№ 77
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110170451 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Ю. С., ЕГН **********
със съдебен адрес гр. С, чрез адв. Т. В., против Н. С. А., с адрес: гр. С
Ищецът твърди, че на 07.07.2022г. около 1.30 - 2.00ч. срещу 08.07.2022 г. се приготвял
за сън, когато внезапно през отворения прозорец на стаята му чул силен скандал между мъж
и жена. Погледнал през балкона и видял, че на терасата два етажа под него мъж и жена се
карат на висок глас помежду си на терасата на жилището си, след което кавгата прераснала
между жената на ет.6 и друга жена, живееща над техния апартамент- на ет.7.
Твърди се, че ищецът се прибрал и докато се отправял за сън, на вратата на жилището
му позвъняла жената, която се карала преди минути на балкона както с мъжа, така и с
жената от ет.7. Решил, че има нужда от помощ и отворил вратата, когато изблъсквайки го, в
апартамента нахлули същата жена и мъж, когото не успял да види през шпионката. С
шамари и юмруци, мъжът изтласкал ищецът към вътрешността на апартамента, съборил го,
започнал да го рита и крещял: „Къде я криеш! Къде е курвата, долно педерастче! Сега те
утрепах!“, като последвали и псувни. Ищецът отвърнал, че в апартамента му не живеела
жена и че са се объркали, но мъжът и жената претърсили апартамента и след като
установили, че в него няма никаква жена, на излизане, мъжът ударил ищеца още няколко
пъти, завлякъл приятелката си и заминали надолу по етажите. Впоследствие разбрал, че този
мъж се казва Н. А.. По-късно, около 2.30ч. ищецът се обадил на тел. 112, след което на
вратата позвънили полицаи, обяснил за случилото се, както и къде живели въпросните мъж
и жена, като полицаите позвънили на вратата на ответника и СГ, но никой не им отворил.
Полицаите се върнали при ищеца и му дали указания да напише жалба в полицията за
инцидента.
В исковата молба ищецът описва, че след случилото се бил в шок, чувствал болки в
главата и тялото, а устата му кървяла. Имал замайване и световъртеж. Позвънил на
1
родителите си в къщи, тъй като бил притеснен и изплашен, а по-късно написал съобщение в
групата на входа във Вайбър, в която повечето съседи също споделили, че се били събудили
от разразилия се скандал и изразили възмущение от случилото се с мен. Твърди, че
психически бил буквално сринат, притеснявал се, че случаят може да се повтори
На 08.07.2022г. с ищеца се свързала хазяйката му Силвия Симеонова, която искала да
разбере как се чувства и която му казала, че с нея се свързали Н. А.. и СГ – същите признали
за случилото се и казали, че съжаляват. В един от следващите дни, СГ се обадила и на ищеца
под претекст да се извини, а в същия момент мъжът, който му бил нанесъл побой - Н. А., зад
гърба й крещял, че малко му било! Ищецът им отвърнал, че ще потърси правата си чрез
полицията и съда.
На 08.07.2022г. ищецът посетил Александровска болница за освидетелстване и след
извършен преглед били установени пораженията върху главата и тялото и му било издадено
съдебномедицинско удостоверение. След подадена от ищеца жалба, била образувана
преписката с Постановление на СРП, съгласно което прокуратурата приема за установени
всички изложени по-горе твърдения и че в случая се касае за умишлено нанесена телесна
повреда от ответника, както и че са налице обективни признаци на престъпление по чл. 130
ал.1 НК - лека телесна повреда.
Нанесеният на ищеца побой му причинил физически, морални болки и страдания.
Ударите и ритниците довели до множество наранявания - в устата, гърба, крака, които около
10 дни му създавали болки и дискомфорт. Сочи се, че дни преди този инцидент, при рутинно
медицинско изследване лекарите установили, че по рождение ищецът разполагал само с
един бъбрек и трябвало занапред много да се пази. В минутите на побоя, освен
изключителния стрес, ищецът се притеснявал и от това ответникът да не го удари в областта
на кръста.
Споделя, че към настоящия момент се чувствал силно унизен и възмутен от нанесения
побой, от нахлуването в жилището му и от агресията, която не е предизвикал. Твърди, че в
първите дни от побоя и агресията преминавал през различни емоционални състояния -
първоначално в шок, после в стрес и страх, а към днешна дата изпитвал страх, стрес, обида,
гняв и унижение от случилото се. Започнал да се чувства тревожен, раздразнен, подтиснат и
уморен, като постоянно се сещал за случилото се. Всичко това се отразило на ежедневието
му, в първите дни не можел да се храни, сънят му бил неспокоен, не можел да върши
обичайните неща, а това рефлектирало и върху семейството му. В резултат от инцидентът
ищецът се обърнал към психолог и започнал психологическа терапия, тъй като разбрал, че
не може сам да се справя със стреса, страха и унижението от действията на ответника.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Н..... С. А., с
адрес: гр. С да заплати на Д. Ю. С. , ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С, сумата от 7
000лв. /седем хиляди лева/ представляващи обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и настъпилите във връзка с тях
негативни емоционални изживявания - депресия, напрегнатост, стрес и страх,
продължаващи и до днес, които били в пряка причинно-следствена връзка с извършеното на
08.07.2022 г. от ответника престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
върху паричното обезщетение, считано от 08.07.2022 г. - датата на извършване на
престъплението до окончателното изплащане на главницата.
Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от ответника не е постъпил.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото писмени доказателства, а именно съдебномедицинско
2
удостоверение № 493 от 08.07.2022 г., подписано от д-р ....., съдебен лекар от Клиника по
съдебна медицина; Постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство
от 13.08.2022 г., както и от показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното
дирене и обективирани в протокол от публично съдебно заседание от 31.05.2024 г. ищецът е
претърпял болки и страдания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на горната устна на
устата; кръвонасядания на долната устна на устата, на гърба вляво и на дясното бедро. Тези
травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети,
както с ограничена контактуваща повърхност и изразен ръб (каквато характеристика имат
човешките зъби), така и такива с широка контактуваща повърхност. Тези травматични
увреждания са получени по механизма на удар с или върху такива, и биха могли да се
получат по време и начин, както съобщава прегледаният. Установява се, че травматичните
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От друга страна се установява още, че ищецът е претърпял продължителен стрес и
разстройство на съня, видно от показанията на свидетелите, както и от приложеното по
делото психологическо становище на .......... психолог и психотерапевт, относно актуалното
психическо състояние на ищеца. В последното се допълва също, че ищецът изпитва
симптоми, даващи основания да се мисли в посока за страхова невроза, а причиненото му
насилие предизвиква симптоми, които се проявяват и на физическо ниво, в това число
разсеяност и трудности с концентрацията, липса на мотивация, отпадналост, неспокоен и
накъсан сън. Случилото се дава отражение и на отношенията му с близките му хора.
Всички тези симптоми са предизвикани и от откритото малко преди инцидента вродено
състояние, а именно, че ищецът е роден с един бъбрек. Това събудило у него силна
тревожност поради нанесените удари в областта на кръста и евентуалните щети, които биха
настъпили от това.
В хода на съдебното дирене се установи, че ответникът е лицето, причинило описаните
в т. 1 вреди на ищеца. Това се доказа от приложените по прокурорска преписка №28826/2022
г. по описа на СРП, в приложенията на която се съдържат сведения, дадени от самия
ответник, в които признава, че е нанесъл два-три шамара на ищеца.
Същото се доказа и от свидетелските показания на св. ..........., собственичка на имота, в
който се е развило процесното действие и наемодателка на ищеца. В свидетелски показания,
обективирани в протокол от публично съдебно заседание от 31.05.2024 г. св. Симеонова е
свидетелствала пред съда за проведени разговори с ответника, в които той е разказал за
инцидента и нанесените удари на ищеца Д. С..
Съдът отбелязва, че кредитира показанията на свидетелите като пълни, логични и
непротиворечиви. Съдът е съобразил, че св. .........а е майка на ищеца, и е ценил нейните
свидетелски показания в съвкупност с другите доказателства по делото, като ги намира за
непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск за сумата от 7 000,00 лева -
представляваща стойност на нанесени неимуществени вреди на ищеца от ответника – с
правна квалификация по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
По същество
Предпоставките за основателността на иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от
ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане са
следните: 1) действие, от което са настъпили вреди; 2) противоправност на това действие; 3)
3
наличие на настъпили вреди; 4) причинно следствена връзка между деянието и вредите; 5)
вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията.
1. По отношение на противоправността на деянието и причинно-следствената
връзка с вредоносния резултат, претърпян от ищеца.
Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че ответникът Н. А. е извършил
противоправни действия, изразяващи се в нанесени на 07.07.2022 г. на ищеца удари, довели
до разкъсно-контузна рана на горната устна на устата; кръвонасядания на долната устна на
устата, на гърба вляво и на дясното бедро. Тези факти се потвърждават и установяват както
от приетите по делото гласни доказателства, така и от събраните писмени доказателства,
като съдът кредитира изцяло показанията на св. Симеонова и св. С.а поради това, че същите
са последователни и непротиворечиви с останалия събран по делото доказателствен
материал. Св. Симеонова потвърждава авторството на нанесения побой над ищеца.
Вредите, претърпени от ищеца и описани по-горе, са причинени от ответника по
делото, доколкото данни за това се черпят от сведенията, дадени от самия ответник,
съдържащи се в прокурорската преписка, което има характер на извънсъдебно признание, а
също и от свидетелските показания, дадени в хода на съдебното дирене.
Така доказаното от фактическа страна води до извода, че е налице причинно-
следствена връзка между противоправното действие на ответника и претърпените от ищеца
вреди.
2. По отношение на претърпените вреди и видът им.
В хода на производството се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, продължителен стрес и разстройство на съня.
3. По отношение на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съдът уточнява, че в хода на производството ответникът не е оспорил презумпцията за
вина по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което същата се счита за доказана като част от
фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на доказаното от фактическа страна и сторените от съда правни изводи
съдът намира за доказано настъпването на неимуществени вреди от действията на
ответника.
Относно размера на дължимото според съда обезщетение, съдът приема следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди,
макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, за да бъде обезщетението за претърпените морални вреди
справедливо, е необходимо да се отчете реалният размер на тези вреди. Това включва анализ
на всички конкретни обстоятелства, свързани с инцидента, като характер и тежест на
уврежданията, интензивност, продължителност и степен на болките и страданията, както и
дали те все още продължават или са приключили. Освен това трябва да се вземе предвид
икономическата обстановка в страната, обществените възприятия за "справедливост" към
дадения момент и указанията, предоставени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Върховния съд на Република България.
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитета на понесените
във връзка с тях болки и страдания, стресът от преживяното, продължителността на периода
на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца към датата на настъпване на инцидента,
4
липсата на неблагоприятни последици върху здравето му с траен и необратим характер,
както и наложилото се в обществото понятие за справедливост в съответствие с нормата на
чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за репарирането им
възлиза на 2 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените от
ищеца неимуществени вреди с оглед на продължителността им, наличието на емоционални
проявления на увреждането и създадените за ищеца неудобства от получените увреждания.
Установяват се промени в навиците на ищеца и в социалните му контакти, изразяващи се в
безсъние и влошени отношения с близките следствие от срама и гнева от преживяното.
По искането за присъждане на лихви: По аргумент от чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 84, ал. 3
ЗЗД при уважаване на главната претенция съдът намира за основателно и акцесорното
искане на ищеца за присъждане на законна лихва. Същата следва да се присъди върху
главницата в размер на 2 000 лева, считано от датата на увреждането до окончателното и
изплащане.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора, вземайки
се предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски, намалени до
размера на уважената претенция. Ищецът доказва, че е сторил разноски пред съда за
заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, общо в размер на 1060,00
лева, от които следва да му бъдат присъдени 302,86 лева.
На ответника не следва да се присъдят разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. А., с адрес: гр. С да заплати на Д. Ю. С., ЕГН ********** със съдебен
адрес гр. С, чрез адв. Т. В. сумата от 2000,00 лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се претърпени
болки и страдания – разкъсно – контузна рана на горната устна на устата, кръвонасядания на
долната устна на ръба на устата, на гърба вляво и на дясното бедро, замайване, световъртеж,
стрес, безпокойство, от нанесени удари с шамари и юмруци, и нанесени удари с крак в
областта на главата и тялото на Д. Ю. С. на 07.07.2022 година в жилище с административен
адрес град С от Н. С. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 7.7.2022 година до окончателното изплащане на обезщетението, като над
този размер до първоначално претендирания от 7000,00 лева, т.е. за разликата от 5000,00
лева отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. С. А., с адрес: гр. С да заплати на Д. Ю. С., ЕГН ********** със съдебен
адрес гр. С, чрез адв. Т. В. сумата на сторените разноски в исковото производство по гр.дело
№ 70451/2022 година по описа на Софийски районен съд, представляваща адвокатско
възнаграждение и платена държавна такса, намалени до размера на уважената претенция, а
именно сумата от 302,86 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5