№ 66
гр. Търговище, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. А.
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20213500900102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Производството е образувано по депозирана искова молба от М. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Търговище, ул. К. № 6, ет. 1, ап. 2, действаща чрез
Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат **********, представлявано от
адвокат Г. Б. Х. – управител, срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87,
действащо чрез пълномощника си адвокат М. И. Г. - САК, с цена на иска от
26 000 лева, претендирано обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди следното: На 11.05.2021 г., около 15:50 часа, в
гр. Търговище, на ул. С.К. № 2, МПС марка „Пежо“, модел „307“, с peг. № Т
****** АК, управлявано от Х. А. Х., е било в спряло положение. В даден
момент водачът на автомобила решава да потегли и предприема маневра
„движение назад“, като не се убеждава, че пътят зад него е свободен,
вследствие на което със задната дясна част на автомобила блъска
пешеходката М. Н. И.. По повод произшествието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 76/11.05.2021 г., издаден от СПП при
ОД на МВР - Търговище. Спрямо виновния водач е взето административно
отношение с АУАН серия „ГА“ № ******/11.05.2021 г., издаден от СПП при
ОД на МВР - Търговище. В резултат на описания пътен инцидент М. И. е
1
претърпяла телесни увреди. След пътния инцидент първоначално
пострадалата е предприела домашно лечение. След няколко дни започнала да
чувства по-остри болки в областта на дясната ръка, като последвал и оток,
при което се наложило да посети „МБАЛ - Търговище“ АД. Там тя е била
хоспитализирана за периода от 21.05.2021 г. до 22.05.2021 г. След проведена
рентгенография специалистите установили, че М. И. е получила следните
увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост, закрита вдясно. На
пострадалата се е наложила спешна оперативна интервенция, изразяваща се в
закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация с локална упойка.
На увредения крайник е била поставена гипсова имобилизация.
Възстановителният период при пострадалата е преминал с интензивните
болки в областта на фрактурата, което налагало постоянния прием на
обезболяващи медикаменти. Вследствие на поставения гипс на увредения
крайник, ръката на доверителката ни била обездвижена, което не й е
позволявало сама да поема грижите за битовите си нужди, поради което
близките й били ангажирани да й помагат в ежедневните дейности. Към
настоящия момент пострадалата все още изпитва остатъчни силни болки при
влошаване на времето.
Преживеният пътен инцидент рефлектирал и върху психическото здраве на
пострадалата. Вследствие на преживения стрес, тя се оплаква от понижено
настроение, тревожност и нарушения на съня, често се връща към спомена за
пътния инцидент и изпитва силен страх да не се повтори случилото се.
Видно от съставения по повод пътния инцидент Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 76/11.05.2021 г., издаден от СПП при ОД на МВР -
Търговище, виновен за настъпване на произшествието е водачът на МПС
марка „Пежо“, модел „307“, с per. № Т ****** АК, който към датата на ПТП е
разполагал с валидна полица „Гражданска отговорност“, сключена с „ЗД Бул
Инс“ АД с полица № BG/02/**********, валидна от 02.12.2020 г. до
03.12.2021 г. Подадена била молба до „ЗД Бул Инс“ АД, с която е
претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. По случая
при застрахователя е образувана щета № **********. С Уведомление с изх.
№ НЩ-4996/22.07.2021 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД и Уведомление с изх.
№ НЩ-4997/22.07.2021 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, застрахователят е
изискал представянето на допълнителни документи. С Молба с вх. № НЩ-
5644/16.08.2021 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД са представени
2
допълнителни медицински документи, свързани с хоспитализацията на
пострадалата. Към настоящия момент застрахователят все още не се е
произнесъл по образуваната по случая преписка.
Предвид гореизложеното и на основание с чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 496
КЗ, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗД Бул Инс“
АД да заплати на М. Н. И. застрахователно обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 11.05.2021 г. в гр.
Търговище, в размер 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), ведно с
законна лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното
изплащане на обезщетението. Направени са доказателствени искания.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява следното становище по исковите претенции: 1. Не
оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният лек
автомобил Пежо 307, с per. № Т****АК ; 2. Оспорват механизма на ПТП,
като считам, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорват изложените
от ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като считат, че те не
намират опора в доказателствения материал; 3. Съпричиняване на вредите -
чл. 51, ал.2 ЗЗД - пострадалата с поведението си е създала предпоставки и
условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди; 4.
Оспорва твърденията, в резултат на процесното ПТП ищцата да е претърпяла
цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен; 5. Оспорват
предявения иск и по размер. Твърдят, че претендираната с исковата молба
сума в размер на 26 000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и
на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищцата, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания
и се конкретизира допълнително исковата претенция. В частност се заявява,
че в хода на делото ще бъде установено, че е налице виновно и
противоправно деяние от страна на водача на л. а. „Пежо“, както и наличието
3
на причинно-следствена връзка между противоправното му поведение и
получените от ищцата телесни увреждания. Съответно ще се установи и че
процесното ПТП не представлява случайно деяние, по смисъла на чл. 15 НК.
Твърдят, че водачът на л. а. „Пежо“ е нарушил редица разпоредби на ЗДвП,
сред които чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Той е предприел
неподсигурена маневра „движение назад“. Твърдят, че пострадалата се е
движила съобразно правилата за движение по пътищата; че видимостта на
водача към пешеходката не е била ограничена, а ищцата не е навлязла
внезапно на пътното платно, като водачът е имал възможност да я възприеме
и да съобрази движението си е нея. Направени са оспорвания по
доказателствените искания на ответното застрахователно дружество.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника, в който се конкретизират исканията му по
доказателствата.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск се явяват допустим. Ищцата
е предявила претенция пред застрахователя за доброволно уреждане на спора.
Споразумение не е постигнато, поради което тя има правен интерес от
предявяване на настоящата искова претенция.
В първото по делото съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален
представител поддържа исковите претенции.
В съдебно заседание ответното дружество оспорва исковите претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с
исковата молба, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По фактите съдът съобрази следното:
На 11.05.2021 г., около 15:50 часа, в гр. Търговище, на ул. С.К. № 2, МПС
марка „Пежо“, модел „307“, с per. № Т ****** АК, управлявано от Д. Х. А.
предприема маневра „движение назад“, вследствие на което със задната дясна
част на автомобила блъска пешеходката М. Н. И. – ищца в настоящото
производство. Механизмът на настъпилото ПТП е добре изяснен в
производството чрез разпит на водача Д. Х. А. и чрез заключението на вещото
лице, специалист в областта на САТЕ. Установява се, че ищцата е излязла от
сграда, в която се помещава кабинетът на лекар, при когото тя е била на
4
преглед. След излизането на кабинета тя е започнала да пресича улица „С.К.“.
Улицата е еднопосочна. От лявата страна в посоката на движението са били
паркирани автомобили като водачът на лекия автомобил е бил успоредно на
тези автомобили в дясната лента и е решил да паркира успоредно между два
автомобила. При започване на маневрата назад и при едновременно
пресичане на пешеходката, последната е ударена със задната част на
автомобила.На водача е съставен акт за административно нарушение и
впоследствие е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила
като необжалвано.
При така изяснения механизъм на процесното ПТП, съдът следва да изясни
последиците от него; налице ли са неимуществени вреди за ищцата; какъв е
обемът и характера на тези вреди; налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата.
Относно последиците от процесното ПТП спрямо ищцата съдът
приема следното:
В резултат на настъпилото ПТП ищцата получила охлузни рани в областта
на коляното, дясната ръка и главата. Според заключението на вещото лице-
съдебен лекар пострадалата е паднала и е получила счупване на лъчевата кост
на дясната предраменица, в областта на гривнената става. Получава се най-
често при падане и подпиране на дланта на съответната ръка. Другото
увреждане, което е получила, е отток от кръвонасядане по лявото коляно,
което може да се води получено от блъскането от автомобила; и трето
увреждане – разкъсно-контузна рана в челната област на главата. Всички
увреждания са в пряка връзка от настъпилото ПТП на 21.05.2021 год. Най-
силното увреждане е счупването на лъчевата кост, което е осъществила
трайно затруднение на движението на дясната ръка със среден срок за
възстановяване за възрастта на ищцата около 5-6 месеца. Иначе при по-млади
хора може и за 2-3 месеца да настъпи възстановяване, но тя е възрастен човек
на почти 80 години и възстановителният процес тече по-бавно. Според д-р Г.
ищцата е претърпяла силни болки и страдания след счупването на лъчевата
кост, като по-слаби болки и страдания е претърпяла от разкъсно-контузната
рана в челната област на главата и кръвонасядането в областта на лявото
коляно. Вещото лице е извършило преглед на ищцата на 15 май 2022 г. и
според него счупената кост идеално е заздравяла предвид възрастта й. Според
5
вещото лице ищцата движи хубаво ръката си, няма деформации, работи
добре, но ще има болки при тежък физически труд и при влажно и студено
време.
По делото е разпитана като свидетел дъщерята на ищцата С. И. А. за
установяване на вида, обема и характера на претендираните от ищцата
неимуществени вреди. Същата има непосредствени впечатления от
състоянието на майка си, тъй като се е грижила постоянно за нея през този
период. Св. А. заявява следното: “ Някъде около седмица беше в ортопедия.
Оплакваше се от болки в ръката първо, после от болки в дясното коляно.
Оплакваше се и от голямо главоболие. На няколко пъти после след като я
изписаха ходихме на прегледи-махаха гипса, правехме снимка, пак слагаха
гипса. Може би 3-4 пъти съм я водила на снимки и да махаме и да слагаме
гипса. Като беше в болницата ходих постоянно. Носих и храна, да се
преоблече. Не можеше да се облича сама. После като я изписаха, продължих
да се грижа за нея и в къщи. Ходих да пазарувам. Аз и брат ми редовно
ходихме, за да й помагаме…. За къпане й помагах непрекъснато. И за готвене
й помагах…. Тя не искаше да излиза сама, просто се беше стресирала,
уплашила от този случай и трябваше някой да я придружава…. Отрази й се,
защото по принцип сега се страхува много да излиза. Единствено ходи до
клуба, където е под блока. Не може да отиде да си напазарува, уплашена е от
самата случка. Има страх от коли, има страх да пресече улицата… Оплаква се
все още от главоболие и болка в дясната ръка и лявото коляно. Даже и в
момента има оток на коляното. Сега, когато се променя времето, се оплаква
от болки в ръката… Може би два месеца се разхождахме до болницата, -
махаха гипса, правихме снимки, пак слагаха гипса. В продължение на близо
шест месеца бях поела грижите за нея.“
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
6
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
Специфичното предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат
уредени от закона като задължителни и да бъдат подчинени на специални
правила и на институции за контрол относно удостоверяване сключването на
застрахователния договор по законовоопределен начин, информация за
конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по прекия иск на
увредения в определени хипотези от създадения Гаранционен фонд.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение -
налична валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с полица № BG/02/**********, валидна от 02.12.2020 г. до
03.12.2021 г..; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие
на договора - ПТП, претърпени неимуществени вреди от лицето,
претендиращо обезщетение, които вреди са в резултат на виновното
поведение на застрахования водач.
На база на изяснения механизъм на обсъжданото ПТП, настъпило на
11.05.2021 година, съдът приема, че водачът на лекия автомобил, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно
дружество, при управление на лекия автомобил на посочената дата е
7
нарушил правилата за движение по пътищата – Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Според заключението
на вещото лице по САТЕ водачът на лекия автомобил е имал възможност да
предотврати удара. Поведението му е виновно и противоправно и ангажира
отговорността на застрахователя, при който е застрахован автомобилът, който
лицето е управлявало.
Спорните въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, и наличие или липса на съпричиняване от страна на
пострадалите за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Основните обстоятелства за определяне на размера на
справедливото обезщетение в случая са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
8
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на
отшумяване на уврежданията и др.
Съобразявайки посоченото, съдът намира, че следва да определи на ищцата
справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява възрастта на
ищцата – 79 години, периодът на нейното лечение: два месеца е била в гипс, а
близо 6 месеца е било наложително дъщеря й да се грижи за нея; стресът,
който е изтърпяла и последиците на който все още са валидни – страхува се
от автомобили; избягва да излиза от къщи. Съдът съобразява още, че вбъдеще
ищцата търпи и ще търпи болки при студено и влажно време. Но въпреки
това следва да се отбележи, че ръката на ищцата се е възстановила много
добре и сега тя е движи без проблем.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на
чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция,
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 5 25/2008
г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., които
изцяло се споделят, за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да
бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да
9
води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат,
т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде
направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на
самото пътнотранспортно произшествие, като правно значим факт, изискващ
приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата
спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на
увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ.
въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка
причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице съпричиняване от страна
на ищцата. Според вещото лице по САТЕ технически е възможно при
оглеждане на пешеходката тя да забележи маневриращото МПС, да го
пропусне и по този начин да предотврати настъпилото произшествие.
Водачът също е имал възможност да забележи пресичащата пешеходка, но в
момента, когато пешеходката навлиза на платното зад него. Съгласно Закона
за движение по пътищата „Чл. 32. (1) Преди да навлязат на платното за
движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез
подаване на сигнал с ръка -лява или дясна ръка, изпъната нагоре или
напречно на пътя. (2) Сигналът по ал. 1 не освобождава пешеходците от
задължението, преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение.“ В конкретния случай ищцата явно е
възприела маневриращото превозно средство за спряло и е тръгнала да
пресича платното за движение, без да се убеди, че липсва опасност за нея.
Както отбелязва свидетелката А.: „Каза /ищцата/, че ходила на преглед при
доктор Стойчев, в кабинета му. Излиза от кабинета му и от там тръгва да
пресече в посока детската градина, за да отиде на отсрещния тротоар“. Явно
ищцата не е осигурила собственото си безопасно пресичане.
При определяне на обема на съпричиняването следва да се съобрази, че
съгласно действащата нормативна уредба на движението по пътищата /чл. 5,
ал.2; чл. 20 и чл. 116 ЗДвП/, отговорността на водачите на моторни превозни
средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по-
голяма в сравнение с тази на пешеходците /в този смисъл са решение
10
№43/16.04.2009 г., т.д.№648/2008 г., ІІ т.о. и решение №105/19.06.2017 г., гр.д.
№60353/2016 г., ІІІ г.о./. В случая обаче съдът приема, че отговорността и на
двете страни за настъпилия инцидент е равна. Ищцата е гледала напред към
улицата и в по-голяма степен е можела да се ориентира в обстановката на
пътя. Водачът на автомобилът е изпълнявал маневра назад, поради което
погледът му следва да е в задното или страничните огледала – т.е.
възприемането на пресичащ пешеходец зад автомобила е по-труден
физически и мисловен процес сравнение с пряката видимост, която е имала
пешеходката. Ето защо съдът приема, че справедливото според него
обезщетение от 30 000 лева следва да се намали наполовина. Предявеният
иск е основателен и доказан за сумата от 15 000 лева и следва да се уважи в
този размер като се отхвърли за разликата до 26 000 лева.
Относно разноските:
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в
размер на 4% върху присъдената сума – т.е. 600 лева, както и направените
разноски, поети от бюджета на съда в размер на 250 лева за съдебно-
медицинска експертиза.
Ищцата е представлявана безплатно от адвокат като претендира ответното
дружество да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение съобразно
Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатът може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат
право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на
друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. т. 4. при интерес от 10
000 лв. до 100 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение се определя,
както следва: 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Ето защо на
адвокатското дружество, представлявало ищцата, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева, ведно с ДДС или общо
сумата от 1 176 /хиляда сто седемдесет и шест/ лева с ДДС.
На ответното дружество следва да се присъдят разноски съобразно
11
отхвърлената част на иска. Претендират се разноски както следва: 1680 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС; 550 лева депозити за експертиза и 30 лева
депозит за вещо лице. Искът е основателен в размер на 57.69%, респ. –
отхвърлен за 42.31% от претендираната сума. Ответникът има право на
разноски в размер на 956.21 лева, които следва да се възложат в тежест на
ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87, действащо чрез
пълномощника си адвокат М. И. Г. - САК, да заплати на М. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Търговище, ул. К. № 6, ет. 1, ап. 2, действаща чрез
Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат **********, представлявано от
адвокат Г. Б. Х. – управител, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за травматични
увреждания, болки и страдания, причинени й в ПТП на 11.05.2021 г., в гр.
Търговище, от водач на МПС марка „Пежо“, модел „307“, с peг. № Т ******
АК, застрахован в „БУЛ ИНС" АД, ЕИК **********, по полица №
BG/02/**********, валидна от 02.12.2020 г. до 03.12.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 07.12.2021
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му
предявен размер от 26 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87, действащо чрез
пълномощника си адвокат М. И. Г., да заплати на Адвокатско дружество
„Димов и Х.“, Булстат **********, представлявано от адвокат Г. Б. Х. –
управител, сумата от 1 176 /хиляда сто седемдесет и шест/ лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул. К. № 6, ет.
1, ап. 2, действаща чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат
**********, представлявано от адвокат Г. Б. Х. – управител, да заплати на ЗД
12
„БУЛ ИНС" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Джеймс Ваучер № 87, действащо чрез пълномощника си адвокат
М. И. Г., направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на
иска в размер на 956.21 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87, действащо чрез
пълномощника си адвокат М. И. Г., да заплати по сметка на Окръжен съд –
Търговище в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 600 /шестстотин/
лева дължима държавна такса в производството и сумата от 250 /двеста и
петдесет/ лева разноски за вещо лице, поети от бюджета.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
13