Р Е Ш Е Н И
Е
№1312
гр. Перник, 03.12.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд – гражданска колегия, в публично
съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Адриан Янев
като разгледа гражданско дело № 03348
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от Р.В.П. срещу «Стомана индъстри» АД, с която
иска осъждане на ответното дружество да заплати сума в размер на 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и неудобства, причинени съвместно от следните професионални
заболявания: “*****. ***** с *****. “, “*****“ и „*****“, както и сумата от 2 955,90 лева – лихва за забава
за периода от 08.06.2016 г. до 18.05.2018 г. Претендират се разноски.
В
исковата молба е посочено, че страните по делото се намирали в трудови
отношения от 05.07.1999 г. до 17.01.2000 г., както и от 15.06.2001 г. до
10.08.2015 г. Пояснява, че условията на работа при ответното дружество са
причинили на ищцата три професионални заболявания - “*****. ***** с *****. “, “*****“ и „*****“.
Наличието на трите професионални заболявания били установени с Решение № 0042
от ***** г. на ТЕЛК към Университетска болница МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД. Тези
заболявания създавали болки страдания, дискомфорт в ежедневието, нарушение на
съня, липсата на самочувствие и други.
Ответното
дружество не е подало отговор на исковата молба. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответната страна оспорва основателността на
исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
приложеното копие на трудова книжка се доказва, че ищцата е работила като
кранист при ответното дружество за периода от 05.07.1999 г. до 17.01.2000 г.,
както и от 15.06.2001 г. до 10.08.2015 г.
Представено
е Експертно решение № 0042 от ***** г. на ТЕЛК към Университетска болница -
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София, от което се установява, че ищцата страда
от следните две професионални
заболявания: „*****“ и „*****“. Определена е 55 % трайна намалена
работоспособност от професионалните заболявания и 44 % от общите заболявания, а
общо 67 % трайна намалена работоспособност, която е с начална дата 08.06.2016
г.
По
делото е приложен протокол от 17.12.2015 г. за извършено проучване на
професионална болест, от който се установява, че професионалните заболявания на
ищцата са настъпили при работа в предприятието на ответника и неговите
праводатели, като основните рискови фактори, свързани със заболяванията са
следните: шум в работната среда; физически натоварвания; наличие на токсични
вещества (манган, хром, желязо и железни окиси, мед, азотен диоксид, въглероден
оксид, серен диоксид) в работната среда; общи вибрации и повишена концентрация
на прах и топлинно излъчване.
По делото е изслушано заключение на съдебно – медицинската експертиза, от
което се установява, че ищцата страда от две профисионални заболявания и четири
общи заболявания. Според вещото лице заболяването „*****“ е причинило на ищцата следното: болки и
изтръпване на горните и долните крайници, шийно – раменната област и кръста;
болезнени движения в шийния и поясния отдел на гръбнака; слабост в ръцете; ***,
***; ***; ***; ***; ***; ***; ***. Заболяването „*****“ е свързано с следните симптоми, проявени при
ищцата: ***а; ***, ***, ***. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
невритът на слуховите нерви е включен в симптоматиката на вибрационната болест
и не се разглежда като отделно заболяване. Пояснява за ***50 дб. на ляво ухо и
49 дб. на дясното ухо, което представлявало тежко чуване. Експертът посочва, че
нито едно от общите заболявания не влияят на професионалните болести и е
възможно обратното – професионалното заболяване „в*****“ да влоши общите
заболявания. ***** и ***** и в съчетание причняват смесен тип на *****, втора степен.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е
подробно обосновано. В съдебно заседание вещото лице даде допълнителни
експертни разяснения, които съдът намира за аргументирани, тъй като са
логически обосновани и съответстват на медицинската документация, приложена по
делото.
По делото са разпитани свидетелите Д.Б. и Н. И., чиито показания са
преценяват от съда по реда на чл. 172 ГПК. От техните показания се установява,
че ищцата се оплаква от умора, ***, трудно дишане, липса на сън, болки в
ръцете, краката и гръбначния стълб, както и нарушения на слуховата функция. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират с
медицинските документи и заключението на съдебно – медицинската експертиза.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
По
делото се установи, че ответната и ищцовата страна се намирали в трудови
правоотношения за периода от 05.07.1999 г. до 17.01.2000 г., както и за периода
от 15.06.2001 г. до 10.08.2015 г.
Представеното
Експертно решение № 0042 от ***** г. на ТЕЛК представлява официален
удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието
на установените по надлежния ред професионални заболявания, за началната дата
от която може да бъде претендирано обезщетение за причинените в резултат на
заболяванията вреди и за наличието на причинна връзка, като елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Експертното
решение на ТЕЛК има двойствен характер – от една страна то представлява
индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена
работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен
документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка,
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на
спорното право. Медицинският орган, компетентен да се произнесе относно
влошаване на здравословното състояние и причинната връзка между влошаването и
професионалното заболяване на лицето е ТЕЛК, чиито констатации не могат да
бъдат опровергавани в производството по иска с правно основание чл. 200 КТ
(така и Решение № 226 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г. на ВКС, III
г.о., Решение № 185 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 737/2011 г.).
По
делото не се представиха доказателства дали
на ответното дружество е уведомено за административното производство по
издаването експертното решение на ТЕЛК, както и за връчването на обсъждания
административен акт. Въпреки това настоящата инстанция намира, че процесното
експертно решение е влязло в сила спрямо ответното дружество и констатациите в
него обвързват ответното дружество. Независимо, че решението не е връчвано на
„Стомана Индъстри“ АД като осигурител, при когото е настъпило професионалното
заболяване, най-късният момент, в който ответникът е узнал за него е този по
чл. 131 ГПК, когато същото му е връчено с исковата молба с възможност за
отговор. Ответното дружество не въвежда доводи след като е узнал за решението,
да е инициирал процедура по неговото обжалване по време на висящото съдебно
производство. След връчване на исковата молба с приложенията към нея ответникът
вече е бил наясно, че такъв индивидуален административен акт съществува в
обективната действителност, съответно е имал възможност да го оспори, при
несъгласие с изводите на органите на медицинската експертиза. В този смисъл е
решение № 283 от 21.09.2018 г., постановено по в. гр. д. № 437 по описа за 2018
г. на Окръжен съд – Перник.
Съдът
приема, че в конкретния случай от ЕР на ТЕЛК и протокол за проучване на
професионалната болест на органа, компетентен да регистрира професионалната
болест, е доказано, че влошаването на заболяването на ищцата е причинено от
продължителната работа в среда с рискови фактори.
Настоящият
състав намира, че е налице увреждане на неимуществени права на Р.В.П., тъй като
същата търпи болки и страдания от професионалните заболявания. От заключението
на съдебно – медицинската експертиза се установява, че едното професионално
заболяване е довело *** на ищеца (***50 дб. на ляво ухо и 49 дб. на дясното
ухо), което не подлежи на трайно излекуване и е довело до затруднения в общуването. Наред с
това ищцата изпитва болки в различни части на тялото (всички крайници, шийно –
раменната област, кръста и гръбнака). При определяне на обезщетението следва да
се вземе предвид наличието на често ***, световъртежи, *** и постоянна умора. Съдът
отчита наличието на здравословни проблеми с дихателната функция (***, *** и
други), но като се взе предвид, че част от тях се дължат на общо заболяване (***).
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. В т. ІІ от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за
понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За
обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, съдът приема за достатъчна сумата от 12 000 лева.
При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази наличието на частична ***(тежко
чуване), довела до затруднения в социалното общуване. Наред с това са налице болки в различни части на тялото, както и
здравословни проблемите с дихателната функция, което води ежедневен дискомфорт
и психически терзания. От значение е
обстоятелството, че се касае за трайни необратими увреждания. Следва да се
отбележи, че е налице 55 % трайна намалена работоспособност от професионалните
заболявания. При определяне на обезщетението
съдът съобрази, че неблагоприятните психически изживявания на ищеца не се
дължат само и единствено на професионалното заболяване, а и на общите
заболявания.
В този
смисъл съдът приема, че справедливият размер на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди е 12 000 лева, като за разликата до пълния
претендиран размер от 15 000 лева, искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. По отношение на дължимото обезщетение за забава при
изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за
обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова
злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД -
работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ,
изпада в забава от началната дата на инвалидност, причинена от професионалните
заболявания, която е посочена в експертното решение – 08.06.2016 г. Съдът
съобразявайки размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и размера
на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 2 366,94
лева, касаеща периода от 08.06.2016 г. до 18.05.2018 г.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски съобразно уважената част на исковите претенции, а
именно 800,12 лева.
Ответникът
не претендира разноски разноски и не представя доказателства за направени
такива.
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати
държавна такса и разноски за експертизи съобразно уважената част на исковите
претенции. Предвид изложеното ответникът следва да заплати сумата от 574,68
лева – държавна такса и 281,56 лева – разноски за възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. ‚Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата
в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобства, причинени съвместно от професионални заболявания „*****“ и „*****“, констатирани
с ЕР № № 0042 от ***** г. на ТЕЛК при УБ – МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2 366,94 лева, представляваща
лихва забава за периода от 08.06.2016 г. до 18.05.2018 г. и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна исковата претенция за разликата над 12 000 лева до
предявения размер от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата
претенция за разликата над 2 366,94 лева до предявения размер от 2955,90 лева – лихва за забава.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. ‚Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.П., ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 800,12 лева, представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА„Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. ‚Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ по банкова сметка ***,68 лева – държавна такса и 281,56 лева - възнаграждение
за вещо лице върху уважената част на исковите претенции.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.