Р Е Ш Е Н И Е № 142
гр.Поморие, 19.06. 2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря:
Валентина Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д. № 178 по описа за
2020год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, образувано
по постъпила молба от А.С.Ш. против Х.С.К.
***, с която се иска защита от домашно насилие. В молбата А.Ш. твърди, че
ответника е негов племенник и живеят в една къща, на различни етажи и на
24.04.2020г. той се качил на
втория етаж където живее за да му направи забележка, че вдига шум при
което ответника се ядосал и притиснал лицето чу в областта на дясното око, като
свидетел на случилото се била сестра му. Сочи че това не е първия път и не може да издържа на
тормоза от негова страна, страхува се за живота си и
моли съдът да наложи мерките за
защита от домашно насилие, като задължи ответника да се въздържа от извършване
на домашно насилие, да забрани на
ответника да приближава жилището на молителя, местата за социален отдих и
месторабота. В съдебно заседание подържа молбата.
Ответника
в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител оспорва изложеното в
молбата.
Съдът
счита, че производство е допустимо. Молбата е подадена на 27.04.2020г. в срока по чл.10, ал 1 от ЗЗДН, който е един месец, считано от извършването на
твърдените в нея актове на домашно насилие на 24.04.2020г., подадена е субект посочен в
разпоредбата на чл.8 от ЗЗДН и се търси защита за лице посочено в разпоредбата
на чл.3 от ЗЗДН.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по
делото, че страните по делото се намират в родствена връзка, като ответника е
племенник на молителя и това се установява от
представеното Удостоверение за родствени връзки. Видно от изисканата справка за съдимост Хр. К. не е осъждан.
По делото са
опуснати до разпит четирима свидетели. Свидетелката Ш.съпруга на молителя
свидетелства, че около 19.30ч. по повод „силен удар“ който се чул от жилището
на сестра му съпруга й отишъл да провери
какво става, след което, тя чула вик и отивайки да види какво става, видяла че Й.се
опитвала да разтърве Н.и Х., който бутал Н., а лицето на мъжа й било цялото
зачервено. Сочи, че А. е бил в коридора на апартамента на сестра си.
Свидетелката Я.–
сестра на съпругата на молителя, свидетелства, че е била на гости в дома на
молителя и към 19.30 часа се чули викове отгоре и зет й се качил да види какво
става и след като зет й се върнал видяла
че целият е зачервен по бузата. Свидетелката К.– майка на ответника,
свидетелства, че на24.04. към 20.00 часа, чула викове и блъскане по външната
врата на етажа след като отворила вратата
насреща й бил брат й, който викал и псувал и без да я остави да му обясни влязъл в
коридора на жилище й и започнал да вика „къде е този наркоман“ за сина й който
си бил легнал в стаята. Сочи, че брат й
със сила блъснал врата на стаята на сина й и казал
„Къде е този наркоман, аз докога ще се разправям с него”, след което синът й станал и с тялото си го
избутал да напусне жилището.Свидетелства, че Х. не е удрял брат й, не го е
хващал, а застанал пред него и с тялото си го избутал навън от техния етаж.
Сочи, че не е канила брат си да влиза , а той направо нахлул викайки „къде
е този наркоман“ и тя му казала да
напусне жилището, но той продължавал да
стои вътре и да вика. Свидетеля К. – баща на ответника свидетелства, че А.
нахлул в жилището им, блъснал вратата на стаята на сина му и казал „докога ще
се разправям с този наркоман“. Чул след това, че съпругата му казала на молителя да напусне жилището, че е без маска,
а те са
болни.
Представено е
удостоверение от ОП Бургас от което се
установява, че по отношение на ответника
няма повдигнати обвинения е неприключени
наказателни производства. Представено е
Експертно решение на ТЕЛК от
което се установява, че молителя е с 40
% трайно намалена работоспособност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН,
последното представлява акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителката и детето и ответника .
От събраните доказателства по делото не може да се
направи обоснован извод, че по отношение молителя – А.Ш. е упражнено домашно насилие от страна на ответника - Х.К..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира депозирана молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН за неоснователна. От доказателствата се установи, че между семейството на молителя и това на сестра му има чести конфликти по повод наематели, които ползват жилището на молителя. На 24.04.2020г. молителя без да е канен е посетил жилището на сестра си, за да направи забележка на племенника си, който към този момент е бил в стаята си и не е очаквал чичо си, нито пък е имал някакъв спор с него. Малко преди това, ответника е направил забележка на наемателите ползващи жилище над тяхното, собственост на чичо му, да не вдигат шум. Въпреки, че св.К.е поискала брат й да напусне жилището, А.Ш. не е сторил това, а търсил ответника обръщайки се с думите „къде е този наркоман“. От показанията на свидетелите не се установи, изложеното в молбата и декларацията от молителя, ответника да е притиснал в областта на окото молителя. Св. Ш.не е свидетел на конфликта, а само е видяла, че лицето на съпруга й е зачервено, но това зачервяване може да се дължи на различни причини. Св. К.свидетелства, че след като тя я казала на брат си да напусне жилището им, синът и с тялото си е избутал чичо си навън, но не го е удрял.
Изложените в молбата твърдения се подкрепят единствено от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Макар и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН да съставлява самостоятелно доказателствено средство, същата сама по себе си не може да обоснове извод за доказаност на тези твърдения, след като по делото са събрани и други доказателства, поради което следва да бъде ценена с оглед на всички доказателства. В производството следва да се вземат предвид всички събрание доказателства, като съдът не е длъжен да постанови мярка само въз основа на декларацията, без да е необходимо да събира каквито и да било доказателства. В настоящия случай, обаче, са събрани такива доказателства, които не доказват изложените в молбата твърдения за извършени от ответника спрямо молителя. Твърденията в молбата не се подкрепят и от ангажираните от страните гласни доказателства.
Във връзка с изложеното съдът счита, че молителят не проведе успешно пълно и главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод за осъществено спрямо него акт на домашно насилие от страна на ответника Х.С.К. на посочената дата, поради което молбата му за защита по ЗЗДН следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане по чл. 78,ал.3 от ГПК, молителката следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 400 лв. за направените по делото съдебни разноски. На основание чл. 11, ал.3 ЗЗДН, молителят А.Ш. следва да заплати по сметка на съда дължимата за производството държавна такса в размер на от 25 лв.
Мотивиран от изложеното Поморийски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.С.Ш., ЕГН **********, с адрес *** за издаване на съдебна заповед за защита за осъществявано спрямо него домашно насилие против Х.С.К., ЕГН **********, с адрес *** с която се иска да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА А.С.Ш., ЕГН ********** на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - гр.Поморие сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет) лева, представляваща дължима за производството държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.