Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-41 28.02.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На осемнадесети
февруари година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. К. Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни
заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия К.
Лазарова
в.гр.дело номер 2101 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба вх.№ 54080/27.11.2019г. на БРС от Г.Д.П., ЕГН: **********
с пост.адрес: гр.С., ул.“С. п.“ № **, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ №
26, адв.Н.Крилова, против решение № 2692/24.10.2019г. по гр.д.№ 6820/2018г. по
описа на БРС, с коeто съдът е прекратил сключения между него и К.А.П., ЕГН: **********
от гр.С., ул.“С. п.“ № **, граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство,
настъпило по вина на двамата съпрузи, като е предоставил упражняването на
родителските права върху родените от брака деца – А., р.на **.**.****г. и М.,
р.на **.**.****г. на майката К. М., определил е режим на лични отношения с
бащата Г.П. и го е осъдил да им заплаща ежемесечна издръжка в размери и при
условия – подробно описани в обжалвания акт. Решението е атакувано в частта,
досежно упражняването на родителските права, режимът на лични отношения,
ползването на семейното жилище и заплащането на издръжка. Моли за отмяната му в
горните части и постановяване на ново решение, с което родителските права върху
детето А. бъдат предоставени на бащата, семейното жилище продължи да се ползва
съвместно от двамата съпрузи, така, както се е ползвало до прекратяване на
брака, а майката бъде осъдена да заплаща на детето А., действащ лично и със
съгласието на неговия баща и законен представител – Г.П., ежемесечна издръжка в
размер на 150лв., считано от влизане на решението в сила, с последиците по
закон. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Подробни аргументи
излага във въззивната жалба. Сочи допълнителни писмени и гласни доказателства.
Въззиваемата не е депозирала
отговор по въззивната жалба. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението на БРС. Сочи нови
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по
чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал
искове с правни основания чл.49, ал.1, ал.3, чл.53, 56 и чл.59 от СК, като пред
БОС е висящ спорът относно упражняването на родителските права по отношение на
детето А., режима на лични отношения между него и майката и съответно –
заплащането на издръжка и ползването на семейното жилище – лична собственост на
мъжа.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от Г.Д.П. против К.А.П., с която въззивникът е молил съда да
прекрати сключения между тях граждански брак поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, настъпило по вина на жената, да предостави на него упражняването
на родителските права върху родените от брака деца А., р. на **.**.****г. и М.,
р. на **.**.****г., като определи местоживеенето им при бащата. Молил е съдът
да постанови режим на лични отношения на майката с децата, да предостави
ползването на семейното жилище (негова лична собственост) на него и осъди
майката да заплаща ежемесечна издръжка на децата. Заявил е, че в хода на
продължителния им семеен живот между тях са започнали да се проявяват все
по-големи разногласия, довели до пълното им отчуждаване през последните години.
От около 2-3 години двамата живеят в отделни стаи, отношенията им не могат да
бъдат подобрени и бракът понастоящем съществува само формално. При подробно
описаната в исковата молба фактическа обстановка е молил за постановяване на
решение в посочения по-горе смисъл. Претендира разноски.
Исковете са оспорени от
съпругата в частта досежно вината за разстройството на брака, упражняването на
родителските права, съответно – местоживеенето на децата, режима на лични
отношения, издръжката и ползването на семейното жилище. П. (понастоящем М.) е молила
съда да приеме, че вина за разстройството на брака има мъжът, да предостави на
нея упражняването на родителските права върху двете деца, като определи
съответен режим на свиждане с бащата. Претендира издръжка, моли за предоставяне
на ползването на семейното жилище, моли за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски.
Пред настоящия съд са
изслушани и двамата родители по реда на чл.59, ал.6 СК.
Както стана ясно, решението
на БРС се атакува само в частите, с които съдът се е произнесъл по отношение на
упражняването на родителските права върху детето А., режима на лични отношения
с него, местоживеенето му, заплащането на издръжка и ползването на семейното
жилище.
По този повод, след като
подробно се запозна с всички събрани писмени и гласни доказателства, БОС
установи следното:
Безспорно е, че с акт № 2 от 22.02.2003г.
на Община Созопол страните са сключили граждански брак на същата дата. Също не
се спори, че от брака имат родени две деца - А., р. на **.**.***г. и М., р. на **.**.****г.
Към настоящия момент бракът вече е прекратен и страните не спорят по въпроса за
вината.
От изложението в исковата
молба, както и от изслушването на двете деца пред районния съд и събраните
гласни доказателства се установява, че от раждането на малкото дете – М.,
страните по делото са заживели разделно – всеки в по една спалня от семейното
жилище, при общо ползване на кухня, баня и тоалетна. От извършените по делото
социални доклади и от събраните гласни доказателства – св.П., ***** на мъжа, става
ясно, че двете т.наречени „спални“, в които живеят двамата съпрузи с по едно от
децата, всъщност представляват помещения от по 35кв.м. с баня, тоалетна и
тераса към всяко от тях, а в средата има кухня, хол-трапезария и друга баня и
тоалетна. Също така се установява, че семейното жилище представлява първи
жилищен етаж, над сутеренния, в масивна, двуетажна жилищна сграда, с
административен адрес: гр.С., ул.“С. п.“ № **, като няма спор, че то е
индивидуална собственост на мъжа, придобита пред сключването на брака.
От събраните гласни
доказателства става ясно, че детето М. живее в едната спалня с майката, а
детето А. – в другата с баща си, като понастоящем А. учи в гр.Варна и се
прибира за събота и неделя. Изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК, двете деца са
потвърдили изложеното по-горе, като детето А. е пожелало да остане при баща си,
а детето М. – при майка си, така, както е настоящото положение. Детето А. е
заявило, че не се разбира много добре с брат си. Детето М. е заявило, че се
разбират добре с А., но няма време да играят заедно. От разпита на св. П. и
св.Х. става ясно, че бащата полага грижи за децата, готви им, пазарува, но
голямото дете е по-привързано към него, а малкото – към майката. От изявления
на майката в съдебно заседание пред настоящия съд се установи и не бе оспорено,
че тя поддържа много топли отношения и с по-голямото дете, като редовно следи електронния
дневник на класа му в гр.Варна и се интересува от учението му. Също се
установява от социалните доклади по делото, че майката има наследствено
четиристайно жилище в гр.Карнобат, в което живее сестра й със семейството си.
При всичко така изложено, по
отношение на упражняването на родителските права върху роденото от брака дете А.,
р. на **.**.****г., съдът приема следното:
Събраните писмени
доказателства сочат, че както майката, така и бащата, работят и реализират
ежемесечни доходи. Всеки от тях има изграден положителен облик сред познатите
си и се ползва с добро име сред колегите. Двамата родители имат родителски
капацитет, те са интелигентни, емоционални и свързани с децата. По делото
не са събрани данни за липса на възпитателски качества на някой от родителите. Липсват
данни за неподходящо родителско поведение на някой от тях. Изслушани в съдебно
заседание пред настоящия състав и двамата родители са изразили непоколебима
воля да отглеждат и възпитават децата и готовност да се грижат всеотдайно за тях,
като бащата е предоставил на съда да прецени на кого от двамата родители да се
предостави упражняването на родителски права върху детето М., който, безспорно
е по-привързан към майката. Двамата изразяват истинска загриженост и присъстват
активно в живота им под формата на поемане на домакински задължения,
осигуряване на транспорт за голямото дете, поддържане на контакт с класната му
ръководителка, контрол над успеха му и др.
В хода на производството са
извършени два социални доклада, от които се установява, че както майката, така
и бащата, са осигурили подходящи битови условия за отглеждането и възпитанието
на двете деца. Помещенията, които обитават, са чисти, хигиенични и децата се
чувстват добре в тях. От целия доказателствен материал по делото безспорно се
установява, че от раждането на детето М.
майката се е установила да живее заедно с него в едната спалня и това положение
продължава около 11 години, което, обаче, не означава, че се е дезинтересирала
от по-големия си син. От обясненията й при изслушването в настоящата инстанция
се установи, че М. е силно загрижена за двете си деца.
За да формира крайния си
извод, настоящият състав приема следното: Предоставянето на упражняване на
родителските права е акт на съдебна администрация, при който в компетенциите на
съда е да се извърши комплексната оценка на всички фактори, влияещи върху
правилното развитие на детето. Затова, дори и желанията на страните да се
различават от правното разрешение по делото, законът е овластил съда служебно
да постановява мерки на лични отношения.
Ето защо, за да приеме окончателното
си разрешение относно упражняването на
родителските права върху детето А., съдът взе предвид обстоятелството, че се
касае за дете на навършени 16 години, което има вече формирано отношение към
родителите си и може да изрази самостоятелно мнение. Изслушан пред районния
съд, А. е заявил, че е по-привързан към баща си и предпочита да остане да живее
при него. При това положение съдът приема, че следва да се съобрази с желанието
на детето, защото привързаността към родителя е основна предпоставка за
възпитателския процес и родителските грижи по-лесно се осъществяват, когато са
поставени на базата на общо желание на двете страни – родител и дете.
По изложената причина съдът приема,
че въззивната жалба следва да бъде уважена в тази част и упражняването на
родителските права върху детето А. да се предостави на бащата, със съответен
режим на свиждане с майката, доколкото това е задължително, като се отчете, че
бившите съпрузи съжителстват в едно и също жилище. Съответно, местоживеенето на
детето следва да бъде определено при бащата.
По отношение на ползването на
семейното жилище, съдът съобрази следното: Жилището е лична собственост на мъжа
и искания за предоставянето му имат и двамата съпрузи. Както вече бе изложено
по-горе, то представлява първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с
административен адрес: гр.С., ул.“С. п.“ № ** и се състои от две помещения от
по 35кв.м. с баня, тоалетна и тераса към всяко от тях, а в средата има кухня,
хол-трапезария и друга баня и тоалетна.
От събраните гласни
доказателства и изявленията на детето А. пред районния съд се установява, че
бившите съпрузи не се карат, а просто не си говорят. Отношенията между тях не
са изострени и конфликтни, а по-скоро крайно отчуждени и дистанцирани. При това
положение следва заключение, че няма пречка двамата да продължат да ползват
съвместно семейното жилище така, както го ползват понастоящем, като майката ще
ползва съответна част от него до навършване на 18-годишна възраст на детето М..
Допълнителен аргумент в тази насока е доводът, че по този начин двете деца няма
да бъдат разделяни едно от друго, както всяко от тях няма да бъде разделяно и
от другия родител и ще бъда запазена емоционалната връзка помежду им.
По отношение на издръжката на
детето А. – нейният размер не е оспорван от страните, ето защо съдът приема, че
следва да бъде в минималния размер, така, както е определена от районния съд,
като се съобрази настъпилото изменение на минималната работна заплата, считано
от м.януари, 2020г.
При изложеното се налага
извод за постановяване на решение в горния смисъл.
Разноските ще останат за
настоящата инстанция така, както са извършени.
Водим от изложеното БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2692/24.10.2019г.
по гр.д.№ 6820/2018г. по описа на БРС в
частта, с която съдът е предоставил упражняването
на родителски права върху детето А.,
р.на **.**.****г., на майката, постановил е
местоживеенето му да е при майката, определил е режим на лични отношения с бащата, като е осъдил бащата да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на
150лв. при описаните в решението условия, предоставил е ползването на семейното жилище на майката, докато упражнява родителските
права и върху детето А., както и в частта, с която Г.Д.П. е осъден да заплати в полза на БРС държавна
такса за определената издръжка на детето А. в размер на 216лв., като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителски права върху детето А., р.на 29.06.2003г., на бащата, като
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с майката К.А.П., ЕГН: **********,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч. на
съботния ден до 17.00ч. на неделния; всяка нечетна година за Коледните
празници, а за Новогодишните – при бащата; всяка четна година – за
Новогодишните празници, а за Коледните ще бъде при бащата, както и един месец
през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
ПОСТАНОВЯВА
местоживеенето на детето А., р.на **.**.****г., да бъде при бащата Г.Д.П., ЕГН: **********
с пост.адрес: : гр.С., ул.“С. п.“ № **.
ОСЪЖДА К.А.П.,
ЕГН: с пост.адрес: : гр.С., ул.“С. п.“ № ** да заплаща ежемесечна издръжка
на детето А., р.на **.**.****г., действащ лично и със съгласието на баща си
Г.Д.П., ЕГН: **********, считано от влизане в сила на решението в частта
относно упражняването на родителските права, в размер на 155лв., платими от 1-во до 5-то число на месеца, считано за
текущия, ведно със законната лихва при забава от датата на забавата до
окончателното изплащане на сумата, до настъпване на законова причина за
изменението или прекратяването на издръжката.
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването
на семейното жилище, представляващо първи жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда с административен адрес: гр.С., ул.“С. п.“ № **, както следва: ИЗТОЧНАТА СПАЛНЯ от 35кв.м. с баня,
тоалетна и тераса към нея с единично легло предоставя
на жената К.А.П. и детето М., р.на **.**.****г., а ИЗТОЧНАТА СПАЛНЯ от 35кв.м. с баня, тоалетна и тераса към нея с две
отделни легла предоставя на мъжа Г.Д.П.
и детето А., р.на **.**.****г., като
ПОСТАНОВЯВА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на
изградените между двете спални кухня, хол-трапезария и друга баня и тоалетна.
ПОСТАНОВЯВА
жената да ползва съответната част от семейното жилище, докато упражнява
родителски права.
ОСЪЖДА К.А.П.,
ЕГН: с пост.адрес: : гр.С., ул.“С. п.“ № ** да заплати д.т. върху определената издръжка в размер на 334.80лв.
за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалите му обжалвани части.
Разноските за
настоящата инстанция ще останат така, както са извършени.
Решението е
окончателно в частта относно издръжката, а в останалата част подлежи на
касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: