Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, …………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 2045 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от М.Б.Б. против „Застрахователно акционерно дружество
„А.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Ищцата твърди, че на 27.11.2015г., около 10:50 ч., в град София настъпило
пътно-транспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. № *******, чиято отговорност била застрахована от ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното
произшествие настъпила смъртта на нейната дъщеря – Т.А.Б.. Ищцата претърпяла
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от нейната смърт. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 150 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със
законната лихва от 27.11.2015г. до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие; твърди, че поведението на
водача не било противоправно, ударът настъпил в опасната зона на спиране и той
нямал техническа възможност да предотврати произшествието; поддържа
становището, че катастрофата настъпила по вина на пострадалата, която без да се
съобрази с интензивността на движението, навлязла рязко на пътното платно; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и смъртта на Т.А.Б.;
твърди, че нейната смърт се дължала на общото й здравословно състояние и на хронични
заболявания; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място,
без да се огледа и без да съобрази разстоянието до приближаващото пътно превозно
средство и неговата скорост; оспорва размера на претендираното обезщетение;
оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./: За да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажират
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на товарен автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № ******* е била застрахована по договор за застраховка
”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от
представената по делото справка за публикувана информация на електронния сайт
на Гаранционния фонд. Видно
от удостоверение за наследници от 16.02.2016г. ищцата е майка на Т.А.Б., починала на 23.01.2016г. От основното
заключение на автотехническата експертиза се установява следният механизъм на
настъпване на произшествието: На
27.11.2015 г., около 10.50 часа, в светлата част на денонощието, при облачно и
дъждовно време, товарен автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № *******се е
движел по бул.“Околовръстен път“ с посока на движение от бул.“България“ към
бул.“Черни връх“. Автомобилът е бил управляван от С.Й.Б.. По пътното платно е нямало
дупки или неравности, настилката е била мокра. Скоростта на движение на
автомобила е била около 73 км/час. В същото време Т.А.Б. е предприела пресичане
на платното за движение на бул.“Околовръстен път“ с посока отдясно на ляво, считано
по посоката на движение на товарния автомоблил “Шкода Октавия“. Ударът е
настъпил между предната лява част на автомобила и тялото на пострадалата. Платното
за движение по бул.“Околовръстен път“ с посока от бул.“България“ към бул.“Черни
връх“ се състои от три ленти за движение с обща ширина 10.60 метра. В обратната
посока платното също се състои от три ленти за движение. Катастрофата е настъпила в най-лявата лента за движение. Общата
ширина на пътното платно в този участък, като се включи ширината на отделните
конструктивни елементи, е 42.70 метра. Мястото на ПТП не е обозначено за
пресичане от пешеходци, няма пешеходна пътека, светофар, подлез, надлез или др.,
няма пътни знаци. Пешеходката е изминала не по-малко от 9 метра от стъпването
на платното за движение до мястото на удара. Скоростта на движение на
автомобила, според вещото лице, е била между 65 до 80 км/час., като се
съобразят деформациите по автомобила и мястото на достигане на главата на
пострадалата до предната част и предното панорамно стъкло. С оглед показанията
на водача на автомобила - свидетелят Б. и деформациите по автомобила, експертът
е приел, че моторното превозно средство се е движело със скорост от 73 км/час. Опасната
зона за спиране е била 61 метра.
Пешеходката е била на възраст от 50 години. При бърз ход на движение,
максималната скорост, с която би могла да се движи е 6.5 км/час. Отстоянието на
автомобила от мястото на удара е било
100.82 м, считано от момента, в който Б. е предприела пресичане на пътното
платно с най-бързия възможен ход за пресичане за съответната възраст. Според
вещото лице, при скорост на движение от 73 км/час, ударът е бил предотвратим за
водача, ако пешеходката се е движела с най-бързия възможен ход. В този случай
отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента, в който пешеходката е представлявала
опасност, е по-голямо от опасната зона на спиране на автомобила. Причина за
настъпване на произшествието, според експерта, е както поведението на
пешеходката, която е предприела пресичане на платното за движение на
нерегламентирано за целта място, така и късната реакция на водача на товарния
автомобил „Шкода Октавия“ и несъобразяването на поведението му на пътя с
другите участници в движението и конкретните условия. По искане на ответника е поставена
допълнителна задача на автотехническата експертиза да отговори на въпроса дали
е предотвратим ударът за водача при скорост от 73 км/час от момента на стъпване на
пешеходката в крайната дясна част на най-лявото платно за движение при натоварено движение и наличие на моторни
превозни средства в съседната дясна лента за движение и в същата лента за
движение. В допълнителното заключение е посочено, че в ляво от трите ленти за
движение има разделителен остров с предпазна мантинела, а в дясно - разделителен
тревен остров с ширина 2.7 метра, след което е разположено локално платно с две
ленти за еднопосочно движение с ширина 2 х 3м. Експертът е приел, че процесният
автомобил се е движел със скорост от 73 км/час. В заключението е посочено, че ударът
е предотвратим за водача на автомобила, при
техническа възможност да види пешеходката на десния разделителен остров от 109.50 метра. Ударът е непредотвратим за водача, когато пешеходката е във видимата зона
на шофьора и започва да пресича крайната
лява лента за движение на товарния автомобил „Шкода Октавия“. ПТП е
предотвратимо, ако водачът се е движел със скорост от 40 км/час. Причина за
настъпване на произшествието, според вещото лице, е навлизането на пешеходката
на пътното платно на необозначено за това място за пресичане, без да съобрази
отстоянието и скоростта на приближаващия автомобил. Наред с това е посочил, че
причина за катастрофата е и поведението на водача, който е управлявал превозното
средство с по-висока скорост от 40 км/час. Експертът е приел, че ударът на пешеходката е предотвратим за
водача на т.а „Шкода Октавия“, ако е
възприел пешеходката в средната лента за движение на 0.4 метра след дясната
осева линия. Видимостта към пешеходката за водача на т.а „Шкода Октавия“ се ограничава, ако в средната лента за
движение е имало моторно превозно средство, движещо се със скорост, по-малка от
70 км/час, тъй като то би било по-близо до пешеходката и би пресякло линията на
видимост на водача на т.а “Шкода Октавия“ към нея. В
своите показанията св.Б./водач на процесния товарен автомобил/ заявява, че по
време на катастрофата пътувал в крайната лява лента на пътното платно, когато
внезапно изскочила пешеходката. Нямал време да реагира и я блъснал. Спрял веднага
и се обадил на 112. Преди катастрофата, тъй като минавал край камера на пътна
полиция, която била разположена на бензиностанция „Шел“, свидетелят погледнал
скоростомера, който показвал скорост около 75 км/час, между 70-80 км/час. Б. възприел
пешеходката за първи път за „части от секундата“ преди сблъска. Катастрофата
настъпила преди обяд, около 11-11.30 часа, движението било натоварено, във всички
ленти за движение имало автомобили. Пешеходката изскочила от дясната страна на
автомобила, водачът имал добра видимост към мантинелата отляво, там нямало
никой. Свидетелят не може да прецени как се е движела пешеходката, тъй като не
видял добре, но счита, че е тичала. Ударил я с предната лява част на автомобила.
На мястото на катастрофата нямало обозначения за пешеходна пътека, не съществувала
възможност да пресичат пешеходци. Времето било дъждовно, облачно, без мъгла, но
притъмнено. Поради натоварения трафик, автомобилите се движели в колона с
постоянна скорост, не забелязал нищо необичайно. Не видял никой на осевата
линия, забелязал пешеходката в момента, в който нявлязла в неговата лента за
движение. Той се движел на къси светлини. При
така събраните по делото доказателаства съдът приема, че поведението на водача на товарния автомобил „Шкода Октавия“, не е било противоправно, поради
следните съображения: Катастрофата е настъпила на
„Околовръстния път“ в посока на движение от бул.“България“ към бул.“Черни връх“
в натоварен час на движение - 11-11.30
часа, преди обед, при дъждовно време. Платното движение в посока от бул.“България“
към бул.“Черни връх“ се състои от три ленти за движение с обща ширина от 10.60 метра,
а катастрофата е настъпила в крайна лява лента, като пешеходката е тръгнала да
пресича от дясно на ляво, т.е преди да стигне до крайната лява лента е преодоляла двугите две ленти за
движение. От дясната страна на процесния автомобил в другите две ленти за
движение са пътували автомобили, а от лявата му страна е имало мантинела, след
която са били разположени други три
ленти за движение в обратната посока, с обща ширина на пътя от 42.70 метра. Водачът
се е движел със скорост от 73 км/час при разрешена скорост от 80 км/час, при
това се е движел в крайната лява лента, в която пътуват автомобили с по-висока
скорост, в сравнение с автомобилите в другите две ленти. В близост няма спирки
на превозни средства, няма светофарна уредба, пешеходна пътека и друг пътен
знак, които да предупреждават за евентуална поява на пешеходци и пресичането на
пътното платно на това място не е разрешено. При това положение, не
може да се приеме, че водачът не е съобразил скоростта си на движение с пътните
условия и с останалите участници в движението. Съдът не кредитира заключенията
на автотехническата експертиза, които приемат, че водачът е имал възможност да
забележи пострадалата от 100.82 м/основно заключение/, 109.50м./допълнително
заключение/ върху разделителния остров в дясно, да намали скоростта на движение
до 42 км/час/допълнителна експертиза/ и по този начин да предотврати
произшествието. По делото няма обективни
данни, които да обосноват извод, че водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходката към момента, когато
е започнала пресичането от разделителния остров в крайната дясна част на
платното за движение. Напротив, от показанията на св.Б. се установи, че в
другите ленти за движение е имало автомобили. Показанията на свидетеля са
житейски правдиви, с оглед часа, в който е настъпило произшествието и мястото
на катастрофата, поради което съдът приема, че в другите ленти за движение към
момента на катастрофата действително е имало моторни превозни средства. При
това положение водачът не е имал обективно възможност да възприеме пострадалата
при тръгването й от разделителния остров в дясно, нито да я забележи по
времето, когато е преодолявала останалите две ленти за движение в дясно, в
които са се движели други автомобили. Не може да се очаква от водача да предположи,
че на пътя има пешеходец, пресичащ отдясно наляво, още повече, че от лявата страна
на процесния автомобил се е намирала мантинела, след която е имало разположени
други три ленти за движение с обща ширина от 10.60 м. Поведението на
шофьора и скоростта, която е избрал от 73
км/час, са били изцяло съобразени с пътя, по който се е движел, с
метеорологичните условия, с останалите превозни средства, както и с лентата, в
която се е движел/крайна лява лента, в която автомобилите пътуват с по-висока
скорост/. Водачът не е имал обективна възможност да забележи пострадалата на
пътя, поради наличието на автомобили в другите ленти за движение и е видял пешеходката
към момент, към който ударът за него, с оглед на скоростта, с която се е движел
от 73 км/час, е бил непредотвратим. В допълнителното заключение експертът е приел,
че ударът е непредотвратим за водача, когато пешеходката е във видимата зона на
шофьора и започва да пресича крайната лява лента за движение. Според експерта,
ударът на пешеходката е предотвратим за водача на л.а „Шкода Октавия“, ако е
възприел пешеходката в средната лента за движение на 0.4 метра след дясната
осева линия. Наред с това е посочил, че видимостта към пешеходката за водача на
л.а „Шкода Октавия“ се ограничава,
ако в средната лента за движение е имало моторно превозно средство, движещо се
със скорост, по-малка от 70 км/час. Съдът приема, че в конкретния случай ситуацията
на пътя е била именно такава – в средната лента за движение е имало моторни
превозни средства, които са се движели със скорост по - ниска от 70 км/час, тъй
като в крайната лява лента се движат най-бързите автомобили, а процесният
автомобил се е движел със скорост от 73 км/час. От друга страна, автомобилите от
средната лента са пропуснали пешеходката, което също е в подкрепа на извода, че тяхната скорост е била по-ниска от скоростта
на процесния автомобил, а това означава, че тези автомобили са ограничавали
видимостта на водача на товарния автомобил към пешеходката и същият не е могъл
да я забележи своевременно, а я е видял на пътното платно, когато е започнала
да пресича крайната лява лента за движение, когато ударът за него е бил
непредотвратим. Тъй като съдът прие, че поведението
на водача не е било противоправно, липсва основен елемент от ФС на чл.226, ал.1
от КЗ, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо
да се обсъждат останалите доказателства, събрани в хода на процеса. По
разноските: Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 405 лв. Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Б.Б., ЕГН **********,*** против „Застрахователно акционерно
дружество „А.“АД иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане
на сумата от 150 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на нейната дъщеря Т.А.Б., настъпила на 23.01.2016г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено
по вина на водача С.Й.Б., при управление на товарен автомобил „Шкода Октавия“ с
per. № *******, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА М.Б.Б. да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 405 лв.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :