Решение по дело №2296/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        №.......

         гр.В.Търново, 22.11.2019г.

 

       В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

 

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2296 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Осъдителен иск с правно основание чл.187 ал.6 вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.

            Ищецът Д.И.Й. от гр.*, чрез пълномощника си адв.С. ***, излага твърдения в ИМ, че през периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. е полагал труд на длъжност "младши инспектор" при Регионална дирекция "*" /РДПБЗН/ - *, която е на структурно подчинение към ответната Главна дирекция "*" /ГДПБЗН/ в МВР, като, съгласно ЗМВР, е бил със статут на държавен служител и орган по назначаването му се явява директорът на ГДПБЗН по силата на чл.159 ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ бр.13/2017г.. Твърди, че за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно, както и че считано от 14.10.2016г., съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, което се дължи в месеца, следващ полагането на труда, съгласно чл.33 ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи. Твърди, че предметът на иска му произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото прилагане и съответните дължими изчисления. Сочи, че до началото на април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време, тази методика е останала неуредена със специална норма, поради което следва да намери приложение нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че служителите на смени в МВР  през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7 - часов такъв. Претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените в ИМ общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР. Твърди, че за исковия период от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. е положил общо 1584 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1810,51 часа, както и че преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 226,51часа, който следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника за процесния период възлиза на 1457,46лв. главница. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума от 1457,46лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226,51 часа за целия процесен период 01.06.2016г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.С. от ВАК, с писмена молба поддържа предявеният иск по съображения, изложени в писмена защита.  По искане на ищеца по чл.214 ал.1 от ГПК с протоколно определение от 08.11.2019г. съдът допусна изменение - увеличаване размера на предявеният иск, който вместо за 1457,46лв., се счита предявен в размер на 1517,89лв., съгласно ССчЕ.

            Ответникът Главна дирекция "*" в Министерство на вътрешните работи гр.*в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си  Ст. ЮК Н., депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск за периода от 01.06.2016г. до 23.07.2016г., като погасен по давност на основание чл.111 б."а" от ЗЗД, отхвърлено от съда като неоснователно с определението по чл.312 ал.1 от ГПК. Заема становище, че искът в останалата си част - за периода от 24.07.2016г. до 31.03.2019г. е процесуално допустим, а по същество оспорва същия изцяло по основание и по размер и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Навежда неприложимост на Наредба за структурата и организацията на работната заплата за служители на МВР, в частност на нормата на чл.9 ал.2 от същата, доколкото ищецът е държавен служител и негово служебно правоотношение е уредено в специалния закон - ЗМВР. Признава факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ГДПБЗН - МВР, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността "водач на специален автомобил І степен" в Районна служба "ПБЗН" - * към РДПБЗН - * при ГДПБЗН- МВР. Изрично изброява в писмения отговор актовете, касаещи елементи от служебното правоотношение на ищеца през исковия период, досежно размера на основното му месечно възнаграждение. Навежда неприложимост на НСОРЗ за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Навежда наличие на специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което НСОРЗ не може да намери приложение. Позовава се на чл.187 ал.3 ЗМВР, който регламентира специална 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, както и на чл.3 ал.3 от последователно действали през процесния период две наредби - Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., които му съответстват и регламентират реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Навежда, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0,25лв. на час. Навежда, че полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент /в случая равен на 1/, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Предвид акцесорният й характер, моли да бъде отхвърлена и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от ИМ до окончателното изплащане. В СЗ, чрез пълномощника си Ст. ЮК Н., поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита. Претендира съдебни разноски в минимален размер ЮК възнаграждение.

            Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Безспорен между страните по делото е факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ГД "ПБЗН" - МВР, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което е заемал длъжност водач на специален автомобил І степен в Районна служба "*" - *към РД "*" - *при ГД "ПБЗН" - МВР.

Не е спорно по делото, а и от представените Графици за дежурства на РСПБЗН - *, Протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени в РСПБЗН - *, Протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 часа и 6.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РСПБЗН - * се установява, че ищецът е работил на смени по утвърден график, включително в периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, като само за м.юни 2016г. е за едномесечен такъв.

По делото са представени и платежни бележки за възнаграждението на ищеца за периода от 01.06.2016 година до 31.03.2019 година .

Видно от писменото заключение на ВЛ по допуснатата ССчЕ, за процесния период от време ищецът е отработил  191 смени по 24 часа, 7 смени по 16 часа и 11 смени по 8 часа; че за този период са отчетени 1596 отработени часове нощен труд за периода от 22.00 часа до 06.00 часа; че след превръщането на положеният нощен труд в дневен с коефициент 1,143, трудът възлиза на 1824,228 часа,  с разлика от 228,228 часа. При изчисляване от ВЛ по ССчЕ на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50%, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, размерът на претендираното като допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за получената разлика от 228,228 часа в резултат от превръщането на труда от нощен в дневен, е в исковия размер от 1517,89 лева.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният осъдителен иск, предмет на делото, досежно целия процесен период, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. Ответното възражение за частична недопустимост на иска за периода от 01.06.2016г. до 23.07.2016г., като погасен по давност на основание чл.111 б."а" от ЗЗД, е неоснователно, доколкото въпросът погасен ли е искът по давност касае основателността на иска, а не неговата процесуална допустимост, поради което, с оглед и оспорването от ответника изцяло на иска по основание придава евентуален характер на възражението му за частично погасяване на иска по давност.

            Разгледан по същество предявеният осъдителен иск с правно основание чл.187 ал.6 вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

            Между страните по делото не е налице спор по фактите, а именно, че през процесния период по иска ищецът е полагал труд по служебно правоотношение с ответната ГД "ПБЗН" като държавен служител в системата на МВР, работещ на 24 - часови смени при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, като през исковия период е полагал смени и от по 8 и 16 часа, в това число е полагал труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като отработените часове нощен труд не надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. Като държавен служител в системата на МВР, в частност орган по пожарна безопасност и защита на населението по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, статутът на ищеца, както и на всички държавни служители в МВР, по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда от ЗМВР, който е специален закон. Ищцовата претенция е за присъждане на допълнително възнаграждение за "своеобразен извънреден труд", който се получава след преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143, по силата на правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, което ищецът твърди, че е приложимо, при липсата на специален регламент за служителите на МВР. В този смисъл спорът между страните е изцяло правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преобразуване положеният нощен труд от държавните служители в МВР, работещи на смени, при сумирано изчисляване на работното време, в дневен с коефициента от 1,143 по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получената разлика брой часове след преобразуването съставлява ли извънреден труд и води ли до възникване на задължение на ответника за неговото заплащане, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, т.е. налице ли е непълнота в специалната уредба, регламентираща статута на държавните служители в МВР, досежно полагания от тях нощен труд и следва ли същата да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима при твърдяна липса на специален регламент за служителите на МВР, отговорът на който правен въпрос е отрицателен. Както вече по-горе съдът посочи статутът на държавните служители в системата на МВР е уреден изцяло в специалния ЗМВР. Така в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, респ. при уредба в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по ТПО на нормалната продължителност на работното време - работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, съответно, съгласно чл.136 ал.3 от КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, за работещите на 8,-12- 24 - часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът по делото, работното време се изчислява сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение. Нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР изрично визира, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като съгласно ал.6 на чл.187 ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Чл.187 ал.7 от ЗМВР предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд /чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР/, съответно за нощен труд /чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно, за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, полаган от 22,00ч. до 6,00ч., чиято нормална продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, съответно нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, то уредбата за държавните служители в МВР, работещи на смени, какъвто е ищеца по делото, в специалния ЗМВР, който е приложим относно служебното правоотношение между страните, е различна и допуска полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период, надхвърляща нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица до 7 часа по ТПО с един час. Или законодателят в специалния ЗМВР е допуснал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите по ТПО 8:7, при което по ТПО изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени, по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респ. на спецификата на работата и преследваните цели по чл.2 от ЗМВР.

            Съгласно чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

            През процесния период са действали Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.5.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г. Това е така, доколкото Наредба № 8121з-592/25.5.2015 г. е отменена с решение по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС, като в периода от отмяната до обнародването на Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г. приложима е била Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. Така, за периода 1.6.2016 г. - 29.7.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.5.2015 г.; за периода 29.7.2016 г. - 2.8.2016 г. - Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г.; а за периода 2.8.2016 г. - 31.3.2019 г. - Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г.

            Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични – при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период и са изцяло в съответствие с чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава с 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143, като в разпоредбите на чл. 31 от тези наредби е предвидено, че отработеното време между 22:00 и 06:00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В трите посочени наредби е записано, че работните смени се организират в седмичен и месечен график, изготвен от началника на съответната структура или от служител, определен със заповед. В същите подробно е уреден редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд - същият се отчита почасово с протокол, който се утвърждава от ръководителя на структурата, протоколът се вписва в специална книга, като в зависимост от вида на компенсацията на извънредния труд, екземпляр от протокола се изпраща на съответното финансово звено или в звено „Човешки ресурси”.

            Липсата обаче в приложимите Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на изрична норма, съответстваща на чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, противно на ищцовите твърдения, не е празнина в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, а е съответствие със законовата уредба в чл.187 ал.1 и ал.3 изр. последно от ЗМВР, поради което приема, че не е налице празнота в правото, която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима само в обхвата по чл.2 ал.2 и ал.3 от същата. Изричната уредба в специалния ЗМВР, досежно продължителността, отчитането, заплащането и пр. на полагания от държавните служители в МВР труд на смени при сумирано изчисляване на работното време, допускаща съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, обуславя извод за неприложимост на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен законодателен подход за работещите по ТПО. Съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който за работещите по ТПО е 1,143 /8:7=1,143/. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ обаче следва да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата наредба и намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, установени за подневно отчитане на работното време и то за съответното работно място. За държавните служители в МВР обаче, какъвто е ищецът по делото, за работното му място нощната продължителност на работното време, съгласно чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им е 1 /8:8/, поради което общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в ЗМВР. С оглед съотношението 1 /8:8/ между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време на държавните служители в МВР, сред които и ищеца, при тях не се налага преобразуване на нощния труд в дневен, поради което и претенцията на ищеца за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за своеобразен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, е недоказана по основание, което обуславя отхвърляне изцяло на предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Това е така и доколкото превръщането на нощните часове в дневни, съгласно общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Целта на коефициента по чл.9 ал.2 от НСОРЗ е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ или казано по друг начин, при сумирано изчисляване на работното време превръщането на нощните часове в дневни с коефициента по чл.9 ал.2 от НСОРЗ, има отношение към увеличеното заплащане на нощния труд, а не към натрупването на часове, чието надвишение да води до извънреден труд. В този смисъл е становището, изложено в писмо с изх. № 94-НН-198/29.8.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика (така и писмо с изх. № 94-4103/22.7.2014 г. МТСП), според което превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и служителите действително и реално работят извън установеното за тях работно време. Посочената в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ методология е само с оглед установения начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Въпросната разпоредба се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд - т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (така Решение № 14/27.3.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV г.о. на ВКС). По изложените по -горе съображения, не е налице твърдяната от ищеца непълнота на подзаконовата нормативна уредба по чл.187 ал.9 от ЗМВР, която не следва на основание чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълвана по аналогия с общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, доколкото това не отговаря на целта на акта, издаден въз основа на делегационната норма в съответствие с чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Доколкото продължителността на нощното работно време не е по-малка от тази на дневното за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налага преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и не е необходима методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е. не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде запълвана с общата трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ.

            Следва да се отбележи и че неприложимостта на общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ спрямо служителите в МВР, какъвто е ищецът по делото, не ги поставя в по - неравноправно положение в сравнение с работниците и служителите, работещи по ТПО, доколкото специалния ЗМВР предвижда в тяхна полза редица материални и нематериални блага, както и компенсационни механизми за някои ограничения, които търпят във връзка със спецификата на работата за заеманата длъжност, от каквито работещите по ТПО не се ползват.          

            Положеният от ищеца труд на смени през нощта през процесния период за разликата от 1 час над нормалната, съгласно чл.140 ал.1 от КТ продължителност на нощния труд до допустимата по специалния ЗМВР продължителност на нощния труд средно 8 часа за всеки 24-часов период, противно на ищцовите твърдения, не съставлява извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, доколкото е положен в рамките на нормативно установеното работно време при работа на смени.

Съгласно чл.143 ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. При работа от държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден се явява трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния период. Изводът за неприложимост по аналогия на нормата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ изключва такъв за положен от ищеца 228,228ч. през процесния период "своеобразен извънреден труд" като брой часове, явяващи се разлика между получения труд след преобразуването му с коефициент 1,143 от нощен в дневен,  поради което на ищеца не се следва претендираното допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд по чл.187 ал.6 вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, което обуславя отхвърляне на предявеният иск изцяло като неоснователен и  недоказан. Ищецът през процесния период не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства /а и твърдения/ да е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, за който да му се следва допълнително трудово възнаграждение по чл.187 ал.6 ЗМВР. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд в размер от 0,25лв. на час, установен със заповед на министъра на вътрешните работи, му е заплатен. Всъщност тук следва да се отбележи, че ищецът изрично посочва, че не претендира нито заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час, нито допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд, като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетения период.

Макар и математически вярно, съдът не кредитира писменото заключение, изготвено от ВЛ по ССЧЕ, доколкото изчисленията на същото касаят приложението на чл.9,ал.2 от НСОРЗ, която норма, съобразно изложените по-горе правни изводи, е неприложима към служебното правоотношение на ищеца.

Предвид горното, предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 1517,89лева за положен извънреден труд за периода м. 1.06.2016г.- 31.03.2019г. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на иска до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер.  Поради отхвърляне на иска изцяло, като недоказан по основание, съдът не следва да се произнася по евентуалното възражение на ответника за погасяване по давност на основание чл.111 б."а" от ЗЗД на иска за периода от 01.06.2016г. до 23.07.2016г.

            Изходът на делото обуславя неоснователност на ищцовата претенция за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.

            Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславя основателност на претенцията на ответника за съдебни разноски за ЮК възнаграждение в минимален размер от 100лв., определен от съда по реда на чл.78 ал.8 вр.  вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

            Водим от изложените съображения, съдът

 

                                                                Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Й., с ЕГН  **********, против Главна дирекция "*" в Министерство на вътрешните работи ***, осъдителен иск с правно основание чл.187 ал.6 вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на сума в размер на 1517,89лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 228,228ч. за целия процесен период 01.06.2016г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 24.07.2019г.  до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.И.Й. за присъждане направените по делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            ОСЪЖДА Д.И.Й., с ЕГН  **********, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция "*" в Министерство на вътрешните работи ***, сума в размер на 100лв. /сто лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски /за ЮК възнаграждение/.

            Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му 22.11.2019г., пред Великотърновски окръжен съд.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............