Р Е
Ш Е Н
И Е № 260405
гр.Пловдив, 18.
03. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно отделение – V с., в
публичното заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Светлана
Станева
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д. № 2976/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл.240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна
жалба от М.В.И., ЕГН - **********,***,
чрез адв.С.Н., против Решение № 260855/14.10.2020г. постановено по гр.д.№ 3050/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., в частта,
с която е признато за установено, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК - *********, сумата в размер на 999,63
лв. – главница, дължима по Договор за кредит „Бяла карта“ № 462589 от
08.04.2016 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД с Приложение №
1 от 28.05.2019 г. към Рамков договор за цесия от 11.11.2016 г., 69,27 лв. – договорна лихва за периода
24.04.2016 г. до 06.11.2018 г., 85,23 лв.
– обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 07.11.2018 г. до
24.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 02.10.2019 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15866/2019
г. по описа на Пловдивския районен съд, XIII гр.с.; както и е осъдена да
заплати на сумата
в размер на 199,72 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 60,21
лева – разноски по ч.гр.д. № 15866/2019 г. по описа на Пловдивския
районен съд по съразмерност. Моли да бъде отменено в атакуваните части и вместо
това да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове като
неоснователни. Претендира
да бъдат присъдени и направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин,
представлявано от Т. Я. К., чрез юрк. И. Т., депозира писмен отговор, че
жалбата е неоснователна. Претендира разноски по делото.
Окръжен съд –Пловдив, констатира,
че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото в
законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, против М.В.И., на осн. чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК е заведена искова молба, с която посочва, че между ответника в качеството на
кредитополучател и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен Договор за кредит „Бяла карта“
№ 462589 от 08.04.2016 г. под формата на кредитна карта с кредитен лимит
първоначално в размер на 800 лева, в последствие увеличен на 1 000 лв. По
договора била усвоена главница в размер на търсената сума. Върху усвоената
главница, съгласно чл.4, ал.1, т.2, чл.8 и чл.22, ал.2 от договора ответникът
дължи възнаградителна лихва в размер на 0.12 % на ден. Претендира се такава от
24.04.2016г. – датата на първата транзакция по картата до 06.11.2018 г., на
която датата кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Върху непогасената
главница е начислено и обезщетение за забава в търсения размер. За посочените
вземания, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15866/2019
г. по описа на ПдРС, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което
поражда интереса от предявяване на исковете.
Към исковата молба са приложени заверено копие от Договор
за кредит „Бяла карта“ № 462589 от 08.04.2016 г. и Приложение № 1 към него, Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. между
„Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, Приложение №1/28. 05.
2019г. към него и Потвърждение за сключена цесия, Анекс към договора за кредит
от 08.04.2020г., Уведомление за цесията, Пълномощно за уведомяване на длъжника
за прехвърляне на вземанията.
Ответникът М.В.И., чрез адв.С.Н., е депозирал Писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който счита, че исковете са допустими, но неоснователни по
основание и размер. Поддържа, че договорът е недействителен,
доколкото в него се съдържат неравноправни клаузи. Такива са клаузите за
неустойки и за такси и разноски за събиране на кредита. Тези клаузи
противоречали и на чл.10а, ал.1 от ЗПК и на чл.33, ал.1 от ЗПК. Възразява, че
цесията не е съобщена надлежно на
ответника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и в производството по
чл.422 от ГПК не може да бъде уведомен
надлежно за цесията,
Районен съд – Пловдив, за да уважи предявените искове, в обжалваните части,
излага основни съображения, че за да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно
сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер,
падеж на задълженията за главница и договорна лихва, наличие на уговорка за
неустойка, размер на неустойката, извършване на дейности по събиране на
вземането, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до
длъжника за прехвърлянето на вземането от цедента или от цесионера при наличие
на упълномощаване за това от цедента. В тежест на ответника,
при установяване на горното от ищеца, че е платил главницата и договорните
лихви по договора за заем, че е изпълнил задължението, за което му е начислена
неустойка, че е платил в срок задълженията си, което води до отпадане
отговорността за дължимост на такси за събиране на вземането и обезщетението за
забава. Ответникът носи тежест да установи, че договорът е нищожен на
посочените в отговора основания. Районният съд мотивира, че от представения по делото Договор за кредит „Бяла
карта“ от 08.04.2016 г. /л.7/ е
видно, че „Аксес Файнанс“ ООД се е задължило да предостави на ответника М.В.И. револвиращ
кредит в максимален размер от 800 лв., който ответникът се задължил да върне,
по реда уговорен в чл.3, ал.2 и ал.3 от договора. В договора е уговорена и
договорна лихва – 43.2 % фиксиран годишен лихвен процент или по 0.12 % дневен
лихвен процент върху усвоения размер на кредита. Договорът е сключен за
неопределен срок. Ответникът не е оспорил, че е подписал договора за кредит. Съгласно
приложения Анекс от 14.04.2018 г. към договор за кредит „Бяла карта“ /л.20/
страните са уговорили увеличаване на кредитния лимит на 1 000 лв.. Ответникът
не е оспорил, че е подписал Анекса. Ответникът не е оспорил и че по процесния
договор е усвоил сума в размер на 1 000 лв. Не е оспорил и, че е настъпил и
падежът на задълженията по договора, както и размерът на вземанията.
Районният съд акцентира, че по делото е спорно дали
договорът е породил действие, като действително сключен. Съгласно трайно
установената съдебна практика на ВКС /Решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ се
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Процесният договорът за заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите /чл.4,
т.4/, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът /чл.4, т.2/, общият размер
на всички плащания по договора /чл.3, ал.4, което няма как да е конкретна сума, доколкото се касае за кредит
под формата на кредитна карта/, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски, представен е погасителен план към договора, инкорпориран
в самия договор /чл.3, ал.2, ал.3/, предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита /чл. 11 от договора/, право да получи погасителен
план за извършени и предстоящи плащания /чл.17 и чл.20 от договора/, право да
се откаже от договора /чл.20/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия не
съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в договора, който е
подписан на всяка страница от ответника. Предвид на това, Районният съд налага
правен извод, че договорът е валидно сключен. Ответникът не е и посочил
конкретни недостатъци на договора, които да водят до неговата недействителност,
а записаните в отговора доводи касаят недействителност на отделни клаузи по
договора, но не и на договора като цяло.
Съгласно
представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. и
приложение № 1 към него /л.21 и л.27/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД. В приложение № 1 е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е
задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора
е неразделна част от него /пар.1, т.1.2 от договора/. Представено е пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 31/. Предишният кредитор има правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /Решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Уведомлението,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление подлежи
на съобразяване по силата на чл. 235, ал.
3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС,
ІІ т. о. /.
Районният съд налага извод, че ищецът
е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а
не на стария кредитор. Аргументира, че е неоснователно възражението на
ответника, че в договора за кредит не е предвидена клауза за възможността на
кредитодателя да прехвърли вземанията по договора, поради което и договора за
кредит бил нищожен. Непосочването на това обстоятелство в договора не води до
последица нищожност на договора за цесия. Наред с това съгласно чл.18 от договора
за кредит изрично е предвидено, че кредитодателят има право да прехвърли
вземанията си по договора за кредит на трето лице, с което е спазена
разпоредбата на чл.26 от ЗПК.
Районният съд аргументира,
че по делото се претендира главница в размер на 999.63 лв., която е усвоена от ответника и е останала незаплатена.
Ответникът не е оспорил, че е усвоил по договора сума в размер на 1000 лева. В
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което Районният съд приема за дължима претендираната
главница. Позовава се на чл.3, ал.2 от договора, с която алинея е предвидено,
че усвоената главница /текущо задължение по смисъла на чл.3, ал.3, т.1 и 2/
следва да се върне до 2-ро число на текущия месец. Ответникът не е оспорил, че
е настъпил падежът на всяка една от усвоените главници, поради което цялата
сума е изискуема към датата на подаване на заявлението. В тази връзка е прието
и че е основателна претенцията за
законна лихва върху главницата за периода от датата на постъпване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2019 г. до окончателното плащане.
Относно възнаградителната
лихва, Районният съд посочва, че се претендира сумата в размер на 69,27 лв. за периода от 24.04.2016 г.
до 06.11.2018 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 43,2
%, като върху усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен процент от 0,12
%. Аргументира, че няма пречка страните страните да уговорят договорна надбавка
в размер по-голям от законната лихва. Районният съд налага правен извод, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна
след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено
обезпечение, както и автономията на волята. Ответникът не е оспорил действителността
на тази клауза. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната
сума, но доказателства в тази насока не
са били ангажирани по делото.
С подадената
въззивна жалба от М.В.И. се възразява срещу направените правни изводи с
атакуваното решение и намира същото за неправилно.
Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първото основно
възражение на жалбоподателката се отнася до това, че Районният съд необосновано
е приел, че уведомителното писмо за извършеното прехвърляне на процесното вземане
поражда своето правно действие по см. на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Поддържа, че това
не е така, защото уведомлението не е получено от нея. Не е достатъчно да се
приеме, че дори и да се приеме, че цесионерът е надлежно упълномощен от цедента.
На следващо място, въвежда оплакване, че неправилно Районният съд е наложил изводи, че били направени
доводи само досежно конкретни клаузи на
договора, а не и недостатъци като цяло.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се
оставят без уважение. Видно е от съдържанието на Договор за кредит
„Бяла карта“ № 462589/08.04.2016 г., Приложение № 1 към него, както и подписаните
допълнително Анекс от
17.11.2016г. и Анекс от 14.04.2018 г., че са сключени между
„Аксес Файненс“ ООД и М.В.И.. По силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД и Приложение №1/28. 05. 2019г. към него са прехвърлени
вземания, като е описано и процесното вземане. Към исковата молба са
представени Потвърждение за извършената цесия, Уведомление за цесията,
Пълномощно от 29.12.2016 г. за уведомяване на длъжника за прехвърляне на
вземанията, които са били изпратени за връчване на адреса на М.В.И. и са
получени срещу подпис на 22.05.2020г. от лицето
Е. Т. М., с отбелязано качество - съжител на И. В срок е подаден Писмен отговор
по чл.131 от ГПК от И., като не са направени възражения да не са били получени
от нея преписите към исковата молба. Направените доводи са концентрирани към
отделни неравноправни клаузи по договора и исканията в тази насока са били
уважени с решението и респ. са отхвърлени претенциите съответно за сумата в размер
на 199,92 лв. - договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, както и за сумата в размер на 200 лв. - разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение. В тази
връзка от Районния съд е изследвана и клаузата относно възнаградителната лихва.
Правилно е прието, че по договора с оглед на фиксирания годишен лихвен процент от 43,2 % и
уговорката върху усвоения размер на кредита да се дължи дневен лихвен процент
от 0,12 %, че не противоречи на добрите нрави.
Решението в
обжалваните части се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателката
ще бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружеството сумата 350 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р
Е Ш И :
Потвърждава Решение № 260855/14.10.2020г. постановено по гр.д.№ 3050/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., в
частта, с която е признато за установено, че М.В.И., ЕГН - **********,***,
дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК - *********, сумата в размер на 999,63 лв. – главница, дължима по Договор
за кредит „Бяла карта“ № 462589 от 08.04.2016 г., сключен с „Аксес Файнанс“
ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕAД с Приложение № 1 от 28.05.2019 г. към Рамков договор за цесия
от 11.11.2016 г., 69,27 лв. –
договорна лихва за периода 24.04.2016 г. до 06.11.2018 г., 85,23 лв. – обезщетение за забава върху непогасената главница за
периода 07.11.2018 г. до 24.09.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2019 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15866/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, XIII
гр.с.; както и е осъдена да заплати на сумата
в размер на 199,72 лв. – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 60,21
лв. – разноски по ч.гр.д. № 15866/2019 г. по описа на Пловдивския
районен съд по съразмерност.
Осъжда М.В.И., ЕГН - **********,***,
да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано
от Т. Я. К., сумата 350 лв. за
направени разноски по възз.гр.д.№ 2976/2020г. по описа на Окръжен съд –Пловдив,
V гр.с.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е
окончателно.
Председател :
Членове: