Р Е Ш Е Н И Е № 233
гр.Пловдив, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на осми април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 337 по
описа за 2018 година, намери за
установено следното:
Искове с правна квалификация чл. 79
от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, чрез адвокатско дружество „М. и Р.“, съдебен адрес:***, претендира
да се осъдят ответниците Ц.А.И. и А.Л.И., двамата от ***, да заплатят солидарно
сумата 30437.14 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима
главница в размер на 108 952.96 CHF, както и сумата 1390.31 лева - нотариални разноски. Твърди, че посочената
частично предявена главница се дължи на основание договор за потребителски
кредит, сключен между същите страни на 22.05.2008 г., задълженията по който са
обявени за предсрочно изискуеми от Банката, поради неизпълнение от длъжника.
Ответниците Ц.И. и А.И. оспорват
исковете. Твърдят, че кредитът не е усвоен в швейцарски франкове. Излагат
доводи, че използваният от банката договор е изготвен предварително, без да им
е дадена възможност да влияят на клаузите му. Считат същите за неравноправни,
тъй като не са имали нужната информация при сключването му относно начина на
формиране на валутния курс, действителният размер на дълга и дължимата лихва.
Навеждат твърдения за конкретна нищожност на клаузите на чл. 3, ал.5, чл.6,
ал.2 и чл. 22, ал.1 и 2, тъй като същите са неразбираеми за тях, създават липса
на равнопоставеност между страните, тъй като са във вреда на
кредитополучателите..
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено
следното:
По делото е представен сключен
между ищеца ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД (с предходно наименование ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД) като кредитор и ответниците като кредитополучатели Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL 37034 от 22.05.2008 г., съгласно който страните са се договорили банката да
предостави на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 62 000 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД в деня
на усвояване на кредита, както следва:
·
Равностойността в швейцарски франкове на 32 000 евро - за покупка на
подробно описан в договора недвижим имот и
·
Равностойността в швейцарски франкове на 30 200 евро - за други разплащания.
Съгласно чл.5, ал.1 от Договора
крайният срок за погасяване на кредита е 348 месеца, считано от датата на
усвояването му. Съобразно чл.6, ал.1 кредитополучателят погасява кредита на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
В чл. 3, ал.1 от Договора е
уговорен размерът на възнаградителната лихва, а именно годишна лихва в размер
на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс
договорна надбавка от 1,15 пункта. При просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита е уговорено
кредитополучателят да дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, определена в чл. 3, ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта (ал.3).
Предвидено е също кредитополучателят да заплаща такса за управление - 1,5 %
върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на
кредита, комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на
падежа на съответната погасителна вноска в размер на 0,03 % върху размера на
непогасената главница по кредита и административна такса в размер на 20 лв. -
еднократно при подаване на документите за кредит.
Страните са уговорили правото на
банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не
се погаси която и да е вноска, а при неиздължаване на три последователни
месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в
предсрочно изискуем (чл.18).
Съгласно Приложение № 1 от 29.05.2008г.
към Договора, подписано от страните, датата на усвояване на кредита е 29.05.2008г.
Към датата на усвояване на кредита, приложимият курс „купува“ за швейцарския
франк на банката – кредитор към евро е 1,6615789, като определения съобразно
този курс размер на предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове
е 103 351 CHF.
Представени са пет допълнителни
споразумения, подписани в периода 25.06.2009 г. - 26.09.2013 г., с които са
предоговаряни условията за погасяване на дълга като страни по тях са двамата
ответници и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София.
В чл.27 от Договора ответникът е
дал съгласие банката да цедира вземанията си по договора на дружества от
групата на И Еф Джи Юробанк, включително на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
гр.София, което е извършено на 15.07.2008г. с договор между банката и
посоченото дружество. В последствие е сключена втора цесия, с която на 28.10.2015г.
“БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на „Кредитор”, е извършило
прехвърляне в полза на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД на всички свои вземания,
произтичащи от договори за ипотечни кредити, вкл. и към ответниците в
настоящото производство, произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 37034/22.05.2008 г. За извършените прехвърляния Кредитополучателите
са уведомени с нотариални покани, връчени
им съответно на 22.08.2017г. и на 28.03.2018 г. Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Няма норма, която да
придава на уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД обратно действие. То винаги
действа за в бъдеще, т.е. от датата на получаването му от длъжника цесията
става задължителна за него, до този момент тя има правно действие само между
цедента и цесионера. Но тъй като длъжниците са подписали горепосочените
допълнителни споразумения, без да отразят писмени възражения, се налага извода,
че те са знаели за цесиите, след като са договаряли с цесионера.
На 22.08.2017г. на ответника Ц.И.
е връчено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, в което се
посочва, че към 13.06.2017г. натрупаните задължения по договора и
споразуменията са общо в размер на 131 995,24 CHF, поради което банката
обявява кредита за предсрочно изискуем. Аналогично уведомление е връчено и на
другия ответник - А.И., на
28.03.2018 г.
От изслушаната ССчЕ на в.л. В.Ш.,
изготвена след запознаване с материалите по делото и оглед на документите при
ищеца, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обоснована и
компетентно изготвена, се установява, че кредитът е усвоен на 29.05.2008 г.,
чрез заверяване на сметката на кредитополучателя Ц.И. със сумата от общо от 103 351 CHF (равностойност
на 62 200 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро 1,661579). В
резултат на прибавяните суми към главницата, на основание постигнатите
договорености в горепосочените
допълнителни споразумения, общата стойност на усвоената главница възлиза на 110
673,32 CHF. Извършените погашения на главницата са общо 1720,36 CHF като датата
на последното погасяване на главница по кредита е 17.12.2014 г. Според
заключението, неплатената главница към 09.05.2018 г. – датата на подаване на
исковата молба, е 108 952,96 CHF.
Съгласно гореизложеното, съдът
приема, че между страните са възникнали облигационни отношения, свързани с
договор за потребителски кредит по чл. 430 ТЗ. Ответниците имат качеството на
потребители, по смисъла на §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите (в сила от 10.06.2006г. и действащ към датата на сключване на процесния
договор за кредит), съгласно който потребители са физически лица, които
придобиват стоки или ползват услуги, непредназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. Като такива, същите се ползват от закрилата, предоставена
от ЗЗП, съответно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските
договори, когато са предмет на съдебен спор, съдът е длъжен да следи служебно.
От анализа на постигнатите между
страните уговорки относно предмета на договора (чл. 1, ал.1, чл.2, ал.1 и
ал.4), се налага извод, че кредитът реално е отпуснат в евро, а не както се твърди от ищеца – в швейцарски
франкове, като паричната единица на сметката (CHF) служи само за изчисленията и
се ползва виртуално. Размерът на договорения кредит като конкретна сума е
определен в чл.1 от Договора, единствено в евро – 62 200 евро, а не в
швейцарски франкове. Независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се
усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателите нямат,
тъй като същата е блокирана. Швейцарските франкове от блокираната сметка
служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им и реалното
усвояване на кредита от потребителите става именно в евро. Видно от горните
уговорки, паричен поток от кредитодателя към кредитополучателите в швейцарски
франкове не е налице, като швейцарският франк е само „валута на сметката”, а не
„валута на плащането” към момента на усвояване на кредита. Действителното
предоставяне и усвояване на кредита е в евро.
На следващо място, постигнатите
договорки между страните, намерили отражение в чл. 6, ал.2, чл.20, ал.2, чл. 21
и чл. 22 от Договора, имат за резултат прехвърляне изцяло върху
кредитополучателя (имащ качеството „потребител“ по см. на ЗЗП) риска от
повишаване на външната и/или вътрешна стойност
на виртуално използваната парична единица на сметката (CHF), макар той
да е получил кредита в различна валута – евро, на която реално е потребител.
Според съда, цитираните по –горе клаузи на договора не излагат при условията на
прозрачност конкретното функциониране на обменния механизъм на виртуално
използваната парична единица на сметката по начин, по който потребителят да
може да изчисли въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите
последици, произтичащи от подписването на договора. Отделно от това, същите
налагат на потребителя паричното задължение да заплаща при погасяването на
вноските по кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във
виртуално предложената на кредитополучателя парична единица на сметката, и
размера на месечните вноски, изчислени в реално получената парична единица на
сметката. В случая, по делото няма доказателства на кредитополучателите да е била предоставена достатъчно
информация, за да могат да вземат информирано решение, нито могат да се
направят изводи, че същите са имали капацитета не само да знаят възможността за
повишаване или понижаване на чуждестранната валута, в която е сключен
договорът, но и да оценяват потенциално значимите икономически последици от
такава клауза за финансовите си задължения. Повече от очевидно е, че посочените
уговорки водят до значителен дисбаланс между страните като се вземат предвид експертните
знания на банката като професионалист, във връзка с евентуални промени в
обменните курсове и рисковете, присъщи на взимането на заем в чуждестранна
валута.
В практиката на СЕС и на ВКС е
поставен правният въпрос дали уговорката, с която се прехвърля валутният риск
само върху потребителя на кредитни услуги, е неравноправна. С Определение на
СЕС от 22.02.2016 г. по дело C-119/17 (задължително за националните юрисдикции
по арг. чл. 631, ал. 1 ГПК), по отправено преюдициално запитване по тълкуване на
разпоредбите на чл. 3-5 от Директива
93/13, се дава отговор в следния смисъл: Членове 3 - 5 от Директива 93/13
трябва да се тълкуват в смисъл, че клауза в договор за потребителски кредит,
вследствие на която целият риск от обменния курс се прехвърля върху
кредитополучателя и която не е съставена прозрачно така, че кредитополучателят
да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на този договор, може да бъде
разглеждана като неравноправна от националната юрисдикция при обсъждането на
тази клауза, когато се установи, че въпреки изискването за добросъвестност,
тази клауза създава значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между
произтичащите от договора права и задължения на страните. В това отношение
задача на запитващата юрисдикция е да прецени, с оглед на всички обстоятелства
по делото в главното производство, и отчитайки по-специално експертната
компетентност и познанията на търговеца относно възможните колебания в
обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а
след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на
член 3, параграф 1 от Директива 93/13.
С Решение № 295 от 22.02.2019 г.
по т. д. № 3539/2015 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС е посочено, че
неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.
3 ЗЗП.”
Неравноправните клаузи в
потребителски договори са уредени в гл.VІ от Закона за защита на потребителите.
В чл.143 е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са изброени хипотези, при
които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената
разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съгласно изложеното, по–горе несъмнено се налага
извода за наличие на общите предпоставки по чл. 143 ЗЗП за обявяване на
клаузите, в частта им, в която се уговаря превалутиране на кредита при
отпускането, усвояването му и погасяването му (чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.1 ал.4,
чл. 6, ал.2, чл.20, ал.2, чл. 21 и чл. 22 от договора) за неравноправни. Съдът
приема, че не е налице хипотезата на чл.146, ал.1 ЗЗП, съгласно която
неравноправните клаузи в договора не са нищожни, макар и да попадат в
хипотезите по чл.143 ЗЗП, в случай че са уговорени индивидуално. В ал.2 е
дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването,
според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. В конкретния случай няма спор,
че клаузите на договора, сключен с ищците, са изготвени предварително, като
същите не са били предмет на предварително обсъждане. Съгласно чл.146, ал.4
тежестта за доказване на това, че определено условие от договора е индивидуално
уговорено, пада върху търговеца, а от страна на ищеца доказване в тази насока
не е проведено.
Съгласно изложеното, съдът приема
за нищожни клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.1 ал.4, чл. 6, ал.2, чл.20,
ал.2, чл.21 и чл. 22 от Договора, в частта с която е уговорено превалутиране на
отпуснатия и усвоен кредит, както и на вноските за погасяването му в швейцарски
франкове, като неравноправни по смисъла
на чл.143 ЗЗП, съответно нищожни и непораждащи правно действие в отношенията
между страните. В резултат, между страните следва да намери приложение онази
част от клаузите, които не се засягат от посочената нищожност, а именно, съдът
приема, че между страните е възникнал договор за кредит за сума, отпусната в евро,
която следва да бъде погасявана на уговорените в договора анюитетни вноски
отново в евро, без същите да бъдат превалутирани в швейцарски франкове. Както
бе посочено подробно по-горе, установява се по делото, изпълнението на
задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателите кредит в
размер на 62 200 евро. Установява се неизпълнението на задължението на
кредитополучателите да погасяват изцяло и в срок сумата по кредита. Установява
се и валидно упражненото от страна на банката право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Всичко изложено води до извода,
че искът би бил частично основателен, в случай че се претендираше от ищеца
осъждане на ответника да му заплати остатъка от дълга по кредита в евро. Искът
за главницата по кредита обаче е предявен за сума в швейцарски франкове.
Съгласно задължителните разрешения в Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК,
ВКС, съдът не може да присъди сума в различна валута от претендираната, и на
това основание, искът за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на
Банката - ищец сумата от 30437.14 швейцарски франка /CHF/, представляваща част
от дължима главница в размер на 108 952.96 CHF следва да се отхвърли като
неоснователен.
Що се отнася до иска за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно на банката 1390.31 лева - нотариални
разноски, този иск е основателен и като такъв следва да се уважи. Съгласно чл.
13, ал.1 от договора за обезпечаване на вземанията на банката,
кредитополучателят учредява и се задължава да осигури учредяването на договорна
ипотека в полза на банката върху подробно описан в същата клауза недвижим имот.
Посочено е също, че вписването се подновява преди изтичането на 10 години от
деня, в които е извършено. Според ал.2 разходите за оценка на недвижимия имот,
както и всички такси за учредяване/вписване/заличаване и подновяване на
ипотеката по чл.1 са за сметка на кредитополучателя. За извършването на
претендираните разноски, ищецът е представил
писмено доказателство, неоспорено от ответника, а именно – подробна справка по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37034/22.05.2008 г. Същите се
потвърждават и от изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза.
При този изход на спора, предвид
изрично направеното искане, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените и доказани от него разноски, съразмерно на уважената
част от исковете. Същият е представил доказателства за извършени разноски за
производството в размер на 2055,16 лв. - държавна такса, 2486,05 лв. - платено
адвокатско възнаграждение и 150 лв. - хонорар за вещо лице. Съобразно уважената
част от исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноски в размер на 125,31 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете
на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, п.к. 1766 срещу Ц.А.И. и
А.Л.И., двамата от ***, да му заплатят солидарно сумата 30437.14 швейцарски
франка /CHF/, представляваща част от дължима главница в размер на 108 952.96
CHF по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37034/22.05.2008 г., ведно с
прилежащите му Приложение от 29.05.2008 г., Допълнително споразумение от
25.06.2009 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г., Допълнително споразумение от 13.07.2011 г.,
Допълнително споразумение от 15.08.2012 г. и Допълнително
споразумение от 26.09.2013 г.
ОСЪЖДА Ц.А.И. и А.Л.И., двамата от
*** да платят на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, п.к. 1766
сумата от 1390.31 лева - нотариални
разноски, дължими на основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL37034/22.05.2008 г., както и сумата от 125,31 лв. - разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: