№ 1567
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501912 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 49513 от 19.07.2022 г.,
депозирана от община Варна, чрез юрк. Ц. срещу решение № 2100 от
27.06.2022 г., постановено по гр. д. № 11232/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните - М. Й.
Х., Ж. М. Н. и община Варна, че община Варна не е собственик на недвижим
имот, а именно: 237 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №
10135.5505.341 по КК и КР, одобР. със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР,
засягащо поземления имот е от 29.05.2019 г., с административен адрес - гр.
Варна, р-н „Аспарухово“, ул. „Лерин“ № 15, с площ от 497 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
средно застрояване (от 10 до 15 метра), номер по предходен план: квартал
101, парцел VIII-1982-522, съседи по скица: поземлени имоти с
идентификатори № 10135.5505.342, 10135.5505.96, 10135.5505.333,
10135.5505.340, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Във въззивна жалба се излагат доводи за недопустимост, евентуално
за неправилност на решението. Сочи, че липсва интерес от предявяването на
иска, доколкото в полза на ищците не е изтекла придобивна давност в
периода от 1959 г. до 2018 г. Твърди, че от заключението по съдебно-
1
техническата експертиза не се установява с категоричност, че имотът,
придобит с нотариален акт № 30, рег. № 6795, дело № 1466/1936 г. е
идентичен с процесния доколкото попада в друг квартал. Излага, че Н.Н. не е
придобил собствеността по силата на горепосочения нотариален акт, респ. и
констативния нотариален акт от 1959 г. не е породил своето действие. Сочи,
че в производството не е представено съдебното решение, на базата, на което
е издаден нотариален акт № 132, том III, дело № 1520/28.11.1959 г. намира за
необсъден факта, че наследодателят на ищците приживе не се позовал на
изтеклата в негова полза придобивна давност, откъдето извежда доводи, че
последният не е придобил собствеността върху процесния имот. Сочи, че
ищците не са се заявили като собственици на спорната ид. ч. от имота.
Твърди, че заплащането на сметки за ВиК, електроенергия или местно данъци
не означава упражняване на фактическа власт с намеР.е за своене. Позовава
се на разпоредбата на чл. 81 ЗС, според която се изгубва владението при
неупражняването му в шестмесечен срок, съответно след м. март 2018 г. при
осъществяване на въвода във владение. Счита, че от свидетелските показания
на свидетеля И. се установява, че имотът е необитаван и обрасъл. Намира
иска за недопустим доколкото не са доказали самостоятелни права върху
имота, които да се конкурират с тези на община Варна, както и че не биха
могли да придобият имота поради прекъсване на владението им с
осъществения въвод. Позовава се на заключението на съдебно-техническата
експертиза, съобразно която имотът е ситуиран в кв. 73 и по разписния лист е
записана на трето лице – Ст.К., както и за липсата на идентичност между ПИ
№ 309 по КП от 1930 г., кв. 73 и процесния имот № 798 по КП от 1930 г.
Твърди, че е доказана идентичност между имотите по НА № 132/1959 г. и НА
№ 30/1936 г. Сочи, че е налице процесуално нарушение с недопускане на
повторна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса дали
е налице припокриване между ПИ № 309 по КП от 1930 г. с процесния
поземлен имот. Твърди, че съставеният АЧОС представлява официален
документ, който има удостоверително действие, като спрямо него и
констативният нотариален акт, при оспорване тежестта се носи от
оспорващата страна. Намира, че наследодателят на ищците не е владял
непрекъснато и необезпокоявано имота, откъдето извежда аргументи, че
ищците няма как да присъединят към своето владението на техния
наследодател. Позовава се на практиката на касационната инстанция, като
посочва, че записванията в разписния план не доказват право на собственост.
Сочи, че доколкото разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е
императивна, поради което е налице трансформация на държавната
собственост в общинска. Моли за обезсилване на решението, евентуално за
неговата отмяна. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор от М. Й. Х. и Ж. М. Н., чрез адв. К. М.. В същия се излагат доводи за
неоснователността на жалбата. Сочи, че още в депозирания отговор на
исковата молба са изразени доводи от насрещната страна за допустимостта и
2
неоснователността на иска. Счита, че доколкото са доказали самостоятелни
права върху имота, придобити по наследяване и давност е налице интерес за
заявяване на процесния иск поради издадения АЧОС. Твърди, че ответникът
не е представил доказателства за придобиване на правото на собственост
върху процесната ид. ч., доколкото имотът никога не е бил отчуждаван в
полза на държавата, респ. не е бил частна държавна собственост, която да
премине в собственост на общината. Излага, че въпреки заключението на
вещото лице за липсата на идентичност между имота по нотариален акт №
30/1936 г. и процесния, липсват данни по кой план е бил описан имотът в
нотариалния акт. Твърди, че от представените констативни нотариални
актове и гласните доказателствени средства се установява, че наследодателят
им и те самите са упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владение.
Позовава се на ТР № 4/2012 г., ОСГК на ВКС, според което
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл. 79 ЗС, като е възможно да се придобие собствеността и при липсата на
позоваване приживе, като се признаят права на наследниците на лицето в
съдебен спор. За неоснователни намира доводите за прекъсване на давността
след изтичането на давностния срок. Сочи, че показанията на свидетеля И.
касаят придобити впечатления в период след изнасяне на ид. ч. от имота на
публична продан, откъдето извежда доводи, че не обхващат предходен
период и следва да бъдат ценени съобразно вероятната му заинтересованост
от изхода на спора. За неоснователни намира оплакванията, че ищците е
следвало да проведат пълно доказване на правата си. Моли за потвърждаване
на решението. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът редовно
призован, не изпраща представител. В депозирано становище моли за отмяна
на решението. Претендира разноски. В условията на евентуалност възразява
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна.
Въззиваемите, редовно призовани за същото съдебно заседание, не се
явяват, като се представляват от адв. М.. Същата моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски, като посочва, че адвокатското
възнаграждение е уговорено в размер от по 500 лева за всяка една от
въззиваемите.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството по гр. д. № 11232/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, е образувано по предявен иск от М. Й. Х., Ж. М. Н., за приемане за
установено в отношенията между страните, че община Варна, не е собственик
на недвижим имот, а именно: 237 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор № 10135.5505.341 по КК и КР, одобР. със Заповед № РД-18-73
3
от 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КК и КР, засягащо поземления имот е от 29.05.2019 г., с административен
адрес - гр. Варна, р-н „Аспарухово“, ул. „Лерин“ № 15, с площ от 497 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: средно застрояване (от 10 до 15 метра), номер по предходен план:
квартал 101, парцел VIII-1982-522, съседи по скица: поземлени имоти с
идентификатори № 10135.5505.342, 10135.5505.96, 10135.5505.333,
10135.5505.340, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищците са придобили имота по
наследство от Й.Н.Д., починал на ********* баща на първата и съпруг на
втората ищца. Сочат, че са владели имота от 1959 г. до 2021 г. Излагат
доводи, че на 31.10.1936 г. е сключен договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 30, том VIII, peг. № 6795, дело № 1466, по
силата на който К.Д.К. /Н.Д.Н. починал на 5.05.1983 г. / баща на Й.Н.Д./,
закупува от И.Р.Х. 220 кв. м. от южната страна на празното място, находящо
се в гр. Варна, м. „Сесъ-Севмесъ“, кв. Аспарухово, под № 309, цялото с площ
от 440 кв. м. Твърди, че с нотариален акт № 9,том. IV, дело № 1723/1959 г.,
Н.Д.Н. е признат за собственик, въз основата на договор за покупка и
давностно владение на 260 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 480
кв. м., представляващо парцел VIII-859 в кв. 83 по плана на кв. „Аспарухово“,
гр. Варна. Излага доводи, че въз основата на решение по гр. д. № 311/1959 г.
на Варненския народен съд е съставен нотариален акт № 132, том III, дело №
1520/1959 г., по силата, на който Й.Н.Д. е придобил 1/2 ид. ч. от останалите
220 кв. м. от парцел VIII-859, идентичен с имот с пл. № I- 798 по КП. Сочи, че
Й.Н.Д. владее 220 кв. метра от имота, като след смъртта му владението е
упражнявано от ищците. Твърди, че в делбеното производство по гр. д. №
2751/1983 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на одобрена
спогодба наследството от Н. /К./ Н. е разпределено на сина му Й.Д., вкл. и 260
кв. м., цялото от 460 кв. м., съставляващо парцел VIII-1982 в кв. 83. Излага
доводи, че след 1983 г. единствено Й.Д. е владял имота в цялата му площ.
Сочи, че по силата на нотариален акт № 30, том I, peг. № 540, дело № 23/2001
г., ищците са признати за собственици на двуетажна жилищна сграда,
масивни гаражи и второстепенна жилищна сграда, построени върху 260 кв. м.
ид.ч. от процесното дворно място с площ от 480 кв. м. Твърди, че по силата
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 70, том 70,
peг. № 26521/15.12.2010 г. са се разпоредили с 260 кв. м. ид. ч. от дворно
място, цялото с площ от 497 кв. м. Излагат доводи, че са собственици на
останалите 220 кв. м. ид. ч. от имота по документи, а по замерване – 237 кв.
м., придобити по наследяване от Й. Н. Н. и давностно владение, като те
присъединяват към своето владение и владението на наследодателя си Й.Н.Д..
Сочат, че владението им е необезпокоявано до 2018 г., когато е иницииран
спор с П. И. и М. К.. Излагат доводи, че АЧОС № № 10109/09.05.2019 г. е
съставен от община Варна за 237 кв. м. ид. ч. от 497 кв. м. твърди, че имотът
не е бил общинска или държавна собственост, не е бил одържавяван, не е бил
4
конфискуван, не е представлявал земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ,
не е представлявал земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, не е внасян в ТКЗС или отнеман на
каквото и да било друго основание от държавата или общината. Излагат
доводи, че владеят имота непрекъснато и необезпокоявано от 1959 г. до 2018
г. /съобразно уточненията на исковата молба в о. с. з. от 17.02.2022 г./, като
към своето владение същите присъединяват и владението на Й.Н.Д.. Излагат
доводи, че заплащат данъци върху имота с общата му площ от 497 кв. м.
Счита, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на настоящия
иск, като моли за уважаването му.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от община Варна, в който се излагат доводи за допустимостта и
неоснователността на иска. Сочи, че община Варна е придобила
собствеността върху процесните ид. ч. от имота въз основата на съставен
АЧОС № 10109 от 9.05.2019 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във
вр. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Твърди, че към 31.10.1936 г. за процесната
територия е действал КП от 1930 г., съгласно чиито предвиждания имот №
309 е ситуиран в кв. 73. Сочи, че според КП - 1930г., в частта на имот № 798 и
разписния лист, в частта на имот № 798, този имот е ситуиран в кв. 40 и е
записан на К. Д. К.. Излага доводи, че не е налице идентичност между имот №
309 кв. 73 по КП от 1930 г. и имот № 798 кв. 40. Намира за неосъществен
фактическия състав на придобивната давност. Излага доводи, че плащането
на местни данъци и такси за недвижим имот не е индиция за своене. Посочва
се, че в разписния списък на имотите към КП от 1930 г., в частта на имот 798
кв. 40 са вписани имената на К. Д. К., без посочен документ за собственост,
както и по КП от 1950 г. в разписния лист за имот № 859. Сочи, че в
разписния лист към КП от 1968 г. за имот VIII-1982 кв. 101 са записани
имената на Й.Н.Д., без документ за собственост. Твърди, че имотът не е годен
обект на давностно владение. Намира, че владението е необходимо да е
несъмнено и явно и да е противопоставено на собственика. Моли за
отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе
предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
В производството е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 30, том VIІI, peг. № 6795, дело № 1466/1936 г., по силата
на който К. Д. К. придобива от И.Р.Х., собствеността върху 220 кв. м.,
намиращи се от южната страна на празното място в гр. Варна, м. „Сесъ-
Севмесъ“, кв. Аспарухово, с № 309, цялото от 440 кв. м. Във връзка със
същия е представена и записка за вписване на нотариалния акт.
5
Видно от нотариален акт № 132, том ІІІ дело № 1520/1959 г. от
28.11.1959 г. Й.Н.Д. е признат за собственик въз основата на съдебно решение
по гр. д. № 311/1959 г. на 1/2 ид. ч. от останалите 220 кв. м. от имот № VIII-
859 в кв. 83 по плана на предградие Аспарухово от 1950 г.
От представения нотариален акт № 9, том ІV дело № 1723/1959 г., на
25.12.1959 г. Н.Д.Н. е признат за собственик въз основата на „покупка“ и
давностно владение върху 260 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ от
480 кв. м., представляващо парцел VIII-859 в кв. 83 по плана на кв.
„Аспарухово“, идентично с имот № IX-859, кв. 83.
Видно от Протокол от 30.09.1983 г. по гр. д. № 2751/1983 г. по описа на
Районен съд - Варна, между ищцата - М. Й. К.а и ответника - Й.Н.Д. е
постигната съдебна спогодба, по силата на която последният получава в дял
дворно място от 260 кв. м., цялото от 460 кв.м., съставляващо парцел VIII-
1982 в кв. 83, по наследяване на баща си.
Видно от удостовеР.е за наследници изх. № АУ036602АЦ от 12.04.2021
г., издадено от община Варна, наследник на Н.Д.Н., починал на 5.05.1983 г. е
синът му Й.Н.Д., починал на 28.12.1996 г. Последният съобразно удостовеР.е
за наследници от 21.02.2007 г. е оставил за наследници съпругата си Ж. М. Н.
и дъщеря си М. Й. Х..
Видно от представения договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 117, том ІІІ, рег. № 4569, дело № 439/2005 г. М. Й. Хр. и Ж.
М. Н. продават на Д.М.Д. и Ж.Д.Д. 260 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с
площ от 480 кв. м., находящо се в ************, съставляващо ПИ № 522,
идентичен с парцел VIII-1982 в кв. 83, ведно с построените в имота сгради.
По силата на представения договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 52, том VI, рег. № 7418, дело № 814 от 2010 г., Д.М.Д. и
Ж.Д.Д. продават на Г. К. Ж. и С. И. Ж.а 260 кв. м. ид. ч. от горепосочения
недвижим имот, ведно с постройките в него.
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 5.05.2017 г.
по изпълнително дело № 246/2014 г. по описа на ЧСИ Д.П.Я., влязло в
законна сила на 28.12.2017 г., на П. К. И. и М. Б. К. им е възложен недвижим
имот, представляващ 260 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №
10135.5505.341 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 497 кв. м., а по скица
с площ от 480 кв. м.
От представения протокол за въвод във владение по изпълнително дело
№ 246/2014 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Янк., е видно, че купувачите на
20.03.2018 г. са въведени във владение на недвижим имот, представляващ 260
кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 10135.5505.341 по КККР на
гр. Варна , целият с площ от 497 кв. м., а по скица с площ от 480 кв. м.
Видно от представения АЧОС № 10109/09.05.2019 г., община Варна е
актувала 237 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №
10135.5505.341 по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК , на основание чл. 2, ал.
6
1, т. 2 ЗОС, във вр. с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.
В производството са представени и протоколи № 1181111 и № 1181112
от 13.09.2017 г. за монтаж на СТИ на клиенти Й.Д. и Н.й Н. на обект в
************, както и системни бонове за заплащането на електрическа
енергия на обекта на потребление в периода от 2015 г. до 2018 г., както и
такива за заплащането на такси за ВиК в периода от 2011 г. до 2013 г.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-
графологична експертиза, заключението, по която съдът кредитира като
обективно, компетентно дадено и съответстващо на останалия събран
доказателствен материал. От същото се установява, че подписът, положен
срещу подпис в Регистър на имот № 0522 е изпълнен от посоченото в него
лице Ат.Д. А..
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза. От заключението и уточнението към него се установява, че
имотите, описани в констативен нотариален акт № 132/1959 г. и констативен
нотариален акт № 9/1959 г., както и в АЧОС № 10109/09.05.2019 г. са
идентични с процесния. Експертът е пояснил, че имотът, описан в нотариален
акт № 30/1936г., не е идентичен на процесния. Посочил е, че процесният имот
е с идентификатор № 10135.5505.341 и попада в урбанизирана територия и
съгласно ОУП на община Варна, попада в територия с отреждане „Жс“-
жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване. След оглед
на място, експертът е посочил, че в имота има двуетажна масивна жилищна
сграда, както и че имотът е ограден към ул. „Лерин“ и ул. „Мара Гидик“ с
масивна ограда с основа над терена от 0.45 до 0.60 м. с колони и пана от
метални решетки. Вещото лице в отговор на въпрос № 4 е уточнило, че ПИ с
идентификатор № 10135.5505.341 съответства на парцел VIII-859 от кв. 83 по
РП, одобрен със заповед № 2851/13.05.1958 г., парцел VIII-1982 от кв. 83 от
РП, одобрен със заповед № 115/07.08.1978 г. на ИК на ГНС , на поземлен
имот № 522 от КП одобрен със заповед № РД-02-14-334/16.02.2000 г., както и
че не съответства на дворище № 309 от КП 1930 г.
В о. с. з. от 31.03.2022 г. вещото лице Р. П. е посочила, че имотът в
регистрите към КП от 1930 г. и следващи е записван на наследниците на
ищеца. В о. с. з. от 26.05.2022 г. е посочил, че ПИ № 309 по КП от 1930 г. /л.
91 от делото на ВРС/ няма отношение към процесния недвижим имот.
Уточнил е, че недвижимият имот по нотариалния акт № 9 от 1959 г. обхваща
имот № 798, респ. този недвижим имот по нотариалния акт от 1936 г.
В първоинстанционното производство са били допуснати до разпит
четирима свидетели, а именно: М.Д.Ст., Д.Д. Хр., П. К. И., както и М. Б. К..
От свидетелските показания на свидетеля Ст. се установява, че познава
страните, като знае, че имат недвижим имот на ул. „Лерин“ с врата и към ул.
„Мара гидик“, с площ от около 500 кв. м. и с постройки вътре. Сочи, че
имотът е ограден с масивна ограда. Споделя, че до смъртта си през 1996 г. Й.
е живял в имота със съпругата си, дъщеря си, зет си и двете си внучки. Сочи,
7
че след смъртта на Й. свидетелят е обработвал целия двор, като е поддържал
лозите, овошките и е засаждал зеленчуци, доколкото ключ за вратата му е бил
предоставен. Излага, че през м. февруари – м. март на 2018 г. – 2019 г. са
дошли нови собственици, които са сменили патрона на вратата през лятото.
Споделя, че не знае до 2018 г. някой да е оспорвал правата на ищците, както и
че последно е видял М. в имота няколко дни преди да се появят новите
собственици.
Свидетелят Хр., съпруг на М. Х., при разпита си посочва, че до смъртта
си през 1983 г. Н. Д. К. е живял със съпругата си в имота, находящ се в
************ с площ от около 500 кв. м. Споделя, че след това имотът се
използвал от сина му Й., който го е обработвал. Сочи, че в имота имало
зеленчуци, плодни дръвчета, асми. Споделя, че след смъртта на Й. през 1996
г. имотът се е използвал от съпругата му Ж. и дъщеря му М., които са
продали част от имота през 2010 г. на зет му и дъщеря му. Излага доводи, че
са допуснали до имота свата му да го обработва. Сочи, че никой не е оспорвал
собствеността на М. и Ж., както и че никой друг не е идвал в имота. Излага,
че през 2017 г. - 2018 г. са дошли новите собственици на имота в частта
относно къщата, като не знае имената им.
Свидетелят И. при разпита си посочва, че е видял имота е сайт за
продажби, в който била публикувана обява от ЧСИ за проданта. Сочи, че на
датата на проданта не се явили други купувачи, като ЧСИ им е дал номер на
пазача на имота – М. Х.. Излага, че след преглед на документите от ЧСИ е
установил, че Ж. Н. и М. Х. са собственици на ид. ч. от имота по документ от
1900 г. Споделя, че живее през няколко къщи и има видимост към имота,
както и че къщата е необитаема, доколкото са пуснати щори, а дворът-
обрасъл. Сочи, че не е виждал Ж., а М. Х. я е видял за първи път през 2018 г.
Излага, че имотът е ограден с ограда с бетонни блокчета от 60 см. и 40 см.
нагоре с железни пана. Поради отказ за доброволно предаване на владението
на къщата от пазача М. Х. е извършен въвод от страна на ЧСИ на въпросните
260 кв. м. ид. ч. от поземления имот, къща, гараж и второстепенна постройка.
Споделя, че в имота е имало плодни дръвчета с възраст над 10-15 години и
повече. При въвода М. Х. е заявила, че не знае къде е електромера и водомера
на къщата, както и че не живее в къщата повече от 20 години. Предложила е
да кореспондира и с другия съсобственик – Ж. Н. в случай, че свидетелят
желае да закупи останалите ид. ч. от недвижимия имот. Споделя, че два дни
след въвода в имота е дошъл сватът на М. Х. и е заявил, че има разсад на
домати, като след около седмица е разчистил част от имота и е засадил
разсада от домати. Сочи, че е идвал за по няколко минути да наглежда имота,
като свидетелят му е дал ключ. Споделя, че след издаването на АЧОС от 2019
г. е сменил патрона. Твърди, че в телефонен разговор с М. Х., последната се е
интересувала дали в имота е доставяна поща за нея. Споделя, че след като е
сменил патрона се е появил М., който разговарял с М. Х. и свидетелят му е
дал ключ от новия патрон.
От свидетелските показания на свидетеля К. се установява, че е видяла
8
имота в сайт за продажба на имоти, като за пазач на същия била назначена М.
Х.. Сочи, че за първи път е посетила имота през 2017 г., а е влязла вътре през
м. март 2018 г., като към този момент къщата е била за ремонт, а дворът-
обрасъл. Споделя, че за първи път е видяла М. Х. на въвода, като последната
нямала ключ за гаража. Сочи, че имотът е ограден със стара метална ограда.
Излага, че на мястото на имота са получавани писма, адресирани за М. Х. и
Ж. Н.. Споделя, че след смяната на патрона е даден ключ на свата на М. Х.-
М., за да си гледа разсада за домати, за който е забивал и колове. Споделя, че
след съставянето на АЧОС през 2019 г. достъп до имота имали само
свидетелката и г-н И.. Сочи, че М. Х. я е помолила за отсрочка на въвода,
доколкото следвало да изнесе багаж от имота. Споделя, че М. Х. и Ж. Н.
всяка година си вписват притежаването на ид. ч. от недвижимия имот.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбата
оплаквания.
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 124,
ал. 1 ГПК. Според указанията, дадени в ТР № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС,
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В разглеждания случай, от ищците са наведени твърдения за
самостоятелни права върху процесната ид. ч. от имота, които се конкурират с
издадения АЧОС № 10109 от 9.05.2019 г. от ответника, на основание §42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОС. Затова и за последните е налице правен интерес от
търсената защита.
Придобивната давност е един от способите по чл. 77 ЗС за придобиване
на право на собственост върху недвижими имоти. Съгласно разпоредбата на
чл. 79 ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение,
продължило повече от 10 години, а ако владението е добросъвестно – с
непрекъснато владение, продължило повече от 5 години. Легална дефиниция
за владението е дадена в разпоредбата на чл. 68 ЗС, а именно: упражняване на
фактическа власт с намеР.е за своене.
От съвкупността на представените доказателства по делото се
установява, че въз основата на нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, Й. Н. Н. е признат със съдебно решение № 132, т. ІІІ, дело № 1520 от
9
28.11.1959 г., за собственик на 1/2 ид. ч. от 220 кв. м. от парцел VIII-859 в кв.
83 по плана на предградие Аспарухово от 1950 г., като е установил владение и
върху другата 1/2 ид. ч. от 220 кв. м. от 1978 г., упражнявано до неговата
смърт през 1996 г. С нотариален акт № 9, т. 4, дело № 1723 от 1959 г. за
собственик „по покупка и давностно владение“ е признат Н.Д.Н. за 260 кв. м.
ид. ч. от дворно място, представляващо парцел VIII-859 в кв. 83 по плана на
кв. „Аспарухово“ от 1950 г. След смъртта на бащата на Й.Д., в
производството по съдебна делба, инициирано от М. Й. К.а /Д.а/ срещу Й.Н.Д.
е одобрена съдебна спогодба, по силата на която Й.Н.Д. придобива 260 кв. м.
от дворно място, цялото от 460 кв. м., съставляващо парцел VІІІ-1982 в кв. 83
по ЗРП на 28-ми подрайон от 1978 г. От събраните по делото доказателства се
установява, че ищците упражняват фактическа власт върху недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор № 10135.5505. 341 в периода от смъртта
на наследодателя им Н. Д., настъпила на 26.12.1996 г.- до 2018 г., чрез М. Ст.
във връзка с обработването на недвижимия имот, към което присъединяват и
владението на наследодателя им, осъществявано от него върху целия имот в
периода от 1978 г. /съобразно свидетелските показания на Ст./ до смъртта му
през 1996 г. Този извод следва от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели, заключението на вещото лице, както и писмените
документи, че имотът е ограден с масивна ограда с метални пана, не е
променял границите си, стопанисван е и са заплащани сметки за ток и вода в
периода от 2013 г. до 2018 г., както и записването на имота като постоянен
адрес на ищците и получаваната там кореспонденция. Макар и
наследодателят им да не се е позовал приживе на изтеклия в негова ползва
срок на придобивната давност, то ищците като негови наследници се явяват
легитимирани да присъединят към своето владение и това, упражнявано от
наследодателя им. Правоизключващото възражение, релевирано едва във
въззивната жалба за приложението на чл. 81 ЗС и за прекъсване на
владението на М. Х. и Ж. Н. след 2018 г. /въвода по отношение на останалите
260 кв. м ид. ч. от имота и постройките/, не следва да бъде разглеждано в
настоящото производство, доколкото последното е следвало да бъде
направено пред първоинстанционния съд в срока за отговор на исковата
молба, респ. най-късно в първото по делото о. с. з. след уточняване на
исковата молба досежно периода на осъществяваното владение. С оглед на
горното, съдът намира, че ищците са упражнявали давностно владение върху
спорната ид. ч. от имота в периода от 1996 г. до 2018 г., към което
присъединяват и владението на Й.Н.Д. в периода от 1978 г. до 1996 г.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи,
че не следва да бъде кредитирано възражението на въззивника за
нестопанисване на имота, доколкото от показанията на свидетеля Ст. се
установява, че имотът е стопанисван, дори и от самия свидетел след смъртта
на Й.Д. по молба на Ж. Н. и М. Х.. Показанията в тази част следва да бъдат
кредитирани доколкото се подкрепят от останалия събран доказателствен
материал, в частност на изложеното от вещото лице след оглед на имота,
10
както и от изложеното от свидетеля Хр. за наличие на асми, плодни дръвчета,
зеленчуци през годините и от свидетелските показания на свидетеля И., че
през 2018 г. в имота е имало овощни дръвчета на повече от 10-15 г. Не следва
да бъдат кредитирани свидетелските показания на свидетелите И., в частта, в
която е посочено, че имотът е обрасъл, доколкото не са последователни,
касаят впечатления, придобити за период, който не е обхванат от исковата
молба и не съответстват на частта, в която свидетелят и свидетелката К. са
посочили, че М. Ст. след 2018 г. е обработвал част от имота като е засадил в
същия домати. Не следва да бъдат кредитирани и оплакванията на
въззивника, че представените писмени доказателства за заплащани сметки за
електроенергия и ВиК касат период, в който ищците са прехвърлили
собствеността върху постройките, доколкото партидите не са били сменени
от приобретателите. Не могат да доведат до различен извод от
гореформирания изложеното от свидетелите И. и К. в частта, че при въвода
М. Х. не е знаела къде се намира електромера и водомера в имота, че не
притежавала ключ за гаража, както и че е заявила, че не живее в къщата.
Във връзка с идентичността на недвижимия имот в производството е
назначена съдебно-техническа експертиза. Действително вещото лице
посочва, че в първоначалния документ за собственост от 1936 г. за 220 кв. м.
ид. ч. е посочен имот в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, под № 309, като в
първоначалното заключение изрично е посочило идентичност между имотите
по всички документи за собственост и издадения АЧОС. В коригиращото
заключение, експертът след оглед на карнетния материал и КП от 1930 г. в о.
с. з. е уточнил, че имотът описан в НА № 30/1936 г. не е идентичен с
процесния. Дори и да се възприемат доводите за липсата на идентичност,
следва да бъде съобразено изрично изложеното от последния в о. с. з. от
26.05.2022 г., че в разписния лист от 1930 г. имот № 798 е записан на К. Д. К.,
имот № 859 по КП от 1950 г. на К.Д.К., имот № 1982 по КП от 1968 г. на сина
му – Й. Н., който е идентичен с процесния. Същият имот № 798, експертът е
отразил, че е идентичен с описанието на имота в последващо съставяните
нотариални актове и АЧОС, както и че съответства на процесния имот с
идентификатор № 10135.5505.341 по КККР на гр. Варна. Дори и да бъде
отразено погрешното записване на недвижимия имот в НА № 30/1936 г.,
както и да не бъдат отчетени записванията в разписния лист към КП от 1930
г., то следва да се приеме, че не би могло да бъде променен доводът за
идентичност по отношение на имота след 1959 г. , който съвпада с периода на
твърдяно осъществявано владение от наследодателя на ищците, който е син
на Н. /К./ Д. Н. се твърди да е упражнявано, именно от 1959 г. до 1996 г. С
оглед на горното, наведеното възражение от страна на община Варна в тази
насока се явява неоснователно.
На следващо място, съдът съобрази обстоятелството, че издаденият Акт
за частна общинска собственост от 2019 г. има декларативен, а не
конститутивен характер. При съставянето му не е била налице сочената в
същия хипотеза – чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, връзка с твърдяното приложение на §
11
42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. По отношение на поддържаното от ответника
основание за придобиване на собствеността върху имота по чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, следва да се приеме, че е
приложима спрямо застроени и незастроени парцели и имоти, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, които обаче са били частна държавна собственост към датата на
влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Вещото
лице категорично е установило, че процесният имот попада в урбанизирана
територия и съгласно ОУП на община Варна, одобрен със заповед № РД-02-
14-2200 от 3.09.2012 г. на МРРБ, в територия с отреждане – жилищно
устройствена зона с преобладаващо средно застрояване. За същия обаче няма
данни да е бил държавна собственост. Този извод следва от липсата на
наведени твърдения, а каквито и да е представени доказателства в тази
насока. Нещо повече в записванията в обследваните от вещото лице разписни
листи, които по съществото си не представляват индиция на правото на
собственост, но следва да бъдат съобразявани. От същите се установява, че в
разписния лист по КП от 1930 г. имот № 798 е записан на К. Д. К., имот №
859 по КП от 1950 г. на К.Д.К., имот № 1982 по КП от 1968 г. на сина му – Й.
Н.. Затова и следва да се приеме, че за имота отсъстват записвания, че е
държавен, респ. и не са наведени твърдения в насока за актуването му.
В продължение на горното, само по себе си посочването на общото
нормативно основание в последващо издадения АЧОС за трансформиране на
държавната собственост в общинска не е в състояние да удостовери
наличието на конкретно основание. В разглеждания случай липсват каквито и
да е доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез
настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона
придобивен способ. Ето защо, представеният акт не легитимира община
Варна като собственик на имота, доколкото възпроизвеждане на
горепосочената обща разпоредба в АЧОС, че определена категория държавни
имоти стават общински по силата на закона, не обуславя извод за
установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено
пълно и главно доказване на факти, по силата на които имотът да е станал
държавен в периода преди влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ,
бр. 96/1999 г.) /така Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4705/2015 г., ІІ г. о./. С оглед на горното, съдът намира за неприложима
разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, доколкото не е настъпила
твърдяна трансформация на държавна собственост в общинска.
Предвид горното, доколкото се установи, че процесните ид. ч. от имота
не са били държавна собственост към момента на приемане на
горепосочената разпоредба, то въззивният съдебен състав намира за
неоснователни възраженията за приложението на въведения с § 1 на ЗС
мораториум. Отделно от това следва да бъде съобразено и обстоятелството,
че с Решение № 3/24.02.2022 г. по конст. дело № 16/2021 г., с което са
обявени за разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗД на ЗС и § 2 от ЗР на ЗИ на ЗС, като е
12
отпаднал занапред мораториума за придобиване на имоти, притежавани в
режим на частна общинска и държавна собственост.
Предвид горното, предявеният иск от М. Й. Х. и Ж. М. Н. за приемане
за установено, че община Варна, не е собственик на недвижим имот, а
именно: 237 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №
10135.5505.341, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора, разноски се дължат в полза на въззиваемите.
Същите претендират заплащането на адвокатско възнаграждение от 1000
лева, респ. по 500 лева за всяка една от тях, за което представят списък по чл.
80 ГПК и доказателства за направата на разноските. С оглед цената на иска за
съответните ид. ч. минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. с бр. 88 от 2022 г., възлиза от по 1010.53 лева за всяка
една от въззиваемите. Затова и възражението за прекомерност се явява
неоснователно. С оглед на горното, в полза на въззиваемите следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лева, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2100 от 27.06.2022 г., постановено по гр.
д. № 11232/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк“ № 43 да заплати на М. Й. Х., ЕГН: ********** и Ж. М. Н., ЕГН:
**********, двете с адрес: ************, сумата 1 000 лева /хиляда лева/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14