Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№   250/24.07.2019 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

  на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета  година

  в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                         Районен съдия : Гроздан Грозев

                                                                             

 

Секретар:Павлина Николова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АН  дело № 650  по описа за    2019 година, за да се произнесе прие за установено следното:

 

                     Производството е по реда на чл.59 и следващите  от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от П.И.Д. в качеството и на директор на ЦСМП –Хасково, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К, №  2614152/01.03.2019г.  издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от на жалбоподателя  е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш. Твърди се, че в случая процесният автомобил е специализиран такъв – линейка и с него се е извършвало транспортиране на тежко болен, което е изисквало и по-бързо предвижване. В случая били на лице предпоставките визирани в чл.92, ал.1,т.2 от и пореди това автомобилът се е движел с привишена скорост, което не се спори от жалбоподателя. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява не изпраща и представител. В изрична молба до съда се иска съдът да уважи молбата.

            Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото и не представя становище по жалбата.

Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от . това съдът приема тъй като по делото не е представена разписка за връчване на ЕФ, тоест няма изрично посочена такава дата и поради това съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Следва да се отбележи, че в тежест на административно наказващият орган е да посочи и представи всички доказателства свързани със съставянето и връчването на ЕФ. До колкото не е представена разписка за връчване на процесният ЕФ съдът прие, че жалбата е подадена в срок и е допустима.

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:

          На 01.03.2019г. в 09:27 часа, с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  ARH CAM S1 № 11743ba, било заснето движение на специален автомобил марка “Форт Транзит”, с регистрационен номер ******* със скорост от 98 км./ч., при разрешената стойност от  60 км./ч., въведена с пътен знак В-26 и е посочено в ЕФ скорост на движение от 95 км/ч, като е отчетен толеранс и са извадени 3 км/ч от засечената скорост, посочено е и отклонение от 35 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като  собственик на когото е регистрирано процесното МПС и нарушител е вписано името на жалбоподателката като законен представител на ЦСМП  Хасково. В описателната част на фиша е  вписано движение с установена скорост от 95 км./ч. – превишаване с 35 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство. Видно от приложения протокол от проверка на  техническото средство същото успешно е преминало проверка отразена в протокол №57-С-ИСИ/11.10.2018г., която проверка е с продължителност една година.  За място на нарушението в електронния фиш е вписано – ПП І-5, км.287+705, р-н завод „Астика“ , в посока гр.Хасково при въведено ограничение с пътен знак В-26 /60 км/ч/, като камерата е насочена към гр.Димитровград.

От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е специален  по своя вид и същият е регистриран на името на ЦСМП – Хасково, чийто законен представител е жалбоподателката П.И.Д. в качеството и на директор на ЦСМП –Хасково.

          Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал – снимка №11743ВА/007021. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:         

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП -   чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47 от 2012г. ) При  избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при  категория В - Населено място -50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и Скоростен път 120 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДв.П – ал.(2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

По силата на чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на  електронният фиш – Чл. 182. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:  т. 4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.

По силата на чл. 182, ал.2, т. 4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на  електронният фиш – чл. 182, ал.(2) Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: т. 4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

 В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

          Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов - Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в чл.165 от ЗДв.П бе приета нова ал.2 -  При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т.6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство;

 Според т.7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Във следващата алинея на същият текст е вменено в задължение на министъра на МВР да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Такава наредба е факт - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и е изменена от 16.01.2018г. , като с нея се уреждат липсващите правила в нашето законодателство относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

            Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би се  гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на ползване на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за изпълнението на изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното място на нарушението. Последното пак съгласно  Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител. В тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в тази връзка са и разписаните правила в  Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и правилното приложение е задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П препраща към тази наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на ЕФ, до колкото ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на нарушението от АТТС.   

Според съда в конкретният ЕФ посочено мястото на извършване нарушението не е точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е извършено на ПП І-5, км.287+705, р-н завод „Астика“, в посока гр.Хасково при въведено ограничение с пътен знак В-26 /60 км/ч/, като камерата е насочена към гр.Димитровград. Тук липсва изричното посочване на мястото на движение на лекият автомобил. Дали се движи в населено или извън населено место. Такова  посочване в ЕФ липсва. На следващо место липсва точно посочване и на посоканта на движение. Правилно е посочен знака с който е въведено ограничението. Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл. 189, ал. 10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал - снимка №11743ВА/007021, както и снимка на разположението на уреда в случая на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  ARH CAM S1 № 11743ba.  Последната снимка е изготвена във връзка с чл.10ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР - за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява и приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР.  Последният също е доказателство в посока  на мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по  наредбата. 

            Според съда последният протокол  не е попълнен изцяло и правилно и  от него не се потвърждава посоката на движение на лекият автомобил. такава посока изобщо не е посочена в протокола. Нещо повече видно от същият протокол в него са посочени номера на изготвените от АТСС снимки от 27649-27694, а на приложената по делото снимката е посочено автомотично, че нейният № е №11743ВА/007021, което също не съответства на изнесеното в протокола. Тоест в горният протокол не е посочена посоката на движение на МПС и номерата на изготвените снимки не съответстват с тази приложена по делото и послужила за издаването на ЕФ.

Следва да се отбележи още, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, горният протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС. Такава снимка на практика е представена и приета по делото.  Тази снимка именно дава и визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС и има възможност да се прецени дали това место отговаря на посоченото в протокола. Тук обаче следва да се отбележи, че по никакъв начин тази снимка не може да се свърже с датата на която се твърди, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение и че е направена именно са същата дата , а не на някоя предишна или след нарушението и е използвана от АНО за окомплектоване на преписката. Липсата на дата на снимката според съда изключва възможността тя да се приеме като годно доказателство относно датата и мястото на заснемане на нарушението описано в ЕФ.  Тоест в случая имаме съществено разминава на описаното в ЕФ с представените писмени доказателства по делото.

  Описаното до тук е основание за отмяна на атакуваният електронен фиш до колкото не се доказва по безспорен начин извършеното и описано във фиша нарушение, на същото място и време, както и надлежното заснемане и документиране на измерената скорост, както и посоката на движение на лекия автомобил. нещо повече не може да се приеме от така събраните доказателства дали ствавъпрос за двежение в населено место или извън населено место. Такова твърдение изобщо липсва в ЕФ.

         Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС и съответно неговият управител. В тази насока е и приложената по преписката справка от централна база данни – КАТ –Хасково  за установяване на това обстоятелство. Поради това и правилно наказанието е било наложено на жалбоподателя.

            Следва да се отбележи още, че действително ЕФ е приравнен на НП но по неговите последици, не и по изискванията които закона има във връзка с процесуалните изисквания към тяхното съдържание. Поради това и съдът намира, че ЕФ не следва да съдаржа реквизитите изискващи се за НП и разписани в ЗАНН, а тези реквизити, които касаят само ЕФ и разписани в ЗДв.П - Чл. 189. Ал. (4) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според съда в настоящият случай обжалваният ЕФ съдържа всички тези елементи и липсва процесуално нарушение в тази насока.

     Освен това  е на лице още едно процесуално нарушение което се състои в това, че нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП, които текстове касаят две различни нарушения. Тоест не става ясно какво точно нарушение има предвид административно наказващият орган, дали такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП или такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Тоест посочването и смесването на двете алинеи на чл.21 от води до невъзможност жалбоподателят да разбере какво нарушение е извършил е ефективно да организира защитата си. това е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

Освен това с оглед представените по делото доказателства с жалбата, а именно Разпечатка от мисия У.Ф.257 №4606 от 01.03.2019г., Разпечатка от подаден сигнал от Национална система тел. 112 и Фиш за спешна медицинска помощ №4606 и копие от журнал по безспорен начин се доказва, че действително се касае за транспортиране на тежко болен пациент до СО – Хасково, нуждаещ се от спешна медицинска помощ. Последното като се има предвид и факта, че автомобилът е специален съгласно представената от справка по делото, регистриран е на ЦСМП –Хасково и именно с него се е извършвал транспорта на болния съдът намира, че в случая съвсем правилно и законосъобразно управляващият автомобила е превишил скоростта с оглед нуждите на пациента и спасяване на неговото здраве. В тази връзка съвсем правилно е да се приеме, че са на лице предпоставките на чл.92, ал. (1) от ЗДвП - Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може: ал. 2. да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество. В тази връзка следва да се отбележи и че в ЕФ никъде не се твърди, че превишавайки скоростта жалбоподателят застраши нечий живот или имущество, напротив опитал се е да спаси човешки живот. Ето защо последните мотиви са още едно основание за отмяна на ЕФ с приложението на чл.92 от ЗДвП. Тоест жалбоподателят законосъобразно е управлявал процесното МПС и е превишил също законосъобразно с оглед разпоредбата на чл.92 от . 

            Всичко описано до тук според настоящият състав води до  отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К, №  2614152/01.03.2019г.  издаден от ОД на МВР – Хасково.            

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                             Съдия: