Р Е Ш
Е Н И Е №1202
гр. Пловдив, 22.03.2013г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание
на 22 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17147/2012г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл 150 от СК.
Производството е образувано по искова
молба от С.Р.С. ЕГН ********** ,като майка и законен представител на Г.К.Р. ЕГН
********** ,Н.К.Р. ЕГН ********** ,М.К.Р. ЕГН ********** ,КАКТО И ОТ Н. К.Ч.
ЕГН ********** ,действаща лично и със съгласието на своята майка– С.Р.С. ЕГН **********
,против Л.М.М. ЕГН **********
Твърди се, че ищцата и ответникът са родители на 4-те деца Г.К.Р. ЕГН **********
,Н.К.Р. ЕГН ********** ,М.К.Р. ЕГН ********** , Н. К.Ч. ЕГН **********. Твърди се, че по
силата на одобрена спогодба ,с Определение в протокол от 10.06.2010г по гр д
№3302/2010г по описа на ПРС, ХVІІІ гр с, ответникът е осъден да заплаща на
всяко от децата си месечна издръжка в размер на 70лв. Сочи се, че майката на
децата работи в „Хъчитекс”ЕООД като шивачка от месец май 2012г и получава
месечно трудово възнаграждение н размер на 332,10лв, което е крайно
недостатъчно за издръжката на четирите деца. От присъждането на издръжка в
посочения размер е изминал значителен период от време – повече от две години,
същевременно са се изменили социално –
икономическите условия в страната. Нараснали нуждите на децата от храна,
облекло, транспорт, учебници и извънкласни занимания.
Същевременно, ответникът е млад ,здрав и
работоспособен човек, занимава се с
търговия и заплащането на по-висока издръжка е в неговите възможности.
От Съда се иска да
постанови решение , с което да увеличи
размера на заплащаната от ответника издръжка от 70 лв на 150лв месечно за
детето Н. Ч.; от 70лв на 120лв за детето Г.Р.; от 70лв на 120лв за детето Н.Р.;
от 70лв на 110лв за детето М.Р., начиная
от депозирането на исковата молба в съда – 26.10.2012г, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законна причина за
изменението или прекратяването й.
Предявеният иск е с правна квалификация чл 150 от СК.
Прилагат се писмени доказателства.
На ответника
са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, като му е указана възможността в едномесечен срок да подаде писмен отговор,
указани са задължителното съдържание на отговора и последиците от неупражняване
на това право. В едномесечния срок е
постъпил отговор от ответника , с който се сочи ,че искът е допустим, но
неоснователен. Сочи се, че финансовото положение на бащата е изключително
тежко. Именно поради липсата на средства ,същият е престанал да плаща издръжка
на децата си , което довело до осъждането му с влязла в сила присъда № 145 от
29.03.2012г, постановена по НОХД № 556/2012г по описа на на ПРС ХХ нак.
състав, с която е признат за виновен за
престъпление по чл 183, ал 1 от НК и е осъден на 3 месеца лишаване от свобода,
отложено на осн чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години. Сочи се, че
ответникът има задължение да заплаща издръжка на още две деца. Твърди се, че ответникът
няма никакви доходи, регистриран е като безработен в Бюро по труда. Не
притежава недвижими имоти, МПС, не е регистриран като търговец, не е съдружник
в търговски дружества.
Прилагат се писмени
доказателства.
Пловдивският районен съд, като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, и от
представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че С.Р.С. ЕГН **********
И Л.М.М. ЕГН ********** СА РОДИТЕЛИ НА ДЕЦАТА -Г.К.Р. ЕГН **********
,Н.К.Р. ЕГН ********** ,М.К.Р. ЕГН ********** , Н. К.Ч. ЕГН **********
Видно от представената
по делото спогодба по гр д 3302/2010г по описа на ПРС 18гр с , ответникът е осъден да заплаща
издръжка в размер на по 70лв за всяко от
децата ,начиная от 15 03 2010г .
От разпита в съдебно
заседание на допуснатия свидетел на ищцовата страна – св Р.С. – с родство / баща на ищцата/ се установява, че от 8 години страните са разделени , имат 4
деца ,които след раздялата се отглеждат от майката .Живеят в дома на свидетеля ,бащата
не контактува с децата .Към настоящия момент плаща издръжката,която е
определена , но в предходен период не я е заплащал в продължение на 8 месеца
.Майката на децата е безработна към момента . Най-голямата дъщеря – Н. е ученичка в 9 клас , близначките – Н. И Г.
– в 4 клас , а най-малкият –М. - е
ученик във втори клас .Децата имали значителни разходи за битови нужди – храна
, отопление , облекло , пътни ,дневни ,както и за разходи във връзка с
обучението им .Ответникът се занимавал с
внос автомобили от чужбина ,
реализирал добри доходи , апартаментът му бил добре обзаведен ,карал микробус
,пътувал в чужбина .Имал още 1 дете от последваща връзка.
От разпита на св С. / без родство/ се установява , че
ответникът живее в дома на тъща си в кв
,,И.,, гр П .Има още 2 деца – на 11 и 7 години .Настоящата му партньорка била безработна,както и той .Издържат се от социални помощи и с помощта на тъщата . Ответникът си търсил
работа ,но без успех .Финансовото положение на семейството било тежко.
При така установените факти от
значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За
да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на децата
си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на децата,
като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на
детето ,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За
да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в
по-висок от присъдения вече размер на
детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е
бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки
от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка.
По
отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото
производство, съдът намира от една страна, че действително е налице сериозна
промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на
дължимата на четирите деца издръжка. Същата е присъдена преди 2 години. За изминалия значителен период от
време е налице промяна в нуждите на децата , а
и съществена и трайна промяна на икономическата обстановка в страната,
при която обективно е напълно невъзможно едно дете на тази възраст да бъде издържано със
средства в размер на 70лева /
издръжката, която ответникът е осъден да
плаща в размер на по 70лв за
всяко от децата /.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката
,който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на
родителя ,задължен с нея, съдът намира ,че
майката на детето, полага добри грижи за отглеждането и образованието на децата ,с помощта на родителите си се стреми
адекватно да посреща всичките им потребности . Бащата след раздялата – напротив
,дистанцирал се е от децата ,не контактува с тях ,през продължителен период не
е заплащал и дължимата издръжка.Същевременно същият няма регистриран трудов
договор ,но са регистрирани са многобройни НЕГОВИ пътувания в чужбина. Съдът счита ,че
ответникът е длъжен да издържа децата ,които е създал и също така е длъжен
активно да търси работа ,за да е в състояние ,заедно с майката на децата ,да
посреща разходите им .Издръжката на 4 деца към настоящия момент категорично не
е във възможностите на майката на децата и бащата е задължен да и помага за
това . В приложената справка от ТД-НАП-Пловдив се установява ,че бащата е
работил последно през 2004г ,т.е. същшят е безработен в продължение на 9 години
.При това положение съдът приема ,че
бащата не е търсил активно работа през този период ,или ,което е по-вероятно с
оглед на свидетелските показания и справката му за задгранични пътувания, реализира
други доходи ,които не са декларирани в НАП . Ето защо се приема,че не е налице
обективна причина ,поради която бащата не е в състояние да поема нарасналите
разходи на децата и искът за увеличение на издръжката се явява частично
основателен .Съдът взема предвид факта, че бащата има задължение да
заплаща издръжка на още две деца, ненавършили пълнолетие .
Съдът приема, на базата на
събраните писмени и гласни доказателства , че детето Н. има
нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна
издръжка в размер на ПОНЕ около 200 лв - за храна, дрехи, здравни
нужди,учебни пособия и уроци , пътни разходи и задоволяване на други текущи
нужди.
Настоящият съдебен състав
намира, че бащата следва да осигурява 120 лева от месечна издръжка на детето, а останалите 80
лева следва да се поемат от майката, която от своя страна полага и грижите за фактическото отглеждане на детето.
Съдът приема, на базата на
събраните писмени и гласни доказателства , че децата Г. и Н. /на една възраст/ имат
нужда да получават, а двамата родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер
на ПОНЕ
около 170 лв - за храна, дрехи, здравни нужди,учебни пособия и уроци ,
пътни разходи и задоволяване на други текущи нужди.
Настоящият съдебен състав
намира, че бащата следва да осигурява по 90 лева от месечна издръжка на децата , а останалите
80 лева следва да се поемат от майката, която
от своя страна полага и
грижите за фактическото
отглеждане на децата.
Съдът приема, на базата на
събраните писмени и гласни доказателства , че детето М. има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на ПОНЕ
около 150 лв - за храна, дрехи, здравни нужди,учебни пособия и уроци ,
пътни разходи и задоволяване на други текущи нужди.
Настоящият съдебен състав
намира, че бащата следва да осигурява 80 лева от месечна издръжка на детето, а останалите 70
лева следва да се поемат от майката, която
от своя страна полага и грижите за фактическото отглеждане на детето
Ето защо искът за увеличение на издръжката
се явява основателен за сумата в размер
на 120 лева месечно за детето Н. , по
90лв месечно за децата Г. и Н. и
80лв месечна за детето М. , начиная от датата на депозиране на исковата молба в
съда –26 10 .2012г, до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Искът
следва да се отхвърли в частта от уважения размер до претендирания такъв за
всяко от децата .
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска.
Същата възлиза на 144 лв (сто
четиридесет и четири лева ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА ОПРЕДЕЛЕНАТА СЪС СПОГОДБА ПО
ГР Д 3302/2010г по описа на ПРС 18гр с , МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА ,КОЯТО БАЩАТА Л.М.М. ЕГН **********,
следва да заплаща на дъщеря си Н. К.Ч. ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител С.Р.С.
ЕГН ********** , от 70 лв на 120 (сто и двадесет) лева месечно, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.10.2012г ,до настъпване
на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска ,от падежа до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения размер до
претендирания такъв от 150 лв месечно.
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА ОПРЕДЕЛЕНАТА СЪС СПОГОДБА
ПО ГР Д 3302/2010г по описа на ПРС 18гр с
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА ,КОЯТО БАЩАТА Л.М.М. ЕГН **********, следва да
заплаща на децата си Г.К.Р. ЕГН **********
и Н.К.Р. ЕГН ********** ,чрез
тяхната майка и законен
представител С.Р.С. ЕГН ********** , от
70 лв на 90 (деветдесет) лева месечно,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.10.2012г ,до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска ,от
падежа до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения
размер до претендирания такъв от 120 лв месечно.
ИЗМЕНЯ
РАЗМЕРА НА ОПРЕДЕЛЕНАТА СЪС СПОГОДБА ПО ГР Д 3302/2010г по описа на ПРС 18гр
с МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА ,КОЯТО БАЩАТА Л.М.М. ЕГН **********,
следва да заплаща на сина си М.К.Р. ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител С.Р.С.
ЕГН ********** , от 70 лв на 80 (осемдесет ) лева месечно, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.10.2012г ,до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска ,от падежа до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения размер до
претендирания такъв от 110 лв месечно
ОСЪЖДА Л.М.М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ СУМАТА ОТ 144лв (сто четиридесет и
четири лева) – държавни такси за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.