Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г
състав, в публично заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
Мл. съдия ИРИНА
СТОЕВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 5274 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 116627 от 16.05.2019 г., постановено по гр.
д. № 393/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
156-ти състав, поправено с
решение № 48041 от 21.02.2020 г., са отхвърлени предявените от „Е.М.“ ЕООД
срещу Д.Г.Б. искове с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 3 856,30 лв., представляваща главница за падежирали суми по
Договор за потребителски кредит № FL609074/06.10.2011 г., с сключен с „Юробанк
България“ АД, за периода от м. 09.2013 г. до 06.08.2018г., вземанията по който
са прехвърлени на ищеца с Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г. и
Приложение № 1 към него, и сумата от 1 844,37 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 06.05.2018г. до 06.08.2018г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018 г. по ч. гр. д. № 55972/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, II ГО, 156-ти състав. Със същото решение са отхвърлени и предявените от „Е.М.“
ЕООД срещу Д.Г.Б. искове с правно основание по чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 365,26 лв., представляваща главница за падежирали суми по
Договор за потребителски кредит № FL609074/06.10.2011 г., с сключен с „Юробанк
България“ АД, за периода от 06.09.2018 г. до 06.12.2018 г., вземанията по който
са прехвърлени на ищеца с Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. и
Приложение № І към него, както и сумата от 131,38 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 06.09.2018 г. до 06.12.2018 г. С определение № 166301 от 15.07.2019 г. решението е
допълнено в частта за разноските, като с оглед изхода на спора на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36 ЗАдв. ищецът е осъден да заплати на адв. М.Ж.М.
сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника в първоинстанционното производство.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Е.М.“ ЕООД, в която същото
се оспорва като неправилно. Въззивникът
се противопоставя на извода на първоинстанционния съд за отсъствието на
доказателства, от които да се установява, че процесните вземания са били
прехвърлени в полза на ищеца, като се позовава на представената по делото извадка
от Приложение № 4, представляващо неразделна част от договора за възлагане на
вземания от 18.01.2016 г., сключен с първоначалния кредитор. Счита, че доколкото
в представената по делото извадка от посоченото приложение се съдържат данни за
номера и датата на процесния договор за потребителски кредит, имената и единния
граждански номер на ответника, както и посочване на вида и размера на
задълженията по него, съвпадащи с тези по исковата молба, същото е достатъчно
за установяване на твърденията на ищеца, че вземания на банката срещу ответника,
възникнали по силата на сключения между тях договор за потребителски кредит, са
му били прехвърлени. Моли решението в обжалваната
част да бъде отменено, като претендира и присъждането на деловодни разноски за
заповедното и исковото производство.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от Д.Г.Б., в
който се излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение.
Въззиваемият намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че от
наличния по делото доказателствен материал не се установява, сключен между
ищеца и „Юробанк България“ АД договор за прехвърляне на вземанията на банката
срещу ответника по Договор за потребителски кредит № FL609074/06.10.2011 г.
Оспорва претендираната от ищеца възнаградителна лихва, като се позовава на
нищожност на съответните клаузите от договора за потребителски кредит поради
неравноправност. Иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Срещу
определение № 166301 от 15.07.2019 г. за допълване на решението по гр. д. №
393/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 156-ти състав, в частта за
разноските е постъпила частна жалба вх. № 5131180/05.08.2019 г. от адв. М.Ж.М.,
с което определението се оспорва като неправилно в частта, в която съдът искането
ѝ за присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ на
ответника е оставено без уважение за разликата над сумата от 300 лв. до пълния
претендиран размер от 778,44 лв.
Срещу
същото определение от 15.07.2019год. е подадена частна жалба и от „Е.М.“ ЕООД
като неправилно и смята, че не са налице предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ.
Съдът, след като
прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във
въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение
във обжалваната му част, съдебният състав намира следното:
Съдът
е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Основателността
на предявените искове се обуславя от наличието на валиден договор за
предоставяне на потребителски кредит, сключен между ответника и праводателя на
ищеца, сумата по който да е предоставена от кредитора и усвоена от длъжника,
като задълженията на последния за връщане на главницата по кредита и заплащане
на уговорената възнаградителна лихва да не са били изпълнени на уговорените
падежи, както и от наличието на валиден договор за цесия, сключен между
кредитора по договора за потребителски кредит и ищеца, с предмет прехвърляне на
вземанията по договора за потребителски кредит, както и надлежното уведомяване
на ответника за извършеното прехвърляне от страна на цедента.
С
определение № 68829 от 19.03.2019 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
първоинстанционният съд е отделил за безспорно между страните и поради това
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 06.10.2011 г. между „Юробанк
България“ АД, от една страна, и Д.Г.Б., от друга, е сключен договор за
потребителски кредит № FL609074/06.10.2011 г., по силата на който банката е
предоставила на ответника заем в размер на сумата от 7 720 лв., усвоена от
последния. Ответникът в срока за отговор на исковата молба, чрез своя
пълномощник по делото е оспорил исковете изцяло.
Като
писмено доказателство по делото е ангажирано извлечение от договор за възлагане
на вземания от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „Е.М.“ ЕООД,
по силата на който банката се е задължила да прехвърли в полза на ищеца портфейл
от свои вземания срещу длъжници до договори за потребителски кредит, посочени в
Приложение № 4: „Портфейл“ към договора, представляващо неразделна част от
него. От номерацията на страниците на представения по делото договор за
възлагане на вземания, се установява че в производството е ангажирано
единствено извлечение от този договор, включващо първите четири, петдесет и
втора и последните две страници от него. На следващо място в подкрепа на
твърденията си за сключен с „Юробанк България“ АД договор за цесия, обхващащ
вземанията на банката срещу ответника по договор за потребителски кредит от
06.10.2011 г., ищецът ангажира по делото препис от отделни части от Приложение
към потвърждение за извършена цесия, а именно първа, 275-та и последна (948-ма
страница) от него, подписано от А.В.Я., в качеството на изпълнителния директор
на банката, и М. И.В., в качеството на прокурист.
При
анализа на така ангажираните от ищеца писмени доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че по делото не се установява наличието на сключен между „Юробанк
България“ АД и „Е.М.“ ЕООД договор за цесия, по силата на който банката да се е
задължила да прехвърли в полза на ищеца своите вземания към Д.Г.Б. по сключения между тях договор за потребителски
кредит № FL609074/06.10.2011 г., съответно не се установява тези вземания да са
преминали в правната сфера на ищеца. На първо място по делото не се провежда
пълно пряко доказване по отношение на сключването на договор за цесия с предмет
вземанията на банката по сключения с ответника договор за потребителски кредит,
като по делото е представено единствено извлечение от диспозитивния документ, в
който се твърди да е обективиран договорът за прехвърляне на процесните
вземания. Макар от ангажираното по делото извлечение от договора за възлагане
на вземания от 18.01.2016 г. да се установява, че между „Юробанк България“ АД и
„Е.М.“ ЕООД е постигнато общо съгласие за прехвърляне на портфейл от вземания
на банката по сключени от нея договори за потребителски кредит, в него не се съдържат
клаузи, индивидуализиращи подлежащите на прехвърляне вземания. От представената
по делото страница 52 от договора за възлагане на вземания се установява, че
изброяването на прехвърляните по силата на този договор вземания са посочени в
Приложение № 4: „Портфейл“, представляващо неразделна част от него, което обаче
или части от него не е представено по делото. Въз основа на изложените
съображения относно елементите на сключеният между „Юробанк България“ АД и „Е.М.“
ЕООД договор за прехвърляне на вземания не се установяват от представеното по
делото извлечение от посочения диспозитивен документ, съдът намира, че
недоказан остава предметът на така сключената сделка и в частност дали същият
обхваща вземанията на банката по сключения с Д.Г.Б. договор за потребителски
кредит № FL609074/06.10.2011г. В подкрепа на това последно обстоятелство по
делото е ангажирано извлечение от документ, наречен „Приложение към
потвърждение за извършената цесия“, в което действително фигурират данни за номера
и датата на договора за потребителски кредит, както и имената и единния
граждански номер на длъжника, които съвпадат с процесния договор за
потребителски кредит. От съдържанието на така представеното по делото
извлечение от Приложение към потвърждение
за извършена цесия не се установява,
дали същото представлява част именно от процесния договора за възлагане на
вземания от 18.01.2016г. Дори в последния случай, доколкото се касае за частен
удостоверителен документ, обстоятелството, че определени вземания фигурират в
потвърждението за извършване на цесията по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД,
не е в състояние да обоснове категоричен извод, че това вземане се съдържа и в
текста на договора за цесия, който именно е определящ за съдържанието на прехвърлителната
сделка.
Изложените
съображения дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за недоказано
твърдението на ищеца за сключен между него и „Юробанк България“ АД договор за
прехвърляне на вземанията на банката срещу ответника по Договор за потребителски
кредит № FL609074/06.10.2011 г. Отсъствието на посочената материална
предпоставка за уважаване на предявените установителни и осъдителни искове
налага същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното решение да бъде потвърдено.
По частна жалба вх. № 5131180/05.08.2019 г. от адв. М.Ж.М.
и частната жалба с вх.№5127988/29.07.2019год. от „Е.М.“ЕООД срещу определение № 166301 от 15.07.2019 г. за допълване на решение №
116627 от 16.05.2019 г. в частта за разноските:
С
определение № 166301 от 15.07.2019 г., постановено по гр. д. № 393/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 156-ти състав, след като е приел, че е
сезиран с искане от адв. М.М. по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на
постановеното по делото решение № 116627 от 16.05.2019 г. в частта за
разноските, се е произнесъл по същото, като с оглед изхода на спора на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36 ЗАдв. е осъдил ищеца да заплати
на адв. М.Ж.М. сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответника в първоинстанционното производство,
като е оставил искането на молителката за присъждане на адвокатско възнаграждение за
разликата над сумата от 300 лв. до пълния претендиран размер от 778,44 лв.
Разгледани
по същество частните жалби са неоснователни.
Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана по реда на ал. 1 безплатна адвокатска
помощ, ако с оглед изхода на спора разноските следва да бъдат възложени в
тежест на насрещната страна, адвокатът има право на възнаграждение, което се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
Видно
от представения по делото договор за правна помощ и съдействие от 12.02.2019
г., адв. М.М. е осъществила правна помощ на ответника при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., като с оглед изхода на делото, на основание ал. 2 на
цитираната разпоредба следва да ѝ бъде присъдено адвокатско
възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав споделя съображенията на първоинстанционния съд относно размера
на адвокатското възнаграждение, присъденото в полза на адв. М.. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се позовал на Решение
от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16.
Неоснователни
са възраженията на въззивника „Е.М.“ ЕООД, че не е имало основание за
произнасяне на първоинстанционния съд с обжалваното определение, а и не е
установено, че е осъществена правна помощ по реда на чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв., за
да се заплати, след като липсва произнасяне на съда в решението относно
присъждане на разноски на адв. М., които са заявени и са представени по делото
освен пълномощно от името на ответника като упълномощител и договор за правна
защита и съдействие, в което е посочено, че е осъществена правна помощ
безплатно по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв. и които не са оспорени. Поради
което правилно първоинстанционният съд е допълнил решението си в частта за
разноските в посочения размер в полза на адвоката осъществила безплатна правна
помощ.
Предвид
изложеното съдът намира, че постановеното по гр. д. № 393/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 156-ти състав определение № 166301 от 15.07.2019
г. за допълване на решението в частта за разноските, е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на делото на въззивника не се дължат разноски. На основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36 ЗАдв., с оглед оказаната на въззиваемия безплатна
правна помощ в производството пред настоящата съдебна инстанция, в полза на
адв. М.М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което съдът
определя в размер на сумата от 300 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116627 от
16.05.2019 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 48041 от 21.02.2020 г. на
Софийски районен съд, II ГО, 156-ти състав, постановени по гр. д. № 393/2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна
жалба с вх. № 5131180/05.08.2019 г. на адв. М.Ж.М. и частна жалба с вх.№5127988/29.07.2019год. от
„Е.М.“ ЕООД срещу определение № 166301 от 15.07.2019 г. за допълване на решение
№ 116627 от 16.05.2019 г., постановено по гр. д. № 393/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 156-ти състав, в частта за разноските
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36 ЗАдв. „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на адв. М.Ж.М. от САК, личен адв. № **********, сумата от 300лв.,
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.