МОТИВИ ПО
НОХД № 890/2017
год. по описа на Окръжен съд - Варна:
Варненска окръжна прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Я.Ч. (***)
-
гражданин на Република Латвия, роден на *** г. в гр.Гулбене, Република Латвия, за
престъпление по
чл.253 ал.4 пр.2 във вр. с ал.З т.1 пр.1 и т.2, във вр. с ал.2, пр.2
и пр.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от 30.11.2016
до 07.12.2016г. в гр.Варна, с две неустановени лица с които се сговорили
предварително, с две отделни деяния, в условията
на продължавано престъпление, чрез откриване и поддържане на сметка с IBAN №BG50STSA93000024057712 в лева, открита във финансова институция-
„ДСК Банка" ЕАД на името на фирма "СИА АБОЛИНС" ЕООД с ЕИК204349290,
чрез банков трансфер по същата сметка, получил сумата от 79 885,00 лева,
собственост на ОУ "Любен Каравелов"- гр.Бургас, управлявано от А.С.Д.
и получил и използвал сумата от 2000 лева, за което имущество деецът е
предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено
престъпление - такова по чл.212а, ал.1 от НК /компютърна измама/, с пострадало
лице ОУ "Любен Каравелов"- гр.Бургас, управлявано от А.С.Д., като
деянията са извършени два пъти.
Производството
по делото е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК - съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т. 2 от НПК, по инициатива на
подсъдимия.
С
протоколно определение в открито съдебно заседание от 20.09.2017 год., след
предварително изслушване на подсъдимия, същият се възползва от особените
правила в глава XXVII-ма от
НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
други доказателства за тези факти. Съдът след като установи, че самопризнанието
на подсъдимия по се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира други доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради това и на основание чл.373,
ал. 2 от НПК, съдът при провеждане на съдебното следствие не извърши разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно
заседание, представителят на Окръжна
прокуратура-Варна, поддържа изцяло възведеното обвинение срещу подсъдимия, като
намира, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Заявява, че
предвид характера и тежестта на извършеното от подсъдимия деяние, както и с
оглед събраните данни за неговата личност, на същия следва да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ към средния размер, както и глоба в размер на
20 000 лева, като отделно моли да бъде присъдена равностойността на сумата
от 2 000 лева.
Процесуалният
представител на подсъдимия – адв.К.Д., не оспорва така изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда за снизхождение при
определяне размера на наказанието, като сочи, че за постигане целите както на
личната, така и на генералната превенция следва същото да в минималния размер,
предвиден в НК за престъплението, за което е предявено обвинение на подс.Я.Ч..
При
последната си дума, подс.Я.Ч. моли съда да му наложи по-ниско наказание, като
заявява намерението си повече да не извършва такива престъпления.
Съдът,
като прецени събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК,
прие за установено от фактическа страна изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият
Я.Ч. (***), гражданин на Република Латвия е роден на *** г. в гр.Гулбене,
Република Латвия, с постоянен адрес в
Република Латвия, гр.Добелес, ул.“Молдовас“№2-6,
със средно образование, неженен, не работи, неосъждан в РБългария.
Подс.Я.Ч. пристигнал в Република България на 23.11.2016г., влизайки
на територията на страната със самолет, с който кацнал на Летище София, а след
това отпътувал за гр.Варна отново със
самолет. Следващите дни, същия отсядал в
различни хотели в гр.Варна - Бест уестърн",
„Голдън Тюлип", „Прима
и др., в по-голяма част от които не се регистрирал,
тъй като пребивавал там, заедно със св.Ю. Ц., който заплащал стаите, в които
двамата нощували.
Непосредствено след пристигането си в
гр.Варна, подс.Я.Ч. се обърнал за правна помощ към
св.Веселин Т. – адвокат в АК-Варна, предвид желанието му да регистрира фирма в РБългария, като в периода 24.11.2016г.-27.11.2016г., св.Т.
съставил учредителен акт на дружество с името „СИА АБОЛИНС" ЕООД-Варна и
подготвил другите документи по регистрацията на фирмата. Същата била
регистрирана на 28.11.2016г. , с посочен адрес на седалище - гр.Варна, ж.к. «Чайка», бл.192, вх.В, ет.2,
ап.18, който бил предоставен на подс.Я.Ч. от
неустановено лице, назоваващо се „В."/"В."
като негов, и като необходим за посочване фирмен адрес на новото дружество. С
това лице и друго неустановено и неназовано от подс.Я.Ч.,
същият за периода от 30.11.2016г. до 07.12.2016г. в гр.Варна, започнал да
действа съобразно направени между тях уговорки.
Тримата се свързвали помежду си посредством
телефонни обаждания, като за целта подс.Я.Ч. си закупил българска СИМ-карта на мобилния
оператор „Теленор" с тел.№ **********. От същата
провеждал разговори с „Vasja" («В.») и неустановеното лице, което използвало телефонен номер ***. Съгласно направената
между тях уговорка, подс. Я.Ч. трябвало да разкрие няколко банкови фирмени
сметки, по които двете неустановени лица, да преведат парични суми, като по
този начин да изглежда, че тези средства произхождат от законни източници, като
на подс.Я.Ч. не бил директно назован източникът на преведените суми, но същият предполагал
нелегитимния им начин на придобиване.
Предвид
уговореното, подс. Я.Ч. след получаването на регистрацията на фирма „СИА
АБОЛИНС" ЕООД, открил различни банкови сметки на дружеството в няколко банкови клонове във Варна - «Ти Би
Ай банк», »Токуда банк», »Уникредит Булбанк», »Юробанк» и «Първа инвестиционна банка», като за разкриването
на тези сметки той ползвал парични суми, предоставени му от „В.". Банкова
сметка *** «Банка ДСК», а именно сметка с IB AN BG50 STSA 93000024057712, BIC ***,
в която на 30.11.2016 г. подс.Я.Ч. внесъл сумата от 20,00 лв., като на същата дата, бил
сключен и договор за разплащателна сметка F-118-06/01.11.2016г.,
между него и представител на банката-Д. Иванова. След това бил сключен към
същата сметка и договор «ДСК онлайн». Регистрираната от подс.Я.Ч.
Фирма „СИА АБОЛИНС" ЕООД, нямала никаква реална търговска дейност, като единствената
цел за съществуването и била използването на откритите фирмените сметки за
превеждане на парични суми.
Основно училище "Любен
Каравелов"-гр.Бургас е общинско училище, с Директор - свидетелката А.С.Д.. Училището
имало открита сметка в „Общинска банка" АД - IB
AN BG34SOMB 9130
3124 012300, като в същата към
07.12.2016 г. имало сума от близо 80 000 лева. Предвид сключен Договор за
«интернет банкиране", със същата можела да оперира единствено директорката
– св.А.С.Д. и главният
счетоводител на училището – св.К. Д., като
за целта бил
използван само един компютър за -„Де Лукс" KX09W042686.
Практически това ставало, като свид.Кр. Д. качвала информацията за фактурата, фирмата, нейната
сметка и останалите реквизити, а самото плащане се извършвало от директора св.Д.
- с предоставения й електронен подпис.
На
07.12.2016г. около 13:00 часа, достъпът до системата за «интернет банкиране» на
ОУ "Любен Каравелов"-гр.Бургас бил блокиран, като на екрана на
компютъра „Де Лукс" KX09W042686,
се
появило съобщение: «Профилактика на системата за 2 часа". Междувременно,
на компютъра, използван за «интернет банкиране" в ОУ "Любен
Каравелов"-гр.Бургас, били инсталирани дистанционно няколко компютърни
вируса - ,,MBR:Cidox-С(Rtk)" "), „Banker-MMR(Trj)" и „Cryxos.JS", като по този начин бил осъществен и паричен
превод от сметка на Основно
училище "Любен Каравелов"-гр.Бургас, в сметка на фирма „СИА
АБОЛИНС" ЕООД, с електронен подпис на А.С.Д.. Посредством това, чрез използване на
интернет-банкиране, неизвестно лице наредило от сметката на ОУ "Любен
Каравелов"-гр.Бургас в „Общинска банка" АД, сумата от 79 885 лева. Като
основание в платежното нареждане било посочено- «по фактури 58297/29.11.2016r.», а
самия превод бил към сметката на „СИА АБОЛИНС" ЕООД в «Банка ДСК» с IB AN BG50 STSA 93000024057712, BIC ***.
На
същата дата - 07.12.2016г., в 14:15 часа, подс.Я.Ч..
получил текстово съобщение на мобилния си телефон със съдържание "DSK Bank 07/12/2016, 14.00 postapili sa 79885.00 BGN po smetka 0000000024057712 ot OU Luben Karavelov" - 14.15 часа", като
същият непосредствено след това извършил касово теглене от банковата сметка на
фирма „СИА АБОЛИНС" ЕООД, на сумата от 2000 лева във Филиал «Одесос» на
РЦ-Варна на «Банка ДСК", като желанието му да изтегли по-голяма сума било препятствано
от съществуващото в банковата институция изискване за подаване на предварителна
заявка при тегления на подобни суми. За изтеглената сума в размер на 2000 лева,
на подс. Я.Ч. била издадена операционна
бележка №68/07.12.2016г., като същият отказал
да попълни заявка за цялата искана от него сума. Получените пари, подс.Я.Ч. предал на
„В.". На същия ден, подс.Я.Ч. и „В." посетили
чейндж-бюро на фирма „Тавекс" ЕООД в град Варна,
където по указания на „В.", подс. Я.Ч. заявил, че желае да закупи евра за 70 000
лева, чрез интернет разплащане, като за целта служителката му издала нареждане за паричен
превод с номер на транзакция TAV25857.
Междувременно
в късния следобед на същия ден, гл.счетводител на на ОУ "Любен
Каравелов"-гр.Бургас - св.К. Д. се свързала със служител на „Общинска
банка" АД, за да разбере подробности относно извършваната според съобщението
профилактика, като установила, че такава няма, както и че от сметката на
училището е била изтеглена наличната по нея сума от 79 885 лева - без да е бил
употребен електронния подпис лично от свидетелката А.Д. и същата е преведена на
фирма „СИА АБОЛИНС" ЕООД.
Своевременно
св.Д. оспорила извършената без оторизация транзакция, в която като наредител
било посочено от ОУ „Любен
Каравелов" гр.Бургас. За това бил уведомен и св.Ангел Гебеджелиев
- експерт по сигурността в «Банка ДСК», който с оглед създадената ситуация, сигнализирал
ОД на МВР-Варна.
Предвид
направена заявка от подс.Ч. в «Банка ДСК»-Филиал
«Черно море», за издаване на банкова карта, служителите там били уведомени при поискавне на същата да не я дават и да не допускат изтегляне
на суми, ако дойде представител на фирма „СИА АБОЛИНС" ЕООД. .Ето защо,
когато малко-по-късно – в 16.00 ч. в офиса на банката влязъл подс. Ч., който
заявил, че иска да изтегли парична сума и служителката – св.Салабашева
започвайки да го обслужва, установила,
че същият е представител на фирмата за която малко-преди това били уведомени от
служител на отдел „Сигурност“ с оглед съмнения за осъществен неправомерен
превод, тя съгласно дадените й указания да го забави, го помолила да изчака.
Направените
посещения в офиси на «Банка ДСК» от подс.Ч. били
отразени на записи на охранителните камери на банката, дисковете от които са
приложени по надлежния ред по делото .
Около
16:30 часа на 07.12.2016 г., подс.Я.Ч. бил задържан
от служители на ОД МВР Варна - свидетелите Л. Т. и Н. Й., в офиса на «Банка ДСК» - Филиал «Черно море», при
опит да изтегли пари от банковата сметка на дружеството.
С протокол за доброволно предаване от
08.12.2016г. подс.Я.Ч. предал ползвания от същия,
мобилен телефон марка „Самсунг Галакси"
, СИМ-карта на „Теленор" с тел.№ ********** и
печат на фирма „СИА АБОЛИНС" ЕООД.
От
извършеният оглед на мобилния телефон на подс.Я.Ч. са
установени телефонните номера, с които същият е кореспондирал, като в изисканите
справки от мобилните оператори в страната, като ползватели на три от мобилните номера
са посочени св.Р. Ц. - с две карти, и св.Ю.
Ц. - с една. Телефония номер ***, отразен в телефона на подсъдимия като „nesaglabatie" /„He записвай"/, е посочен с абонат св. Р. Ц.,
но видно от събраните по делото от доказателства, същият е бил предоставян за ползване
и на други, неустановени лица.
При
последвало претърсване в стаята в хотела, наета на името на свид.Ю.
Ц., било установено, че същият е
напуснал без да уведоми хотела, като всички лични вещи на пребивавалите били
изнесени.
Видно
от заключението на назначена и изготвена в хода на разследването съдебно-техническа
експертиза №2017/КСМ-35 на предадения с протокол за доброволно предаване от
08.12.2016г компютър „Де Лукс" KX09W042686 на ОУ
„Л.Каравелов" – гр.Бургас, на същият е установен инсталиран зловреден
софтуер : „MBR:Cidox-C(Rtk)", „Banker-MMR(Trj)",
„Cryxos.JS", чрез
който са били изменени компютърните информационни данни - „pagefile.sys" и „hiberfil.sys"
и са били събирани
данни за банкови сметки, номера на кредитни карти и пароли. Според вещите лица
изготвили експертизата са налице поне 38 изменения на файлове (компютърните
информационни данни) на същия компютър - резултат от заразяването със зловреден
софтуер.
По
делото е била назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, видно от
която фирма „СИА АБОЛИНС" ЕООД не е регистрирана по реда на ЗДДС, в ТД на
НАП Варна няма регистрирани фискални устройства и трудови договори, като дружеството не е декларирало, че извършва
търговска дейност, поради което не е възможно да е издало фактура
58297/29.11.2016г., посочена като основание за извършване на плащане в размер
на 79 885 лева и съответно направения превод към сметката на дружеството в
„Банка ДСК", не е в резултат на осъществена от същото търговска дейност.
На
07.07.2017 г.,
на Я.Ч. е предявено постановление за привличането му в качеството на
обвиняем по
образуваното ДП № 465/2016 г. по описа на ОД на МВР-Варна за извършено
престъпление по чл.253, ал.4, пр.2 във вр. с ал.3, т.1 пр.1 и т.2, във вр. с
ал.2, пр.2 и пр.4, във вр. с ал.1 пр.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК,. като същият е разпитан в това му качество
Изложените
фактически обстоятелства се признават изцяло от подс. подс.Я.Ч..
Направеното от същия самопризнание се подкрепя безспорно от събраните по
надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства – проведените разпити на свидетели, назначените и изготвени
съдебно-техническа и счетоводна експертизи, извършените огледи на веществени
доказателства, приобщените документи и
справки относими към предмета на разследване, които съдът кредитира изцяло,
поради тяхната непротиворечивост.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото
доказателства и доказателствани средства, счита, че с действията си, подс. Я.Ч. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по смисъла на чл.
253, ал. 4 пр. 2 , във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 2, пр. 2 и пр. 4
във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр.с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода 30.11.2016
до 07.12.2016г. в гр.Варна, с две неустановени лица, с които се сговорили
предварително, при условията на
продължавано престъпление, чрез откриване и поддържане на сметка с IBAN № BG50STSA93000024057712
в
лева, в „ДСК Банка" ЕАД на името на
фирма "СИА АБОЛИНС" ЕООД с ЕИК204349290, чрез банков трансфер получил
сумата от 79 885,00 лева, собственост на ОУ "Любен Каравелов"-гр.
Бургас, управлявано от А.С.Д. и получил и използвал сумата от 2000 лева, за
което имущество деецът е предполагал към момента на получаването му, че е
придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.212а ал.1 от НК с пострадало
лице ОУ "Любен Каравелов"- гр. Бургас, управлявано от А.С.Д.. Съдът
оправда подс. Я.Ч. да е извършил
деянието повече от два пъти по смисъла на чл.253, ал.3, т.2 от НК.
Дефинирането
на престъплението „изпиране на пари“, нормативно уредено в разпоредбата на
чл.253 и сл. от НК е реципирано във вътрешното ни
право от дадените същностни характеристики на това престъпление в чл. 2, б.
"д" и чл. 23 от Конвенцията на ООН срещу корупцията (ратифицирана от
НС, ДВ бр. 66/2006 г.), чл. 1, б.
"а" и "б"
и чл. 6, т. 1 от Конвенцията относно изпиране, издирване,
изземване и конфискация на облагите от престъпление (ратифицирана от НС, ДВ, бр. 31/1993
г.), аналогично в чл. 1, б. "а" и "б"
и чл. 9, т. 1 от Конвенцията на СЕ относно изпиране, издирване,
изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на
тероризма (ратифицирана от НС, ДВ, бр. 103/28.12.2012 г.).
Въз
основа на същите, за непосредствен обект на изпирането на пари по чл. 253 НК,
като престъпление против финансовата система, може да се определят обществените
отношения, които препятстват навлизането и движението в тази държавно регулирана сфера, на имущества без законен произход. Изпирането на пари е
форма на последваща престъпна дейност, в резултат на
която възниква незаконният доход, като същата може да бъде престъпление или общественоопасно деяние. Престъплението по чл.253 от НК има няколко разновидности на изпълнителното
деяние, изчерпателно изброени в двата му основни състава – извършване на
финансова операция, сделка с имущество, прикриване произход, местонахождение,
движение или действителни права върху имущество, придобиване, получаване,
държане, използване, преобразуване и спомагане за преобразуване на имущество.
Те са съвместими помежду си и допускат осъществяването от дееца на повече от
една от тях. От спецификата на обективната страна на престъплението, произтичат
и особеностите на субективната страна деянието, свързани с основната цел на
дееца при осъществяването на инкриминираните действия, а именно - прикриване на престъпния произход на
облагата, така че тя да придобие "законност" и "легалност",
т.е користната цел не е елемент от състав на изпирането на пари, въпреки, че
доколкото неговият предмет е имуществен, то мотив за облагодетелстване е
възможно да възникне, но същият ще е несъставомерен
елемент. От субективна страна, деянието е умишлено и може да бъде извършено и
при двата вида умисъл, който се извежда от отношението му към общественоопасните последици на деянието.
Така
посочените принципни положения, досежно престъплението по чл.253 от НК, отнесени
към конкретиката на настоящото дело, с оглед събраните
по същото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, сочат, че подс.Я.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
състава престъплението „изпиране на пари“.
В случая,
безспорно е налице първият елемент от обективната страна на
престъплението по чл.253 от НК, а именно предикатното престъпление, което
покрива признаците на осъществен състав на престъпно деяние чл.212а от НК.
Видно от събраните по делото доказателства, на 07.12.2016 г., неустановено
лице, чрез внасяне на зловреден софтуер
MBR:Cidox-C(Rtk)", „Banker-MMR(Trj)",
„Cryxos.JS", в
компютър на Основно училище "Любен
Каравелов"-гр.Бургас „Де Лукс"КХ09^л/04268, изменил компютърните
информационни данни - „pagefile.sys" и „hiberfil.sys", и
използвайки чужд електронен подпис - на
св. А.С.Д., чрез интернет банкиране наредил
паричен превод на сумата от 79 885 лева от сметка на Основно училище
"Любен Каравелов"-гр.Бургас, "Общинска банка"АД в сметка на
фирма „СИА АБОЛИНС" ЕООД. Причинността между предикатната дейност и
имуществения предмет на изпирането е доказана
по категоричен и безспорен начин - постъпилите
по сметка на фирма "СИА АБОЛИНС" ЕООД парични средства – предмет на
престъплението, както и механизмът посредством който същите са трансферирани и
са довели като резултат реално увеличаване на активите на дружеството,
собственост на подс. Я.Ч. са установени и документално обезпечени
от приложените по делото банкови
извлечения, копия от платежни нареждания и справки - всички те въпроизведени, изследвани и анализирани от съдебно-счетоводната
експертиза, от изготвената съдебно-техническа експертиза и гласните
доказателствени източници.
С Постановление
на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 12.07.2017 г., материалите от
воденото разследване относими към извършеното предикатно престъпление по
чл.212а , ал.1 от НК са отделени и изпратени на съответната компетентна
прокуратура за провеждане на разследване в тази връзка, предвид че
съставомерността на престъплението по чл.253 от НК, предмет на настоящото дело не е поставена в
зависимост от реализиране на наказателно правоотношение във връзка с
първоначалната престъпна дейност /съгл. чл. 9, ал. 1, т. 5 от Конвенция на Съвета на Европа относно изпиране,
издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно
финансирането на тероризма/ и е достатъчно от същото да са извлечени облаги, които са станали
предмет на изпирането на пари, както е в конкретния случай.
Видно
от приложените по делото доказателства, на 07.12.2016 г., след превеждането по сметката
на "СИА
АБОЛИНС" ЕООД в „ДСК Банка" ЕАД на сумата от 79 885,00
лева, подс. Я.Ч., извършил касово
теглене от сметката на дружеството си на сумата от 2 000 лева, във филиал
„Одесос“ на „Банка ДСК“, като посоченият размер на изтеглената сума бил максималният
възможен без предварителна заявка.
Сумата била предадена от подсъдимия на неустановеното лице „Ваня“. С
тези си действия, подс. Я.Ч. осъществил изпълнителните деяния на престъплението
„изпиране на пари , посочени в нормата на чл.253, ал.2 от НК, а именно - „получаване“ и „използване“ на имущество, за
което същия към момента на получаването му е предполагал, че е придобито чрез
престъпление, с оглед липсата на основание за постъпването на суми по сметка на
собственото му дружеството, което не е развивало никаква дейност и няма никакви
контакти или сключени търговски сделки с наредителя
на сумата.
При
получаването,
деецът приема фактическа власт върху имуществения предмет, което има за
резултат преминаването й от другиго у дееца. В конкретната хипотеза подс.
Я.Ч.,
след извършване на финансовата операция свързана с неправомерно
трансфериране на паричната сума по сметката на управляваното от същия
дружество, той видно от събраните по делото доказателства е осъществил
действия, обективиращи желанието му да се разпореди
фактически с преведената парична сума в размер на от 79 885 лв.,
като същият е изтеглил и получил само част от нея, а именно - 2000 лева, единствено предвид съществуващото
ограничение за размер на касови тегления в съответната банка, без предварителна
заявка.
При
използването, деецът извършва дейност спрямо имуществото, като с поведението си
същият обективира упражняването на това правомощие,
без да е налице необходимост от своене на същото. С
оглед конкретния предмет на престъплението, а именно - парични средства,
то
използването като форма на властническо правомощие над същите се е осъществило
в случая от подс. Я.Ч., чрез предаването на изтеглената от него
сума в размер на 2000 лева на „В.“, като предприетите от подсъдимия действия за
опериране с финансовите активи по сметката на дружеството, свързани с
трансформиране им, са видни от посещението
му в чейндж-бюро на фирма „Тавекс" ЕООД, където във
връзка със заявеното му желание да
закупи евра за 70000 лева, чрез интернет разплащане, му било издадено нареждане
за паричен превод с номер на транзакция TAV25857.
Като
форма на изпълнителното деяние на изпирането на пари, извършването на „финансова
операция“, представлява самостоятелна финансова сделка, а така също и елемент
от по-сложна сделка, чрез която се реализира икономическа полза /глава 5,
Регламент ЕС №549/2013/, като нейният непосредствен ефект е паричен и именно
той представлява престъпния резултат от извършването на изпълнителното деяние в
тази форма. Квалифицирането на извършеното от подс. Я.Ч. престъпление,
чрез осъществяването на това изпълнителното деяние по основния му състав на
чл.253, ал.1, пр.1 от НК, се обуславя от обстоятелството, че същият е
сключил с „ДСК БанкаЕАД “ Договор за откриване на
банкова сметка *** № BG50STSA93000024057712 на името на собствената си фирма "СИА
АБОЛИНС" ЕООД с ЕИК204349290, която поддържал предвид осъщественото на 30.11.2016г. внасяне на
паричната сума от 20 лева и съответно на същата чрез извършване на неправомерно
трансфериране била преведена парична сума, получена и използвана от подс.
Я.Ч..
Квалификацията на извършеното от
подс. Я.Ч. деяние по чл.253,
ал.3, т.1 се предпоставя от събраните по делото
доказателства свързани с обстоятелството че всички действия на подсъдимия свързани
с осъщественото от него престъпление са били предварително уговорени поне с две
неустановни лица, между които е формиран
предварителен общ умисъл, като същите са извършени през непродължителен период
от време, при еднородност на вината и при една и съща обстановка, като всяко
следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предходното, което обуславя и квалифициращия признак по чл.26 от НК.
Извършеното
от подс. Я.Ч. деяние е съставомерно и от субективна страна, като в
конкретния случай, същият е действал с пряк умисъл, изводим от отношението му
към общественоопасните последици на деянието.
Знанието за престъпния произход на облагата, с което деецът оперира в изпирането
на пари, следва да бъде определено от различни фактически данни, сочещи
най-малкото на обосновано предположение за неправомерното й генериране.
/Решение № 195 от 12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 171/2015 г., НК, II н. о/ В
случая, са налице достатъчно факти,
досежно предположението на подс. Я.Ч. относно незаконния произход на
преведената по сметката на дружеството парична сума, предположение, което е
налице предвид известните на дееца обстоятелства свързани с превеждането на
сумата от които същият може да направи извода, че предметът на престъплението е
придобит незаконно, в резултат от тежко умишлено престъпление /обуславящо и
квалификацията на извършеното от него по чл.254, ал.4 от НК/, без същия да знае всички конкретни факти от
състава на предикатното престъпление. Това е така, тъй като дружеството "СИА
АБОЛИНС" ЕООД, чийто собственик и управител е подс.
Я.Ч. към моменета на получаване на паричната сума, не е извършвало
никаква дейност, като съответно същото не е издавало фактурата, посочена като
основание за извършения превод и не е имало каквито и да е отношения с
посочения наредител на сумата.
Съдът оправда подс.Я.Ч. по обвинението, че деянието е
извършено от него „с две отделни деяния“ по смисъла на чл.253, ал.3, т.2 от НК,
предвид ,че тази квалификация следва да се приложи единствено ако не са налице
условията на чл.26 от НК, както е в настоящия случай. Това е така, тъй като този признакът се отнася до
няколкократно извършване на деяния удовлетворяващи признаците на основен или
специален състав на чл.253 от НК, които са извършени при еднородност на вината,
но през продължителни периоди от време
или различна обстановка и от обективна страна не представляват продължение едно
на друго, което не несъотносимо към конкретиката по настоящото дело.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на
деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подс.Я.Ч., констатира следното:
При
установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна
квалификация на деянието по чл.253 ал.4 пр.2
във вр. с ал.З т.1 пр.1 във вр. с ал.2,пр.2 и пр.4 във вр. с ал.1 пр.1 във вр.с
чл.26 ал.1 от НК, след като се съобрази с целите на генералната и
специалната превенция, с обстоятелството че производството по делото е по реда
на глава ХХVII-ма от НПК, съдът намира, че наказанието, което следва да се
наложи на подс.Я.Ч. трябва да
бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Предвиденото от закона наказание за престъплението по
чл.253 ал.4 пр.2 във вр. с ал.З т.1 пр.1 във вр. с ал.2,пр.2 и пр.4 във вр. с
ал.1 пр.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК е
„Лишаване от свобода“ от три до дванадесет години и глоба от двадесет до двеста
хиляди лева.Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, в
случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е и настоящия, при постановяване на
осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК,
като при постановяване на присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът
определя наказанието „Лишаване от свобода“, като се ръководи от разпоредбите на
общата част, т. е. при условията на чл.54 от НК и намалява така определеното
наказание лишаване от свобода с една трета.
С оглед
на всички изброени по-горе обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода“ в размер близък до средния, а именно - шест години
лишаване от свобода. След редуциране на същото по правилата на чл.58а, ал.1 от НК с намаляване с 1/3 наложи на подсъдимия наказание четири години лишаване от свобода. Съдът наложи и кумулативно, предвидения в санкционната част
на нормата минимален размер на наказанието „Глоба“, а именно - 20 000
лева.
Определяйки вида и размера на така наложените наказанията,
съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение за тяхната
индивидуализация. Всяко от наложените
наказания е съответно на целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност
на извършеното деяние и на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата
на чл.54 от НК, при
индивидуализацията на наказанието следва да се вземе
предвид на първо място обществената
опасност на конкретното деяние. В конкретния случай извършеното от подс.
деяние е със завишена степен на обществена опасност, определяща се както от
непосредствения обект на засягане, а именно
– обществените отношения, които регулират законосъобразното функциониране
на финансовата система в държавата и специалните режими за отделните финансови
и свързани с тях дейности, изградени и прилагани в изпълнение на правомощията
на държавата да създава и осигурява прилагането на правила за движението на
финансови и имуществени активи със законен произход, така и от
индивидуализиращите неправомерния акт обективни признаци – броя на отделните
деяния, размерът на предмета на престъплението, предварителната планираност на действията.
На следващо място, за индивидуализацията на
наказанието се отчете и степента на
обществената опасност на дееца, която се определя при анализ на всички данни
свързани с личността на подсъдимия, неговото съдебно минало, противообществени
прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост. В случая, смекчаващо
отговорността обстоятелство е липсата на предходни осъждания в Република
България на подс. Я.Ч.
.Не следва да се цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство изявлението му в съдебно заседание с което признава фактите в
обвинителния акт, тъй като по никакъв начин не е спомогнал своевременно и
съществено за разкриване на престъпното посегателство още в хода на досъдебното
производство, а с това си процесуално поведение се ползва от прилагане
правилата на облекчената процедура на глава двадесет и седма от НПК, като
наказанието му се определя при условията на чл.58а от НК. /В този смисъл
Тълкувателно решение №1/2009 год. на ВКС/.
Определеното наред с основното и кумулативно, в
минимален размер наказание „Глоба“ от 20 000 лева, се явява оправдано и
изпълнимо от подс.Я.Ч., като съдът счита, че чрез него ще се постигнат
заложените от закона цели.
Съдът
счете, че така определеното наказание е достатъчно и справедливо и е съответно
на извършеното от подс.Я.Ч. деяние,
което ще изиграе както своята превъзпитателна и предупредителна роля по
отношение на подсъдимия за да коригира противоправното
си поведение, така и за постигане челите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
С
присъдата си, съдът постанови и отнемане в полза на Държавата на
равностойността на предмета на престъплението, а именно - сумата
от 79 885 лв., която в
случая е придобитото по незаконен начин, чрез извършването на предикатното
престъпление имущество, чието „легализиране“ се цели. Предвид, че в конкретния
случай имуществения предмет на изпирането на пари е с равна стойност спрямо
придобитото с предикатното деяние и горепосочената сума, генерирана с
предикатната дейност е последователно както нейн предмет,
така и на извършеното от подс. Я.Ч. престъпление, то съдът счита, че с оглед
императивната разпоредба на чл.253, ал.6
от НК , следва в полза на Държавата да бъде отнета равонностойността
на същата в посочения й размер.
По отношение
на подс.Я.Ч.
изтърпяването на наказанието следва да е ефективно, при първоначален общ режим съгласно
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание
чл.59, ал.1 от НК, съдът зачита времето, през което подс. Я.Ч. е бил
задържан с МНО „Задържане под стража“, считано от 07.12.2016 г.
Веществените
доказателства приложени по делото– 1 брой СД-диск със запис от обажданията до
Национална система 112, следва да се отнемат в полза на Държавата
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подс.Я.Ч. направените
съдебните
разноски по делото в размер на 654.96 лева.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ
ВОС:………………