РЕШЕНИЕ№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София,02.04.2021 г.
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като разгледа
докладваното от съдия Вранеску ч. гр. д. № 12775/2020 г. за да
постанови определение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 24.09.2020 г., с което частен
съдебен изпълнител М.П., per. №851 по изп. д. № 20208510401593, е оставил без уважение възражението на
длъжника за намаляване приетите по делото разноски на взискателя.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че по
изпълнителното дело правната помощ на адвоката на взискателя се е свела
единствено до изготвяне на шаблонна молба за образуване на изпълнително дело.
Счита, че начисленото по изпълнителното дело възнаграждение за адвокат на
взискателя по изпълнителното дело е прекомерно и е определено в противоречие с
процесуалния и материален закон. Счита, че производството не се отличава с
фактическа и правна сложност, като общинско дружество същия е сигурен платец, поради което приетото адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено, на минималния размер - 200 лева
съгласно Наредба №1/ 2004г. , поради прекомерност. Претендира да бъде и
преизчислен размера на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, а също така да му бъде
уважено искането по отношение на таксата за издаване на изпълнителен лист,
която не се следва, предвид, че не е предмет на изпълнителния лист.
Взискателят
по изпълнителното дело, редовно уведомен, депозира възражение, с което оспорва
основателността на жалбата. Счита, че отказът на съдебния изпълнител да намали
приетото адвокатско възнаграждение за правилен и законосъобразен.Договореното и
заплатено адв.възнаграждение е съответно на предвидените минимални размери в
Наредба № 1/ 2004г. за образуване и водене на изпълнителното дело. Моли,
обжалваният акт да бъде потвърден.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20208510401593, е изложил подробни мотиви по
обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита
жалбата за неоснователна. Сочи, че в случаите когато договорът за адвокатска
защита и представителство в изпълнителното производство касае както
образуването на производството, така и представителство по същото дължими са и
двете възнаграждения на адвоката независимо дали са реализирани изпълнителни
способи или не, тъй като в изпълнителния процес представителството и защитата
не се изчерпва само с предприемане на конкретни изпълнителни способи. Намира,
че не следва да се приема, че е налице прекомерност на същото. Счита, че
пропорционалната такса е изчислена правилно и законосъобразно. Предвид
систематичното място на производството по издаване на изпълнителен лист в ГПК,
то държавната такса за издаване на изпълнителен лист, която е необходимо да
бъде заплатена, за да бъде осъществено принудителното осъществяване на
притезанието следва да се приеме за такса в изпълнителното производство, като
заплатената такса и разноските за банкови такси за плащането й следва да бъде
възложена като разноски в изпълнението на длъжника.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства намира следното :
На 27.08.2020 г. по молба на взискателя „Ф.М.“ ЕООД, придобил вземането
чрез цесия от П.П., предявена чрез адв. М.Л.е образувано изп. д. №
20208510401593 срещу „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист издаден на
31.12.2019 г. издаден от СРС по гр. д. №61671/2016 по описа на СРС във вр. с
определение №5875 от 08.03.2019 г. по гр. д. №6009/2018 г. по описа на СГС.В
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира събиране на
сумата по изпълнителния лист, която е в размер на 15 лв., както и сумата
платена за издаването на изпълнителния лист от 5.91 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
По изпълнителното дело е представено пълномощно за представителна власт на
адв. М.Л.. Представен е също така договор за адвокатско възнаграждение от
24.08.2020 г., сключен между „Ф.М.“ ЕООД и адвокатско дружество „Б.И П.“, от
който е видно, че договореният между страните адвокатски хонорар за образуване
на изпълнителното дело и процесуално представителство, защита и съдействие е в
размер на 400 лева.
На 31.08.2020 г. ЧСИ връчва на длъжника по изпълнителното дело на основание
чл. 428 ГПК покана за доброволно изпълнение. В поканата е удостоверено, че общо
дължимата сума по изпълнителното дело е в размер на 558.78 лева, от които 15
лева- главница, 408 лева- разноски по изпълнителното дело и 134.87 лева такси
по ТТРЗЧСИ.
С молба от 28.08.2020 г., взискателят по изпълнителното дело е оттеглил
посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на
вземането, като е определил единствен способ за изпълнение запор на банковите
сметки на длъжника. Прави се искане за събиране и на сумата платена за издаване
на изпълнителния лист, както и 3 лева за преведена такса към ЧСИ.
На 08.09.2020 г., длъжникът по изпълнителното дело депозира пред ЧСИ
възражение, с което моли приетите по изпълнителното дело такси и разноски да
бъдат намалени.
С обжалвания акт
съдебният изпълнител отказва да намали размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, като приема, че същото е определено в минимални
размери по чл. 10, т. 1 и т;. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 Наредба №1/2004 година- 200
лева за образуване на изпълнителното дело и 200 лева за процесуално
представителство.
От представеното в
цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от адвоката
действия по делото се изчерпват с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. Случаят не се отличава с фактическа и правна
сложност, която би предполагала нуждата от извършването на допълнителни
действия от адвоката. В хипотеза, в която дължимата сума предмет на
изпълнителното дело е в големи размери, това би определило нуждата от
извършването на допълнителни действия от адвоката и би оправдало начисляването
на възнаграждение по т. 2 от наредбата. Но в настоящата хипотеза, като се има
предвид и финансовите възможности на длъжника и възможността за събиране на
сумата от сметките на длъжника - „Т.С.“ ЕАД, а и не без значение е размерът на
претендираната главница по изпълнителното дело, а именно 15 лева, то събирането
на дължимата сума не би съставлявало затруднение. Извършването на други
изпълнителни действия не е необходимо с оглед естеството на самото изпълнение,
което е насочено срещу дружество, за което, както се посочи, поначало се
предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично
задължение. В този смисъл неоправдано е да се определя възнаграждение за
процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. Ето защо необосновано се явява присъждането на адвокатско
възнаграждение в размер по-голям от минималния размер определен съгласно чл.
10, т. 1 от Наредба №1/2004г..
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че неоснователно е
отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. Направеното от
длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като основателно следва да бъде
уважено, а разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лева, следва да бъдат
намалени до минималния размер, посочен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., а именно сумата от 200.00 лева.
В производството по принудително изпълнение освен вземанията, посочени в
изпълнителния лист се събират и вземанията на взискателя за разноски, сторени
във връзка с принудителното изпълнение. Държавната такса за издаване на
изпълнителен лист не представлява по своето естество разноска, сторена в
изпълнителното производство, тъй като производството по издаване на
изпълнителен лист е съдебно такова. Независимо от горното, доколкото същата не
може да бъде предмет на самостоятелно удостоверяване като вземане на взискателя
в изпълнителен лист, при доказан разход за заплащане на тази такса сумата
подлежи на принудително събиране в хода на принудителното събиране на
вземанията, за които изпълнителният лист е издаден. Длъжникът по изпълнението
дължи на взискателя и сторените от него разноски за банкови или други такси
свързани с плащането на дължимите държавни такси за издаване на изпълнителен
лист и такси в изпълнителното производство. Поради това ЧСИ правилно е присъдил
разноски в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
В случая, следва да бъде изменен размерът на таксата, начислена по т. 26
ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника, доколкото с оглед
постановеното по-горе намаляване на адвокатското възнаграждение, дължимо на
взискателя за изпълнителния процес, има за последица и намаляване общия размер
на паричното задължение, който служи като основа за определяне на таксата.
Съгласно т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ таксата се определя от размера на паричното
вземане, което подлежи на събиране, като от него се изключват авансово
платените такси, т.е. в случая върху вземане в размер на 15 лева - присъдено
вземане съгласно изпълнителен лист, 200 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 0, 91
лева - такса за плащане на държавната такса за изпълнителен лист и 3, 00 лева -
банкова такса за внасяне на авансова такса за образуване на изпълнителното
дело. С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „б.“ ТТРЗЧСИ възлиза на
22, 39 лева, за която сума размерът й следва да бъде изменен.
Доколкото в процесния казус се спори и се обжалва размера на разноските,
настоящия състав споделя установената практика, че в тези производства, касаещи
разноски, същите не следва да се присъждат, поради което искането на частния
жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Така мотивиран, Съдът
ОТМЕНЯ
по
жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Постановление от 24.09.2020 г., с което частен
съдебен изпълнител М.П., per. №851 по изп. д. № 20208510401593, е оставил без уважение възражението на
длъжника за намаляване приетите по делото разноски на взискателя и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на
основание чл. 78, ал. 5 ТПК разноските за платено от взискателя и дължимо от
длъжника по изп. д. № 20208510401593 на частен съдебен изпълнител М.П., per. №851 на КЧСИ,
адвокатско възнаграждение от 400 /четири стотин/ лева на 200.00 /двеста/ лева,
както и намалява разноските дължими за пропорционална такса към ЧСИ на
осн.чл.26 от ТТРЗЧСИ до размера от 22.39 лв. / двадесет и два лева и тридесет и
девет стотинки/ лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.С.“ ЕАД в останалата й част .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: