Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
гр.Севлиево 13.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на двадесет и
осми октомври
през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 789 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 200 от КТ.
В исковата молба ищцата твърди, че работи по
трудово правоотношение при ответника на длъжност „***“ с място на работа – ПИБ
АД, клон Габрово, офис Севлиево при пълно работно време. На 21.01.2019 г. около
16,30 ч. при слизане по вътрешни стълби в сградата на офиса, за посещение на
санитарен възел, ищцата се подхлъзва и пада по стълбите надолу. Поради липса на
парапет тя не е успяла да се хване и задържи. Резултатът от падането е счупване
на долния край на лъчевата кост на дясната ръка и множество оточни рани по
цялото тяло. Веднага е откарана в спешна помощ при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“
ЕООД гр.Севлиево и след преглед и рентгенография е била поставена анестезия,
направена е репозиция и е поставена гипсова имобилизация. Месец по-късно
гипсовата имобилизация е сменена с ортеза, носена още един месец от
пострадалата.
С разпореждане № 23139 от 05.03.2019 г. на НОИ, ТП
– София град, влязло в законна сила,
описаната злополука е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. От
датата на инцидента и до предявяване на исковата молба ищцата е в отпуск по
болест. Лекарите са установили, че процесът на възстановяване е усложнен поради
настъпила Зудекова остеопороза. Вследствие на трудовата злополука ищцата е
претърпяла болки и страдания, подробно посочени в исковата молба, за които претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв.
Вторият обективно кумулативно съединен иск по чл.
200 от КТ е за обезщетение за имуществени вреди в размер на 552,70 лв. /след
допуснато увеличение на размера му/, представляващи разходи по такси за
болничен престой, потребителски такси, снимки и др.
Първоначално предявеният иск с цена 1411,20 лв. –
пропуснати ползи, беше оттеглен в първото с.з. и в тази част производството
прекратено с вече влязло в сила определение.
Сумите се претендират ведно със законната лихва от
21.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендират се и разноските по
делото.
Ответникът
е представил писмен отговор в законния месечен срок. В него оспорва исковете
като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Взето е подробно
становище по всички факти и твърдения от исковата молба, като същите се
оспорват. Прави възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, твърдейки, че отговорността му
следва да се намали поради съпричиняване на злополуката от самата ищца поради
проявена груба небрежност. Претендира разноски по делото.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Между страните няма спор, че с трудов договор № 17
от 22.11.2005 г. – л. 7 ищцата е
назначена на длъжност „***“ с място на работа – ПИБ АД клон Габрово, офис
Севлиево при пълно работно време. С допълнително споразумение № 20027 от
26.06.2018 г. длъжността й е посочена „***, ***“.
От свидетелските показания се установи, че
работното място на ищцата е на първия етаж, а в приземен етаж се намира стая за
отдих и санитарният възел. До там се стига по стълба, като от двете й страни
има стени, без парапет. На втория етаж също се намират работни места, до които
също се стига по стълба.
На 21.01.2019 г. ищцата била на работното си място
в офиса на банката в гр.Севлиево. Около 16,30 часа тръгнала към санитарния
възел в приземния етаж, подхлъзнала се и паднала надолу по стълбите. Усетила
остра болка и се развикала за помощ. Служители от офиса се обадили на тел. 112
и пристигналата линейка я транспортирала до спешна помощ при МБАЛ „Д-р Стойчо
Христов“ ЕООД гр.Севлиево. Прегледът и рентгенографията показали счупване на
лъчевата кост на дясната ръка, поради което „е предприето наместване под
локална анестезия, с последваща гипсова имобилизация /обездвижване/ на дясната
предмишница“, както е посочил в заключението си в.л. д-р Я.К..
От деня на злополуката до 17.09.2019 г. ищцата е в
отпуск поради временна неработоспособност, за което са приложени болнични
листове. На 18.09.2019 г. трудовото й правоотношение е било прекратено, а от
19.09.2019 г. тя е в трудово правоотношение при друг работодател.
С разпореждане № 23139 от 05.03.2019 г. на НОИ, ТП
София град злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Разпореждането е влязло в сила, тъй като не се твърди, че е обжалвано.
Посочените по-горе обстоятелства, установени
безспорно чрез приложените документи, водят до правния извод, че се касае за
имуществена /гражданска/ отговорност на работодателя при увреждане здравето на
работник – чл. 200, ал. 1 от КТ. Тази отговорност на работодателя е безвиновна,
тъй като той отговаря независимо от това дали негов орган или друг работник има
вина за настъпване на вредите. Предпоставките, при които се ангажира
безвиновната отговорност на работодателя, са следните: наличие на трудово
правоотношение, наличие на трудова злополука или професионална болест,
настъпване на временна неработоспособност на работника, трайна
неработоспособност 50 % или повече или смърт на работника, пряка причинна
връзка между вредите и трудовата злополука или професионалното заболяване. В
случая се касае за трудова злополука, при която е настъпила временна
неработоспособност на работника.
Ответникът не спори, че предявените искове имат
своето основание в чл. 200, ал. 1 КТ.
Затова съдът приема предявените искове за
основателни, тъй като са налице всички елементи от състава на чл. 200, ал. 1 КТ.
Преди исковете да се разгледат по размер, съдът
следва да се произнесе по основното възражение на ответника – че ищцата е
допринесла за увреждането си с груба небрежност. Правното основание на това
възражение е чл. 201, ал. 2 от КТ. Ответникът твърди, че ищцата „сама е
предизвикала инцидента, като й е прималяло, вследствие на което е паднала“.
Позовава се и на протокола за трудова злополука, който не съдържа предписания
към работодателя, а като мярка е посочено „по-висока бдителност при слизане по
стълби“. Както в о.з., така и в писмената защита ответникът заема становище, че
„е налице съпричиняване, което изключва отговорността на работодателя по реда
на чл. 200 КТ“. Всъщност тази защитна позиция на ответника няма законово
основание, тъй като разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ предвижда намаляване на
отговорността на работодателя. Изключване на отговорността му е предвидена в
чл. 201, ал. 1 КТ, но умишленото причиняване на увреждане не съставлява трудова
злополука съгласно чл. 55, ал. 3 от КСО. Затова наличието на груба небрежност
не изключва отговорността на работодателя, съответно не е основание за
отхвърляне на иска.
Според трайната съдебна практика при трудова
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение, тъй като намаляване на отговорността може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. В този смисъл е определение № 295 от 27.03.2018 г. на
ВКС по гр.д.№ 2528/17 г. , ІV г.о., ГК и
мн.др. на ВКС и други граждански състави. Поведението на пострадалия работник
трябва да е такова, че да не съответства на дължимата грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна ситуация. Небрежността в гражданското право е неполагане
на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на добрия
стопанин. Грубата небрежност не се отличава по форма, а по степен, но според
различен абстрактен модел – на най-небрежния човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. Грубата небрежност е тежко нарушение на дължимата
грижа, което е правно укоримо, тъй като пострадалият е бил длъжен да избегне
злополуката, ако беше положил дължимата грижа.
На фона на посочената съдебна практика, съдът
следва да обсъди представените доказателства, за да прецени налице ли е
съпричиняване от страна на ищцата в резултат на нейни действия, представляващи
груба небрежност. Всъщност никой от служителите в офиса на банката не е
възприел директно падането на ищцата по стълбите, които са стръмни и около 20
на брой, както посочи свид. С.. Свид.И. Д. обясни, че като вероятна причина за
инцидента лекарят е предположил прималяване от ниското кръвно налягане – ***, което
е измерил на място. Не е ясно на каква доказателствена база в писмената защита
се прави извод, „ищцата е изпитала внезапна слабост и прималяване, но вместо
това да я подсети да прояви допълнителна бдителност или да изчака, докато се
почувства по-добре и тогава да посети санитарния възел…“ По същия начин може да
се посочи, че това прималяване се е случило, когато вече е била на стъпалата, а
не предварително. Т.е. вероятни са две причини за падането – спъване или прималяване
поради ниско кръвно налягане. Която и да е причината за инцидента, съдът е на
категоричното становище, че ищцата не е извършила никакво действие или
бездействие, което може да се квалифицира като груба небрежност при изпълнение
на служебните й задължения и противно на безопасните условия на труд. Абсурдно
звучи и тезата на ответника, че носената от нея чаша с или без кафе е
допринесла за резултата, тъй като не е могла да се подпре на стената. И точно
тук следва да се сподели предположение, че ако по стълбите имаше парапет, може
би ищцата би могла да се задържи за него и последиците да не са от такъв
характер.
Но всъщност при липсата на груба небрежност е
ирелевантно каква е причината за падането. Причина не следва да се търси и у
работодателя, тъй като отговорността му е безвиновна. Спъване в какъвто и да е
предмет и последващо падане, а още по-малко – прималяване, не може да бъде
преценено като груба небрежност, това са многобройни житейски ситуации както на
работно място, така и в къщи или навън.
Мотивиран от горното съдът не уважава възражението
на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ.
Тук е мястото съдът да вземе становище по въпрос,
който беше подложен на обсъждане, особено от ответната страна. Касае се за
първия издаден болничен лист, който е бил анулиран, тъй като в него злополуката
не е била посочена като трудова.Това обстоятелство потвърди както свид. И. Д. –
***, така и самата ищца в обясненията си. В разпореждането на НОИ също е
посочено, че злополуката е декларирана на 28.02.2019 г. – повече от месец след
настъпването й. Нормативната база обаче задължава ръководителят работодател да уведоми в
3-дневен срок от узнаването за злополуката
ТП на НОИ чрез подаване на декларация – чл. 3 от Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Работодателят не е изпълнил това свое задължение и съдът не може да приеме
обясненията на свид.Д., че „не е компетентен орган и нейната цел е да придвижи
болничния лист и има други, които се занимават с това“. Обстоятелствата, при
които е станала злополуката – на работното място и в работно време, са
предполагали трудова злополука и бездействието на работодателя е довело до
анулиране на първия болничен лист. Именно при бездействие на работодател за
уведомяване на осигурителния орган, е предвидена разпоредбата на чл. 3, ал. 3
от цитираната Наредба – пострадалият или неговите наследници да подадат
декларация в срок до една година от злополуката. В случая декларацията е
подадена от ищцата, която към онзи момент е била с гипсирана дясна ръка и
принудена да извърши действието, което преди това е бил длъжен да извърши
работодателят й след съдействие и уведомяване от управителя на клона. В този
смисъл ответното дружество е действало против интереса на свой служител и в
нарушение на нормативни задължения, които са били ясни и безспорни.
И след като съдът не констатира основания за
намаляване отговорността на работодателя, следва да се произнесе по исковете
досежно претендираните размери.
ПО ИСКА ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Ответникът алтернативно счита, че е завишен по
размер.
Съгласно трайната съдебна практика и
задължителната такава обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, като се преценяват конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, като характерът на увреждането, начинът на извършването му, причинените
физически и морални страдания и тяхната интензивност и продължителност,
осакатявания, загрозявания, възраст и трудоспособност, семейно положение и др.
Тук е мястото да се обсъди едно от основните
възражения на ответника, касаещо оспорване на размера - констатирано усложнение
поради т.нар.Зудекова остеопороза, като в писмения отговор ответникът изразява
становище, че „съгласно медицинската теория то настъпва при две основни
хипотези – неправилна репозиция на костните фрагменти и закъсняло раздвижване
на пръстите на ръката, а може да се среща и при много стегнати гипсови или
бинтови превръзки“. Очевидно е, че първата и третата хипотези касаят действия
на лекар и ако това е причина за усложнение, ищцата не може да бъде винена, а
напротив – точно тя ще понесе последиците.
И тъй като усложнението касае медицински въпрос и
само от четене на медицинска литература неспециалист не може да го обясни,
съдът ще се позове на заключението на съдебно-медицинската експертиза и
обясненията на в.л. в о.з. Експертът обясни, че е извършил по-широко проучване
досежно т.нар.„синдром на Зудек“, като правилното му медицинско наименование е
„Комплексен регионален болков синдром“ /КРБС/, който включва и понятията
Зудекова дистрофия, Зудекова остеопороза. Този синдром се появява при 3 – 7 %
от получилите фрактури и е труден за терапевтично овладяване. Всъщност при
ищцата са били налице два от най-честите патогенетични етиологични фактора –
травма /счупване/ и обездвижване на крайника. Симптомите на Зудековата
остеопороза са интензивна пареща болка – по-силна от типичната за подобна
травма, оток, зачервяване, затопляне на засегнатата част от крайника,
остеопороза /намаляване на локалната плътност на костта/. И тъй като по начало
тези симптоми съществуват при счупване, то не винаги усложнението бИ. открито.
В настоящия случай за първи път на рентгенова
снимка от 12 март 2019 г. се вижда налична остеопороза, която е част от
синдрома на Зудек. А в приложената медицинска документация за първи път в
частта за диагнозата е посочено усложнение Зудекова остеопороза при преглед към
амбулаторен лист № 1334 от 11.07.2019 г. Експертът е категоричен, че това
усложнение е настъпило при ищцата и че няма данни за дефицит в оказаната
медицинска помощ. През целия период от злополуката до предявяване на иска /а и
след това/ ищцата е била под постоянно наблюдение на лекар, произнасяли са се и
лекарски комисии, изпратена е била на санаториално лечение, била е на физиотерапия.
С оглед евентуално поведение на пострадалия, с което може да се причини
усложнението, в.л. е категорично, че „по медицински данни в развитието на това
състояние няма доказан такъв специфичен фактор, свързан с поведението на
пациента. Разбира се, безотговорното поведение към лечението винаги влошава
състоянието“. Но такова безотговорно поведение въобще не е констатирано.
Напротив, ищцата обясни колко съвестно и последователно е изпълнявала всички
указания на лекарите и разказа подробно как е провеждала и в дома си
рехабилитация на пръстите и после на ръката.
Мотивиран от горното и като се позовава на
подробната, пълна и мотивирана медицинска експертиза съдът приема за безспорно
установено, че в резултат на трудовата злополука след счупването на дясната
ръка на ищцата е настъпило усложнение, представляващо „Комплексен регионален
болков синдром“ /КРБС/, наречено в исковата молба Зудекова остеопороза. Това
усложнение е причина и за много сериозни болки, продължителни по време и силни
по интензитет. То също е причина за много по-продължителният процес на
възстановяване. Вещото лице д-р К.
обясни, че „към момента ищцата би могла да брои пари, да поставя печат, да се
подписва, но това е придружено с болезненост при малко по-голямо натоварване,
както и при продължителност. Също така има слабост в ръката, т.е. същите
дейности, които биха могли да бъдат свързани с хващане, носене, натиск,
способността е физически намалена…Редуцирана е възможността за ефективно
извършване на всички ежедневни дейности, поради болката най-вече от този
синдром. Най-силната му проява е болката“.
Или иначе казано ищцата въобще не е напълно
възстановена, което експертът подробно е описал в т. 8 от заключението с извод,
че „не може да се прогнозира перспектИ.та за пълно възстановяване при
настъпилото усложнение, но се очаква в близките месеци текущият период на
подобрение да продължи и е възможно функцията на крайника да се доближи до
първоначалната“. Използваните изрази обаче не сочат на категоричност за пълно
възстановяване.
В писмената си защита ответникът твърди, че
липсват обективни медицински данни за наличието на твърдяното усложнение,
поради което се касае само за счупване на лъчевата кост и при тази диагноза
възстановяването обичайно е до 2 – 3 месеца. Прави се генерален извод, че „за
последвалите до 18.09.2019 г. болнични листове липсва потвърдена медицинска
диагноза“.
Съдът категорично не приема тези изводи, тъй като
те насочват по един изключително некоректен начин към издаване на болнични
листове без основание /за да не се употреби друг много по-силен израз/. Ако
ответникът счита, че лекари са действали по подобен начин, действията им
подлежат на разглеждане по друг ред и пред други органи. За съда основното е,
че експертът в т. 3 от заключението си е категоричен – „има данни от преглед от
специалист – ортопед, относно настъпилото усложнение – Зудекова остеопороза,
както и обективно потвърждение на състоянието от рентгеновите снимки“.
Пострадалата ищца е ***. Тя живее на семейни
начала със свид.С..
Злополуката е преобърнала изцяло тяхното
ежедневие. Счупването на дясната водеща
ръка е довело до затруднение на самообслужването и други дейности от ежедневния
живот. Месеци наред пострадалата е изпитвала болки не само от ръката, но и от множеството
натъртвания и синини, които е имала по тялото си в резултат на падането по стръмната стълба. През м.март
2019 г. съжителят й е бил един месец на работа в чужбина и тя е получавала
помощ и от негов приятел – свид.Ц. Това се наложило, защото по същото време и
нейната майка е била на легло, а баща й работи на 12-часови смени.
Не може да има никакво съмнение, че в резултат на
увреждането ищцата е претърпяла болки и страдания, които се характеризират с
изключителен интензитет и продължителност. Касае се за период най-малко 7 – 8
месеца.
Съдът няма да обсъжда твърденията от исковата
молба за финансови затруднения на ищцата поради разликата между трудовото й
възнаграждение и обезщетението от НОИ, както и становището на ответника по този
въпрос, тъй като този иск беше оттеглен и производството по него прекратено. Не
подлежат на обсъждане като ирелевантни и причините, поради които ищцата е
поискала прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Дали това е
поради ниско заплащане, невъзстановяване и субективна преценка, че няма да може
да работи пълноценно или усложнени отношения в офиса, е без значение за размера
на обезщетението за неимуществени вреди.
Към писмената защита на ответника е приложено
решение на Апелативен съд – Варна за присъдено обезщетение в размер на 4000 лв.
за травма на ляв глезен с усложнение. С това решение се цели оспорване на
размера на неимуществените вреди чрез съдебна практика. Извън обстоятелството,
че тази практика не е задължителна, тя е представена и твърде некоректно, тъй
като решението е от 23.10.2008 г., преди повече от 10 години. Само за
съпоставка съдът ще посочи, че тогава минималната работна заплата е била 220
лв., докато сега е 560 лв., при различни икономически и социални условия на
живот. Би било по-почтено да се представи съдебна практика към настоящия
момент, която е коренно различна от посочената.
Мотивиран
от горното съдът счита, че искът за неимуществени вреди е основателен и доказан
по справедливост до размер на 10 000
лв. и ответникът следва да бъде осъден да й заплати тази сума, ведно със
законната лихва, начиная от деня на увреждането 21.01.2019 г. до окончателното
й изплащане.
До претендирания размер от 20 000 лв. съдът го
отхвърля като неоснователен и недоказан.
ПО ИСКА ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Този вид вреди също подлежат на репариране, ако
представляват пряка и непосредствена последица от увреждането.
В писмената защита те се оспорват с твърдението,
че „липсват данни кои суми съставляват сборно сумата от 535,30 лв.“, като се
прави и възражение, че тези суми са подлежали на възстановяване по реда на
доброволното здравно осигуряване на служителите на ПИБ.
Това възражение категорично установява
релевантното обстоятелство, че не намира приложение разпоредбата на чл. 200,
ал. 4 от КТ за намаляване на дължимото обезщетение със суми, получени по
договори за застраховка, тъй като ищцата не е ползвала този ред. Никакво
значение няма защо ищцата е предпочела да претендира имуществените вреди по
реда на чл. 200 КТ, а не чрез застраховката.
А по отношение на твърдението, че не е ясно от
какво е образувана процесната сума /всъщност в размер на 552,70 лв. след
увеличаване цената на иска/, съдът ще посочи, че сборът от представените
документи се равнява точно на цената на този иск. Тези документи са следните:
такси за издаване на болнични листове – 8,70 лв. х 9 бр. = 78,30 лв.;
потребителски такси – 2,90 лв. х 6 бр. = 17,40 лв.; като останалите документи
са приложени на листове 30, 31, 32, 33,34, 35 и 36 и документират разходи за
рентгенови снимки, за закупуване на ортеза, за санаториално лечение. Документите
са описани подробно и в заключението на в.л., като конкретно за санаториалното
лечение е приложено медицинско направление до „Профилактика, рехабилитация и
отдих“ ЕАД – хотел Дружба 2 Банкя, /съкратено ПРО ЕАД/, където това лечение е
било проведено и за което са издадени документите от л. 33 – 35. По този начин
съдът отговаря на възражението на ответника от писмената защита, че „не е ясно
как касови бонове и фактура за хотел Дружба 2 кореспондира с медицинското заболяване
на ищцата и неговото лечение.“
Експертът потвърждава, че документите, касаещи
разходите на ищцата, са съотносими с
получената травма и лечението й.
Съдът счита искът за основателен и доказан в пълен
размер, тъй като сумата от 552,70 лв.
представлява имуществена вреда, пряка последица от увреждането, а разходите са
документирани и извършени от ищцата само и единствено във връзка с лечението й.
Затова ответникът ще бъде осъден да заплати и тази
сума ведно със законната лихва от увреждането.
На осн.чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Севлиево д.т. в размер на 422,11 лв. и разноски в размер на 300 лв.,
представляващи изплатеното от съда възнаграждение за вещото лице.
ПО РАЗНОСКИТЕ
И двете страни правят искане за присъждане на
разноски, като прилагат списък по чл. 80 ГПК.
Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие – л. 5 и 6 адв.Н.-Г. е приела да окаже безплатна правна помощ на
ищцата с посочено основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
За първи път в писмената защита ответникът
оспорва основанието за предоставената на
ищцата безплатна правна помощ и посочва
факти, които според него сочат, че ищцата е разполагала с възможност да заплати
адвокатското възнаграждение, а не да се претендира такова по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА. В подкрепа на възможността за оспорване се цитира Определение № 327
от 18.06.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 4988/2017 г. І г.о., ГК, с което съдът се
запозна. Всъщност относимостта на това определение е в неговата последна част,
касаеща частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК.
Съдът е на становището, отразено и в това
определение, че не може да изследва налице ли е основание за предоставяне на безплатна
правна помощ, „доколкото договарянето на подобен вид защита е изцяло в
правомощието на страните по договора /упълномощител и упълномощен/ и това
съответства изцяло на практиката на ВКС, според която за уважаване на искане по
чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждение по чл. 36,
ал. 2 ЗА“. Всъщност страната, която следва да заплати разноските, „разполага с
процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна
правна помощ по реда на чл. 248 ГПК, като носи и тежестта да установи, че
предпоставките за безплатната правна помощ не са налице“. В случая оспорването
на основанията за тази помощ е извършено едва в писмената защита, поради което
ищцата няма правна възможност да вземе становище и да представи доказателства.
Затова съдът счита, че оспорването на основанието
за предоставената на ищцата безплатна
правна помощ не подлежи на обсъждане с настоящото решение.
Съгласно т.16 от ТР № 6/13 г. на ВКС минималното
адвокатско възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се
определя по чл. 7, ал. 1, пр.посл. във вр. с ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /след изменение на наредбата/.
С оглед общата първоначална цена на иска по чл. 200 КТ – 21946,50 лв. възнаграждението се дължи на осн.чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в
размер на 1188 лв. И тъй като ответната
страна, с оглед изхода на делото, следва да заплати и направените разноски, то
тя ще бъде осъдена да заплати на адв.Н.-Г. възнаграждение в размер на 572 лв. съобразно
уважената част на исковете /като се има предвид и оттегляне на един от тях/.
Ответникът претендира като разноски сумата от 450
лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.
На осн.чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената
част на иска ищцата ще заплати на ответника разноски в размер на 234 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София район Изгрев бул. Драган Цанков № 37,
представлявано от изпълнителни директори Н.В.Н.и С.А.П.да заплати на Н.Д.Б.
ЕГН ********** *** сумата от 10000 лв. /десет хиляди/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от претърпяна на 21.01.2019 г. трудова злополука, при която
й е причинена временна неработоспособност и сумата от 552,70 лв. /петстотин петдесет и два лв. 70 ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същата трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите,
начиная от 21.01.2019 г. до окончателното им изплащане, на осн.чл. 200, ал. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди до размер на 20000 лв. /двадесет хиляди/,
като неоснователен и недоказан.
НЕ
УВАЖАВА възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София район Изгрев бул. Драган
Цанков № 37, представлявано от изпълнителни директори Н.В.Н.и С.А.П.да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Севлиево д.т. в размер на 422,11 лв./четиристотин двадесет и два лв. 11
ст./ и разноски в размер на 300 лв.
/триста/, представляващи изплатеното от съда възнаграждение за вещото лице.
ОСЪЖДА “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София район Изгрев бул. Драган
Цанков № 37, представлявано от изпълнителни директори Н.В.Н.и С.А.П.да заплати
на адвокат Н.Й.Н.-Г. *** ЕГН **********,
личен номер на адвокат **********, като процесуален представител на ищцата Н.Д.Б.
по гр.д.№ 789/19 г. на РС – Севлиево адвокатско
възнаграждение в размер на 572 лв./петстотин седемдесет и два/, на осн.чл. 38, ал. 2 ЗА
във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА Н.Д.Б. ЕГН **********
*** да заплати на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София район Изгрев
бул. Драган Цанков № 37, представлявано от изпълнителни директори Н.В.Н.и С.А.П.сумата
от 234 лв. /двеста тридесет и четири/, представляваща юрисконсулско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част на иска,
на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: