Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
гр.
Хасково, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор А. ***, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 225
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.П.М.
***, подадена чрез пълномощник - адв. А.Г. ***, с посочен съдебен адрес:***,
срещу Решение № 24/15.02.2022г., постановено по АНД №855/2021г. по описа на
Районен съд Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че
решението е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Същото противоречало на действителното правно положение. Налице били касационни
основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за оспорване на първоинстанционното
решение. Сочи се, че съдът направил неправилна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поради което достигнал до грешния извод, че
жалбоподателят извършил нарушението, за което бил санкциониран. Изпълнителното
деяние на нарушението в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП се изразявало в
отказ да бъде извършена някоя от изброените проверки в цитираната разпоредба.
Както в АУАН, така и в НП било посочено, че на 11.06.2021г. в с. М. г. по път III 597 М.М. управлява личния си
автомобил. Очевидно актосъставителят, а и наказващият орган приели, че мястото
на извършване на нарушението бил посочения път III 597, но дали между селата М. г. и
Лозен, не ставало ясно. В действителност безспорно било установено от
първоинстанционния съд, че М. управлявал личния си автомобил по път III 597, но изпълнителното деяние на
нарушението, а именно „отказ да му бъде направена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в кръвта или наркотични вещества“
– не било осъществено там. Това ставало ясно от събраните пред първа инстанция
гласни доказателствени средства, чрез разпита на трима полицейски служители,
присъствали на проверката. Именно, че М.М. бил отведен в полицейския участък в
гр. Любимец, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Съответно
там, в гр. Л., след като бил поканен от пристигналия служител на „Пътна
полиция“ – Б. Б., М.М. отказал да бъде тестван, което означавало, че именно там
осъществил изпълнителното деяние по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Ето защо,
първоинстанционният съд неправилно приел, че нарушението, така формулирано в
АУАН и НП, било доказано по безспорен начин. На следващо място, неправилно
съдът възприел безспорно, че бил доказан точният час и времето, в което било
извършено нарушението. В акта било посочено, че М. отказва да бъде тестван в
13:40 часа, а в НП било посочено, че отказът бил осъществен в 15:40 часа. Това
противоречие обърквало наказаното лице и представлявало съществено нарушение,
ограничаващо правото му на защита. Наред с изложеното, съгласно императивните
разпоредби на чл.42 ал.1 т.5 и чл.6 от ЗАНН, в АУАН и наказателното
постановление трябвало да бъдат посочени законните разпоредби, които са
нарушени и да бъде направено описание на нарушението. В мотивите на обжалваното
решение съдът неправилно възприел, че при наличие на алтернативно изложени
хипотези, както било в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях обосновавало ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Счита, че единствено наличие на
кумулативно посочени предпоставки от законодателя би ангажирало отговорност по
целия състав на разпоредбата. В настоящия случай не било конкретизирано
извършеното административно нарушение при три алтернативно изложени хипотези в
чл.174 ал.3 от ЗДвП, относно начина на извършване на същото, поради което още
веднъж било ограничено правото на защита на санкционираното лице да разбере за
какво точно нарушение било наказано. Моли се да бъде отменено като неправилно
обжалваното решение и да се постанови друго такова, с което да се отмени като
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Претендира се присъждане
на разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
В допълнително подадена чрез
пълномощник писмена молба се заявява, че се поддържа подадената жалба. Моли се
да бъде отменено решението на районния съд и наказателното постановление.
Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В случай на претендиране на съдебни разноски от ответната страна се прави
възражение за прекомерност на същите.
Ответникът, Група към ОД на МВР –
Хасково, РУ – Свиленград, редовно призован, не изпраща представител. Не
ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Хасково намира жалбата за неоснователна, а решението на Районен съд –
Свиленград за правилно, законосъобразно, постановено при изяснена фактическа
обстановка, поради което следва да бъде оставено в сила.
Административен съд Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради следните съображения:
С Решение № 24/15.02.2022г., постановено по АНД №855/2021г.,
Районен съд Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление №21-0351-000549 от
15.06.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР Хасково,
РУ-Свиленград, с което на М.П.М. *** за нарушение на чл.174,ал.3 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба”
в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца.
М.П.М. е наказан за това, че на 11.06.2021г.,
около 15:00 часа в Община Любимец, по път III 597 в с. М. Г., управлява личния си
лек автомобил Ауди А3 с рег. № Х****КТ, като в 15:40 часа отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Drug
Test 5000 фабр. №ARJL 0022, същият заявява пред проверяващите,
че е пушил марихуана. Издаден му е талон № 082051 от 11.06.2021г. за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, но М. отказва извършването му. За така
установеното нарушение е съставен АУАН № 814362/11.06.2021г., подписан без
възражения, а впоследствие издадено и наказателно постановление.
За да постанови оспореното решение,
районният съд е приел, че при образуването и провеждането на
административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона
реквизити, като извършеното от М.П.М. нарушение е безспорно установено и
доказано, както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от
събраните гласни доказателства. Липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв, като
правна възможност за намаляване на наложените административни наказания не
съществува, предвид фиксирания размер на санкциите.
Така постановеното решение е
правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на
чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните
свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно
наказание.
От анализа на доказателствата по
делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил
всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства.
От показанията на полицейските служители в проведеното съдебно заседание се
установява, че касаторът е управлявал МПС, като е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Drug
Test **** ARJL****.
Издаден е и талон за медицинско изследване, като М. е отказал и да даде кръвна
проба за химичен анализ. Фактическата обстановка е правилно установена от
районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни
доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло.
Съдебният състав намира за неоснователни
възраженията в касационната жалба относно това, че районният съд направил
неправилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поради което достигнал до грешния извод, че жалбоподателят извършил
нарушението, за което бил санкциониран, като в тази връзка се навеждат доводи,
че не се установило нарушението да е извършено на посоченото в АУАН и НП място,
както и че била налице неяснота на времето, в което било извършено. Твърдения
за допуснати съществени процесуални нарушения относно неяснота на мястото и
времето на извършеното нарушение са били навеждани и пред районния съд, който е
обсъдил същите и обосновано е приел, че са неоснователни. Изложените в тази
насока мотиви от районния съд се споделят изцяло от касационната инстанция,
поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав
препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Само за
прецизност следва да бъде споменато, че правилно от районния съд е прието, че както
в АУАН, така и в НП е посочено, че М. е бил спрян в 15.00 часа, а е отказал да
бъде тестван в 15.40 часа. Съответно правилно съдът е посочил, че с описването
на наименованието на пътя, за нарушителя е станало пределно ясно къде точно е
извършено нарушението, като по този начин не са нарушени неговите права да
разбере в какво точно е обвинен, за да организира адекватно защитата си.
Осъщественият отказ впоследствие в сградата на ПУ Любимец по никакъв начин не
опорочава процедурата, тъй като лицето е имало качеството на водач, когато е
бил спрян от полицейските служители и именно в това му качество същият е бил
отведен в сградата на полицейския участък, за да бъде тестван от служител със
съответните компетенции.
Неоснователни са и възраженията, че в
настоящия случай не е конкретизирано извършеното административно нарушение.
Както е приел и районният съд, дадената от административнонаказващия орган
материалноправна квалификация на извършеното нарушение – по чл.174 ал.3 от ЗДвП,
е правилна. Споделят се и изводите в обжалваното решение, че се касае за едно
единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
независимо по кой метод.
В този смисъл, като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е приложил правилно материалния закон и е
постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице
касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл. 348 от НПК, което
обуславя оставянето му в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №24/15.02.2022г., постановено по АНД №855/2021
г. по описа на Pайонен съд Свиленград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.