Р Е Ш Е Н И Е
Бургас, № 1718 / 2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно
заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и дванадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. №2144 по описа за 2011 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на
чл.156 и следващите от ДОПК.
Жалбоподателката Д.М.Д.,***
е оспорила Акт за установяване на задължения по декларация №520 от
25.05.2011г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден
изцяло с решение №102/12.08.2011г. на директора на ТД на НАП Бургас.
Жалбоподателката твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, тъй като е
издаден въз основа на декларация, която тя не е подавала, като посочва, че през
процесния данъчен период не е реализирала такива доходи, каквито са посочени в
декларацията. Иска оспорения акт да бъде отменен.
В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на обжалвания Акт за установяване на
задължения по декларация.
Ответникът, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата, ангажира доказателства и иска жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Жалбата е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения
срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Според мотивите на
оспорения акт жалбоподателката е подала годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009г. с вх.№**********/28.04.2010г., с която е декларирала доходи в
размер на 1 717,28лв. след приспадане на разходите за дейността от
упражняване на свободна професия – застрахователен агент към ЗК „Български
имоти” АД. При проверка на декларацията е констатирано несъответствие,
изразяващо се в неправилна справка за окончателния размер на осигурителния
доход – таблица 2. На деклараторката е връчено съобщение, получено на
23.11.2010г., като в 14-дневния срок същата не е подала коригираща декларация.
Установено е, че в регистъра по чл.30, ал.1, т.9 от Закона за комисията за финансов надзор
жалбоподателката е вписана като застрахователен агент към застраховател ЖЗК
„Български имоти” АД и ЗК „Български имоти” АД с начална дата на регистрацията
01.07.2006г. без крайна дата.
По смисъла на §1, т.29 от
ДР на ЗДДФЛ застрахователните агенти са лица, упражняващи свободна професия,
когато не са регистрирани като еднолични търговци. Съгласно чл.164, ал.1 от
Кодекса за застраховането, застрахователен агент е физическо лице или търговец,
вписан във водения от комисията регистър по чл.30, ал.1, т.9 от Закона за
комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по възлагане от
застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова
сметка. Съгласно чл.1, ал.5, т.1 от НООСЛБГРЧ за лица упражняващи свободна
професия се считат и тези, които упражняват дейност на основание предварителна
регистрация, определена с нормативен акт. Административният орган при извършена
проверка е констатирал, че лицето не е подавало декларация за начало на трудова
дейност и осигуряване за прекъсване или прекратяване на трудова дейност и на
осигуряване през 2009г. Към годишната данъчна декларация обаче е била приложена
служебна бележка, според която жалбоподателката е упражнявала трудова дейност
за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. От тези данни административният орган е
стигнал до извода, че застрахователните агенти са лица упражняващи свободна
професия и за времето, през което упражняват дейност, в това си качество, те са
задължени да се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.1 от КСО. Осигурителните
вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечния осигурителен
доход.
На основания чл.4, ал.6 от КСО самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия се осигурява по свое
желание. Следователно работещия пенсионер, който упражнява дейност като
застрахователен агент не е длъжен да се осигурява. В конкретния случай няма
спор между страните, че жалбоподателката е пенсионер, отделно от това административния
орган е извършил и справка в тази насока. През цялата 2009г. жалбоподателката е
подавала информация в НОИ с декларация обр.3.
Съгласно чл.40, ал.1, т.2
от ЗЗО, лицата регистрирани като упражняващи свободна професия се осигуряват
върху месечния доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на
осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен с ЗБДОО, като
самоосигуряващите се лица следва да внасят здравноосигурителни вноски до 10-то
число на следващия месец, спрямо месецът за който се отнасят. А на основание
чл.2 , ал.2 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. следва да подават декларация обр.6,
в която се вписва общия размер на дължимите здравноосигурителни вноски. Според
чл.3, ал.3, т.2 от същата Наредба, срокът за подаване на декларация обр.6 от
самоосигуряващи се лица е до 30.04. за дължимите осигурителни вноски за
предходната календарна година.
При служебна проверка в
база данни на НАП, административния орган е констатирал, че жалбоподателката не
е подавала декларации обр.1 и обр.6 за 2009г. и няма внесени
здравноосигурителни вноски за този период, а по отношение на тези вноски в ЗЗО
липсва разпоредба, която да позволява работещите пенсионери да се осигуряват
само по собствено желание, следователно те са длъжни да осъществяват такова
осигуряване.
Въз основа на данните от
подадената ГДД за 2009г. и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК административния
орган е съставил обжалвания акт служебно, като е установил, че е налице
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации. Позовавайки се на декларирания доход административния орган е
определил дължимите здравни осигуровки за периода 2009г. в размер на 249,60лв.
главница и 48,72лв. лихви.
С оглед твърденията на
жалбоподателката, че никога не е подавала такава декларация и не се е
подписвала под нея, по делото е назначена съдебно-графична експертиза, от която
се установява, че подписите положени от името на Д.Д. на л.24, 26 и 29 от
делото, където се намира копие на годишната данъчна декларация, не са изпълнени
от Д.М.Д..
По делото от трето
неучастващо лице ЗК „Български имоти” АД са представени писмени доказателства –
множество разходни касови ордери, всички съставени през 2009г., според които
различни по количество суми на различни дати са предоставени на Д.Д., като
прави впечатление, че на някои от тях липсва подпис на получател – л.105, 108 и
т.н. На други положеният подпис на получател е идентичен с подписа положен под
ГДД, за който се установи, че не е подписът на жалбоподателката.
ПРАВНИ ИЗВОДИ.
Административният
орган по реда на чл.106 от ДОПК, след като е установил несъответствие в
подадената ГДД за 2009г. е издал обжалвания Акт за установяване на задължения,
като е определил задължения за осигурителни вноски, които не са били
декларирани с подадената ГДД.
Актът е издаден от
компетентен орган – чл.106, ал.1 от ДОПК, потвърден е от горестоящия орган –
директор на ТД на НАП Бургас – чл.106, ал.2 от ДОПК. При постановяването му не
са допуснати нарушения на регламентираното по ДОПК производство. Актът съдържа
фактически и правни мотиви и от процесуална гледна точка е съобразен със
закона.
Актът е издаден обаче в несъответствие с материалния закон. По делото категорично е установено, че подадената ГДД за 2009г. не е подписана от жалбоподателката, т.е. съдържащите се в декларацията волеизявления за получени доходи и дължим данък по ЗДДФЛ не изхождат от жалбоподателката, не са нейни волеизявления. Тя твърди, че няма такива доходи и не е подавала ГДД. Въпреки, че и двете твърдения са за отрицателни факти с поисканата от жалбоподателката съдебно-графологична експертиза второто твърдение е установено с допустими от закона процесуални средства. Ако административния орган твърди, че тя въпреки това има такива доходи за този период, негова е тежестта да докаже тези факти. Доказателства за такива доходи по делото не са събрани, защото освен, че се установи вярност на твърдението, че жалбоподателката не е подавала ГДД за 2009г., от представените от трето неучастващо по делото лице ЗК „Български имоти” АД (разходни касови ордери) се установява, че същите или не са подписани от лицето или са подписани от същото лице, което е подписало подадената пред НАП ГДД за 2009г., за чиито подпис е доказано, че не е на жалбоподателката. След като липсват доказателства, че жалбоподателката за 2009г. е имала доходи в размерите посочени в представената по делото ГДД и следва да декларира и плати здравни осигуровки в размерите установени с процесния акт, то последния се явява постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на задължения по декларация №520 от 25.05.2011г., издаден от инспектор по
приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден изцяло с решение №102/12.08.2011г. на
директора на ТД на НАП Бургас.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: