№ 38
гр. Пловдив , 29.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно частно търговско
дело № 20215001000313 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.4 от
ГПК.
Обжалвано е определение № 260114, постановено в закрито съдебно
заседание на 28.01.2021 г. от Окръжен съд-Стара Загора по т.д. № 69/2019 г.,
с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по гр.д. № 3709/2018 г. на СГС.
Жалбоподателката Е. Н. А. моли определението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с
вх. № 262484/22.02.2021 г.
Ответникът по частната жалба ЗК“Л.и.“АД-гр.С. не е взел становище по
нея.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по т.д. 69/2019 г. на ОС-Стара Загора е образувано по
подадената на 13.03.2019 г. от Е. Н. А. искова молба, с която от нея е
предявен против ЗК“Л.и.“АД-гр.С. иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
(в сила от 1.01.2006 г., отменен, отмяната в сила от 1.01.2016 г.) за
1
присъждане на сумата 40 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.12.2014 г., по вина
на водача С.Д.К. при управление на лек автомобил „П.“ с рег. № ..., при което
са били нанесени телесни увреждания на ищцата като пътник на предната
дясна седалка в лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ..., като обезщетението се
претендира от ищцата от ответното дружество като застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
за виновния водач К. на лекия автомобил „П.“ по договор, сключен с полица,
валидна от 4.04.2014 г. до 3.04.2015 г.
С отговора на исковата молба, подаден на 23.05.2019 г., ответникът
ЗК“Л.и.“АД-гр.С. заявява искане за спиране на делото, тъй като дружеството
е страна в производството по гр.д. № 3709/2018 г. на СГС, заведено на същото
основание, със същия правен интерес между ищцата и ЗК“О.“АД, в което са
поставени за разглеждане противоречиви твърдения за същото основание от
тези в настоящото производство. Ответникът счита, че заведеното гр.д. №
3709/2018 г. е по-рано заведено и изследва същите правни въпроси и следва
да приключи с влязъл в сила съдебен акт, който ще установи спорни
относими и преюдициални въпроси към настоящия съдебен спор. Твърди, че
водачът С.К. няма вина за настъпилото ПТП. Твърди, че основна причина за
настъпването на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „Ф.Г.“
Д.Х.Д., застрахован при ЗК“О.“АД, евентуално, че е налице съпричиняване в
изключително висока степен (90%) от водача Д.. Поискано е на основание чл.
219 от ГПК да бъде конституиран като трето лице-помагач на ответника
ЗАД“О.“-клон Б.-гр.С. с оглед възможността ответникът да предяви иск
срещу него на основание чл. 432 от КЗ в случай, че бъде осъден да заплати
застрахователно обезщетение на ищцата, като се установи поведението на
застрахования Д. Д. и приноса му за настъпване на ПТП. С отговора е
представено копие от определение от 3.08.2018 г. по гр.д. 3709/2018 г. на
СГС, с което съдът конституира ЗК“Л.и.“АД-гр.С. като трето лице-помагач на
страната на ответника ЗК“О.“АД-К., действащо чрез „ЗК О.“-клон Б.-гр.С. (и
не приема за разглеждане обратен иск, предявен от ЗК“О.“АД-К., действащо
чрез „ЗК О.“-клон Б.-гр.С., против ЗК“Л.и.“АД-гр.С.). С отговора е
представено и копие от искова молба, подадена на 20.03.2018 г. до СГС, с
която Е. Н. А. е предявила иск срещу „ЗК О.“АД-К. чрез „ЗК О.-клон Б.“-гр.С.
2
като застраховател по задължителна застраховка „Гражданската отговорност“
на водача на лекия автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ... Д.Х.Д., валидна за периода от
11.01.2014 г. до 10.01.2015 г., като се твърди, че този водач виновно е
причинил ПТП на 15.12.2014 г., при което е пострадала ищцата, поради което
се претендира за присъждане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
С допълнителната искова молба, подадена на 9.08.2019 г., ищцата
твърди, че не са налице предпоставки по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК за спиране на
делото, тъй като гр.д. № 3709/2018 г. на СГС не е между същите страни, на
същото основание и за същото искане и то е спряно с определение от
24.10.2018 г. и понастоящем не се разглежда.
С подадения на 12.09.2019 г. отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа искането си за спиране на делото и моли съдът да
изиска от СГС справка относно гр.д. 3709/2018 г. с оглед установяване
основанията на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК относно страни по делото, на какво
основание е заведено, посочване на претендирана сума на обезщетение и по
повод на какви нанесени травматични увреждания.
С постъпило по делото на 4.10.2019 г. писмо, изпратено съгласно
разпореждане по ч.т.д. № 570/2019 г. на ВКС, 2ТО, ТК, окръжният съд е
уведомен, че по частна касационна жалба от Е. Н. А. от 7.02.2019 г. срещу
определение №148/16.01.2019 г. по ч.т.д. № 195/2019 г. на САС е образувано
ч.т.д. № 570/2019 г. на ВКС, 2 ТО, производството по което е по чл.
274,ал.3,т.1 от ГПК със страни Е. Н. А., ответник ЗК“О.“АД-К., действащ чрез
ЗК“О.-клон Б.“К. и трети лица-помагачи ЗК“Л.и.“АД-гр.С. и А. "П.И."-гр.С.,
като производството по ч.т.д. № 570/2019 г. на ВКС е спряно до приключване
на производството по дело С-427/19 на СЕС. С писмото са изпратени от ВКС
на ОС-Стара Загора и заверени копия от определение от 24.10.2018 г. по гр.д.
3709/2018 г. на СГС (с което е спряно производството по делото във връзка с
производството по несъстоятелността на ЗК“О.“-К.) и от определение от
16.01.2019 г. по ч.гр.д. № 195/2019 г. на САС (с което е потвърдено
определението на СГС).
С обжалваното определение от 28.01.2021 г. окръжният съд приема с
оглед искането на ответника съдът да спре делото по изложеното в отговора
3
възражение за висящ спор между същите страни, на същото основание и при
същите фактически твърдения, че искането за спиране на производството по
делото е основателно. Съдът приема, че, видно от данните по делото –
изложените от страните обстоятелства по спора, както и от приложеното
писмо с вх. № 12598/4.10.2019 г., определение от 24.10.2018 г. на СГС и
определение от 16.01.2019 г. по ч.гр.д. 195/2019 г. на САС – в СГС е
образувано и висящо производство между същите страни, на същото
основание и при същите фактически твърдения, което към настоящия момент
е спряно. Съдът преценява, че тъй като производството пред СГС е
образувано преди настоящото производство, то следва да спре
производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр.д. № 3709/2018 г. на СГС. Затова на основание чл.
229,ал.1,т.4 от ГПК спира производството по делото.
За определението на окръжния съд от 28.01.2021 г. ищцата А. е
уведомена на 15.02.2021 г. и на 19.02.2021 г. подава по куриер частната жалба
до апелативния съд, получена в окръжния съд на 22.02.2021 с вх. № 262484. С
нея жалбоподателката твърди, че определението е неправилно, тъй като не са
налице дела между едни и същи страни. Заявява, че настоящото дело т.д.
69/2019 г. на ОС-Стара Загора е с ищец Е. Н. А. и ответник ЗК“Л.и.“АД, а
гр.д. № 3709/2018 г. на СГС е със същия ищец, но с друг ответник, а именно
ЗК“О.“АД-К..
Съгласно разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая
окръжният съд е спрял делото с посочване като правно основание нормата на
чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, но по съображения, че в СГС е образувано и висящо
производство между същите страни, на същото основание и при същите
фактически твърдения, което към настоящия момент е спряно, и тъй като
производството пред СГС е образувано преди настоящото производство, то
следва да се спре производството по делото до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по гр.д. № 3709/2018 г. на СГС. Приетото от
окръжния съд е очевидно невярно. Двете дела не са между същите страни и
не са на същото основание и при същите фактически твърдения (в противния
случай, приет от окръжния съд, второто дело би трябвало не да бъде спряно, а
4
да бъде прекратено). Образуваното от ОС-Стара Загора дело е с ищец Е.А. и
ответник ЗК“Л.и.“АД, като предявеният иск е за присъждане на обезщетение
в полза на ищцата и в тежест на този ответник като застраховател на водача
С.Д.К.. Образуваното от СГС дело е с ищец Е.А. и ответник „ЗК О.“АД-К.
чрез „ЗК О.-клон Б.“-гр.С. като застраховател по задължителна застраховка
„Гражданската отговорност“ на водача Д.Х.Д.. При тези обстоятелства и
мотиви неправилно окръжният съд е приел наличие на основание за спиране
на делото съгласно нормата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, определението на
окръжния съд е очевидно неправилно и следва да бъде отменено.
Следва да се посочи, че в случая с оглед конституирането на
ЗК“Л.и.“АД (ответник по делото пред СтОС) като трето лице-помагач на
ответника „ЗК О.“АД-К. чрез „ЗК О.-клон Б.“-гр.С. по делото на СГС следва
да се отчете, че съгласно чл. 223,ал.1 от ГПК евентуално решение,
постановено по делото на СГС, ще има СПН (установително действие) в
отношенията на ЗК“Л.и.“АД като трето лице-помагач на ответника и ищцата
и по двете дела Е.А.. В случая е налице евентуална възможност за
постановяване на решение по делото на СГС, което е спряно с оглед
образуваното в Р. К. производство по несъстоятелност на застрахователя „ЗК
О.“АД-К.. След спирането на ч.т.д. № 57-/2019 г. на ВКС до приключването
на поризводството по дело С-427/19 на СЕС с определение от 25.07.2019 г. е
постановено решение от СЕС по посоченото дело на 12.11.2020 г., като при
справка по делото на ВКС се установява, че няма след това заседания по
делото и постановен съдебен акт от ВКС. СПН на евентуално постановено
решение от СГС обаче ще се отнася само до постановеното с диспозитива на
това съдебно решение относно спорното по това дело право, в който
диспозитив обаче не се съдържат фактическите констатации, които се
съдържат само в мотивите на решението, с които съдът потвърждава или
отрича определени факти (юридически или доказателствени). Предметът на
СПН на евентуално постановено решение от СГС ще съвпадне с предмета на
това дело, т.е. със спорното материално право, претендирано от ищцата и
въведено чрез иска като предмет на делото, който предмет е за дължимост на
обезщетение от ответника по делото „ЗК О.“АД-К. чрез „ЗК О.-клон Б.“-гр.С.,
който е различен от предмета на делото на СтОС – за дължимост на
обезщетение от ответника по това дело ЗК“Л.и.“АД. Следователно със СПН
5
на евентуално постановено решение по делото на СГС ще се установи само
съществуването или несъществуването на твърдяното от ищцата с исковата
молба по това дело спорно материално право с белезите, които го
индивидуализират (юридически факт, от който произтича, съдържание,
субекти и правно естество). В мотивите, които съгласно чл. 223,ал.2 от ГПК
са от значение в отношенията между третото лице-помагач ЗК“Л.и.“АД и
ответникът по делото на СГС „ЗК О.“АД-К. чрез „ЗК О.-клон Б.“-гр.С., който
е привлякъл третото лице за свой помагач, е възможно да се съдържат
констатации на СГС относно доказателствените и правнорелевантните факти,
но те не се обхващат от СПН на евентуално постановеното решение и затова
те нямат установителното действие по чл. 223,ал.1 от ГПК в отношенията
между третото лице по делото на СГС ЗК“Л.и.“АД и ищцата по делото на
СГС Е.А.. При тези обстоятелства няма основания да се счита, че в случая е
налице основание за спиране на производството по делото на СтОС съгласно
нормата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК с оглед разпоредбата на чл. 223,ал.1 от
ГПК.
Установява се следователно, че при постановяването на обжалваното
определение не е имало основание за спиране на производството по делото
съгласно разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. Частната жалба е
основателна и следва тя да бъде уважена, като бъде отменено обжалваното
определение и делото се върне на окръжния съд за предприемане на
съответните процесуални действия.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260114, постановено в закрито съдебно заседание
на 28.01.2021 г. от Окръжен съд-Стара Загора по т.д. № 69/2019 г., с което е
спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт
на производството по гр.д. № 3709/2018 г. на СГС.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав на Окръжен съд-Стара Загора за
предприемане на съответно следващите съдопроизводствени действия.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7