№ 29
гр. Разград, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Валентина П. Д.а
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
и прокурора В. Як. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно
наказателно дело № 20223300600032 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЯН. Г. Д. се явява лично и със защитници адвокат Р. В. и
адвокат Ем. Н..
ЗА РзОП се явява прокурор Якимов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. НИКОЛОВ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки по хода на делото.
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА от съдията-докладчик, съдия Мичев:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК
Същото е образувано по жалба от адвокат Р. В. и адвокат Ем. Н., действащи като
защитници на обвиняемия по ДП №330 Зм-114/2021г. по описа на ОД на МВР-Разград ЯН.
Г. Д. против Протоколно определение №78/07.02.2022г. по ЧНД №68/2022г. по описа на
РзРС, с което е уважено искането на Районна прокуратура-Разград и по отношение на
обвиняемия Я.Д. да бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража. С
1
протоколното определение е нарочено съдебно заседание в случай на жалба или протест на
11.02.2022г. от 14:00ч.
В жалбата се изтъква, че атакуваното определение е необосновано, формално и по
същество незаконосъобразно. След призоваване по телефона и доброволно явяване на
обвиняемия, на същия е повдигнато и предявено обвинение на 04.02.2022г., касаещо пет
отделни деяния, извършени при условията на продължавано престъпление в периода от
месец януари до 11.05.2015г. В последствие е задържан обвиняемият за 72 часа с
постановление на прокурора. Поради големия обем на досъдебното производство се поставя
въпросът доколко защитата обективно е имала възможност да реализира адекватно защита
на обвиняемия с оглед на искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. По
същите съображения първоинстанционния съд без извършване на конкретен анализ е
постановил формално и незаконосъобразно определение. В протоколното определение
първоинстанционният съд формално приел, че от събрания доказателствен материал са
налице данни, от които може да се направи обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия към извършване на престъплението, както с оглед на това, че деянието е
извършено в условията на повторност, е налице законовата презумпция за наличието на
опасност същият да се отклони и извърши престъпление. От въззивната инстанция се иска
отмяна на определението и вземане на по-лека мярка за неотклонение по отношение на
обвиняемия Д..
АДВ. В.: Поддържам жалбата. Нямаме искания по доказателствата.
АДВ. НИКОЛОВ: Също поддържаме жалбата и нямаме искания по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е допустима. Нямам доказателствени искания.
С оглед становището на страните СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. В.: Ние поддържаме жалбата на обвиняемия Д. против определението на РзРС,
с което на същия е взета мярка за неотклонение задържане под стража. Твърдим, както сме
изложили в жалбата, че определението на първоинстанционния съд е формално,
необосновано и по същество незаконосъобразно. За да вземе най-тежката мярка за
неотклонение първоинстанционният съд се е позовал на следното. Първо е приел, че по
отношение на обвиняемия е повдигнато обвинение, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода, което е безспорно, тъй като прокуратурата може да си повдига каквото
иска обвинение. На второ място е приел, че от данните по делото може да се направи извода,
като съдът се позовава на някаква европейска норматива за съпричастност и може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на престъпленията, в
които е обвинен и на трето място е приел с оглед законовата презумпция, тъй като деянието
било извършено при условията на повторност и с оглед на това, че същият бил мобилен, е
2
налице реална опасност същият да се укрие. Аз считам тия съображения в това определение
за изцяло формални и необосновани. Обективно твърдя, че не е възможно в рамките на
половин-един час първоинстанционният съд да се запознае с този изключително обемен
доказателствен материал, тъй като делото беше внесено в понеделник след 09ч.,
първоначално беше насрочено за 11:30ч., но тъй като насрочването ще съвпадне с крайния
срок на 72-часовата мярка, в последния момент беше насрочено за 11ч. Абстрахирам се
доколко защитата е имала възможност да погледне делото. Още веднъж повтарям, тия
изводи на съда са формални. Обективно не е възможно при възможно най-голямо старание
да бъде анализиран този материал. Тази формалност произтича от съдебния акт –
определението на РзРС. Относно това, че има повдигнато обвинение, както казах, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода, отново повтарям, прокуратурата може да си
повдига каквото иска обвинение. Отделен е въпросът доколко това определение произтича
от конкретните доказателства. Това би следвало да бъде анализирано от
първоинстанционния съд с оглед необходимата предпоставка, че от данните следва да се
направи обосновано предположение, че обвиненият в конкретния случай Д., е имал
отношение към изброително посочените пет отделни диспозитива, представляващи елемент
на продължавана престъпна дейност. Видно от постановлението за привличане се касае за
периода от преди седем години, за деяния извършени в Бургас, в Хасково, в Разград. Ние
сме си направили труда да прегледаме доколкото можахме материалите по делото. Аз
считам, че от всички доказателства, които са в няколко тома, в продължение на пет-шест
години от пет отделни досъдебни производства е събиран доказателствен материал от РП-
Бургас, което давало основание да бъдат повдигнати обвинения за пет отделни деяния и аз
твърдя, че около тия всички досъдебни производства, представляващи хиляди страници с
разпитани десетки свидетели, няма каквото да било основание да се предположи, че
обвиняемият Д. има каквото да било отношение към тия престъпни деяния. В тоя смисъл аз
моля прокуратурата, тъй като е тяхно задължение, да посочат какви са тия данни за
съпричастност към тези деяния. Прокурорът е посочил всяко отделно деяние на какво
основание да се приеме, че са налице данни за съпричиняване. Аз твърдя, че няма каквото да
било данни. Тъй като доказателственият материал е в рамките на хиляди страници, в
наказателното производство и досъдебното производство на РП-Бургас са приложени две
аналитични справки, от които пунктуално по всяко едно досъдебно производство са
анализирани всички доказателства по делото. Посочени са кои са фирмите, които са били
собственици на тая прословута фирма, кой на кого е продал тази фирма, кой я купил, кой е
бил пълномощник, кой е теглил пари от сметките на тая фирма. Тия досъдебни производства
са приключили с един аналитичен доклад по чл.226 от НПК, където отново преди да бъдат
пратени тия досъдебни производства в РзРП, аналитично са анализирани всички отделни
деяния, които са елемент на продължаваната престъпна дейност. За първото деяние се сочи
собственик на фирма г-н Ст. Н., МОЛ -Б.М., за втората фирма се посочва, че същата е
продадена в последствие на някакъв си Д.М.А., че по едно време собственик е бил някакъв
си Д.С., че Б.М. пък упълномощил чичо си Д.А. да представлява фирмата, отразено е, че
същият чичо е теглил пари от сметката, което е безспорно установено по делото. Това касае
3
абсолютно всички изброително посочени търговски дружества, които са били обект на
престъпни деяния и от които са изтеглени средства у в края на краищата са обект на измама
и с които е причинена имотна вреда. В тоя смисъл аз твърдя, че за всички тия деяния, моля
прокуратурата да посочи за всяко едно от тия деяния каква е съпричастността на
обвиняемия. Аз твърдя, че той изобщо не фигурира в целия тоя хилядистраничен материал.
Неслучайно в тоя аналитичен доклад всичките тия камари от наказателното производство да
бъдат изпратени в Разград, разследващият орган е посочил, че на всички тия четири деяния,
които предхождат извършеното в Разград не може да се направи извод за авторството на
извършеното деяние. В края на краищата аз се чудя нашата районна прокуратура по какъв
начин след като шест години разследва това дело, са достигнали до извода, че няма
доказателства, а нашата районна прокуратура е приела, че са налице доказателства за пет
отделни деяния, извършени в чужди съдебни райони. На мен нито едно постановление не
ми е известно, на база на което всички тия досъдебни производства са обединени в едно
досъдебно производство. Нашата районна прокуратура наистина правилно може да
привлече за обвинения по чужди досъдебни производства. В заключение твърдя, че от тоя
огромен доказателствен материал не може да се направи изводът, че е налице
предположение, че той е съпричастен към извършените пет отделни престъпления,
извършени преди седем години. Януари, февруари до май 2015г. От тоя материал са налице
данни единствено по отношение деянията, извършени в Разград. Единия свидетел твърди, че
му се появило някакво лице и то го мотивирало, тъй като са търсели строителни материали,
да се обърне към някакъв г-н Жеков, към някаква друга фирма, евентуално да бъде
извършена тази доставка. Виждал го на шестата или седмата година и тоя свидетел по
снимки разпознава, че преди шест години се явил обвиняемия и той бил лицето, което му
предлагал да закупи някакви материали. Даже да е така, а то за мен е абсурдно, посоченото в
протокола, че той бил физиономист и след шест години при положение, че е управител на
хиляди хора и се сетил, че преди шест години някой му предлагал материали. Даже някой да
се е явил, той е предложил материали, но от къде са тия средства, аз мога да предложа
материали, да дойда и да кажа: „Аз знам, че извършвате ремонти, може да ви предложа
материали“, а това, че другата фирма, с която аз няма отношение не си извършила работата е
отделен въпрос. С оглед задължителните предпоставки за вземане на мярка за неотклонение
– от данните по делото да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият
преди седем години е извършил подобен тип деяния, без значение доколко е съпричастен по
една или друга форма на съучастие. Относно другата предпоставка, дали е налице реална
опасност същият да се отклони и да извърши друго престъпление. Съдът е приел, че тъй
като деянията са извършени при повторност, с оглед презумпцията на 63, ал.2, т.1, тая
опасност е презумира. Да, ама ако деянието е извършено миналата година, преди два месеца.
Преди седем години е извършено деяние и съдът да приеме, че няма данни да се приеме
противното. Как да няма данни. Обвиняемият се е явил доброволно след телефонно
обаждане в Бургас, явява се във Варна, явява се миналата година при наблюдаващия
прокурор където е разпитан като свидетел. Никой не го е призовавал, не го е водил
принудително. Всички са мобилни при настоящите обстоятелства. Последното
4
призоваването е отново по телефона. Разследващата го беше извикала, след това каза: „Аз
имам оперативка, елате еди-кога си.“ Добре, отидохме. В тоя смисъл аз твърдя с оглед
периода, че седем години са минали. Няма данни за тия седем години нещо да е извършил.
Отделно от това видно от свидетелството за съдимост всички деяния са извършени преди 10
години и повече. В заключение считам, че не е налице нито една от предвидените в закана
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и ви моля да отмените
определението на РзРС и да постановите по-лека мярка за неотклонение. Аз предлагам
парична гаранция в един размер, съобразен с обществената опасност на деянията, въпреки
че отново твърдя, че няма нито едно доказателство. Аз ще помоля представителя на
държавното обвинение да ни каже декларативно „определениетое правилно, обосновано“,
тъй като се твърди, че има данни, нека да посочи за всички тия деяния.
АДВ. НИКОЛОВ: Не е проблема настоящият случай, проблемът е много по-дълбок и
по-друг. Задавам най-елементарния часови момент. Може ли настоящото производство да се
внесе в РзРС в 09:00ч. и съдията-докладчик да се запознае и да даде възможност след това и
на защитата да се запознае с този по обем материал, за да може да се проведе един същински
процес. Аз казвам, че това е невъзможно, още повече, че това е обида за правораздаването,
дълбоко подчертавам. Това е обида не само към вас, това е обида и към защитата, защото в
края на краищата вие сте съдии, ние сме адвокати и още по-малко ние сме пожарникари.
Разбирате какво искам да ви кажа. Когато говорим за една съдебна реформа, където развяват
като Самарско знаме и където са се съсредоточили върху едно единствено лице. Ако ние
сменим едното лице, това нещо ще се промени ли. Казвам го всичко това, защото трябваше
да минат 20 години, за да може за поправяме грешката на дърводелеца и да сложим
прокурора, защото той е равнопоставен на нас. За да бъде изпълнено изискването на чл.63
да е налице едно обосновано предположение и какво правим ако не е обосновано, налице е
предположение, ако налице е повторност или опасен рецидив, то замествало всичко
останало. Отварям една малка скоба – вярно е, че подходът на съдилищата и вие вече сте го
констатирали. Има един чисто формален подход. Изпълнение на чл.63 - това, това, това –
хоп и край. Но забележете, има съдилища, които детайлно разглеждат, преценяват
доказателствения материал и ще го посоча като факт и дело с президентския съветник, на
когото беше повдигнато обвинение, съдът излиза в мотивите си не на чисто формално
основание, след пълен анализ на доказателствения материал, съдът стига до заключението,
че това обвинение, което е повдигнато е противозаконно и неправилно, защото от
доказателствения материал не може да се направи т.нар. обосновано предположение. Това са
двата подхода на съдилищата. Единият формален, като не се съобрази с абсолютно нищо.
Колегата ви разви основанието на чл.63, има ли обосновано предположение, че деецът е
извършил това деяние. Нека прокуратурата да каже: „Това, това, това и това.“ Нищо не е
казано. Нека хипотетично да предположим, ако имплицитно се извлича от това, че той имал
други осъждания. Аз задавам въпроса ако бай Димитър, който е сега на 80 години, когато е
бил на 30-40 е бил съден за изнасилване, нима в момента на 80 години прокуратурата ще
каже, че понеже той е осъждан многократно, сега ние презумираме, че е той. Виждате колко
е несъвършен и самият закон. Той е достатъчно тесен и достатъчно къс, за да може да
5
обхване всеки един конкретен случай. Само с две изречения. Считам, че формалният подход
относно той може да извърши други деяния или да се укрие, добре де, хубаво, започвам с
укриването. Той е седем години след като му се повдига обвинение е приключило някакво
деяние, според прокурора, към което е съпричастен. Ами че за седем години, прощавайте г-
да прокурори, какво правихте. Това е първият ми въпрос. Вторият е ако той би могъл да се
укрие, ами защо той всеки път на телефона си отговаря, всеки път се явява. Ама той в
бъдеще щял да го направи. На второ място - да се извърши друго престъпление. Щях да ви
кажа още нещо, но ще го премълча, от гледна точка на литературата. Какво престъпление ще
извърши. Той може да извърши хипотетично единствено действия, с които да прикрие
следите от извършеното, т.е. да уговори свидетели, респективно да унищожи доказателства.
Всичко това е тука пред вас. Как е възможно той да го направи. Просто и законодателят
искам да чуя да ми каже как ще стане това нещо. В заключение моля просто в името на
правораздаването, наложете му една мярка парична гаранция, която ще го мотивира, защото
когато ни бръкнат в джоба, тогава ние усещаме. Считам, че тази мярка ще бъде най-
правилна, защото при едно по-детайлно обсъждане на доказателствата, ами ако
прокуратурата стигне до извода накрая, че той няма никаква съпричастност, какво ще
направим. Аз задавам този въпрос какво ще последва след това. След като държавата отново
ще ни бръкне дори вече във вашите джобове. Разбирате какво имам предвид. Затова
предлагам една парична гаранция в размер на по-голяма стойност от 5-10 000лв., както вие
прецените, но да го държим ние толкова много, след като толкова много кандидати има за
неговото място, прокуратурата рано или късно ще се задейства. Нека да освободим още
едно място.
АДВ. В.: Аз разбирам прокуратурата, тъй като те имат указания, че всяко извършено
деяние, с изключителна доза на достоверност, след като има деяния при условието на
повторност, те имат задължения за поискат мярка за неотклонение задържане под стража.
Второ, което моля да имате предвид. Това деяние е извършено преди седем години. Моля да
имате предвид, че на него му е наложена принудителна административна мярка забрана за
напускане на страната, т.е. още едно основание, за което може да се приеме, че липсва
възможност да се укрие и извърши друго престъпление. Той се е явявал да не кажа десетки
пъти, на всяко призоваване се е явявал този човек. По телефон.
ОБВИНЯЕМИЯТ Я.Д.: Поддържам това, което казаха защитниците ми. Мога да кажа
само едно, че със сигурност тия фирми не ми говорят нищо. Никога не съм теглил пари, да
има платежни, да съм разписал. В банка когато се отива, трябва да има платежно и да има
касов ордер кой взима тия пари. За тия седем години съм обиколил шест държави. Отивам
на екскурзии два-три-пет дена и се прибирам. Нямам намерение да се укривам. Последния
път като дойдох в Разград миналата година даже не бях привикан, просто извикаха един
мой приятел, който се качи като свидетел и лично аз съм запалил колата и съм го докарал.
Прокурорката като разбра, че съм долу, звънна да се кача. „Може ли да направим
графологични експертизи?“ Нямах нищо против. Аз не се укривам, ще съдействам. В един
момент да се окаже, че аз ще съм кривия и ще извърша деяние. Не мога да мръдна да
6
направя една грешка. Щял съм да се укрия.
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за неоснователна. Считам, че обосновано
първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки на чл.63 от НПК за
вземане на тази най-тежка мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия. Както каза
защитата, действително срещу него е повдигнато обвинение за престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода от 1 до 8 години, което е първата предпоставка. От събраните до
момента доказателства, в т.ч. събраните гласни доказателства, писмени документи,
включително справки от мобилни оператори, от мобилния телефон на самия обвиняем,
както от извършеното разпознаване, може да се направи обосновано предположение, че
същият е извършил престъплението. Не се намираме в ход по същество и не се обсъжда
въпроса за виновността на обвиняемия. Действително са налице и останалите предпоставки,
които са предвидени в закона. Законовата презумпция, че същият може да се укрие и
извърши ново престъпление е налице с оглед на това, че деянието е извършено в условията
на повторност. Самият факт, че това престъпление е едно продължавано престъпление от
пет деяния също говори за една проявена престъпна упоритост и като начин за изкарване на
прехраната. На следващо място съдът е констатирал правилно, че същият е мобилен, тъй
като самите деяния са извършени в различни населени места, а също така, че същият при
призоваването му на адресите не е бил откриван на адресите, на които е живеел. В този
смисъл законовите предпоставки за тази мярка за неотклонение са налице, поради което
определението на първоинстанционния съд се явява правилно и съобразено с материалния и
процесуалния закон. Ето защо считам, че същото следва да бъде потвърдено.
АДВ. В.: Тезата на прокуратурата има по-скоро декларативен характер. Какво
изисква законът е ясно. Изисква се да бъде конкретно посочено от какво може да се направи
обоснованото предположение. Някакви телефони. Аз имам три-четири телефона, които съм
дал на мои близки. Деянието е извършено преди седем години. Колко години при тая
сложност ще се разглежда това дело.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Я.Д.: Моля да се отмени мярката задържане
под стража с парична гаранция или домашен арест.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖИ в 14:53ч. с
участието на прокурора, обвиняемия и защитниците му
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С ОПРЕДЕЛЕНИЕ
След като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и въззивната
жалба, СЪДЪТ КОНСТАТИРА СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.64, ал.7 от НПК. Същото е образувано по жалба на
защитника на обвиняемия ЯН. Г. Д. по ДП №330 Зм-114/2021г. по описа на ОД на МВР-
Разград срещу протоколно определение от 07.02.2022г. по ЧНД №68/2022г. по описа на
РзРС, с което по отношение на обвиняемия Д. е взета мярка за неотклонение задържане под
стража по искане на РзРП.
7
Жалбата се поддържа и в днешно съдебно заседание с аргументи за неоснователност
и незаконосъобразност. Защитата изтъква, че от доказателствата по делото не може да се
направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия Д. към извършване на
престъпленията, за които е обвинен. Твърди се също така, че обвинението е за престъпление,
извършено през първата половина на 2015г., т.е. преди около седем години и искане за
вземане на мярка за неотклонение се прави едва сега. През този период време обвиняемият
няма данни да е извършвал някакви противообществени прояви, както и да се е укривал.
Точно обратното. Същият се е явявал винаги когато е бил потърсен от разследващите.
Изтъква се в този смисъл също, че неадекватно е приложен на чл.63, ал.2 относно
презумпцията за опасността от извършване на престъпление или укриване, тъй като отново
се сочи, че деянието е извършено преди около седем години. От друга страна от
доказателствата по делото не може да се извлекат данни за наличието на опасност от
укриване.
В лично изявление обвиняемият заявява, че не са му известни посочените в
обвинението търговски дружества и юридически лица, не е теглил пари, не е посещавал
банки, не е подписвал платежни документи. Подържа становището на защитниците си.
Участващият по делото прокурор счита определението за правилно и
законосъобразно, жалбата за неоснователна. Счита, че от доказателствата по делото може да
се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към извършване на
деянието, в което е обвинен, както и че в случая следва да се приложи разпоредбата на
чл.63, ал.2 от НПК относно презумпцията за опасност от извършване на престъпление и от
укриване. Таиз презумпция не се оборва от събраните по делото доказателства.
СЪДЪТ, като съобрази доказателствата по делото и първоинстанционното съдебно
определение, НАМЕРИ жалбата за неоснователна. Действително първоинстанционният съд
не е навлязъл в същина при обсъждане на доказателствата по делото. Независимо от това,
въззивният съд имайки достатъчно време да се занимае в подробност с многобройния
доказателствен материал по делото, НАМИРА, че по досъдебното производство, макар и в
непълен обем, има достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е обвинен. Както
посочи прокурорът, в настоящото производство не се решава въпросът за вината на
обвиняемия, поради което следва да бъдат съобразени доказателствата такива, каквито са и в
обема, в който са събрани. Както посочи по-горе, СЪДЪТ НАМИРА, че от тези гласни и
писмени доказателства, включително протокол за разпознаване, би могло да се направи
такова обосновано предположение за съпричастност. Вярно е, че обвинението обхваща
период от началото на 2015г. до средата на с.г., самото постановление за привличане на
обвиняем е изготвено на 31.01.2022г. обаче и същото е предявено на обвиняемия на
04.02.2022г., т.е. преди по-малко от една седмица. По делото предстои извършване на
допълнителни процесуални следствени действия, независимо от проточилият се наказателен
процес до този момент. Съобразявайки, че постановлението за привличане е предявено на
обвиняемия на 04.02.2022г., СЪДЪТ НАМИРА, че разследващите следва да разполагат с
8
достатъчно време за извършване на допълнителни процесуални следствени действия след
привличането на обвиняемия в това му качество. Както беше посочено, в разпоредбата на
чл.63, ал.1 от НПК изисква освен наличието на обосновано предположение и за деянието, в
извършването на което е обвинен обвиняемият, да се предвижда наказание лишаване от
свобода. В случая тази предпоставка също е налична, тъй като за престъплението по чл.210,
ал.1, т.1, пр.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години. По делото е приложена справка за
съдимост на обвиняемия, видно от която е налице повторност, съобразявайки датата на
периода на извършване на деянието и съответно влизането в сила на съответните актове и
определеното общо наказание, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 с изпитателен
срок. В този смисъл презумпцията по чл.63, ал.2 от НПК, съобразявайки доказателствата по
делото се опровергава. Съдът не споделя становището, че обвиняемият винаги се е явявал,
когато е бил потърсен от разследващите. По делото са налице данни, видно от които след
като е бил потърсен, по данни на сина му същият не е бил на адреса, не е могъл да се яви по
искане на разследващите. Това производство е за първоначално вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража, както беше посочено и СЪДЪТ ПРИЕМА, че на
разследващите следва да бъде дадена възможност да извършат предприетите процесуални
следствени действия, данни за които има по делото. Разбира се, разпоредбата на чл.65 от
НПК дава възможност на обвиняемия при промяна на обстоятелствата да бъде направено
искане за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека, като в
това производство по чл.65 от НПК съответният съд следва да извърши цялостна преценка
за законността на задържането.
Воден от горното на основание чл.64, ал.8 от НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение №78/07.02.2022г. по ЧНД №68/202г. по
описа на РзРС, с което по отношение на обвиняемия по ДП №330 Зм-114/2021г. по описа на
ОД на МВР-Разград ЯН. Г. Д., ЕГН ********** е взета мярка за неотклонение задържане
под стража.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
9
ЗАСЕДАНИЕТО продължи до 15:07ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10