Решение по дело №9135/2020 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№262954/15.12.2021г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №9135 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „К.и.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу Р.Е.Б., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено, че ответницата дължи сумата от 416,66 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 83235 от 16.01.2019 г., ведно със законната лихва от 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, 75,00 лева – договорна лихва, начислена за периода 16.05.2019 г. до 16.02.2020 г., както и 32,24 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 17.05.2019 г. – 11.03.2020г., на осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че на ответницата е отпуснат кредит „Екстра“ № 83235/16.01.2019г., като опусната сума от 500 лева – главница е получена чрез офис на дружеството „И.П.“ АД, срещу предоставена от страна на ответницата лична карта. Общият размер, който е поет за връщане по договора за паричен заем възлиза на 960 лева, като падежа на последната погасителна вноска е уговорен на 16.01.2020г. Ответницата е погасила изцяло първите две погасителни вноски, като по отношение на третата е заплатена само дължимата лихва, след което погасяване на задълженията са преустановени. 

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излагат се възражения, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит „Екстра“ № 83235/16.01.2019г., а в евентуалност че ответницата не е получела сумата предмет на договора в размер на 500 лева, на каса на „И.П.“ АД.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за потребителски кредит „Екстра“ от №83235/16.01.2019г., по силата на който ищецът в качеството му на кредитор е отпуснал на ответника в качеството му на кредитополучател сумата от 500 лева със задължение да бъде върната в срок до 16.01.2020г. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 50%. Към договора е представено и Приложение №1 – погасителен план към договор, от който е видно, че падежа на плащане е уговорен за всеки един от месеците, съобразно уговорените 12 месеца за погасяване на задължението, което задължение за главница е фиксирано на 41,67 лева месечно, а на договорна лихва в размер на 7,5 лева.

Представена е информация за кандидата за кредит, в който се индивидуализира кредитополучателят, сумата предмет на договора за кредит, начинът на получаване на заемната сума.

По делото от трето неучастващо в спора лице „И.П.“ АД е представена  (в оригинал) разписка №07000848663373/23.01.2019г., от която се установява, че на така посочената дата на ответника са изплатени в брой сумата от 500 лева, на основание договор №83235/16.01.2019г.

Прието по делото е заключение на в.л. Р.С., в което се посочва, че след справка в счетоводните записвания при ищеца се установява, че размера на задължението под формата на дължима главница възлиза на 416,66 лева. Размерът на редовната падежирала договорна лихва възлиза на 75 лева, а обезщетението за забава върху непогасената главница възлиза на 32,24 лева.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

         За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422  ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „Крадит Инс“ и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение, че кредитора е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил на кредитополучателя процесната сума, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението.

         От представения по делото договор за потребителски кредит „Екстра“ от №83235/16.01.2019г., съдът приема, че страните са били валидно обвързани в облигационна правоотношение, като ищецът е предоставил в паричен заем на ответника с уговорка същия да бъда върнат в срок до 12 месеца след сключване на договора.

Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно чл. 4.2 от Общите условия към договора потребителят следва да попълни електронна форма за регистрация, намираща се на Web страницата на дружеството.Предвидено  в т.4.11, че след получаване на одобрение за отпускане на кредита парична сума следва да бъде преведена по банкова сметка *** „И.П.“ или получена в брой от клон на „И.П., съобразно начина на попълване на регистрационната форма. По делото е представена информационна форма попълнена от кандидата за кредит, в която кредитополучателя е индивидуализиран, посочен е размерът на отпуснатия кредит, както и начинът на получаване на заетите средства.

По делото се установи, че процесната сума от 500 лева, която се явява главница по договор за кредит №83235/16.01.2019г. е получена от ответника. Този факт се установява от представената и неоспорена от ответника разписка №07000848663373/23.01.2019г., от която съдът приема, че на така посочената дата на ответника са изплатени в брой сумата от 500 лева, на основание процесния договор. Договорът за заем за послужване е реален и за да породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж.

            От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. С., което напълно се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че ответникът е погасил сумата от общо 83,34 лева по задължението за връща на предоставеният му заем под формата на главница по него. Първото плащане е осъществено на 19.02.2019г., съответно второто и последно такова е осъществено на 18.03.2019г. Други плащания за погасяване на задължението за главница експерта не установява при проверка счетоводните записвания. Ответникът отделно от това не доказа плащания извън тези, които са посочени от експерта в приетата съдебна експертиза. Вещото лице установява също така, че ответникът е заплатил и сумата от 22,50 лева – договорна лихва, от която 7,5 лева на 19.02.2019г., 7,5 лева на 18,03.2019г., както и 7,5 лева на 25,04.2019г.. Не се спори по делото, че договорът за кредит е бил изменен, като срокът за погасяване на задължението е бил продължен с едни месец, поради което и крайният срок за изпълнение на задължението по същия е определено на 16.02.2020г. При тези съображения общия размер на задължението за договорна лихва възлиза на 97,50 лева, от които ответникът е заплатил общо 22,50 лева, поради което дължи сумата от 75 лева. Съдът напълно кредитирайки експертизата на в.л. С. приема, че непогасеното задължение за главница по предоставения договор за паричен заем възлиза на 416,66 лева, а задължението за заплащане на договорна лихва възлиза на 75 лева за процесния период. При изпадане на кредитополучателя в забава то последния дължи лихва за забава върху незаплатената главница. Задължението за мораторна лихва възлиза на 32,24 лева, която лихва за забава е единствено изчислена на база незаплатената главница, съобразно изричното пояснение на в.л. С. при приемане на съдебно – счетоводната експертиза в о.с.з.

При изложените съображения и доколкото съдът приема, че страните са валидно обвързани по силата на договор за паричен заем, кредиторът е изпълнил задължението си, като е предал на кредитополучателя процесната сума, по отношение на която последния не ангажира писмени доказателства за връщане на уговорено в пълен размер в рамките на уговорения срок от 12 месеца, то следва предявените искове да бъдат уважени.

По отношение на разноските:

В полза на ищеца се дължат разноски, като в заповедното производство разноските на страната следва да бъдат редуцирани съобразно отхвърлителната част на заявлението, доколкото заповедният съд е отхвърлил искането на страната за присъждане на претендирана сума под формата на такса гарант. При тези съображения в заповедното производство на ищеца се дължат 204,64 лева разноски под формата на заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство. В исковото производство на страната се дължи сумата от 1025 лева, от които 125 лева доплатена държавна такса, сумата от 300 лева възнаграждение за процесуално представителство, сумата от 300 лева заплатени разноски за съдебно – счетоводна експертиза и 300 лева заплатен депозит за назначен особен представител на ответника, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

Приема за установено в отношенията между страните, че Р.Е.Б., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „К.и.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 416,66 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 83235 от 16.01.2019 г., ведно със законната лихва от 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, 75,00 лева – договорна лихва, начислена за периода 16.05.2019 г. до 16.02.2020 г., както и 32,24 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 17.05.2019г. – 11.03.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1890/18.05.2020г., постановена по ч.гр.дело № 3591/2020г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.

Осъжда Р.Е.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „К.и.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 204,64 (двеста и четири лева и 64 ст.) лева разноски под формата на заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, като и сумата от 1025 (хиляда двадесет и пет лева
 лева, от които 125 лева доплатена държавна такса, сумата от 300 лева възнаграждение за процесуално представителство, сумата от 300 лева заплатени разноски за съдебно – счетоводна експертиза и 300 лева заплатен депозит за назначен особен представител на ответника в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :