Присъда по дело №1484/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 65
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 28 май 2022 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120201484
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 65
гр. Бургас, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
и прокурора Ив. Н. К.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20212120201484 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИЛ. ЗЛ. Т., ЕГН: **********, ... г., в гр. Бургас, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан (реабилитиран), с адрес: ..., за
ВИНОВЕН в това, че на 09.12.2018 г., около 04.30 часа, в гр. Бургас, в дискотека „П",
по хулигански подбуди, действайки на обществено място, без да е предизвикан от
пострадалия, в съучастие като извършител с М. В. СТ., ЕГН: **********, и Т. ИВ. Х.,
ЕГН: ********** - двамата също извършители, при демонстриране на безнаказаност и
пренебрежение към установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в
обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице,
нанасяйки юмручен удар в лицето на Д. Ив. В., роден на ... г., при което пострадалият
паднал по гръб на земята, след като преди него Т.Х. нанесъл юмручен удар в лицето на
пострадалия, а М.С. ритайки с крак по тялото на падналия В. и нанасяйки му юмручен
удар в лицето, причинили на Д. Ив. В. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания по лицето, отоци по главата и мозъчно сътресение, довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл.
първо НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.
78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му
НАЛАГА административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
1
ОСЪЖДА, на основание чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, подсъдимия ИЛ. ЗЛ. Т.,
ЕГН: **********, да заплати на гражданския ищец Д. Ив. В., ЕГН **********, сумата в
размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия Д.
Ив. В. неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо НК вр. чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 09.12.2018 г.,
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1000 лева до
пълния предявен размер от 1500 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на деянието - 09.12.2018г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия ИЛ. ЗЛ. Т., ЕГН:
**********, да заплати на Д. Ив. В., ЕГН **********, сумата в размер на 500 лева,
представляваща сторени по делото разноски за възнаграждение за повереник.
ОСЪЖДА подсъдимия ИЛ. ЗЛ. Т., ЕГН: **********, да заплати в полза на
държавата, по сметка на Районен съд - Бургас, сумата от 50 лева, представляваща
държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и сумата от 20 лева за
вещо лице.
ОСЪЖДА подсъдимия ИЛ. ЗЛ. Т., ЕГН: ********** , да заплати в полза на
държавата, по сметка на Районен съд - Бургас, следващите се по делото разноски в
размер на 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия ИЛ. ЗЛ. Т., ЕГН:
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от 57.70 лв.,
представляваща 1/3 от сторените в хода на досъдебната фаза разноски в размер на
173.09 лв.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - флашка с видеозапис на л. 106 в т. 2
от ДП и диск с видеозапис на л. 74 в т. 1 от ДП, да останат по делото и да се УНИЩОЖАТ
с унищожаване на делото по реда на ПАС.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 65/12.05.2022 г. по НОХД № 1484/2021 г. по описа на
Районен съд - Бургас, LI наказателен състав


Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура - Бургас, с който са повдигани обвинения срещу подсъдимия Т. И. Х., ЕГН:
**********, в това, че на 09.12.2018 г., около 04.30 ч., в гр. Бургас, в дискотека „П", по
хулигански подбуди, действайки на обществено място, без да е предизвикан от пострадалия,
в съучастие като извършител с М. В. С., ЕГН:**********, и И. З. Т., ЕГН: **********,
двамата също извършители, при демонстриране на безнаказаност и пренебрежение към
установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице, нанасяйки юмручен удар в областта
на лицето на Д. И. В., роден на ... г., И.Т. нанасяйки също юмручен удар в лицето му, при
което пострадалият паднал по гръб на пода, М.С. ритайки с крак по тялото на падналия В. и
нанасяйки му юмручен удар в лицето, причинили на Д. И. В. лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания по лицето, отоци по главата и мозъчно сътресение, довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; срещу подсъдимия М. В. С.,
ЕГН: **********, в това, че на 09.12.2018 г., около 04.30 часа, в гр. Бургас, в дискотека „П",
по хулигански подбуди, действайки на обществено място, без да е предизвикан от
пострадалия, в съучастие като извършител с лицата Т. И. Х., ЕГН: **********, и И. З. Т.,
ЕГН: **********, двамата също извършители, при демонстриране на безнаказаност и
пренебрежение към установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице, ритайки с крак по тялото
на падналия Д. И. В., роден на ... г., и нанасяйки юмручен удар в лицето му, след като преди
него Т.Х. нанесъл един юмручен удар в лицето на пострадалия, а И.Т. също един юмручен
удар в лицето му, при което пострадалият паднал по гръб на земята, причинили на Д. И. В.
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето, отоци по главата и
мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
както и срещу подсъдимия И. З. Т., ЕГН: **********, за това, че на 09.12.2018 г., около
04.30 часа, в гр. Бургас, в дискотека „П", по хулигански подбуди, действайки на обществено
място, без да е предизвикан от пострадалия, в съучастие като извършител с М. В. С., ЕГН:
**********, и Т. И. Х., ЕГН: **********, двамата също извършители, при демонстриране на
безнаказаност и пренебрежение към установените правила и норми, закрилящи добрите
нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице,
нанасяйки юмручен удар в лицето на Д. И. В., роден на ... г., при което пострадалият паднал
по гръб на земята, след като преди него Т.Х. нанесъл юмручен удар в лицето на
пострадалия, а М.С. ритайки с крак по тялото на падналия В. и нанасяйки му юмручен удар
в лицето, причинили на Д. И. В. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по
лицето, отоци по главата и мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо от НК, вр.
чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По отношение на подсъдимия Т. И. Х., ЕГН: **********, за обвинението по чл. 131,
ал. 1, т. 12, предл. първо от НК, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, е одобрено
споразумение по НОХД № 2172/2021 г. на РС - Бургас, като подсъдимият е признат за
виновен в това, че 09.12.2018 г., около 04.30 часа, в град Бургас, в дискотека „П", по
хулигански подбуди, действайки на обществено място, без да е предизвикан от пострадалия,
в съучастие като извършител с М. В. С., ЕГН: **********, и лице, по отношение на което не
е приключило наказателното производство, двамата също извършители, при демонстриране
1
на безнаказаност и пренебрежение към установените правила и норми, закрилящи добрите
нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице,
нанасяйки юмручен удар в областта на лицето на Д. И. В., роден на ... г., другият
съучастник, нанасяйки също юмручен удар в лицето му, при което пострадалият паднал по
гръб на пода, М.С. ритайки с крак по тялото на падналия В. и нанасяйки му юмручен удар в
лицето, причинили на Д. И. В. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по
лицето, отоци по главата и мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и му е наложено наказание пробация.
По отношения М. В. С., ЕГН: **********, за обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.
първо от НК, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, също е било одобрено споразумение
по НОХД № 2173/2021 г. на РС - Бургас, като е признат за виновен в това, че 09.12.2018 г.,
около 04.30 ч., в гр. Бургас, в дискотека „П", по хулигански подбуди, действайки на
обществено място, без да е предизвикан от пострадалия, в съучастие като извършител с
лицата Т. И. Х., ЕГН: **********, и с лице, по отношение на което не е завършило
наказателното производство, двамата също извършители, при демонстриране на
безнаказаност и пренебрежение към установените правила и норми, закрилящи добрите
нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалото лице,
ритайки с крак по тялото на падналия Д. И. В., роден на ... г., и нанасяйки юмручен удар в
лицето му, след като преди него Т.Х. нанесъл един юмручен удар в лицето на пострадалия, а
другото лице също един юмручен удар в лицето му, при което пострадалият паднал по гръб
на земята, причинили на Д. И. В. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по
лицето, отоци по главата и мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и му е наложено наказание пробация.
С протоколно определение от 04.06.2021 г., по настоящото дело, същото е било
прекратено по отношение на подсъдимите Т. И. Х. и М. В. С., като производството пред
настоящия първоинстанционен съдебен състав продължи само по отношение на
подсъдимия И. З. Т..
Делото протече по общия ред, по реда на задочното производство, на основание чл.
269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4, б. „а“ от НПК. Подсъдимият Т. е търсен за призоваване на
известните по делото адреси – гр. Бургас, кв. ..., но същият не е открит. Направени са
служебни справки за регистрирани трудови договори, както и за постоянен и настоящ адрес
на подсъдимия. Разпоредено е от съда подсъдимият да се призове за съдебното заседание
чрез органите на МВР, като не е установен на адресите в гр. Бургас, кв. ..., и гр. ... От
справката за задгранични пътувания се установява, че подсъдимият е напуснал страната на
24.06.2021 г. Подсъдимият е бил обявен и за общодържавно издирване, като е поискана
информация от мобилните оператори за активни телефонни номера, от ОД МВР - Бургас, от
НСС, от ГДИН, както и многократно е търсен на известните адреси. В проведено на
28.02.2022 г. заседание съдът е констатирал, че подсъдимият не е намерен на посочените
адреси, местоживеенето му в страна не е известно и след щателно издирване не е
установено, същият се намира извън страната без установен адрес, като е дал ход на делото,
тъй като са били налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4, б. „а“ от НПК, за
провеждане на задочно производство, като разгледа делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на
РП - Бургас поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена
в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства.
Счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като предлага на
подсъдимия Т. да бъде наложено наказание над предвидения среден размер, а именно 4000
лева. Предлага се гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.
Повереникът адв. П.Д. от БАК също счита, че престъплението в което е обвинен
подсъдимият Т. е доказано от обективна и субективна страна. Моли гражданският иск да
2
бъде уважен в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия адв. Х.К. от БАК, моли за оправдателна присъда. При
условие, че бъде признат за виновен моли да му се наложи глоба в минимален размер.
Следвало да се отчете младата му възраст, както и че е реабилитиран. Моли за отхвърляне
на гражданския иск.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК,
намери за установено следното.
От фактическа страна:
И. З. Т. е ... г. в гр. Бургас, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, кв. ...,
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН: **********.
На 08.12.2018 г., вечерта, в гр. Бургас, свидетелите Д.В., С.Д. и В, посетили
ресторант „Воденицата", находящ се в Приморския парк. Около полунощ тримата свидетели
напуснали въпросното заведение и отишли до клуб „Плей" в града, където се срещнали със
своя колега - св. Р.К.. След това свидетелите Д.В., С.Д. и В решили да отидат в клуб
"Планета", в гр. Бургас, като се уговорили със св. Р.К. да се срещнат там по-късно.
Свидетелите били служители на МВР, но в случая не били на работа и не са изпълнявали
служебни задължения.
При влизане в клуб „Планета", около 03,30 ч., те забелязали, че на средния бар седят
Т.Х., М.С. и И.Т., които познавали във връзка с работата си. Свидетелите Д.В., С.Д. и В се
настанили на втората маса до входа на заведението, вляво, а малко по-късно към тях се
присъединил и св. К.. След около час свидетелите Д.В. и С.Д. решили да се разходят в
заведението за да потърсят свой познат. След като не го открили се насочили към своята
маса. Преминавайки покрай централния бар, св. Д.В. забелязал своя позната - св. Д, която
била приятелка на Т.Х., който в този момент бил отишъл до тоалетната. Свидетелката Д му
помахала и св. В. се приближил за да разговарят. В този момент Т.Х. се приближил до тях и
директно нанесъл юмручен удар в лицето на св. В.. Веднага след като Т.Х. нанесъл удара на
св. В., св. Д., който бил в непосредствена близост, хванал Т.Х. и го издърпал назад,
лишавайки го от възможността да продължи с агресивното си поведение спрямо св. В.. В
този момент се намесил подсъдимият И.Т., който без никакви обяснения също нанесъл
юмручен удар в лицето на св. В., при което последният паднал по гръб на пода, а веднага
след това М.С. го ритнал с крак по тялото и му нанесъл юмручен удар в лицето. След което
се намесили и свидетелите Г.Т. и А. - охранители на заведението, при което нападението
спрямо св. В. било прекратено. За случилото се бил подаден сигнал до МВР и на място
пристигнали служители на 01 РУ МВР-Бургас. Свидетелят В. бил отведен в УМБАЛ-Бургас
за оказване на медицинска помощ, където бил приет за наблюдение.
По случая било образувано досъдебно производство и назначена медицинска
експертиза. От експертизата се установява, че свидетелят Д.В. е получил кръвонасядания по
лицето, оттоци по главата и мозъчно сътресение, които е възможно да се получат по
описаното време и начин, от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност,
каквито са и юмруците на човек, с последващо падане на неравен терен. Причинено било
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
както следва: от показанията на свидетелите Р. Ив. К. /л. 139 от делото, включително и от
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 17, том 1 от ДП/,
В.К. Б /л. 140 от делото, включително и от прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, предл. 2 от НПК, на л. 18, том 1 от ДП/, С.Д. /л. 139 от делото, включително и от
3
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л. 19, том 1 от ДП/,
Г. З. Т. /л. 138 - 139 от делото/, Д. И. В. /л. 140 от делото/, И.Х. П /л. 141 от делото,
включително и от прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, на л.
67, том 1 от ДП/, Д. Г. М. /л. 138 от делото/, от справката за съдимост, протокола за
доброволно предаване /л. 30 от т. 1 от ДП/, епикризата /л. 33 от т. 1 от ДП/, от медицинската
експертиза /л. 35-36 от т. 1 от ДП/, от техническата експертиза /л. 37-48 от т. 1 от ДП/, както
и от техническата експертиза на л. 98-105 от т. 2 от ДП.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал. 3 от НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, изброени по-горе, се установява по
безспорен начин, че на въпросната дата и място, подсъдимият И.Т. е нанесъл юмручен удар
в лицето на св. Д.В., при което последният паднал по гръб на земята, след като преди него
Т.Х. нанесъл юмручен удар в лицето на пострадалия, а веднага след това М.С. го ритнал с
крак по тялото и му нанесъл юмручен удар в лицето. Относно тези факти няма никакви
колебания в показанията на свидетелите Р.К., В, Г.Т., С.Д. и Д.В., като последните двама са
и непосредствени свидетели (очевидци) на цялата ситуацията. Показанията на свидетелите
са последователни, логични и не съдържат вътрешни или помежду си противоречия. В
потвърждение на случилото се са и показанията на свидетелите Иван П и Д.М., които
въпреки, че не са били преки очевидци, от показанията им се установява самоличността на
участниците в побоя, като допринасят за установяване на релевантните факти по делото.
Показанията на свидетелите се подкрепят и от приетата по делото медицинска
експертиза, която посочва, че телесното увреждане добре отговаря да е получено по време и
по начин от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са и
юмруците на човек, с последващо падане на неравен терен.
Съдът цени приетите по делото технически експертизи, като същите са изготвени по
предвидения за това ред и напълно кореспондират с останалия кредитиран вече
доказателствен материал, поради което и съдът им дава вяра изцяло.
Съдът цени и всички приобщени и описани по-горе писмени доказателства. Против
приемането им не са депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като
достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
На база на така установените факти, настоящият състав счита, че подсъдимият И. З.
Т. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 12, предл. първо от НК, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В конкретния случай, от обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия Т. с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удар с юмрук в областта на
лицето на св. Д.В., при което последният e паднал по гръб на земята, след като преди него
Т.Х. e нанесъл юмручен удар в лицето на пострадалия, а М.С. ритайки с крак по тялото му
след падането му на земята и му нанесъл и юмручен удар в лицето. В случая се касае до
задружна престъпна дейност, в която участие са взели и тримата - Т.Х., М.С. и подсъдимият
И.Т., поради което и всеки един от участващите отговаря за крайния престъпен резултат. В
резултат на нанесения побой пострадалият В. е получил кръвонасядания по лицето, отоци по
главата и мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, т.е. налице е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Видно от приложената медицинска експертиза уврежданията са в пряка и непосредствена
последица от нанесения побой.
4
На следващо място, съдът счита, че деянието е извършено по хулигански подбуди.
Безспорно между подсъдимия И.Т. (както и Т.Х. и М.С.), от една страна, и пострадалият -
св. Д.В., от друга страна, не е имало каквито и да е предишни взаимоотношения, които да
индицират възможен личен мотив за нанесения побой. Хулиганският мотив, като елемент от
субективната страна на деянието на подсъдимия, се изразява в безпричинната употреба на
сила и грубото незачитане на личността на пострадалия, предвид обстоятелствата, че
деянието е извършено на публично място – в заведение, като подсъдимият е демонстрирал
сила и физическо надмощие над пострадалия, като само по себе си нанасянето на телесната
повреда е непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно
неуважение към обществото. В случая, по делото няма доказателства преди деянието да са
съществували лични отношения между страните (като напр. стара вражда, някакъв конфликт
между компанията на подсъдимия и компанията на пострадалия, завист и др.), като за
краткото време от визуалния контакт и нанесения побой се изключва възможността
подсъдимият да е бил мотивиран от личен мотив. В този смисъл, подсъдимият Т. е бил
ръководен единствено от идеята да демонстрира надмощие над пострадалия, което е
типичен хулигански мотив, солидаризирайки се с действията на Т.Х. и М.С.. Подсъдимият
Т. е действал с ясното съзнание, че нанасянето на удар по тялото на пострадалия, при
наличието на множество хора в заведението, безспорно представлява нарушаване на
обществения ред - на установените в държавата обществени отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.
Безпричинната агресия от страна на подсъдимия Т. е явна демонстрация на незачитане на
установения ред, израз на унижение към пострадалия, ясното съзнание у подсъдимия, че
това ще стане достояние на всички намиращи се в заведението хора и по този начин ще
предизвика възмущението им, но въпреки това го е извършил. Подсъдимият Т. е
демонстрирал, че той не е обвързан с правилата на поведение, че няма да се съобразява с
обществения ред, демонстрирайки пренебрежително отношение към съществуващите
обществени порядки. Нарушението на обществения ред в случая е именно грубо,
демонстративно, нападайки директно пострадалия. Изразеното от подсъдимия И.Т.
неуважение към обществото е явно и определено поведението му е израз на висока степен
на открито неуважение към личността (Постановление № 2/29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г.,
ПВС).
Поради всичко, посочено по-горе, съдът счита, че в случая манифестираното
поведение от подсъдимия Т. правилно е било квалифицирано от БРП като извършено по
хулигански подбуди.
При извършване на престъплението подсъдимият Т. е действал умишлено при форма
на вината пряк умисъл. От интелектуална страна същият е съзнавал, че нанасяйки удар с
юмрук на пострадалия, неминуемо ще му причини телесно увреждане. Съзнавал е и че
действията му ще станат достояние на гражданите, намиращи се в заведението, както и че по
този начин грубо ще наруши обществения ред и ще изрази явно неуважение към
обществото. От волева страна подсъдимият е искал причиняването на телесното увреждане
на пострадалия, както и грубото нарушаване на обществения ред. Подсъдимият е съзнавал
противообществения характер на своите действия и че посредством тях демонстрира явното
си неуважение към обществото и към отделната личност, причинявайки безпричинно
телесно увреждане. Налице е и общ умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с Т.Х. и М.С., и е искал от така съчетаната дейност
да бъдат предизвикани престъпните последици.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо от НК, вр. чл. 130,
ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години. В
същото време по отношение на подсъдимия Т. са налице законово предвидените
5
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, когато е
умишлено; към процесната дата подсъдимият е неосъждан /реабилитиран/ за престъпление
от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
Раздел IV от НК; с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; не е бил в пияно състояние или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози; престъплението не е извършено
спрямо орган на власт, нито са налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете смекчаващите
отговорността обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се отчете младата му възраст
към датата на деянието, както и чистото му съдебно минало, доколкото видно от справката
за съдимост, същият е реабилитиран по право. Действително, предпоставка за прилагането
на привилегирования институт на чл. 78а от НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. Тези обстоятелства
карат съдът да приеме, че подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност.
Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени. Тук е мястото да се посочи, че съдът не
споделя доводите на прокурора, че поведението на подсъдимия в хода на съдебното
производство, следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство, с оглед на неявяването му
по делото. Неявяването на подсъдимия в съдебно заседание, липсата на съдействие от
негова страна в хода на разследването, както и липсата на покаяние за стореното от негова
страна, не могат да бъдат преценявани като отегчаващи обстоятелства и да влияят при
индивидуализация на наказанието. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 269 от НПК,
по дела за тежки престъпления, както и по преценка на съда, когато това е необходимо за
разкриването на обективната истина, личното присъствие на подсъдимия в съдебно
заседание е задължително, но при нарушаване на това негово задължение (или при
нарушаване на взета мярка за неотклонение), подсъдимият не може да бъде санкциониран с
определяне на по-тежко наказание. В закона са предвидени други процесуални способи за да
се дисциплинира подсъдимия, като например да се постанови принудителното му
довеждане, да му се наложи глоба, да му се вземе мярка за неотклонение, да му се измени в
по-тежка мярка за неотклонение, вкл. и да се предприемат действия по издирване на лицето.
Нещо повече, както е и в настоящия случай, съдът може да разгледа делото и в отсъствие на
подсъдимия, на основание чл. 269 от НПК. Но неявяването на подсъдимия в хода на
съдебното производство не може да бъде отчитано при оценяване на характеристиките на
личността на дееца и да се включва при определяне на наказанието. Последното би било
недопустимо действие от страна на съда. Другите две обстоятелства - липсата на съдействие
от негова страна и липсата на покаяние за стореното, също не могат да бъдат преценявани
като отегчаващи обстоятелства и да влияят при индивидуализация на наказанието.
Посочените две обстоятелства не могат да се вменяват като задължение на подсъдимия.
Подсъдимият няма задължение да съдейства на държавните органи за разкриването на
обективната истина. В рамките на правото му на защита е да начертае процесуалната си
линия и да следва определено поведение, вкл. и има право да откаже да дава обяснения или
да откаже да участва в хода на следствието, поради което и не може да се отчита при
определяне на наказанието като отегчаващо обстоятелство. Липсата на признание или на
изразяване на съжаление за случилото се също е недопустимо да се отчита при преценката
за степента на обществена опасност на дееца и при определяне размера на наказанието,
защото подсъдимият може да не се признава за виновен.
С оглед на гореизложено, съдът счита, че размерът на наказанието следва да се
определи в предвидения от закона минимум, а именно - глоба в размер на 1000 /хиляда/
6
лева. Настоящият състав счита, че така индивидуализирано наказанието в най-голяма степен
би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По отношение на гражданския иск:
За да бъде уважен гражданския иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД следва да
бъдат установени следните кумулативно дадени материалноправни предпоставки
(юридически факти) - деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите, и виновно поведение. Подсъдимият И.Т. е виновен в
извършване на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 от НК, вр. чл. 130, ал. 1 от
НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а отговорността е на лицето, което е причинило вреди другиму.
От събраните по делото доказателства се установи, че именно в резултат на
противоправното поведение на подсъдимия Т., на Т.Х. и на М.С., е настъпила леката телесна
повреда на св. В.. Последният е получил кръвонасядания по лицето, отоци по главата и
мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ето
защо се налага извод, че в причинна връзка и с поведението на подсъдимия Т., св. В. е
претърпял неимуществени вреди. Следователно предявеният иск е доказан по своето
основание. В тази връзка, настоящият съдебен състав счете, че са налице предпоставките за
уважаването на гражданския иск, но само до размера от 1000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно указанията на Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и
трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на
съответното заболяване. По делото се установи, че вследствие на случилото се св. Д.В. е
претърпял и морални страдания, отделно от болките, причинени непосредствено от
телесната увреда.
След като взе предвид интензитета на престъпното посегателство, характера на
нападението и на претърпените увреждания, съдът достигна до извода, че са налице
предпоставките за уважаване на предявения граждански иск за причинените неимуществени
вреди до размера от 1000 /хиляда/ лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-09.12.2018 г. до окончателното й
заплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 1500 лв., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 09.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, съдът прие, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Размерът на
обезщетението от 1000 /хиляда/ лева в най-пълна степен отговаря на понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, поради което и съдът присъди обезщетение
именно в този размер.
По разноските:
Предвид крайният резултат по делото разноските следва да се възложат в тежест на
подсъдимия И. З. Т..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият беше осъден да заплати в полза на
държавата, по сметка на Районен съд - Бургас, следващите се по делото държавни такси, а
именно: сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от
7
гражданския иск, сумата от 20 лв. - разноски за вещо лице, както и сумата от 5 лв. -
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
В полза на гражданския ищец В. следва да бъдат присъдени и сторените от последния
разноски в производството за възнаграждение за повереник в размер на 500 лв., съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие /л. 39 от делото/.
Подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от
57.70 лв., представляваща 1/3 от направените в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 173.09 лв.
По веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства - флашка с видеозапис на л. 106, т. 2 от
ДП, и диск с видеозапис на л. 74, т. 1 от ДП, да останат приложени по делото и да се
унищожат с унищожаване на делото по реда на ПАС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8