Мотиви към
присъда по НОХД №1559 по описа за 2013г. на ШРС
Шуменска Районна прокуратура е внесла в РС -
гр. Шумен обвинителен акт по БП № 1308/2013г., по описа на РУП Шумен,
вх.№2280/13 по описа на ШРС по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу Д.В.Д. с ЕГН **********, за извършено
от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343Б ал.2 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на
03.10.2013, около 15.55 ч., след като употребил алкохол, подс.Д. управлявал МПС
л.а. “Фолксваген Голф” с рег.№ Н 7143 АР в гр.Шумен по бул.”Мадара” с
концентрация на алкохол в кръвта си над
0.5 на хиляда – 0.8 промила, установено
по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с ф.№ АR ВВ 0020, проба №01542, след
като е осъден с влязла в сила присъда- Споразумение №295/10 г. по НОХД № 312/2010г.
по описа на РС – гр. Шумен, влязло в законна сила на 08.03.2010г. за деяние по
чл.343б ал.1 от НК.
С разпореждане от 11.10.2013г. Д. е предаден на съд за възведеното с
обвинителният акт обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият Д. признава, че е управлявал автомобила и
при извършената проверка от органите за реда с техническо средство е отчетено
наличие на алкохол 0.8 промила, но твърди, че не е употребявал алкохол, а
сутринта е имал зъбобол и се е нажабуркал с ракия. Съжалява, че не е дал кръвна
проба.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така
възведеното обвинение и предлага на съда
да наложи на подсъдимия наказание «лишаване от свобода» в размер
ориентиран към минималния с приложение на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години
и глоба в предвиденият минимален размер, както и «лишаване от право да
управлява МПС» за срок от 1година.Съображението на представителят на РП да поиска
наказание лишаване от свобода, а не «пробация» са , че веднъж вече такова
наказание е налагано на подсъдимият, но явно това не му е повлияло възпиращо.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Подсъдимият Д.Д.
има налагани наказания за нарушения на
ЗДвП. Осъждан е с влязло в сила - Споразумение
№295/10 г. по НОХД № 312/2010г. по описа на РС – гр. Шумен, влязло в законна
сила на 08.03.2010г. за деяние по чл.343б ал.1 от НК.
Въпреки това на 03.10.2013, около 15.55 ч., след като употребил отново алкохол, подс.Д.
управлявал МПС л.а. “Фолксваген Голф” с рег.№ Н 7143 АР в гр.Шумен по
бул.”Мадара” с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 0.8 промила, установено по надлежния ред с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с ф.№ АR ВВ 0020, проба №01542.
Бил му съставен АУАН №2296Р/03.10.2013г. и му бил издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимият не се
явил в ЦСМП – Шумен да даде кръв.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия в хода на съдебното следствие в съдебното заседание,
разпитите на свидетелите И. Д. и К.В.,
както и от събраните в БП
№1308/13г. доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК . Съдът намира, че събраните и доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343Б ал.2 от НК. защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;
* от обективна страна подсъдимият е
извършил фактически действия по "управление на автомобила", което
съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация
и боравене с уредите, приборите и механизмите му";
- чрез техническо средство е безспорно
установено, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5
на хиляда;
-
деянието е извършено , след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК;
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на
правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.
При определянето на наказанието
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние,
степента на обществена опасност на дееца - данните за личността му, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подс.Д.:
* смекчаващите вината обстоятелства – частични
самопризнания , отегчаващи вината
обстоятелства – няма
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подс. Д., като наказанието бъде определено
при условията на чл.54 от НК, тъй като
съдът не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства при прилагането на
разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК, а именно: За
престъплението по чл.343б ал.2 от НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" до две години и «глоба» от
100 до 300 лева. Освен това задължително е съдът да наложи и наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца до 3 години в съответствие с
разпоредбата на чл.343г от НК. Съдът счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в
размер на минималния предвиден от закона за това престъпление, а именно – 3
месеца и глоба в размер на 100 лева, както и налагане на наказание “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 година, като приспада времето през което е
лишен от това право по административен ред, считано от 03.10.2013 г. По отношение на така определеното
наказание “лишаване от свобода” съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за
чието приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно
средство за превъзпитание на подсъдимия. Поради това съдът отложи изтърпяването
на така определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила .
Комбинацията от така определените размери на тези
наказания съдът счита за справедлива и съответстваща на тежеста, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: