Р Е Ш Е Н И Е № 27
гр. Сливен, 14.03.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Николинка Йорданова и
с участието на прокурора Красимир
Маринов като разгледа докладваното от председателя КАНД №
26 по описа
за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр.
с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 230/21.10.2021 г., постановено по АНД № 20212230200626/2021
г. по описа на Районен съд-Сливен е отменено като неправилно и
незаконосъобразно НП № 73/14.05.2021 г. на Председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, гр. София, с което на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД гр.Сливен, на основание чл. 31, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 5 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
Горното решение е обжалвано в законният срок от Комисията за енергийно
и водно регулиране. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд
– Сливен е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Счита за необосновани изводите на съда, в
които е приел, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като неправилно
е посочен процента на установеното неизпълнението на одобрения бизнес план.
Твърди, че изводите на съда в тази насока са необосновани. Въпросът относно
процентът на неизпълнение не бил спорен за страните, в нито един момент от
установяване на нарушението до произнасяне на въззивният съд. Доколкото за съда
е съществувало съмнение относно начина на формиране на посоченият процент на
неизпълнение, същият е бил длъжен да извърши необходимите процесуални действия
за да изясни спорния въпрос. Като не е предприел необходимите действия и не е
събрал всички необходими и относими факти и
обстоятелства, съдът бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
което представлявало и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение
- чл. 348, ал.1,т.2. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението
на Районен съд - Сливен и потвърди НП.
В съдебно заседание касатора чрез представител по пълномощие гл. юриск. Н. Н. поддържа подадената касационна жалба. Претендира
разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че се претендират разноски от ответника в производството, прави
възражение за прекомерност.
Ответникът по касацията Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД гр.
Сливен, редовно призован, се представлява от адв. С.Р.,
който оспорва жалбата Счита, че като краен резултат решението на първоинстанционния съд било правилно: Никъде в НП и в АУАН
не било посочено на какво основание и по какъв начин следва да се изчислява
процента неизпълнение и, че това става по някаква особена формула, за да се
обоснове числото 3,46%. В тежест на АНО било и органите, установяващи
нарушението, да изложат ясни, безпротиворечиви и
обосновани съждения относно това, защо и как приемат едно деяние за нарушение,
и какви са точно неговите елементи, в това число и в конкретния случай процента
на неизпълнение. В хода по същество пред първоинстанционния
съд били изложили съображения за незаконосъобразност на НП и поради това, че
АУАН е издаден много след преклузивния тримесечен
срок, предвиден в ЗАНН. На административния орган е било известно нарушението и
нарушителя още на 16.04, когато бил представен доклад за изпълнение на бизнес
плана. НП било издадено в края на месец ноември, и като цяло
административно-наказателно производство подлежало на прекратяване. Поради
това, моли съда да остави първоинстанционното решение
в сила и да присъди направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че касационната
жалба е основателна, а решението на Районен съд - Сливен е необосновано и
немотивирано. Счита, че ако за съда е съществувало съмнение или неяснота какъв
е процента неизпълнение, то съществувал ред за попълването на тази неяснота и
нейното отстраняване, чрез назначаване на съответна съотносима
експертиза, или събирането на други гласни и писмени доказателства. Това не
било сторено и оставало съмнение, че приетото от съда не би могло да се приеме
категорично за вярно или невярно, а едно такова съмнение винаги пораждало
съмнение в крайния акт и в крайните изводите на съда. Моли съда да уважи
касационната жалба и да отмени първоинстанционното
решение.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
В изпълнение на Заповед № З-В-6 от 01.06.2020 г. , изменена и допълнена
със Заповед № З-В-14 от 30.07.2020 г. и Заповед № З-В-17 от 17.08.2020 г. на
Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, инспектори от същата
Комисия извършили проверка на отчетните доклади за изпълнението на бизнес плана
на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, гр. Сливен през 2019 г.
В одобрения с Решение № БП-Ц-16 от 25.09.2017 г. на КЕВР бизнес план на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, гр. Сливен за показателя ПК4б
- обши загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното
намаляване за единица мярка (%) за 2019 г. било заложено годишно целево ниво -
81.42 %. На 16.04.2020 г., на основание чл. 32 , ал. 1 от НРКВКУ,
„Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, гр.Сливен е предоставило в
КЕВР (с писмо с вх. № В-17-26-5/16.04.2020 г.) Годишен доклад на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, гр. Сливен за изпълнението на
бизнес плана на дружеството за 2019 г. и таблични справки в електронен модел, в
които се съдържал и отчет за постигнатите, годишни целеви нива на показателите
за качество на ВиК услугите за 2019 г. спрямо
заложените показатели по бизнес плана на дружеството.
Видно от приложената към годишния доклад справка № 3 „Показатели за
качество на предоставяните ВиК услуги за 2019
г.", „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД гр. Сливен е отчело
към 31.12.2019 г. постигнато годишно ниво на показател ПК4б - общи загуби на
вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване (%) 84.34 %.
Тези загуби били формирали при подадена вода на вход Водоснабдителна система
(ВС) - 39 440 815 м3 и неинкасирани количества питейна вода - 33 263 068 м3,
видно от приложена справка № 4 „Отчет за достигнато ниво на потребление за 2019
г." Според наказващия данните показвали неизпълнение с 3,46 % спрямо
заложеното годишно ниво на показателя в одобрения бизнес план на ВиК оператора.
За извършената проверка на отчетните доклади за изпълнението на бизнес
плана на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, гр. Сливен през 2019
г. бил съставен КП от 04.09.2020 г., в раздел III от същия са отчетени
постигнатите нива на показателите на ВиК услугите,
като е установено неизпълнение на показател за качество ПК4б - общи загуби на
вода във водоснабдителните системи, с изпълнение % изменение -3,46%.
За извършеното на жалбоподателя бил съставен АУАН № ВК-52/20.11.2020
г., с който описаното деяние е квалифицирано като такова по чл. 11, ал. 5
ЗРВКУ, вр. чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗРВКУ.
Актът бил предявен на представител на жалбоподателя, който след като се
е запознал със съдържанието не е направил възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
73/14.05.2021 г.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е
приел, че в чл. 2. ал. 1 на НРКВКУ били изброени всички показатели за качество
на ВиК услугите: показател ПК4б - общи загуби на вода
във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване (%) се определял
чрез съотношението на неносеща приходи вода и подадената вода на вход
водоснабдителна система (като се изключва подадената към друг оператор вода) -
чл. 6. т. 2 от НРКВКУ. Подпоказателят се изразявал
чрез следната формула: ПК4б (%) = (iA21 / A3) * 100, където: Където: iA21 е
Неносеща приходи вода (Q9 съгласно Наредба № 1 от 5.05.2006 г. за утвърждаване
на Методика за определяне на допустимите загуби на вода във водоснабдителните
системи, като се изключва водата подадена към друг оператор) (в м3); A3 е
подадената вода на вход водоснабдителна система (Q4, съгласно Наредба № 1 от
5.05.2006 г. за утвърждаване на Методика за определяне на допустимите загуби на
вода във водоснабдителните системи) (в м3). При така посочената формула съгласно дадените отчети към годишният
доклад за 2019 г. подадени до АНО при подадена вода на вход водоснабдителна
система в размер на 39440815 куб.м. вода и неинкасирани количества от
33263068куб м. м вода се получава следното число в проценти: 33263068 делено на
39440815 умножено по 100 е равно на 84.336 процента. Когато от този процент
закръглен на 84.34 се извадил процента заложен в бизнес плана на дружеството
жалбоподател, който бил 81.42 за 2019 г. се получавало 2.92, а не 3.46 както било
посочено в АУАН и НП. Съдът нямал право да гадае от къде АНО е извел числото
3.46. Факт било, че жалбоподателя не е изпълнил бизнес плана по показател ПК4б,
но това неизпълнение не било в числото, което е посочено от АНО. В случая
вменявайки във вината на жалбоподателя деяние, което не е извършил АНО бил
нарушил правото му на защита. В казуса обвинението било за по тежко деяние,
т.к. ако бъдел изчислен в кубици вода този 0.54 процент би бил стотици хиляди
кубици неотчетена вода в повече. При тези мотиви СлРС
отменил като незаконосъобразно наказателното постановление.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно,
поради нарушение на закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗРВКУ, ВиК операторите са задължени да изпълняват показателите за
качество, определени съобразно изискванията на ал. 1, т. 1 от същия закон. Ответника
по касацията сам е изготвил своя бизнес план, в който е заложил показатели за
качество за съответната календарна година. Този план е одобрен с решение на
КЕВР, което решение е влязло в сила и представлява стабилен административен
акт, с оглед което дружеството ответник е било обвързано с изпълнението му.
Самият ответник е представил годишен доклад за изпълнението на бизнес плана на
дружеството за 2019 г., вкл. таблични справки в електронен модел. Именно от
тези доказателства и по-конкретно справка № 4 "Отчет за достигнато ниво на
потребление за 2019 г." е видно, че дружеството е отчело към 31.12.2019 г.
постигнато годишно ниво на показателя ПК4б - общи загуби на вода във
водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване 84,34 % при заложена
в бизнес плана стойност от 81,42 %. За да се приеме, че бизнес планът не е бил
изпълнен е достатъчно да се установи непостигане на който и да е показател,
заложен в него, а установяването на процента на неизпълнение би имал значение
за размера на предвидената санкция. В случая несъмнено е установено
неизпълнение на заложения в бизнесплана показател за
качество на предоставяната ВиК услуга - ПК4б и това е
изразено чрез съотношението на подадена вода на вход водоснабдителна система стопанисвана
от ВиК оператора и неинкасирани количества вода.
Установено е, че това съотношение е 84,34 %, вместо заложеното 81,42 %. Няма
спор, че този процент е определен съгласно изискванията на чл.6 т.2 от Наредба
за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги (НРКВКУ).
У въззивния съд е възникнало съмнение, дали правилно е определен процента на
неизпълнение. Същият обаче не е събирал доказателства за установяване основателността
на това съмнение, нито е изследвал въпрос, от къде АНО е достигнал до извод за
приетия в НП процент на неизпълнение от 3,46 % Този въпрос не би предизвикал
съмнение, в случай, че въззивния съд бе съобразил, че в КП от 04.09.2020 г. и
констатациите на АНО за установеното в него, изразено чрез таблица, е посочен
процента на изпълнение с отрицателен знак, а имено -3,46 %. В случая отчетения
резултат 84,34 % - 3,46 % би дал заложените в бизнесплана
81,42 %. Предвид изложеното липсва и съмнение за процента на неизпълнение.
В този смисъл въззивния съд, в противоречие с разпореждането от закона,
въпреки, че е приел, че има неизпълнение на утвърдения бизнесплан,
е отменил издадено НП. В конкретния случай АНО е упражнил законосъобразно
предоставените му правомощия и съобразявайки, че е налице неизпълнение на един
от показателите, както и процента на неизпълнението, е наложил минималната
предвидена от закона имуществена санкция.
Неоснователно е възражението на ответника по касацията, че не са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Неправилно се твърди, че срокът по чл. 34, ал. 2
от ЗАНН следва да тече от момента, в който постъпват информацията в КЕВР
относно изпълнението на одобрения бизнес план. Константната практика на
настоящия съд е, че следва срокът да се брои от датата на констативния протокол
за проверката, тъй като от тази дата у АНО има ясна представа за обективните
предели на конкретното деяние, извършено под формата на бездействие от ответника
ЮЛ. В този смисъл срокът по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН тече от 04.09.2020 г. и съотв. към датата на съставяне на АУАН - 20.11.2020 г. не е
изтекъл. Не е изтекъл и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като НП е издадено
в шест месечния такъв от съставяне на акта и в едногодишния срок от извършване
на нарушението.
На следващо място не се споделя от настоящия съдебен състав твърдението
на ответника по касацията, че нарушението може да се квалифицира като маловажен
случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Конкретни твърдения в подкрепа на този довод не
се изтъкват. Извършеното нарушение не се отличава от обичайните хипотези,
предвидени от законодателя, за този вид нарушения. Налице са реално нанесени
щети на потребителите като функция от недоброто управление на активите. Посоченото
нарушение като стойност е значително неизпълнение на годишното ниво на
показателя за качество ПК4б, тъй като общата загуба на вода във
водоснабдителната система за 2019 г. дори и в стотни от процента, се калкулира
в претърпени загуби, респ. пропуснати ползи за крайните потребители. Съгласно
чл.24 от Методика за определяне на допустимите загуби на вода във
водоснабдителните системи, общите загуби на вода във ВС са основен индикатор за
тяхното състояние, производителност и ефективно управление. В тази връзка деянието
разкрива значителна степен на обществена опасност, поради което не би могло да
се приеме, че попада в хипотезата на § 1 т.4 от ДР на ЗАНН, за да се квалифицира
като маловажен случай.
Следва да се посочи, че се касае за обективна отговорност, т. е. с
проявление на фактите от хипотезата на нарушената норма, се следва и
санкциониране. Санкционната норма пределно ясно сочи, че при неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 5 от закона, на нарушителя се налага санкция в
размер от 20000-50000 лв., като конкретната такава е в минималния размер и е
съобразен с целите по чл. 12 от ЗАНН и няма основание да бъде намалявана.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде
отменено като неправилно и вместо него се постанови друго по същество, с което
да се потвърди наказателното постановление.
Основателно и своевременно се явява искането на касатора за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, както в касационната, така и във въззивната инстанция. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева за всяка инстанция, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ или с общ размер 160 лв. и да се възложи в тежест на ответника по касацията.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка
с чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 230/21.10.2021 г., постановено по АНД № 20212230200626/2021 г. по описа на Районен съд-Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 73/14.05.2021 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. София, с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД гр.Сливен, на основание чл. 31, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК …………., със седалище и
адрес на управление гр.Сливен, ул.“6-ти септември“ № 27, да заплати на Комисията
за енергийно и водно регулиране, гр. София, сумата в размер на 160 (сто и
шестдесет) лева, направени по делото разноски за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.