наем, който е приложен; м. м. не е з. какво може да направи наемателят с автомобила, не е з. дали наемателят е и. с., п. с. с други автомобили; на дата – 22 януари, 16,30 ч., тя си е била в. на адреса: ***; не е присъствала на с.; г. се за б. м., който е *** и.; същата не е о. и не е з. какво се е случвало с автомобила на 22 януари.
Разпитани по делото са свидетелите Д.И. С. – а. и И. Д. И..
От показанията на свидетелите С. и И. се установява, че АУАН е с. въз основа к., по подаден сигнал за с. се н. с. между д. а. в с. Л., на км 425, на път I-6; в. са у. посредством н. на а.; автомобилът собственост на оспорващото дружество е управляван от Г. А. Ч., на който е съставен АУАН за извършеното от него нарушение; съставен е АУАН и на другия водач.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Ямбол да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.1 от заповедта са посочени началниците на РУ в ОДМВР - Ямбол. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Обжалваният административен акт е издаден и в предвидената от закона съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП форма – мотивирана заповед, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването. Извършено е позоваване на съставения АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от водач, у. в н. с., съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП. В нея са посочени и правните разпоредби, които са нарушени, както и тези, на основание на които е наложена ПАМ. Правните констатации на административния орган съответстват на изложените обстоятелства, поради което и съдът намира, че при издаване на заповедта са спазени законовите изисквания за форма.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на съответствие на заповедта с материалноправните разпоредби и целта на закона: Съгласно чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движението на пътно превозно средство на собственик, който д., о. или п. управлението на моторно превозно средство на лице за у. в н. с. по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари - за срок три месеца. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. Законът допуска засягане на правата на собственика с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - за осигуряване безопасността на движението по пътищата, за опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
Видно от доказателствата по делото, на Г. А. Ч. е съставен АУАН серия АД бл.№ 164551, за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 22.01.2022 год. около 16:30 часа в с. Л., о. Я., на път I-6 около км. 425 като водач на МПС „Мерцедес ЦЛС 550 4 Матик" с рег.№ ********, собственост на „Фото Комерс" ООД ЕИК ********* у. в н. с. с MПС „Додж Челенджър" рег.№ *******, с. на Р. Л. Л., г. на ***, р. на *** год. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т. е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, предл. 1 от АПК. АУАН е подписан без възражения против констатациите за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. Следователно налице са материалноправните предпоставки за издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, като при налагането й административният орган действа при условията на обвързана компетентност. По делото са събрани гласни доказателства /разпита на свидетеля А. / за това, че собственикът на МПС /адресата на ПАМ/ не е знаел за намерението на третото лице да ползва автомобила по описания в АУАН начин – за у. в н. с. по пътищата, отворени за обществено ползване. Без значение за законосъобразността на мярката е дали собственикът на превозното средство е знаел, респ. дали изрично той е д. или е п. управлението на третото лице за у. в н. с. по пътищата, отворени за обществено ползване за това. Субект на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП е собственикът на моторно превозно средство. Следователно, за да бъде едно лице адресат на ПАМ от вида на процесната, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – неправомерното управление /по горепосочения начин/ на моторно превозно средство от третото лице и адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС. В случая и двата елемента са налице. Субективното отношение на адресата на мярката към установеното нарушение е ирелевантно.
В заповедта няма как да бъде посочена фактическа обстановка, свързана с личното поведение на дружеството, както и да се изброят фактите и обстоятелствата, от които се прави извод, че юридическото лице е "допускало за предстоящото извършване на административното нарушение", доколкото то не може да формира самостоятелно воля, съответно - да има субективно отношение към извършеното от водача, на когото е отдал под наем собствения си автомобил.
След като дружеството е собственик на автомобила, чрез който е извършено соченото нарушение, то носи тежестта от мярката на основание чл. 171, т. 2, б. "М" ЗДвП именно като собственик.
По
тези съображения съдът намира за неоснователни и оплакванията на оспорващия за
допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на оспорената заповед. Установи се по
делото, че ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно констатирано
наличие на необходимите материалноправни предпоставки, по начин, който не
накърнява правото му на защита и за предвидения
в закона срок.
С процесната заповед не се налага наказание. Мярката за принуда е административна, като от значение за налагането й е собствеността върху моторното превозно средство и фактите относно реализирането на нарушението чрез него. В този смисъл са Решение № 15585 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15080/2018 г., VII о., Решение № 15585 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15080/2018 г., VII о.; Решение № 11534 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15445/2018 г., VII о.
С оглед изложеното административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП на принудителна административна мярка "временно спиране от движение МПС", като при налагането й действа при условията на обвързана компетентност. Срокът на ограничителното действие на мярката е фиксиран без възможност за корекция от административния орган и от съда.
Съдът следва да отбележи, че ПАМ като вид държавна принуда не е наказание, поради което въпросът за наличието на вина не е в основата на хипотезата на приложимата нормативна разпоредба. Предвид различния вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с Наказателно постановление за същото деяние, тя е самостоятелен вид държавна принуда, която се реализира от органа при наличието на нормативно предвидени предпоставки, а сред тях не е наличието на виновно поведение на адресата. То би било задължителен елемент, но от състава на административно наказателната отговорност, каквато в случая не се търси от дружеството оспорващ. В тази насока, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът е допуснал нарушение като не е взел предвид, че водачът е управлявал автомобила без знанието на неговия собственик. Наличието на такова знание и/или съгласие не е елемент от състава на разпоредбата, за да се установява и взема предвид. Твърдяната от жалбоподателя липса на такова съставлява отрицателен факт, който не може да се установи. Разпитаните свидетели няма как да са наясно, дали водачът е управлявал процесното МПС без знанието и/или съгласието на оспорващия. Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси - каквито без съмнение са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 КРБ и е приложима, когато следва да бъдат защитени националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Следователно законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Поради това личният интерес на собственика няма приоритет спрямо обществения, т. к. последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. /Решение № 9230 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2017 г., VII о.; Решение № 3116 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2017 г., VII о. и др./ Законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на собственик, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС при изрично регламентираните хипотези, сред които е и процесната, което е обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. война на пътя. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността за движение по пътищата на ППС, макар и то да остава под властта на неговия собственик/собственици. Противното би означавало МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за участие в движението, при което се губи възпиращият ефект на ПАМ.
На последно място, настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Нарушението по чл. 104б, административнонаказателната санкция по чл. 175а и принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 б. "м" от ЗДвП са нови текстове, въведени в една и съща редакция на закона. Процесната принудителна административна мярка /която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки. Временното спиране от движението на МПС препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвид установените факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на ответната страна разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фото - Комерс“ ООД, гр. Сливен, ЕИК *********, п. от П.Д.А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0814-000005 от 24.01.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР - Ямбол, РУ – Стралджа, с която на „Фото - Комерс“ ООД, гр. Сливен, ЕИК *********, на основание чл. 171, т.2, б.м от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 3 месеца и е отнето СРМПС № ********* втора част.
ОСЪЖДА „Фото - Комерс“ ООД, гр. Сливен, ЕИК *********, п. от П.Д.А. да заплати на Областна дирекция на МВР – Ямбол сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: