Решение по дело №2836/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………………        2023г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, ІІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

    ДИМИТЪР МИХОВ

 

при секретаря Наталия Зирковска

в присъствието на прокурора Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева кас. адм. нак. дело № 2836/2022г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна срещу Решение № 1285/29.09.2022г. на ВРС, постановено по НАХД № 2638/2022г., с което е отменено Наказателно постановление № 13-34840/23.01.2013г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на Ж.С.К., на основание чл. 264 ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., нарушение на чл.92 ал.2, вр. с ал.1 от ЗКПО.  В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за неговата отмяна и за потвърждаване на НП. В съдебно заседание касаторът редовно призован не изпраща представител. В депозирано по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Ответната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.     

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, административен съд намира следното:

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С Наказателно постановление № 13-34840/23.01.2013г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, на Ж.С.К., на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.

Районният съд е установил от фактическа страна, че на 25.08.2004г. „МАРИ“ ДЗЗД със седалище и адрес на управление гр.*** с представляващ Ж.С.к. е регистрирано в ТД на НАП-Варна. До 02.04.2012г. от нейно име не била подадена декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2011г. Впоследствие инспектор по приходите в ТД на НАП –Варна извършил проверка на 17.09.2012г. в съответната информационна система, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията, на 16.10.2012г. проверяващия съставил акт за установяване на административно нарушение на К. за това, че не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2011г. В законоустановения срок по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО . Актът бил съставен в отсъствието на представляващия дружеството; впоследствие бил предявен и подписан без възражения от упълномощено лице. Писмени такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН , но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 23.01.2013г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К. в качеството на представляващ дружество била наложена глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

За да отмени НП, ВРС е направил извод, че в НП липсват твърдения дружеството да е извършвало дейност през съответната година и да е отчело приходи или разходи, предвид нормата на чл.92 ал.4 от ЗКПО. Наред с това е констатирал, че в случая е изтекла погасителната давност по смисъла на чл.80 ал.1 т.5 от НК, тъй като нарушението е извършено на 03.04.2012г. и давностния срок е изтекъл на 03.10.2016г.

Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл.92 ал.4 от ЗКПО годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Правилно районният съд е приел, че в НП липсват твърдения дружеството да е извършвало дейност през съответната годин, както и да е отчело доходи или разходи. Правилен е и извода на ВРС, за изтекла погасителна давност. В случая за процесното нарушение на К. е наложена глоба и съгласно чл.81 ал.3 от НКабсолютната давност е  четири години и половина, считано от извършване на нарушението.

Районният съд е изложил подробни мотиви по  приложението на материалния закон. Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице  доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетеля са обсъдени  от ВРС. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.

Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Водим от горното, Варненският административен съд, на основание чл.222, ал.1 от АПК

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1285/29.09.2022г., постановено по НАХД № 2638/2022г. по описа на ВРС.

 

 

 Решението е окончателно.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                          2.