ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
гр. гр. София, 07.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Галя Ив. Георгиева
Даниела Росенова
като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600151 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345 НПК.
Образувано е по жалба на пълномощника на дружество „В. Т.„ЕООД против определение
от 1.06.2022г., постановено по н.ч.д.580/2019г.,СНС, 8 състав. С атакуваното определение е
оставена без уважение жалбата на молителя да бъде отменена наложена възбрана на
основание чл.72 НПК.
В жалбата са изложени аргументи ,че определението на първостепенния съд е неправилно
като са изложени следните аргументи :
Лицето срещу, което се води наказателно производство в М. А. С. не е собственик на
имота в България, защото това е търговското дружество„В. Т.„ЕООД.Дружеството „Д. И.“
ЕООД ,ЕИК ****** е било заличено на 1.02.2022 г. и воденото наказателно производство в
М. не се отнася до посочените две дружества.Посочва се ,че съгласно българското
наказателно законодателство и тълкувателните решения по прилагането му ,а именно ТР 2
от 18.12.2012 г. по т.д. № 2/2013 г. на НК при ВКС е предвидено ,че обезпечение се налага
срещу лице ,за което има образувано наказателно производство за престъпление с
предвидени наказания „глоба „ и „ конфискация.Тъй като няма образувано наказателно
производство в България и не би могло да се налага обезпечение за наказание в чужда
държава.Според пълномощника се нарушава принципа на екстериториалност и
обезпечението наложено по искане на трета страна е в нарушение на чл.2 ал.1 НПК. Като се
1
обръща внимание на посоченото тълкувателно решение се прави заключение , че
българските съдебни власти в конкретния случай нямат фактическа и правна възможност на
преценка след като делото е образувано в друга държава.Излага се съображения,че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 402 ГПК за отмяна на наложеното
обезпечение като се предлага то да бъде отменено тъй като представлява неоснователна
репресия срещу дружеството и продължава почти три години.
Апелативният специализиран наказателен съд като се запозна с доказателствата по
делото,обжалвания съдебен акт и изложените доводи в частната жалба намери за установено
следното :
Жалбата е неоснователна .
Определението е правилно, обосновано и по същество законосъобразно.Правилно съдът се
е позовал на данните и обстоятелства по изпратената съдебна поръчка от Прокуратурата на
М. От тях се установява ,че срещу лицето А. С. е обвинен в извършване на престъпление по
чл. 190 ал.5 от Наказателния Кодекс на Р. М. и е собственик на капитала на ТД „В. Т.
„ЕООД .Правилно и съответно на изпратените документи от молещата държава съдът е
заключил,че наложената възбрана върху недвижимия имот ,описан в издадената
обезпечителна заповед от 8.02.2022 г. ,е за обезпечаване на бъдеще наказание
„Конфискация“.
Съгласно приложения отговор на л.105 от делото на Прокуратурата на Р.М. от 5.05.2022 г.
е видно ,че делото срещу А. С. и В. К. е изпратено в съда на К. с обвинителен акт на
8.09.2017 г. Тъй като делото е в процес на разглеждане все още не е отпаднала
необходимостта от поддържане на обезпечителната мярка наложен запор върху недвижим
имот с кадастрален номер ***** ,с обща площ **** кв.м. находящ се в Р.Б. ,област Б.
,община Ц. ,регистриран на името на търговско дружество „В. Т.„ЕООД , собственост на А.
С. Изрично е посочено в отговора на молещата държава, че при постановяване на
осъдителна присъда съгласно чл. 385 ал.1 т.12 НПК на Република М. за поправяне на
причинените вреди от престъплението само конфискацията на този възбранен имот би довел
до ефективно поправяне на признатите по делото вреди причинени на увредените лица.
В този смисъл жалбата е неоснователна и неправилно в нея са изложени аргументи за
неприложимост на нормите на чл.72 НПК,защото не се държи сметка за това ,че
производството е по изпълнение на официална молба за правна помощ от молещата
държава . В това производство българският съд няма задължение да проверява и събира
нови доказателства. По делото няма доказателства ,че лицето А. С. не е собственик на
капитала на дружество „В. Т.„ЕООД
Водим от горното и на основание чл.345 ал.1 НПК Апелативен Специализиран
Наказателен съд , 2 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
Потвърждава определение от 1.07.2022 г., постановено по по н.ч.д.580/2019г.,СНС, 8
състав .
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3