Разпореждане по дело №143/2019 на Административен съд - Стара Загора

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

              

№487                                     18.11.2019 год.                         град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №143 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

           

Производството е образувано по молба вх.№5830/04.11.2019 год. на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния се представител Цветанка И. Дамянова – главен юрисконсулт в Дирекция ОДОП гр. Пловдив, с която е направено искане за изменение на решение №362/15.10.2019 год., постановено по адм. дело №143/2019 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски в полза на жалбоподателката М.И.Р..  Излага съображения, че ако се приеме, че делото е такова с материален интерес, то следва да се приеме, че този материален интерес е в размер на  10 641.00 лв. и съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 849.00 лв., а ако се приеме, че по делото не може да се определи материалният интерес, то минималното адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 500.00 лв. Моли съдът да има в предвид, че процесуалната представителка е дъщеря на жалбоподателката, и съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини. Не на последно място, моли съдът да има в предвид и обема на оказаната правна помощ.

Ответната страна в лицето на жалбоподателят М.И.Р., чрез процесуалния си представител адв. Н.Р., изразява становище за неоснователност на молбата. Излага съображения, че молбата е недопустима, а ако съдът намира същата за допустима, то излага доводи, че съдът е направил преценка относно фактическата и правна сложност на делото, поради което не е уважил в пълна степен искането й и е намалил размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от 3 000.00 лв. на 2 000.00 лв. Обстоятелството, че жалбоподателката й е майка е ирелевантно за случая. Налице е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000.00 лв. в брой, който договор представлява и разписка за полученото възнаграждение.

Искането за допълване на решението е направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е допустимо.

Разгледано по същество същото е неоснователно.

С решение №326/15.10.2019 год. по адм. дело №143/2019 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, e отменен по жалба на М.И.Р. *** Акт за прихващане или възстановяване №П-16002418192960-004-001 от 21.11.2018 год., издаден от М.П.Д. - Старши инспектор, потвърден с Решение №77/11.02.2019 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, а делото е изпратено като преписка на директора на ТД“НАП“ гр. Пловдив, за издаването на нов АПВ, в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. С решението е осъдена и Национална агенция по приходите гр. София да заплати М.И.Р., сумата 2 614.80 лв., представляваща направените разноски по делото, от които 2 000.00 лв. адвокатско възнаграждение, 604.80 лв. разноски за вещо лице и 10.00 лв. платена държавна такса.

Съдът намира, че изложените аргументи в молбата са неоснователни.

Съдът намира, че не следва да се приеме, че материалният интерес на делото е само в размер на 10 688.59 лв., тъй като видно от отмененият акт за прихващане и възстановяване, то в същият е посочен и размер на изискуемите вземания в размер на 11 405.08 лв. И двете суми са посочени в акта, и не може да се игнорира която и да е от тях. От друга страна, в мотивите си съдът е посочил, че неправилно е разпоредено връщането на неправилно удържаните суми за ДОО за периода 01.01.2009 год. – 31.12.2010 год. - 5877.21 лв. /удържани на 18.05.2017 год./ и 777.91 лв. /удържани на 07.03.2018 год./ и за ЗО за периода 01.01.2009 год. – 31.12.2010 год. – 2737.42 лв. удържани на 18.05.2017 год. и 388.95 лв. удържани на 07.03.2018 год. При изчисляването на дължимите лихви за неправилното им удържане, съдът е определил същите в размер на 1407.69 лв. При издавеното на АПВ са допуснати и други нарушения на закона, които са подробно описани в решението, като за неправилно удържана сума от 4606.39 лв., която също следва да бъде възстановена със съответната лихва. Всичко това мотивира съдът, че материалният интерес е много по голям от този, посочен в молбата и представляващ само размера на удържаните суми.

Неоснователен е довода, че процесуалният представител на жалбоподателката е нейната дъщеря. На първо място, по делото липсват доказателства, които да подкрепят това обстоятелство. Налице е единствено твърдение на ответника, изразено с молбата за изменение на решението в частта за разноските, което макар и да не се отрича от жалбоподателката, не е подкрепено с никакво доказателство. От друга страна, в представеният договор за правна защита и съдействие не е посочено като правно основание за сключването му нормата на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, за да има основание съдът да приложи тази разпоредба. Не на последно място, съдът споделя изложеното от адв. Р., че това е само правна възможност и разпоредбата няма императивен характер.

Отделно от това съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, провеждането на три съдебни заседания, в които процесуалният представител на жалбоподателката се явяваше и участваше активно в същите, са основание за определянето на дължимото адвокатско възнаграждение в размера посочен в съдебното решение, чието допълване се иска – а именно 2 000.00 лв. Не са налице нови факти, които да променят извода на съда, който при определянето на разноските е взел в предвид възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния се представител Ц.Д. за изменение на решение №326/15.10.2019 год., постановено по адм. дело №143/2019 год. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта му за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

    

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: