Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 12640 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Застрахователно
дружество Е.“ АД срещу постановление на ЧСИ И.М.-К.по изпълнително дело №
20198390400644, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по изпълнителното дело до установения от
наредбата 200 лева размер за образуване на дело.
Жалбоподателят твърди, че посоченият като дължим адвокатски
хонорар в размер на 1 379,58 лева за образуване на изпълнителното дело, е
многократно завишен с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото. Посочва, че във възражението му срещу прекомерността на адвокатския
хонорар, е изтъкнал факта, че процесуалният представител на взискателя
не е извършвал други действия освен образуване на изпълнителното дело. Аргумент
за това е и постъпилото плащане в срока за доброволно изпълнение. Счита, че по
аргумент от чл. 426, ал. 2 ГПК искането за налагане на запор на вземане не е
самостоятелно действие, отделно от искането за образуване на производството и
не може да се счете за водене на изпълнителното дело, а е задължителен реквизит
на молбата, с която се сезира съдебният изпълнител. Предвид изложеното иска да
се отмени постановлението на ЧСИ К.по изпълнителното дело за разноски за
процесуално представителство в размер на 1 379,58 лева и да се намали
размера поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Взискателят не подава отговор на жалбата.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че в
случая изпълнителното дело е образувано за принудително удовлетворяване на
парични вземания на взискателя, като с оглед обема и
естеството на предприетите по него изпълнителни действия, не се изчерпва само с
подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Твърди, че осъщественото
от адвоката представителство на взискателя не се е
ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително
изпълнение, а са извършени действия, насочени към удовлетворяване на паричното
вземане на взискателя. Предвид изложеното счита, че
жалбата подлежи на отхвърляне.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата
се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по
искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя, като длъжникът счита, че определеният
адвокатски хонорар над сумата от 200 лева за образуване на делото, е
незаконосъобразен и прекомерен.
Жалбата има допустим предмет на
съдебен контрол – постановлението, изготвено от ЧСИ за приети по изпълнителното
дело разноски и е подадена в предвидения преклузивен
срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Изпълнително дело № 20198390400644 по
описа на ЧСИ И.М.-К.е образувано по молба на взискателя
Х.Б.Б.срещу „Застрахователно дружество Е.“ АД, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 30.07.2019 г. по гр.д. № 4869/2018 г. по описа на Софийски апелативен
съд. С молба от 21.08.2019 г., един ден след образуване на делото, взискателят е поискал да се извърши пълна проверка на
имуществото състояние на длъжника и да се наложи запор върху банковите му
сметки.
С покана за доброволно изпълнение,
изпратена на 21.08.2019 г., длъжникът „Застрахователно дружество Е.“ АД е
поканено да заплати и разноски в размер на 1 580 лева за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело.
На 28.08.2019 г. длъжникът е подал
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу посочения като дължим
адвокатски хонорар в размер на 1 580 лева.
Представени са и доказателства за
извършени на 29.08.2019 г. плащания от застрахователя на сумата по
изпълнителното дело.
С обжалваното постановление от
29.08.2019 г. ЧСИ И.М.-К.е оставила без уважение възражението на длъжника, с
което е направено искане за отказ от присъждане на адвокатски хонорар и
алтернативно искане за намаляване до минималното възнаграждение, съгласно
Наредба № 1 за образуване на изпълнително дело, а именно: 200 лева. Вместо това
и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е редуцирала размера на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело от 1 580 лева на 1 379,58 лева.
Съдът, при
установените по делото данни, намира за основателни доводите в жалбата на
длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя,
прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая
са извършени от адвоката на взискателя действия по
образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на
изпълнителното дело и подадената на следващия ден молба, с която е поискан
запор на сметки, адвокатът на взискателя не е
извършил други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния
лист, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се
отличава с фактическа и правна сложност. Посочването на начина на изпълнение в
молбата от 21.08.2019 г. е условие за редовност на молбата за образуване на
производството, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2
от ГПК. Събирането на сумите по изпълнителния лист с наложения от съдебния
изпълнител запор не предполага сложност на изпълнителното дело, поради което не
следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. От значение е обстоятелството, че по
изпълнителното дело са приложени доказателства за преведени по сметка на ЧСИ
суми по изпълнението от самия длъжник, а не в следствие на наложения запор.
Предвид
изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя
следва да бъде намалено до размера от 200 лева.
С оглед на
горното, следва да бъде изменено постановлението за разноски от 29.08.2019 г. и
вместо него да бъдат определени разноски по изпълнителното дело в частта за
приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до
размер от 200 лева.
Длъжникът не
претендира разноски за настоящото производството, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 29.08.2019 г. на
ЧСИ И.М.-К.по изпълнително дело № 20198390400644, с което частният съдебен
изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано
от взискателя по изпълнителното дело до установения
от наредбата 200 лева за образуване на дело, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
по жалба на „Застрахователно
дружество Е.“ АД – длъжник по
изпълнително дело № 20198390400644 по описа на ЧСИ И.М.-К.приетите разноски по изпълнението в
частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело на 200 лева /двеста
лева/.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.