РЕШЕНИЕ № 97
гр. Кнежа, 11.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая
Кончарска,
при секретаря Ивета Ружова,
като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 56 по описа
на съда за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 45 от ЗЗД и чл. 288а,
ал.3 във вр. с чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.), сега чл. 559, ал.3 във вр. с чл.
558, ал.7 от КЗ.
Образувано е по искова молба на Гаранционен фонд – гр. С.,
представляван от изпълнителните директори Б. М. и Ст. Ст. –
заедно, против Н.И.Д. ***, с която се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 14 854
(четиринадесет хиляди осемстотин петдесет и четири) лева, представляваща сбора
от възстановените от Гаранционния фонд по щета № 120040/ 14.01.2014 год. –
5 560.14 лв. и щета № 220006/ 14.01.2014 год. – 9 293.86 лв.
обезщетения, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски.
В молбата се твърди, че на
основание чл. 288а, ал.1, т.1 от КЗ (сега чл. 559, ал.1, т.1 от с. кодекс) и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 год. ищецът е възстановил изплатеното от Гаранционен фонд на
Кралство Белгия на „Алианц Белгия“ по щета № 120040/ 14.01.2014 год. и щета №
220006 от с. дата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в
размер на 14 854 лв. за ПТП, настъпило на 15.04.2012 год., както следва:
- по щета № 120040 –
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 560.14 лв. (равностойността
на 2 764.87 евро) за увредения при ПТП л.а. Форд Фокус с рег.№ YEU011,
собственост на Ст. В. от гр. Х.,
Кралство Б.;
- по щета № 220006 –
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 293.86 лв.
(равностойността на 4 668.92 евро) на пострадалия Ст. В., като
водач на горепосоченото МПС.
Твърди се, че виновен за
катастрофата е ответникът Н.Д., който при управление на собствения си л.а.
Фолксваген „Голф“ с рег.№ ******** в гр. Рурмонд,
Нидерландия, излизайки от бензиностанция, не пропуснал правилно движещото се по
пътя с предимство МПС – л.а. Форд „Фокус“ с рег.№ ******, управляван от Ст. В., и
причинил пътно-транспортно произшествие, вследствие на което били нанесени
материални щети на превозното средство и травматични увреждания на водача В..
Твърди се още, че ответникът е управлявал автомобила си в нарушение на чл. 260
от КЗ (отм.), сега чл. 490 КЗ, без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Сочи се, че е бил поканен да
възстанови изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение, но до датата на
депозиране на исковата молба същият не е погасил задължението си.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който взема
становище за нередовност на исковата молба поради липса на платена д.т. за
образуване на гражданско дело и непредставяне на всички налични при ищеца
писмени доказателства относно ПТП. Едновременно с това, прави възражение за
изтекла погасителна давност за предявяване на иска. Алтернативно, оспорва
изцяло предявения иск както по основание, така и по размер. В заключение, моли
съда да отхвърли така предявения иск поради изтекла погасителна давност или
като недоказан по основание и размер. Претендира разноски по делото.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща
представител. С депозирано по делото писмено становище поддържа ИМ, позовава се
на писмени доказателства и моли съда да уважи изцяло исковата претенция, като му
присъди направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з. се явява лично и с адв. С.Я.,
с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа
отговора на ИМ и оспорва иска по основание и размер. В хода по същество и в
допълнително представени писмени бележки излага съображения за недоказаност и
неоснователност на исковата претенция, като моли съда да отхвърли иска с
произтичащите от това последици.
Съдът като
прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените с исковата молба писмени
доказателства – справка от Информационен
център към ГФ, 4 бр. писма, доклад по щета № 120040/ 14.01.2014 год. и платежен
документ ГФ, 2 бр. експертизи, кореспондеция – 4 бр., доклад по щета № 220006/
14.01.2014 год., платежен документ ГФ и счетоводна справка, медицинска
документация – 5 бр., регресна покана, справка от МВР, както и допълнително
представените от ищеца: доклад за инцидент (поверително) с дата на съставяне
16.04.2012 год., 02:35 часа и уведомление за щета до Алианц, Брюксел; писмо от
Алианц, Брюксел до Обществен Гаранционен фонд за моторни превозни средства,
Брюксел от 05.06.2012 год.; писмо от Обществен гаранционен фонд, Белгия от
06.07.2012 год.; снимки на различни детайли от МПС и документи, и писмо (вх.№ 25-00-20/12
от 07.11.2013 год. на ГФ) от Н.И.Д. във връзка писмено уведомление от
Националното бюро на Белгия, и от становищата на
страните, прецени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От представения в превод от нидерландски език Доклад за
инцидент (поверително) от 16.04.2012 год. се установява, че в 00:48 часа на с.
дата на обществен път край Рурмонд, Нидерландия (Холандия), е настъпило
пътно-транспортно произшествие с материални щети между л.а. Фолксваген Голф с
рег.№ ********, собственост на В.И.Д., управляван от ответника Н. И. Д. (участник 1) и л.а. Форд „Фокус“ с рег.№ ******, управляван от Ст. В., белгийски
гражданин (участник 2). Видно от доклада Участник 1 потеглил със своя
Фолксваген Голф от бензиностанция „Есо“ на Вилхелминасингел 20 в Рурмонд. Той спрял,
преди да излезе на пътното платно. Участник 2 идвал по Вилхелминасингел от
посока Рурмонд Център и се движел в посока Хорн. Участник 1 потеглил и очевидно
не обърнал внимание на участник 2, който се приближавал от лявата страна. Участник
2 не могъл да предотврати произшествието, въпреки че се опитал да се отклони
наляво. Двете превозни средства са понесли щети. Превозното средство на
участник 1 е със спукана лява предна гума, а превозното средство на участник 2
има щети на лаковото покритие на десния преден калник.
Видно от представената справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд, на база подадени данни от застрахователните компании за
застраховка „Граждански отговорност“ на автомобилистите, сключената на 11.06.2011
год. застраховка ГО (полица № 065110208008, с начало 18.06.2011 год. 00:00 ч. и
край 17.06.2012 23:59 ч.) за МПС с рег.№ ******** е била подадена
като прекратена на 02.05.2012 год., считано от 01.04.2012 год., поради
„невнесена вноска“.
С писмо от 08.06.2012 год. на Гаранционен фонд на Белгия, ГФ – С. бил уведомен, че е
получена заявка за обезщетение по смисъла на чл. 7 от 4-та Европейска директива,
вследствие на ПТП от 15.04.2012 год. в Нидерландия, с отговорно МПС VW GOLF ********, собственост на Н.Д., при което е пострадал белгийски гражданин – Ст. В..
С писмо от 18.07.2012 год. ищецът бил уведомен, че е искано становище на
Гаранционния фонд на Нидерландия относно отговорността и същият е взел
становище, „че българският водач е на 100% отговорен: излизал е от
бензиностанция и е трябвало да даде предимство на белгийския автомобил, движещ
се по главен път.“
От представеното искане за възстановяване на суми от Гаранционен фонд на
Белгия до ГФ – С. (120040/14.01.14) е видно, че на основание изплатена
сума в размер на 7 433.79 евро, от които: обезщетение – 6 279.82
евро; външни разходи – 212.00 евро и такса за обработка – 941.97 евро, вследствие
на ПТП: 15/04/2012 – Нидерландия, е поискано от ищеца плащане на така претендираната
в сума (в евро).
Изготвен бил доклад по щета за имуществени вреди № 12 0040/ 14.01.2014
год., свързана с щета № 220006 от с. дата, с който било определено за изплащане
на Гаранционния фонд на Белгия обезщетение за имуществени вреди (чл. 288, ал.12
от КЗ, отм.) в размер на 2 764.87 евро или сумата от 5 407.62 лв., в
т.ч. 39.12 лв. – банкова такса и 113.20 лв. – превод на документи. Съгласно чл.
288, ал.8 КЗ (отм.), били начислени и разходи за ликвидация в размер на 152.52
лв. Общо начислена била сума за предявяване по регрес в размер на 5 560.14
лв.
От ГФ бил изготвен и доклад по щета № 220006/ 14.01.2014 год. за
неимуществени вреди по претенцията на Гаранционния фонд на Белгия в размер на
4 668.92 или сумата от 9 131.61 лв. за възстановяване на основание
чл. 288, ал.1, т.2 от КЗ. Като сума за предявяване на регрес са посочени
9 293.86 лв., в т.ч. банкова такса в размер на 0.25 лв. и превод в размер
на 162.00 лв.
Видно от представените с ИМ 2 бр. нареждания за превод на валута от
27.01.2014 год., ищецът ГФ е превел по сметка на Гаранционния фонд на Белгия
като обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП с виновно
незастраховано МПС – л.а. Фолксваген „Голф“ с български регистрационен номер ********, сума в размер на
2 764.87 евро (5 407.62 лв.) и
сума в размер на 4 668.92 евро (9 131.61 лв.), представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
С регресна покана изх.№ ГФ-426/ 16.08.2018 год. ищецът е поканил
ответника да му възстанови изплатените обезщетения по щета № ГФ – 12-0040/
14.01.2014 год. и щета № ГФ – 22-006/ 14.01.2014 год., като видно от известието
за доставяне пратката не е потърсена от получателя.
Ищецът твърди в ИМ, че виновен за
катастрофата е ответникът Н.Д., който управлявайки собствения си лек автомобил Фолксваген
„Голф“ с рег.№ ********, излизайки от бензиностанция, не пропуснал правомерно движещото
се по пътя с предимство МПС – л.а. Форд „Фокус“ с рег.№ ******, навлязъл в лентата му за движение,
вследствие на което водачът на последното, за да предотврати челен удар,
предприел спасителна маневра с отклонение вляво, въпреки което последвал удар
между двете превозни средства. Вследствие на удара били нанесени травматични
увреждания на водача на л.а. Форд – Ст. В., белгийски гражданин.
В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм., сега
чл. 490 КЗ), ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП (16.04.2012
год.).
Поради неплащане на процесните суми от
ответника, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следни правни изводи:
Предявеният иск е
допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене
на настоящото производство, а ответникът е пасивно легитимиран по иска.
С отговора на исковата молба ответникът
прави възражение за погасяване по давност на вземането, за което е предявен
искът с правно основание чл. 288а, ал.3
във вр. с чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.). Преценявайки направеното в законоустановения
срок възражение, съдът намира същото за неоснователно. Действително, съгласно
правилото, установено в чл. 197 КЗ (отм. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 год., в сила
от 01.01.2016 год.), правата по застрахователния договор се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска
отговорност“ по т.10 - 13 на раздел II, буква „А“ от приложение № 1 – с
петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Наред с това обаче,
съдът взе предвид, че е налице трайно установена практика на ВКС, споделяща
разбирането, застъпено и в т.14 на ППВС № 7/77 г., чието действие не е
отменено, че щом основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят
предявява, възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение, фактически
състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите
лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо
специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и
началният и момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а е
от изплащане на застрахователното обезщетение, респ. на приравненото на него
такова, платимо от Гаранционния фонд. В този смисъл се счита, че задължението
на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния
договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил на
застрахованото лице или на неговия застраховател, като моментът на плащането
поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към
презастрахователя. С оглед практиката на ВКС на РБ, по въпроса за момента на
изискуемост на вземането на Гаранционния фонд, заявено по реда на чл. 288, ал.12
от КЗ (отм.), както и за началния момент на погасителната давност за
упражняване регресното право на последния, няма противоречия и се приема, че
началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането
на Гаранционния фонд, е моментът на изплащане от ГФ на обезщетението по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в този
смисъл са: Решение № 178 от 21.10.2009г. по т.д. № 192/2009г. на ВКС, II ТО, Решение № 15 от 04.02.2011г. по т.д. №
326/2010г. на ВКС, II ТО, Определение № 441 от 12.07.2010г. по т.д. №
962/2009г., II ТО и др./.
Видно от приетите в настоящото съдебно
производство писмени доказателства, в случая по безспорен начин се установява
обстоятелството, че на основание чл. 288а, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.) с
платежно нареждане от 27.01.2014 год. Гаранционен фонд – С. е превел по сметка на Гаранционен фонд на
Белгия сумата от 2 764.87 евро – обезщетение по щета с номер S-29-1646-64-040, 120040/14 и на осн. чл. 288а, ал.1, т.2 от КЗ с преводно
нареждане от същата дата ГФ е превел по сметка на ГФ на Белгия сумата от 4 668.92 евро
– обезщетение по щета № S-29-1646-64-040, 220006/14.
При тези факти, съдът счита, че
Гаранционният фонд е упражнил предоставеното му от закона суброгационно право
да предяви иска си с правно основание чл. 288, ал.12 от КЗ във вр. с чл. 288а, ал.1,
т.1 от КЗ (отм.) на 25.01.2019 год. /датата на входиране на исковата молба и
приложенията към нея в КжРС/, т.е. в рамките на установения в закона петгодишен
давностен срок. Поради това съдът счита, че направеното в срок от ответника
правопогасяващо възражение за изтекла давност се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1,
т.2, б.“а” КЗ (отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България, на територията на друга държава членка на
ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.12 КЗ (отм.),
след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Съгласно разпоредбата на чл. 288а, ал.1,
т.1 КЗ (отм.), Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на
виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането
на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 КЗ.
Разпоредбата
на чл. 288, ал.12 КЗ (отм.) урежда
правната възможност
Гаранционният фонд да предяви регресен
иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу
причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а“ КЗ (отм.). Следователно,
възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването
на следните
кумулативни предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е платил обезщетение
на увреденото лице
за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2) за
увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено
увреждане) срещу причинителя на вредата – чл. 45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от
делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) деликтната отговорност
да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4) делинквентът да
не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента
на реализиране на ПТП.
В тежест на ищеца в производството е да докаже
по делото правото си да встъпи в правата на увреденото лице до размер на
заплатеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението,
респ. размера на платената сума, както и възникването на деликтна отговорност
на ответника по отношение на увреденото лице.
В случая не са налице всички кумулативни
предпоставки на закона. Безспорно е, че е настъпило ПТП на 16.04.2012 год. на
обществен път край Рурмонд, Нидерландия (Холандия).
Безспорно е, че ищецът ГФ – С. е възстановил по щета № 12 0040/ 14.01.2014 год., свързана
с щета 220006/ 14.01.2014 год. и по щета № 220006/ 14.01.2014 год. изплатеното
от Гаранционен фонд на Белгия
обезщетение за
имуществени и неимуществен вреди общо в размер на 7 433.79 евро или сумата от 14 539.23 лв. Направените
от ищеца разходи за ликвидация по двете щети са в размер на 314.77 лв. (банкови
такси, превод за документи). Общата сумата по регресния иск е в размер на
14 854 лева.
Безспорно е, че гражданската отговорност
на лек автомобил Фолксваген „Голф“ с рег.№ ********, собственост на лицето В.И.Д., е била прекратена, считано от
01.04.2012 год. и към датата на ПТП – 16.04.2012 год. л.а. е бил без
задължителна ГО.
Основният спор е виновен ли е ответникът за
настъпилото ПТП.
По делото не е представен протокол за ПТП.
В допълнително представения от ищеца Доклад
за инцидент (поверително) от 16.04.2012 год. не е описан пълно и ясно механизма
на транспортното произшествие. Не е посочено конкретно кои правила за движение
са били нарушени (напр. при предприемане на маневра за завиване надясно или
наляво за навлизане по друг път, извършване на маневра при отклонение по
пътното платно за преминаване в друга (съседна) пътна лента, движение с превишена
скорост, след употреба на алкохол и т.н.), респ. от кого. Освен това, в Доклада
липсват каквито и да било данни за евентуално причинени травматични увреждани
на белгийския гражданин, вследствие на ПТП. От същия е видно, че водачът на
л.а. Фолксваген Голф е потеглил от бензиностанция и спрял преди да излезе на
пътя. Потеглил, като очевидно не обърнал внимание на лекия автомобил, който се
приближавал отляво и е бил ударен от него. В резултат на това по двата
автомобила били причинени материални щети. Видно от допълнително представеното
уведомление за щета от 16.04.2012 год. до Алианц, Брюксел, „Ответната страна
потеглила с автомобила си от бензиностанция по главния път и се блъснала в
автомобила на застрахованото лице, което се движело по главния път“.
В депозирано пред ГФ становище (вх.№
25-00-20/12 от 07.11.2013 год.) ответникът твърди, че е бил ударен от
автомобила на белгийския гражданин, който се движил с висока скорост, докато се
е преустройвал с включен ляв пътепоказател на автомобила си в лявата лента на
пътното платно. След сблъсъка водачите изчакали на място органите на реда. След
пристигането им, били изпробвани за алкохол. Пробата на ответника била
отрицателна, а тази на белгийския гражданин – положителна.
От така събраните по делото доказателства и
при липсата на протокол за ПТП не става ясно виновен ли е ответникът за настъпване
на транспортно произшествие, т.е. неговото виновно и противоправно поведение ли
е станало причина за това. Не се доказа по категоричен и несъмнен начин, че към
датата на ПТП (16.04.2012 год.) именно той е причинител на вредите. От
доказателствата, представени от ищеца, посочената предпоставка от фактическия
състав на основанието, на което основава вземането си, не се установява. Представеният
от ищеца доклад за инцидент не установява вида и характера на допуснатото от
страна на ответника нарушение на правилата за движение, което да е в причинна
връзка с причинените на другия участник в движението имуществени и
неимуществени вреди, като в него липсва отбелязване и на съответната правна
норма, неспазването на която да се вмени във вина на ответника. Така посочените
обстоятелства не се установяват и от представените по делото медицинско-застрахователни
доклади до Обществения гаранционен фонд на МПС, Брюксел. Видно от същите,
белгийският гражданин е шофирал в Нидерландия, връщайки се от футболен мач.
Друг автомобил е излязъл на пътя от една бензиностанция. Той е шофирал със 100
км/ч. Изведнъж другият автомобил се е озовал пред него и той не могъл да
избегне удара. Отклонил се вляво и се е ударил в лявата част на другия автомобил…
Тогава изпитвал болки в крака и дискомфорт в кръста. След това сам е шофирал до
вкъщи. По-късно са започнали оплаквания в кръста и чувство на дискомфорт…
Предвид изложеното по-горе, съдът стига до
извода, че в случая ответникът не следва да носи отговорност за репариране на
причинените от процесното ПТП вреди, тъй като приема, че ищецът не е представил
доказателства в полза на твърдените от него и оспорени от ответника
обстоятелства (надлежно отразени в протокол за ПТП). С оглед на това, съдът счита,
че ГФ не доказа иска си, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Ето защо
и ответникът не дължи на ищеца възстановяване на изплатеното от негова страна
обезщетение по смисъла на цитираните по-горе разпоредби от КЗ.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от него деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, Кнежанският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. С., ул. „Гр. И.“ № *, представляван от изпълнителните
директори Б. М. и Ст. Ст. – заедно, със съдебен адрес:***, адв. Б.К., против Н.И.Д., с ЕГН **********
***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.
288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.), сега чл. 559, ал.3 във вр. с
чл. 558, ал.1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 854 лв. (четиринадесет хиляди
осемстотин петдесет и четири лева), представляваща сбора от възстановените от
Гаранционен фонд по щета № 120040/ 14.01.2014 год. – 5 560.14 лв. и щета №
220006/ 14.01.2014 год. – 9 293.86 лв., обезщетения, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр. С., ул. „Гр. И.“ № *, представляван заедно от изпълнителните
директори – Б. М. и Ст. Ст., да заплати на Н.И.Д.,
с ЕГН ********** ***, сумата от 980 лв. (деветстотин и осемдесет лева) – деловодни разноски пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението
подлежи на въззивно
обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: