РЕШЕНИЕ
№.................
19.02.2019г.
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публичното съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева, като разгледа
докладваното от съдията Кирилов НАХД № 3018 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.В.Р.,***
против Наказателно постановление № 35-0000275/04.10.2018г. на Началник на ОО
„Автомобилна администрация” – гр.Плевен, с което на жалбоподателя Р. на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, за
нарушение на чл. 57, ал. 3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Недоволен жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло
НП като незаконосъобразно. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 57, ал. 3 от
Наредба №33 от 03.11.1999 г. да обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България. Излага доводи, че Автогара Плевен към
10.09.2018г. няма такъв статут, а съгласно чл.52 от Наредба при изпълнение на
превози по автобусни линии всички лица по чл. 2, ал. 1 и водачите задължително
използват автогарите срещу заплащане и автоспирките съобразно възложеното им
разписание, а в случая не е обявена заповед за определяне на автоспирка, а след
като АГ Плевен няма такъв статут, то е налице невъзможност длъжностно лице да
извършва заверка на пътен лист, като жалбоподателят не е уведомен кой следва да
извърши заверка на пътен лист. Представя писмени доказателства – заверено копие
на писмо от 16.01.2018г. на Изпълнителен директор на ИА „АА“ и копие на Заповед
№ РД-01-957 от 25.10.2018г. на Изпълнителен директор на ИА „АА“.
В съдебно заседание жалбоподателят призован на
посочения в жалбата адрес, не се явява, не се представлява.
Ответната страна ИА “Автомобилна
администрация”, ОО „Автомобилна администрация” - гр.Плевен, редовно призована,
представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно
и в съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 10.09.2018г. около 11.10 часа в гр. Плевен, бул. ***,
като водач на автобус марка „Мерцедес“ с рег. № ***, извършващ обществен превоз
на пътници с лиценз № 01097 и маршрутно № 9101 и пътен лист № 469751 по редовна
линия Плевен – Свищов, като извършва следното нарушение – На автогара Плевен
водачът не е представил на длъжностното лице пътния лист при пристигането в
Автогарата и/или при тръгване от Автогарата за заверка, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Автомобилът бил спрян за проверка от свидетеля Д.П.Ц.,
при която се установило, че водач на автобуса е В.В.Р..
Проверяващите поискали от водача да представи
изискваните по ЗАвПр документи, като водачът не
представил заверен от длъжностното лице пътния лист при пристигането или
тръгване от Автогара Плевен.
За нарушението свидетелят Д.П.Ц. – инспектор към
ОО “АА” - гр. Плевен, съставил Акт за установяване на административно нарушение
Серия А-2018 № 252261/10.09.2018г. в присъствието на свидетеля Д.Н.К. и
жалбоподателят В.Р..
Жалбоподателят подписал акта, като вписал, че
възразява. Автогара Плевен няма категоризация и следствие на това, което
следва, че към момента не е автогара и спирка.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление, с което В.В.Р.
е санкциониран на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр –
глоба в размер на 200 лева, за нарушения на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ.
Констатациите
в АУАН се подкрепят от показанията на свидетелите Д.П.Ц. и Д.Н.К..
Видно от показанията на свидетеля Д.Ц., че
при извършената проверка жалбоподателят Р. при влизане в АГ-Плевен и излизане
от АГ-Плевен не е представил пътния си лист за заверка при диспечера или
длъжностното лице. Всеки водач е задължен да си заверява пътния лист.
От показанията на свидетеля Д.К. се
установява, че при извършена проверка на водача на автобус, същият не е
представил пътният лист за заверка на диспечерския пункт на АГ-Плевен при
пристигане и тръгване от автогарата, за което колегата му Ц. е съставил на
жалбоподателя АУАН и иззел пътния лист като доказателство.
Така възприетата от съда фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели Д.П.Ц. - актосъставител и Д.Н.К.
– свидетел, както и от представените писмени доказателства.
Съдът не намира за основателни доводите на
жалбоподателя изложени в жалбата, че същият не е извършил визираното нарушение.
Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят
е управлявал автобус „Мерцедес“, като е извършвал с него превоз на пътници и
при проверката не е представил пътният лист за заверка на диспечерския пункт на
АГ-Плевен при пристигане и тръгване от автогарата.
Видно от представеното по делото заверено
копие на пътен лист № 469751 от 10.09.2018 г. по редовна линия Плевен – Свищов,
същият е заверен с печат и подпис на АГ Свищов, без да има отбелязана заверка
от длъжностно лице при пристигането си или при тръгване от Автогара Плевен.
„Автобусни превози“
АД е собственик на Автогара Плевен и има възможност да провежда автономна
стопанска политика и да определя правилата за достъп на автобусните превозвачи
до нея като съществено съоръжение на пазара на обществен превоз на пътници и автогарово обслужване на превозвачи.
Настоящия съдебен състав, за да постанови
решението си, взе предвид следното: Допълнителните разпоредби на ЗАвПр и конкретно § 1, т.12, дефинира основните
характеристики на „Автогара" – това е транспортен обект за обслужване на
пътници по автобусни линии за междуселищни и международни превози, служещ за
начална, междинна или крайна точка на автобусните линии. „Автоспирка“ е място,
обозначено за временно спиране с цел слизане/качване на пътници или натоварване
(разтоварване) на товари.
Съгласно чл. 57, ал.3 от Наредба № 33 от 05.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
водачите предоставят на длъжностното лице пътния лист при всяко пристигане и
тръгване от автогарата. Така е, защото според разпоредбата на ал.1 в автогарите
се осъществява контрол и отчетност по изпълнение на разписанията. За всеки
започващ, преминаващ или завършващ в автогарата курс длъжностно лице от
автогарата вписва в пътния лист фактическото време на пристигане и/или тръгване
на автобуса и го заверява с подпис и печат. Видно е, че водачът Р. не е представил
при пристигането си на Автогара Плевен пътния лист, тъй като липсва отбелязване
от длъжностно лице. Следователно същият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на посоченото и вменено от административно-наказващият орган
нарушение. В чл. 105, ал.1 от ЗАвП е посочено, че за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за
които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв., поради което административно-наказващият орган
законосъобразно е наложил на жалбоподателя наказание в посочения размер, т.к.
наложената глоба е в размер фиксиран от законодателя и не подлежи на преценка
съобразно чл. 27 от ЗАНН.
Жалбоподателят като правоспособен водач на автобус е
длъжен при извършване на обществен превоз на пътници да представя всички
изискуеми по закон документи и да ги представи при проверка на контролните
органи. Длъжен е да познава законовите разпоредби свързани с управлението на
автомобилите извършващи обществен превоз на пътници, както и да спазва
правилата за безопасност на движението.
Що се отнася до преценката за приложение на
чл.28 от ЗАНН, то това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че
за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за
приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия
орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при
наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици. От
изложеното не следва извода, че във всеки административно наказателен акт
административния орган задължително трябва да се произнесе дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН или не. След като не са налице основанията за
приложение на тази законова разпоредба, то с акта се налага наказание за
констатираното нарушение. Преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона.
В случая, след като
административно-наказващия орган не е приел, че са налице основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН, той е наложил санкция на санкционираното лице, като административно-наказващия орган не е длъжен
да мотивира във всеки свой акт дали е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН или не.
При положение, че не следва да се прилага тази законова разпоредба, то
последицата от това е налагането на санкция за дееца. В случай, че административно-наказващия
орган приеме, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, то
той следва да мотивира това свое решение, като и в този случай неговата
преценка подлежи на съдебен контрол.
Съдът намира, че не са налице предпоставките
за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да
е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат, че
жалбоподателят В.Р. е извършил заверка на пътния лист за дата 10.09.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.57, т.5 и 6 от ЗАНН,
наказателното постановление, следва да съдържа фактическите и правни основания
за издаването си - описание на нарушението и нарушените с него разпоредби.
Същите са необходим реквизит на НП и липсата или неточното или непълното им
отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено. Освен, че те
следва да бъдат отразени в акта и постановлението, следва и да си кореспондират
взаимно, като описанието на нарушението и хипотезата на посочената като
нарушена правна норма се припокриват. В настоящия правен спор такова
съответствие е налице. Посочването на мотиви за основанията, на които е
издадено НП, е задължително условие за неговата законосъобразност, тъй като без
това не могат да се направят изводи относно съображенията, мотивирали органа да
се произнесе с дадено решение.
Съдът извършва контрол за законосъобразността на
постановлението в рамките на тези фактически и правни основания, посочени в
постановлението, като проверява дали посочените в него факти действително са се
осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях, по силата на
съответстваща им правната норма, разпоредените правни
последици, в случая следва ли да бъде направен изводът за наличие на съставомерно деяние и основание за налагане на
санкция.
Съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона
в задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за
наказателното постановление.
Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби
е една от най-съществените гаранции за правото
на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него
производство, следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението,
за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира
доказателства и прави възражения относно констатираното административно
нарушение.
Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването
на НП не са били нарушени правото на защита на жалбоподателя. АУАН и НП са
издадени при спазване на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По несъмнен и категоричен начин се доказа извършеното
нарушение. Наложената глоба според настоящия състав може да постигне целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 35-0000275/04.10.2018г. на Началник на ОО „Автомобилна администрация”
– гр.Плевен, с което на жалбоподателя В.В.Р. на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, за
нарушение на чл. 57, ал. 3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
гр. Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му
до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: