№ 3725
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100110905 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове с пр. осн. чл.422 от ГПК от „ПИБ“ АД срещу Г. Д. Г., за приемане за установено в
отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, издадена на 27.02.2020г. по ч.гр.д. №9448/2020г. по описа на СРС, 143 с-в.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва
самостоятелна – независима от заповедния съд - преценка относно наличието или липсата на
специалните процесуални предпоставки за допустимост на установителния иск, напр. дали
постъпилото възражение е в срок, дали същото изхожда от легитимирано лице, дали заповедта е
редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1
ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по
залепването, дали исковата молба е предявена в указания от съда срок и пр.
В конкретния случай, исковете са предявени след даване на указания от заповедния съд
при условията на чл.415, ал.2 от ГПК - когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след
справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по
друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
След запознаване със заповедното дело, исковият съд е констатирал, че покана за
доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като в
разписката връчителят е удостоверил следното: „Посетих адрес, но нямаше никой. Оставях тел. за
връзка, но не ми се обадиха. Не открих никой и от съседите“. Посочените са следните дати за
посещаване на адреса – 02.02.2022г., 18.02.2022г. и 06.03.2022г. – почивен ден. На 06.03.2022г.
връчителят е пристъпил към залепване на уведомление на таблото за обявления във входа, но няма
данни в указания срок в кантората на ЧСИ да се е явил длъжникът или негов представител за
получаване на книжата.
Липсва удостоверяване от връчителя да са събрани данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин и посочване на източника на тези данни в съобщението. Ето защо,
настоящият съдебен състав е приел, че поради изложеното на този етап не може да се направи
категоричен извод, че втората от специалните предпоставки по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е налице.
Дадените от заповедния съд указания следва да се оценят като неправилни или най-малкото
преждевременни, доколкото към момента на даването им, не е било налице удостоверено по
съответния указан в закона начин, че длъжникът не живее на адреса.
С цел съдействие на ищеца за упражняване на процесуалните му права, въпреки дадените
от заповедния съд неправилни указания, исковият съд му е предоставил възможност да удостовери
наличието на процесната специална предпоставка на чл.415, ал.1,т.2 от ГПК, вкл. и чрез ново
1
посещение/ново връчване на адреса, при което връчителят следва да събере данни за това, че
длъжникът не живее на адреса. Заявителят - ищец е изрично предупреден с мотивите на
разпореждането на съда от 29.11.2022г. за това, че при връчване на заповедта чрез залепване на
уведомление, но при наличие на данни, че адресатът живее на адреса, връчването следва да се
счете за редовно и започва да тече срокът по чл.414, ал.2 от ГПК за подаване на възражение, след
изтичането на който заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК се стабилизира. В този случай,
провеждането на исково производство по чл.422 от ГПК би било лишено от правен интерес,
поради което съдът ще върне исковата молба на осн. чл.130 от ГПК.
С молба от 06.02.2023г. ищецът е представил доказателства за връчване на покана за
доброволно изпълнение, ведно с приложената към същата заповед за незабавно изпълнение, по
реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на входната врата на адреса на ответника в
с. Венковец, ПК 2050. От приложените към молбата писмени доказателства, се установява, че
поканата е връчена чрез ЧСИ С.Л.. Адресът, който представлява къща с двор, ограден с ограда и
заключена порта със звънец, е посетен три пъти – на 16.12.2022г., на 07.01 /почивен ден/ и на
19.01.2023г. , но не е намерено лице, което да получи книжата. На последната дата призовкарят е
събрал данни от живущи в селото, които са заявили, че познават адресата и са потвърдили, че
същият живее в къщата. Предоставили са на призовкаря телефонен номер, при позвъняване на
който лицето е отговорило, потвърдило е самоличността си, но е заявило, че не желае да получил
книжата. След така изложеното, на същата дата – 19.01.2023г. и било залепено уведомление на
портата на имота. В указания двуседмичен срок адресатът не се е явил в кантората на ЧСИ за
получаване на книжата, при което с протокол от 03.02.2023г. ЧСИ е приел поканата за доброволно
изпълнение за редовно връчена на 02.02.2023г., който извод се споделя от съда.
След постъпване на така обсъдените писмени доказателства по делото, съдът е изготвил
служебна справка, от която се установява, че постоянният адрес на ответника съвпада с адреса, на
който е било залепено уведомлението по чл.47 от ГПК от ЧСИ С.Я. на 06.03.2022г., а настоящият
адрес съвпада с адреса, на който е залепено уведомлението от ЧСИ С.Л. на 19.01.2023г. При
залепване на първото уведомление, както беше изложено по-горе, не са събрани сведения дали
адресата живее на адреса, а при второто са събрани сведения, че адресатът живее на адреса.
Съгласно изисканата от исковия съд информация от СРС, по заповедното дело не е
постъпвало възражение от длъжника.
При това положение, на първо място - съдът намира, че не са налице специалните
предпоставки на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК – не се установява по делото към датата на залепване на
уведомлението на постоянния адрес, длъжникът да не е живеел на него и това да е удостоверено по
предвидения в закона начин. В този смисъл, дадените от заповедния съд указания за предявяване
на исковете, са неправилни. На второ място - липсва правен интерес от разглеждане на делото,
защото заповедта е връчена редовно по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на настоящия адрес, на който
длъжникът живее и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е постъпило възражение срещу нея.
Заповедта за изпълнение е стабилизирана и не са налице предпоставките на закона за установяване
на вземанията по същата в исково производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че исковата молба следва да се върне на осн.
чл.130 от ГПК.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. №67310/18.10.2022г. и прекратява производството по делото
като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред
Софийския апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2