Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 21.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ
при участието на секретаря Емилия
Рикова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1056 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по установителен петиторен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник адв. В.А., срещу Д.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.А.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че със Заповед № 1800/11.07.2006 г. на
Кмета на Община Харманли в полза на ищеца била възстановена собствеността върху
поземлен имот с идентификатор 77181.22.132 с площ от 1593 кв. м. по КККР на гр.
Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/ 23.03.2006 г. на ИД на АК, находящ се
в местността Старите лозя, в землището на гр. Харманли, с трайно предназначение
на територията – земеделска и начин на трайно ползване – за земеделски труд и
отдих, с номер по предходен план 746.1989, при съседи на имота: 77181.22.156,
77181.22.154, 77181.22.153, 77181.22.133, 77181.22.123, 77181.22.124. Със
Заповед № 1197/17.05.2006 г. на Кмета на Община Харманли собствеността върху
същия имот била възстановена и в полза на ответниците като наследници на М.Т.К..
Изложени са съображения, че ищцата закупила имота през 1972 г. и от
тогава го владеела в продължение на почти петдесет години. През цялото време
обработвала имота и произвеждала селскостопанска продукция, без никой да
оспорва собствеността й. През 2017 г. ищцата получила уведомление от СГКК –
Хасково за допуснато изменение в кадастралните регистри, при което като
собственици на процесния имот били включени наследниците на М.Т.К.. При
проведен разговор с ответниците било установено, че те нямат претенции към
имота, но с оглед съществуването на две заповед, възстановяващи собствеността
върху един и същи имот в полза на различни собственици, за ищцата се пораждал
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците Д.И.В. и А.А.С.,
че ищцата Д.Д.Г. е собственик на поземлен имот с идентификатор 77181.22.132 с
площ от 1593 кв. м. по КККР на гр. Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/
23.03.2006 г. на ИД на АК, находящ се в местността Старите лозя, в землището на
гр. Харманли, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на
трайно ползване – за земеделски труд и отдих, с номер по предходен план
746.1989, при съседи на имота: 77181.22.156, 77181.22.154, 77181.22.153,
77181.22.133, 77181.22.123, 77181.22.124.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от адв. Д.С., като пълномощник на ответниците Д.И.В. и А.А.С..
Изложено е становище за допустимост и основателност на исковата претенция.
Направено е изрично признание на иска, както и на всички изложени в исковата
молба факти и обстоятелства. Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК в полза на
ищцата да не се присъждат разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците - адв. Д.С.
признава предявения иск по основание и размер.
С
оглед направеното признание на иска, пълномощникът на ищцата - адв. В.А. моли
за постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК.
Съдът
прецени, че са налице предпоставите на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
Направеното
признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение,
т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на
насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите
на чл. 237, ал.
3 ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е
брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на
това основание.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да се постанови решение, с което да се уважи
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът
не следва да се произнася по въпроса за отговорността за разноски в
производството по делото, тъй като никоя от страните не претендира присъждане
на такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
и А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че Д.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, е собственик на поземлен имот с идентификатор
77181.22.132 с площ от 1593 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на
АК, находящ се в местността Старите лозя, в землището на гр. Харманли, с трайно
предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – за
земеделски труд и отдих, с номер по предходен план 746.1989, при съседи на
имота: 77181.22.156, 77181.22.154, 77181.22.153, 77181.22.133, 77181.22.123,
77181.22.124.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова Смит/