№ 39
гр. Велико Търново, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Д.а
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500556 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Предмет на подадената от М. ИЛ. Д., въззивна жалба е решение №383 /24..03.2021
г. по гр.д. № 2251/2020 г. на ВТРС , в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен
предявения от него срещу „ ***, иск за заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за времето от 06.02.2018 г. до 07.08.2020 г. за разликата от присъдения-
1370,34 лева, до пълния му предявен размер от 1507 лева , с молба да бъде отменено в тази
му част и претенцията изцяло уважена. Навежда доводи за неправилност на решението,
основани на положението , че в размера на брутното му трудово възнаграждение за м.
януари 2018 г. / 662,95 лева/ съгласно нормите на чл.17, ал.1, ал.2 НСОРЗ и чл.285 КТ трябва
да се включи, а не извади , стойността на ваучера за храна, както погрешно е сторил съдът,
прилагайки заключението на вещото лице. В с.з. чрез пълномощника си адвокат А.Ч. от
ВТАК поддържа жалбата .
Ответникът чрез пълномощника си адвокат К.К. от АК Добрич оспорва жалбата.
С молба от 11.11.2021 г. е изявил воля за оттегляне на подадената срещу решението в
осъдителната му част въззивна жалба.
Съдът като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал. 2 ГПК
събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Между страните няма спор по фактите, съставляващи основанието на предявения иск
за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1507 лева ,
чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.224, ал.1 КТ, те са
установени с приетите писмени доказателства и е ненужно тяхното преповтаряне – чл.
272 ГПК.
Предметът на спора, вменен за разглеждане от въззивния съд е ограничен само до
правилността на отхвърлителната част на решението, повдигаща материално правния
1
въпрос дали ваучерите за храна в този случай са елемент от нормативно определеното
съдържание/ структура/ на брутното трудово възнаграждение при определяне на размера на
претендираното обезщетение или не ?
Отговорът е отрицателен.
Стойността на ваучерите за храна е добавка към трудовото възнаграждение , т.е. има
характер на вземане , който позволява да бъде отнесено в категорията на допълнителните
трудови възнаграждения по смисъла на чл. 269, ал.2 КТ, вр. с чл. 6, ал.1, т.2, ал.2, ал.3 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За да бъде обаче
определен вид допълнително трудово възнаграждение елемент от нормативно
определеното съдържание/ структура/ на брутното трудово възнаграждение при определяне
на размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, трябва да има постоянен
характер – чл.17 , ал.1, т.3 на НСОРЗ .
За да има такъв характер трябва да е като вид от изрично посочените в текстовете на чл.
11 и чл.12 от тази наредба допълнителни трудови възнаграждения или да се изплаща
постоянно , заедно с полагащото се за съответния период основно трудово възнаграждение
и да е в зависимост единствено от отработеното време - чл.15, ал.1 и ал.2 на НСОРЗ.
Разглежданото вземане с определеност на ваучери за храна не попада / ищецът не е
установил да попада въз основа на някакъв вътрешен акт на работодателя / в нито една от
двете нормативни хипотези, нито се съвместява и има някаква логическа връзка с
хипотезата на повелителната норма на чл.285, ал.1 КТ/ уреждаща задължение на
работодателя да осигурява безплатна храна на работниците и служителите , които работят в
предприятия със специфичен характер и организация на труда/ , както погрешно смята /и
настоява съдът да приеме/ , ищецът .
Затова правораздавателният резултат съвпада с този на решението в обжалваната му част.
Последица от оттеглянето на въззивната жалба подадена срещу осъдителната част на
решението е отпадане на задължението на съда да я разгледа – чл.264, ал.1 ГПК/
равнозначно на прекратяване на производството относно нея/
При този изход на спора по двете жалби / тяхната процесуална съдба/ разноските на
страните направени по въззивното производство остават за тяхна сметка, без да се прилагат
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал.1 ГПК решение № 383/24.03.2021 г. по гр.д. №
2251/2020 г. на ВТРС в обжалваната му част , с която е отхвърлен като неоснователен
предявения от М. ИЛ. Д. против „ ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.В., бул.*** № *** , иск за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за времето от 06.02.2018 г. до 07.08.2020 г. за разликата от
присъдения – 1370,34 лева до пълния му претендиран размер от 1507 лева.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 265, ал.1 ГПК производството в частта му,
включваща първоначално подадена от „ ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.В., бул.*** № *** , въззивна жалба срещу решението в осъдителната
му част , поради оттегляне на жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3