Р
Е Ш Е
Н И Е № 260131
Град Несебър, 09.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.
с участието
на секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№
988/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени при условията на евентуално обективно съединяване искове с правно
основание чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.135 от Закона
за задълженията и договорите.
Ишецът “М.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.П.З.,
твърди в исковата молба, че между “М.” АД, ЕИК ****, и ответника Б.Б.С. с ЕГН **********,
с адрес ***, са сключени два договора за паричен заем, съответно от
04.04.2007г. и от 02.09.2004г., а за обезпечение изпълнението по тях заемателят
Б.Б.С. е издал в полза на заемателя “М.” АД два записа на заповеди от
19.10.2007г. Задълженията по договорите за заем не са погасени в уговорените
срокове, поради което “М.” АД се е снабдил с изпълнителни листи, а въз основа
на тях е образувано изпълнително дело № 160/2010г. по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№ ***.
В изпълнителното производство е насочено принудително изпълнение срещу
апартамент, притежаван от ответника Б.Б.С. и съпругата му – втория ответник Т.И.С.
с ЕГН **********, с адрес: ***, като е била извършена публична продан на 1/2
идеална част от имота, в резултат на което задължението на длъжника е било
частично погасено до сумата в размер на 1 462,79 лева. При извършената
публична продан за купувач на 1/2 идеална част от имота е обявен Н.З., откогато
между него и ответника Т.И.С. е възникнала съсобственост върху имота при квоти
от правото на собственост по 1/2 идеална част за всеки от двамата. Имотът обаче
е продължил да се обитава от Т.С. и Б.С., а съсобственикът Н.З. е поискал от
другия съсобственик Т.С. да му заплаща ежемесечно обезщетение за това, че тя
ползва целия имот, а той е лишен от това свое право. На 30.09.2014г. Б.С. е
извършил отказ от право на собственост на негов наследствен имот, находящ се в
местност “Голяма поляна – На коня” в землището на село Реброво, община Своге,
представляваща Празно дворно място от 500 кв.м. по документ и 523 кв.м. по
скица, а на 24.10.2014г. Б.С. и Т.С. са продали на третия ответник Г.П.Я. с ЕГН
**********, с адрес: ***, Поземлен имот с идентификатор *****за сумата в размер
на 3 000 лева, която сделка е била обективирана в Нотариален акт № ***,
том ***, рег.№ ****, дело № 2881/2014г. на нотариус С.А.с рег.№ *** на НК и
район на действие Несебърския районен съд. На 10.02.2016г. е сключен Договор за
цесия между “М.” ЕАД и ищеца М.” ЕООД, в качеството му на цесионер, а цесията е
съобщена на длъжника Б.С. два пъти – на 24.01.2017г. и на 23.04.2018г. Според
ищеца сделката от 24.10.2014г. е симулативна, тъй като е сключена с
единствената цел увреждане кредиторите на Т.С. и Б.С., а в потвърждение на това
е обстоятелството, че купувачът Г.П.Я. е близък роднина на Т.С., както и че в
действителност не е заплатена посочената в документа – нотариалния акт,
продажна цена – сумата не е декларирана в годишните данъчни декларации на
продавачите. Освен това партидите за вода и електрическа енергия продължават да
са на името на Б.С., който продължава да плаща сметките за тях. Ищецът е
поискал да бъде обявен за относително недействителен спрямо него договорът за
покупко-продажба от 24.10.2014г. за 1/2 идеална част от Поземлен имот с
идентификатор *****с площ от 721 кв.м., според документ за собственост, и 717
кв.м. по скица, с предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване. Ищецът е предявил и иск за обявяване нищожност на
атакуваната сделка поради абсолютна симулация.
В отговора на исковата молба,
подаден от двама от ответниците – Б.Б.С. и Т.И.С., на първо място се изтъква,
че ищецът се е задоволил да посочи само, че на 10.02.2016г. е сключен Договор
за цесия, но не обосновава правния си интерес от предявяване на иск, тъй като
не посочва изрично, че има качеството на кредитор спрямо ответника Б.С..
Оспорват твърденията на ищеца, че изпълнително дело № 1690/2010г. на ЧСИ С.Я.е
висящо, като посочват, че същото е прекратено, а вземането на взискателя по
него не съществува поради
погасяване на задължението чрез извършено плащане и изтекла погасителна давност
към 2017г. Освен това към датата на извършването на разпоредителното
действие – 24.10.2014г., ищецът не е имал качеството на кредитор на първия
ответник, поради което с атакуваната сделка не са били увредени интересите на
ищеца. Приобретателят по сделката пък – Г.Я., е бил добросъвестно лице при
сключването на сделката. Ответникът Т.С. пък не е длъжник нито на ищеца, нито на “М.” АД, поради
което искът срещу нея се явява недопустим. Отричат на Б.С. да е съобщен
договорът за цесия, като се оспорва и датата, на която е сключен този договор,
с твърдението, че той е сключен не по-рано от 20.04.2018г. и то когато “М.” АД е бил заличен в Търговския регистър.
Изтъкват довод и за недействителност на договора за цесия, тъй като към момента
на сключването му Б.С. не е имал задължения към цедента, а продажната цена не е заплатена от
цесионера на цедента. Оспорват
твърденията на ищеца, свързани с доводите му за симулативност на сделката.
Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Ответникът Г.П.Я. не е подал
отговор на исковата молба в едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от
ГП, респ. подаденият от него отговор е след изтичане на посочения срок.
С Определение от 27.03.2020г., с
което съдът е изготвил проекта за доклад по делото, обявен по-късно за окончателен
поради липса на възражения по него, е прието, че предявените искове са
допустими и че тяхното съединяване е при условията на евентуално обективно
такова. Изложил е съображения относно пасивната процесуална легитимация на
ответника Т.И.С., т.е., че исковете срещу нея са допустими.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от процесуален представител, който заявява, че
поддържа предявените искове и доказателствените си искания. Представя писмени
бележки, в които твърди, че не е имало воля при сключването на сделката
собствеността върху имота да бъде прехвърлена, което се потвърждава от
обстоятелствата, че договорът не е имал за предмет къща, а само поземления
имот, а приобретателят Г.Я. не е наясно какво е закупил, същият не е виждан да
обитава имота, сметките за ел. енергия и вода се заплащат от прехвърлителя Б.С.,
който продължава да ползва имота, а Г.Я. дори не е предприел действия до
образуване на делото да прехвърли на свое име партидите за да може той да се
легитимира като потребител на доставените в имота услуги. Процесната сделка е
втора поред, с който длъжникът Б.С. цели да увреди неговия кредитор – ищеца.
Ответниците Б.Б.С. и Т.И.С. не се
явяват в съдебно заседание. Ответникът Г.П.Я. се явява в едно от съдебните
заседания за да отговори на въпроси, поставени от ищцовата страна и допуснати
от съда, по реда на чл.176 от ГПК. Тримата се представляват от упълномощен от
тях адвокат, който поддържа искането си за отхвърляне на предявените искове. В
представените писмени бележки, в които обосновава довода си за недължимост на
сумите, които ищецът твърди, че ответникът Б.С. му дължи, посочва, че дължимите
суми, за които има издадени изпълнителни листи, произтичат от записи на
заповеди, вземанията по които се погасяват с изтичане на тригодишна давност
съгласно чл.531, ал.1, вр. чл.537 от ТЗ, като погасени на основание изтекла
същата давност са и вземанията за разноски в производството. Погасителната
давност е изтекла към момента на предявяване на иска, независимо от нейното
прекъсване или спиране. Нов давностен срок е започнал да тече от 11.02.2014г.,
когато е извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното
производство, от когато е започнала да тече нова давност, която е изтекла към
11.02.2017г. Договорът за цесия от 10.02.2016г. няма за последица прекъсване
течението на давността и откогато ищцовото дружество не е поискало извършването
на изпълнителни действия, а изпълнителното дело, образувано по негова молба, е
едва на 26.05.2020г. Ищецът няма правен интерес от предявяване на иска за прогласяване
нищожността на процесната сделка, тъй като той няма вземане срещу Б.С.,
съответно не е имал такова към датата на нейното сключване – 24.10.2014г., тъй
като тя предхожда цесията, а обявяването на сделката за нищожна не би имало за
последица връщане на имота в правната сфера на ищеца. Договорът за
покупко-продажба на недвижим имот не е привиден. Тъй като ищецът няма вземане
към ответника Б.С. с оглед, че е задължението на последния е погасено, не е
налице тази предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. Недължимостта
към ищеца се обуславя и от обстоятелството, че разпоредителните действия на
ответниците предхождат сключването на договора за цесия, по който ищецът има
качеството на цесионер, поради което към датата на сключване на процесната
сделка не е могло ищецът да бъде увреден. Не е доказано и приобретателят –
ответникът Г.Я., да е знаел за твърдяното от ищеца увреждане, което знание в
случая не се предполага, а и не се навеждат твърдения за това в исковата молба.
Така ответникът Георгия Я. се явява добросъвестно лице по смисъла на чл.135,
ал.1 от ЗЗД, а страните по сделката не са имали намерение да увреждат ищеца.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 31.10.1984г. ответникът Б.Б.С.
е закупил следния недвижим имот, представляващ незастроено дворно място от 688
кв.м., находящо се в село К., Бургаски окръг, съставляващо парцел ІV-3, квартал
първи по плана на селото, урегулиран от 690 кв.м., с придаваеми по регулация
към парцела площи в квадратни метри, сметките за които не са уредени и ще се
уреждат от купувача.
На 02.09.2004г. между “М.” АД
град София, от една страна в качеството му на заемодател, и Б.Б.С., от друга
страна в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем с
нотариална заверка на подписа рег.№ 13331/02.09.2004г. на нотариус Валентина
Благоева с рег.№ 302 на НК и район на действие Районен съд – София, по силата
на който договор заемателят е предал в деня на подписване на договора на
заемателя заемната сума в размер на 16 370 лева, който от своя страна се е
задължил да върне сумата на три вноски през периода от 30.12.2004г. до
30.05.2005г., като за всеки просрочен ден е предвидено да се начислява
неустойка в размер на 0,1% от заемната сума. В договора е предвидено също като
гаранция за връщане на заетата сума заемателят да подписва запис на заповед,
авалиран от двама поръчители.
На 04.04.2007г. между “М.” АД
град София, от една страна в качеството му на заемодател, и Б.Б.С., от друга
страна в качеството му на заемател, е сключен друг договор за паричен заем,
според който в деня на подписване на договора заемодаелят е предал в брой на
заемателя уговорената заемна сума в размер на 9 000 щатски долара, а
последният се е задължил да я върне в срок до 28.09.2007г., като за всеки
просрочен ден е предвидено да се начислява неустойка в размер на 0,1% от заемната
сума. В договора е предвидено също като гаранция за връщане на заетата сума
заемателят да подписва запис на заповед, авалиран от двама поръчители.
По делото са представени два броя
записи на заповед издадени на 19.10.2007г. в град София, с които Б.Б.С. неотменимо
се е задължил да плати на “М.” АД, град София, сумите, съответно 16 370
лева и 9 000 щатски долара, плюс 1% неустойка на ден върху размера на
посочената сума, считано от деня на издаване на записите на заповед до
окончателното плащане на всички задължения, като сумите са платими на
предявяване.
Въз основа на записите на заповед
“М.“ АД се е снабдил с изпълнителни листи от 05.06.2008г. срещу длъжника Б.Б.С.,
съответно: 1) по гр.д.№ 8630/2008г. по описа на Софийски районен съд, за сумата
в размер на 16 370 лева въз основа на запис на заповед от 19.10.2007г.,
както и сумата в размер на 327,40 лева, представляваща разноски по делото, и 2)
по гр.д.№ 8631/2008г. по описа на Софийски районен съд, за сумата в размер на
9 000 щатски долара, представляваща задължение по запис на заповед,
издаден на 19.10.2007г., и 9 720
щатски долара, представляваща задължение за лихва за периода 20.10.2007г. –
04.02.2008г., и сумата в размер на 468,44 лева, представляваща съдебни
разноски.
По молба на “М.” АД, ЕИК **** и
въз основа на двата изпълнителни листи е образувано изпълнително дело № ********
по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на КЧСИ и район на действие С.г.с.
На 11.09.2013 ответниците Б.Б.С.
и Т.И.С. са се снабдили с Нотариален акт за удостоверяване право на собственост
върху недвижим имот № ***, том ***, рег.№ *****, дело № 2522/2013г. на Й.Й.–
помощник-нотариус по заместване при С.А.– нотариус с рег.№ 208 на НК и район на
действие Несебърския районен съд, с който двамата са били признати за
собственици, притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност, на
недвижимия имот, който преди това на 31.10.1984г. ответникът Б.Б.С. е закупил,
представляващ по силата на одобрените със Заповед РД-18-28/25.07.2005г. на
Изпълнителния директор на АК кадастрална карта и кадастрални регистри на село К.,
община Несебър: Поземлен имот с идентификатор *****(тридесет и девет хиляди сто
шестдесет и четири точка петстотин и едно точка седем), адрес на имота: село К.,
улица Д.М., площ 717 кв.м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: Ниско застрояване )до 10 м.).
В поземления имот е разположена
сграда с идентификатор ********, застроена площ 41 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.
Въз основа на постановление на
съдебния изпълнител по изп. дело № ******** от 10.02.2014г., е наложена
ВЪЗБРАНА върху 1/2 (една втора) идеална част от Поземления имот с идентификатор
********, т.е. на тази част, която съответства на длъжника по изпълнителното
производство Б.Б.С., като изпълнителното дело е било прекратено по отношение на
другия длъжник Т.И.С. с постановление на съдебния изпълнител от 11.03.2013г.,
поради пълното погасяване на задължението й по делото.
Въпреки наложената и вписаната в
Службата по вписванията – Несебър възбрана върху 1/2 идеална част от имота, на 24.10.2014г.
е Т.И.С. и Б.Б.С., от една страна в качеството им на продавачи, са продали на
третия ответник Г.П.Я., от друга страна в качеството му на купувач, процесния
недвижим имот, като сделката е обективирана в нотариален акт № 154, том ХV,
рег.№ ****, дело № 2881/2014г. на нотариус С.А.с рег.№ 208 на НК и район на
действие Несебърския районен съд, и в който е посочено, че уговорената продажна
цена е в размер на 3 000 лева и че същата била получена изцяло в брой от
купувача преди нотариалното изповядване на сделката.
Г.П.Я. и Т.И.С. са роднини по
сватовство 5-а степен.
На 10.02.2016г. е сключен договор
за цесия, с който “М.” ЕАД, ЕИК ****, в качеството му на цедент, и преди да
бъде обявена неговата неплатежоспособност, е прехвърлил възмездно, срещу цена
от 9 169 лева, платима в срок до 30.12.2016г., на ищеца “М.” ЕООД, ЕИК *******,
в качеството му на цесионер, вземането си към Б.Б.С. с ЕГН **********,***, в
размер на 31 202,46 лева, придобито на основание Изпълнителен лист от
02.04.2008г. на СРС (16 370 лева) въз основа на запис на заповед от
19.10.2007г., 327,40 лева – разноски по производството, законната лихва, и
вземането си в размер на 60 762,54 лева, придобито на основание
Изпълнителен лист от 05.06.2008г. на СРС (9 000 щатски долара с левова
равностойност 15633 лева, 9 720 щатски долара с левова равностойност към
10.02.2016г. в размер на 16 883,64 лева, 468,44 лева – съдебни разноски, законна
лихва); общият размер на прехвърлените вземания към 10.02.2016г. възлиза на
91,965 лева, от които 49 682,48 лева – главница, и 42 282,52 лева –
лихви. Страните са уговорили, че прехвърленото вземане преминава в патримониума
на Цесионера ведно с принадлежностите му, като цедентът се задължава да предаде
на цесионера намиращите се у него оригинални документи, изпълнителни листи,
записи на заповед, договори за заем и други, включително и заверени счетоводни
справки, които установяват вземанията и неговите принадлежности. Уговорено е
задължение на цедента да уведоми длъжника за прехвърлените вземания.
“М.” ЕАД е изготвил уведомление
до Б.Б.С., според което последният се уведомява, че съгласно Договор за цесия
от 10.02.2016г. са прехвърлени всички вземания на това дружество, произтичащи
на основание Изпълнителен лист от 02.04.2008г. и Изпълнителен лист от
05.06.2008г., издадени от Районен съд – София, на “М.” ЕООД – ищеца.
Уведомлението е изпратено чрез куриер за връчване на Б.Б.С. ***, на
23.01.2017г., и му е връчено с обратна разписка на 24.01.2017г.
Заличаването на основание
чл.632, ал.4 от ТЗ от Търговския регистър на “М.” ЕАД, ЕИК ****, град София, е
извършено след това с Решение № 575/24.03.2017г. по търг. дело № 963/2015г. по
описа на С.г.с. с което е прекратено и производството по несъстоятелност.
По искане на “М.” ЕООД, ЕИК *******,
който е конституиран като взискател по изпълнително дело № ******** като частен
правоприемник на “М.” ЕАД, ЕИК ****, производството по дело е било прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК въз основа на постановление от
22.05.2019г. на съдебния изпълнител.
Въз основа на двата изпълнителни
листи и по искане на “М.” ЕООД с молба от 26.05.2020г. е било образувано
изпълнително дело № 20209210400465 по описа на ЧСИ Стефан П. *** действие С.г.с.
по което ищцовото дружество има качеството на взискател, а към 14.07.2020г.
задължението на длъжника по него - ответника Б.Б.С., е било в размер на
20 674,86 лева, от които 18 835,39 лева неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и други), както и такси и разноски в размер на
839,47 лева.
След закупуването на процесния
недвижим имот от ответника Г.П.Я., същият е декларирал пред данъчните власти
собствеността си, но до получаване на исковата молба по настоящото дело не е
предприел действия по промяна на партидите за ел. енергия и В и К услуги, като
титуляр не тези партиди е продължил да бъде Б.Б.С., който е продължил да
заплаща разходите за ел. енергия, потребявана в поземления имот, и в частност в
разположената в него сграда, преобладававащо през системата на Ипей чрез карта,
издадена му от “Банка ДСК” ЕАД, но и в брой на касата на доставчика. От
справката за извършените от Б.С. плащания на потребена ел. енергия през периода
от 30.06.2015г. до 24.11.2019г. се установява, че по-големи суми за потребена
ел. енергия са заплащани за месеците през летния сезон.
От своя страна продавачите по
сделката Б.С. и Т.С. не са декларирали в годишните им декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г. доходи от прехвърляне на права или имущество.
От обясненията по реда на чл.176
от ГПК, дадени от ответника Г.П.Я., се установява първо, че постройката в
поземления имот представлява тип бунгало, изградена от нетрайни материали и се
състои от баня с тоалетна, кухненски бокс и две стаи. Същият твърди, че е
заплатил сумата по продажната цена в размер на 3 000 лева непосредствено
преди изповядване на сделката, и че за заплатените от неговите праводатели суми
за ел. енергия и вода след 2014г., както и за данъци, той им възстановява
сумите, когато се види с тях, макар да се виждат рядко, както и че той посещава
имота през летния сезон. Твърди също, че Б. и Т. ***, същите нямат ключове за
имота, но той им позволява да почиват в него.
На основание така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че за ищеца е налице
правен интерес да предяви иск за обявяване на нищожност на сключения между
ответниците Б.Б.С. и Т.И.С., от една страна, и Г.П.Я., от друга страна,
договор, доколкото законът предоставя право на всяко лице да поиска от съда
прогласяване нищожността на сделка и доколкото по искане на ищеца е образувано
изпълнително производство, по което той има качеството на взискател, за
събиране на сумите, които ответникът Б.Б.С. му дължи. Ищецът е кредитор на
ответника Б.С. и с извършената разпоредителна сделка са увредени интересите му.
Абсолютната симулация като порок
на сделката води до нейната недействителност в степен на нищожност. Симулацията
може да се отнася както до цялата сделка, така и само до нейни елементи, като
например страни, цена, предмет. Абсолютната симулация може да бъде установена с
така нареченото обратно писмо от страните по сделката или и с гласни
доказателства, когато е налице начало на писмено доказателство. Касае се до
изявление от една от страните по сделката, направено пред държавен орган, от
което изявление може да бъде направен извод за вероятна симулация. Когато
симулацията следва да бъде установена от трето, неучастващо в сделката лице, забраната
за събиране на гласни доказателства по чл.165, ал.1, т.4 от ГПК не важи. В
конкретния случай тежестта на доказване на симулацията на сделката беше на
ищеца, в каквато насока са дадените от съда указания. Симулацията следва да бъде разкрита от съда само в
рамките на въведеното твърдение, а когато е налице твърдение за съществуване на
прикрита сделка, съдът се произнася и по прикритата сделка. В конкретния
случай ищецът е въвел твърдение, че сделката е симулативна, тъй като страните
по нея не са целели нейния транслативен ефект. Прието е в съдебната практика,
че исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 от ЗЗД и за разкриване
на симулацията по чл.17, ал.1 от ЗЗД имат различен предмет – единият
нищожността на явната сделка, а другият – обвързващата сила на прикритото
съглашение. От материалноправна страна разпоредбата на чл.17 от ЗЗД урежда
съотношението между привидната и прикритата сделка.
Първият иск винаги е приложим,
когато се касае за абсолютна симулация, а при наличие на относителна симулация
заинтересованият може да упражни правата си, използвайки и двете възможности,
съобразно целения резултат. Ако се цели само прогласяване нищожността на
привидната сделка – ще предяви иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Ако
обаче цели разкриване на прикритото съглашение и прилагане правилата именно на
това съглашение, то тогава интересите му налагат да предяви и иск с правно
основание чл.17 от ЗЗД. Но това не е задължително, доколкото вторият
самостоятелен иск може да бъде предявен в отделно производство при наличие на
правен интерес от това.
Твърденията в исковата молба, както
и съответстващият им петитум, с който се определят рамките на търсената от съда
защита, касаят единствено разкриване на абсолютна симулация по чл.26, ал.2,
предл.5 от ЗЗД, без да е направено искане за установяване със сила на присъдено
нещо прикрита сделка (напр. дарение) по чл.17, ал.1 от ЗЗД. От съда се иска
само прогласяване нищожността на привидната сделка за продажба, като по този
начин ищецът е преценил, че за него е достатъчно само постигането на ефекта,
като ако симулацията е абсолютна, при отричане на съществуването на придивната
сделка, имотът не се счита изобщо прехвърлен.
В подкрепа на горното виждане
на настоящия състав е и Решение № 184/19.01.2016г. по дело № 6394/2014г. на
ВКС, III г.о., с което е прието, че „Съдът следва да
отговори с диспозитив на искане за разкриване на относителна симулация на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, като посочи вида недействителност и вида на
прикритата сделка, когато има такава. ….. В практиката на ВКС е изяснена
разликата между иска за установяване на привидност по чл.26, ал.2 от ЗЗД, с
предмет обявяването на относителната недействителност и иска, с който се
претендират последиците от прикритата сделка по чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Последователно е указанието тези искове да се разглеждат като самостоятелни,
което не отрича връзката между привидно и прикрито съглашение при доказването
на симулацията. …… Утвърдено в практиката на ВКС разбиране е, че привидната
сделка е винаги нищожна, независимо дали нищожността е абсолютна или
относителна и съдът прогласява тази нищожност по иск или възражение съгласно
чл.26, ал.2 от ЗЗД, независимо дали има да разглежда и иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД.“ Със същото решение е посочено, че за установяване на симулацията като
основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗ, в случай, че не е
предявен иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД, не е необходимо изчерпателно, пълно и
главно доказване на всички елементи на прикритата сделка, а е достатъчно да се
установи привидността, определяна като съгласие за симулация.
За да е налице симулация
(независимо – абсолютна или относителна) на една сделка, в случая – двустранна,
е необходимо категорично и недвусмислено да се установи разминаване между
действителните и афишираните отношения между страните, изразяващи се, най-общо,
в разминаване между целения във вътрешните отношения и постигнатия, видим от
всички останали, краен резултат, тоест – съзнателно се създава привидно правно
състояние за пред трети лица, като външно се извършват изявления, които по
съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но зад
обективираното изявление липсва адекватно външно волево решение – вътрешната,
съгласувана между участниците в симулативната сделка, воля е да не се породят
правните последици, съответстващи на външното изявление.
Тъй като е възможно правните
субекти да не желаят изобщо да се породят каквито и да било правни последици, а
целят, по една или друга причина, само да създадат такова впечатление у
останалите субекти, такава сделка е абсолютно симулативна, на каквато ищецът се
опира, като такава – нищожна от момента на сключването и изобщо не поражда
правни последици.
При втората разновидност на
привидността страните манифестират като действителна пред всички останали
прикриващата сделка, но са уговорили помежду си, че искат да породят правни
последици от друга, прикрита сделка, за която имат интерес третите лица да не
знаят, а да считат, че първата е предизвикала съответния, предписан й от
правната норма, резултат. При релативна симулация нежеланата, симулирана
сделка, е изначално нищожна, но десимулираната, желана от страните, ако
отговаря на изискванията на закона, е действителна и поражда между тях
съответните правни последици, въпреки, че те са запазили в тайна волята си. При
установяване на относителна симулация, само ако има и иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно десимулираната сделка.
Настоящият състав намира от
съвкупната преценка на доказателствата, че твърдението на ищеца, че страните по
сделката не са целели настъпването на вещнотранслативния ефект и правото на собственост
върху процесния поземлен имот да премине в полза на купувача по нея – ответника
Г.П.Я., за напълно доказано. Разбира се, след като ищецът не е страна по
сделката и естествено не разполага с обратно писмо, то доказването на неговото
твърдение става само с наличието на косвени доказателства.
Тъй като официалната
удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира върху частта, в която
са отразени изявленията за плащане на продажната цена за имота, а тя
представлява частен свидетелстващ документ, съдът приема, че доказателствената
й стойност е оборена и плащане на продажна цена не е осъществявано.
За да формира тези си
фактически констатации, съдът разгледа и анализира събраните доказателства по
отделно и в тяхната корелация, както и в съпоставка с други доказателства от
страните.
Само по себе си недекларирането
на получени средства от продажба на недвижими имоти от страна на продавачите по
процесната сделка Б.Б.С. и Т.И.С., не може да обоснове извод за неплатената
продажна цена, респ. неполучени суми от продажбата, защото причините или
мотивите за това недеклариране могат да бъдат различни. Обстоятелството пък, че
продажната цена съвпада с размера на данъчната оценка на поземления имот, би
могло да има значение, както най-често, за стремежа да се платят по-ниски
нотариални такси и местен данък в резултат на укриването на действително
уговорената пазарна цена.
От решаващо значение за да се
приеме, че страните не са искали сделката да породи транслативен ефект и
продавачите да загубят собствеността върху поземления имот и тя да премина
върху приобретателя по сделката Г.Я., е на първо място обстоятелството, че
последният не е много близък роднина с Т.С., но родството им не е далечно, като
страните по сделката са и в добри
приятелски отношения. Към момента на сключването на сделката върху поземления
имот е била вписана възбрана. Възбраната на недвижим имот, наложена като
обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1 от ГПК или наложена в хода на
образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451-452,
ал.2 от ГПК се подчинява на правила, установени в ГПК и Правилника за
вписванията, като вписва въз основа на властнически акт на компетентно
длъжностно лице или учреждение и не се погасява.
Възбраната на недвижим имот
може да бъде заличена съгласно чл.31 от Правилника с „писмено нареждане на учреждението
или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена
гаранцията или обезпечението“, или „по искане на заинтересования със заявление,
към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да
се заличи“. Вписването на възбрана има за цел да даде гласност на подлежащите
на вписване актове по начина, предвиден в Правилника. Вписване, отбелязване и
заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите
или в ПВп (чл.1 и 2 от ПВп). Възбраната, за разлика от ипотеката, не е вещно
право, даващо възможност за предпочтително удовлетворяване. Правното й действие
е в насока да обезпечи възможността на кредитора-взискател в изпълнението да
удовлетвори правата си от стойността на имота. По същество възбраната цели да
създаде непротивопоставимост на извършени разпореждания или учредяване на вещни
права от страна на собственика на възбранения недвижим имот в полза на трети
лица, след нейното вписване. Обезпечителната и изпълнителната възбрана
произвеждат предвиденото в закона действие – чл.401, вр. чл.452-453 от ГПК.
Наложената възбрана на
недвижим имот постига своя ефект – забрана за длъжника сам да се разпорежда с
вещта, като запазва имота в патримониума му до момента на публичната продан,
при която имотът е разпореден не от длъжника, а от съдебния изпълнител. След
като по силата на закона недвижимият имот е освободен от изпълнение – чл.494,
ал.2 in fine ГПК, без да отпада самото основание за
обезпечение, възбраната следва да бъде заличена по искане на съдебния
изпълнител, който е поискал налагането й, като от момента на вписване на
заличаването с обратно действие ще се заличат правните последици на тази
възбрана, респ. сключените сделки ще могат да се считат за противопоставими на
взискателя по изпълнението – арг. от чл.453, т.1 от ГПК. Принципът, че никой не
може да прехвърля права, които няма, и че правата се придобиват на деривативно
основание, важи и за прехвърлянето на вещни права чрез публична продан в
производството по индивидуално принудително изпълнение – арг. от чл.133 от ЗЗД
и чл.422 от ГПК, от които следва, че имуществото, което не е на длъжника, не
може да обезпечава вземанията на кредиторите.
Извършените от длъжника
разпореждания с възбранен имот са недействителни спрямо взискателя, който е
наложил възбрана – арг. чл.452, ал.2 от ГПК, но ако тази възбрана бъде заличена
по съответния ред, то разпореждането с имота от страна на длъжника-собственик
по време на нейното действие се явява вече противопоставимо на взискателя –
кредитор за времето до вписване на следващата възбрана по отношение на същия имот.
Възбраната по своето правно
естество не създава право на предпочтително удовлетворяване на кредитора, който
я е наложил. Тя е предназначена единствено да запази имота в патримониума на
длъжника, за да може върху нея да се проведе принудително изпълнение за
погасяване на задълженията на длъжника и след като бъде заличена, тази нейна
функция отпада с обратно действие. Дотогава сделката между длъжник (продавач) и
купувача не би породила целените с нея правни последици за последния. Покупко-продажбата
в хода на изпълнението е във „висящо“ състояние – състояние на висяща
недействителност (в този смисъл е и правната доктрина, в същия смисъл са и
разясненията и дефинирането на висящата недействителност, дадени в мотивите към
т.1 на ТР № 1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС). Но от момента на заличаване на
възбраната и саниране на сделката, правните последици настъпват с обратна сила,
т.е. те се считат за проявени от момента на сключването й, като по този начин
сделката и нейното вписване бранят правата на купувача и се явяват
противопоставими на взискателите по изпълнението.
Купувачът по процесната
сделка Г.Я. е знаел за вписаната възбрана върху имота към момента на
сключването на сделката, но и дори да не е извършил необходимата проверка, това
не го прави добросъвестен купувач, защото при всички случай е знаел за
задължението на единия от своите праводатели към третото лице, и че възбраната
е вписана по искане на това трето лице – кредитора на праводателя му. Налага се
извода, с оглед изложеното по-горе, че страните по процесната сделка с нейното
сключване са се стремили да постигнат непостижимата по този начин цел, като се
създаде убеждението пред заинтересовани лица, че поземленият имот вече не е на
длъжника, правата на взискателя по изпълнителното дело не могат да се
противопоставят на купувача по сделката, и че по отношение на имота ще отпадне
възможността да се проведе принудително изпълнение за погасяване задължението,
което Б.С. има към взискателя по изпълнителното дело, както и заличаване на
възбраната. Разбира се, този резултат не е бил постигнат, но това е бил
основната идея на страните.
Наред с това, за Г.Я. е било без
значение какъв е бил предмета на сделката, като това и понастоящем не му е
известно. При подписването на договора той е действал като е следвал указанията
на прехвърлителите. Сделката не е била сключена за сградата, разположена във
възбранения процесен поземлен имот, респ. в сделката не е посочено, че имотът се
придобива ведно с постройките и подобренията в него, поради което той
продължава да е собственост на Б. и Т.С., но въпреки това в обясненията си
същият твърди, че той ги допуска до сградата ,за която е с убеждението, че е
негова, и дори е предприел действия по промяна на партидите за ток и вода, като
друг е въпросът, че това следва да му бъде отказано, тъй като не притежава
титул за собственост на сградата – обекта на потребление. Затова и не се
кредитират обясненията му, че Б. и Т.С. не разполагат с ключове за сградата, а
той им позволява да я ползват.
Така се налага извода, че Г.Я.,
чиито отговори по реда на чл.176 от ГПК са общи, неконкретни и неубедителни, не
е целял да придобие само поземления имот без сградата в него, след като твърди,
че му е нужен имот на морето, за да си почива, тъй като за тази цел само
поземлен имот е недостатъчен, нито пък Б. и Т. Соколови имат интерес Г.Я. да им
учредява сервитут – право на преминаване, за да достигат до сградата, пригодена
за ползване като жилище. Затова след като предмет на сделката не е била чистата
от тежести сграда, а само възбранения поземлен имот, а собствениците му, по
чиято единствена инициатива договорът е сключен, са били и наясно, че сделката
не би могла да породи последици поради вписаната възбрана, като и не са целели
прехвърлянето на собствеността в полза на Г.Я., означава, че атакуваната сделка
е привидна, поради което - и нищожна,
съгласно императивната разпоредба на чл.26, ал.2, изр.5 от ЗЗД. Искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като съдът прогласи нищожността на
договора за покупко-продажба като абсолютно симулативен.
С оглед изхода на процеса
отговорността за разноски лежи върху ответниците, които следва да понесат както
своите, които са направили, така и тези на ищеца, като по правилата на чл.78,
ал.1 от ГПК всеки от тях следва да заплати частта от разноските в полза на
ищеца общо в размер на 1 026 лева, от които 136 лева – съдебни е деловодни
разноски, и 890 лева за платено адвокатско възнаграждение, като всеки от
тримата ответници следва да му заплати по 342 лева за разноски.
Неоснователна се явява
претенцията на ответниците за присъждане на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски, поради което и претенцията им за заплащане на такива за платен
адвокатски хонорар в размер на 750 лева се явява неоснователна.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.10.2014г., обективиран в
нотариален акт № ***, том **, рег.№ ****, дело № ***/2014г. на нотариус С.А.с
рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, по силата на който
договор Т.И.С. с ЕГН ********** и Б.Б.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
от една страна в качеството им на продавачи, са продали на Г.П.Я. с ЕГН **********,
с адрес: ***, от друга страна в качеството му на купувач, следния недвижим
имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *****(тридесет и девет хиляди сто
шестдесет и четири точка петстотин и едно точка седем) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село К., община Несебър, одобрени със Заповед
РД-18-29 / 25.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на поземления
имот: село К., улица Д.М., площ 717 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10
м.), съседни поземлени имоти №№ ********, ********, ********, ********, за
сумата по продажната цена 3 000 лева, е НИЩОЖЕН поради абсолютна
симулация.
ОСЪЖДА Б.Б.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Н.П.З., сумата в размер на 342 лв. (триста четиридесет и два
лева), представляваща част от направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Т.И.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.П.З.,
сумата в размер на 342 лв. (триста
четиридесет и два лева), представляваща част от направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.П.Я. с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Н.П.З., сумата в размер на 342 лв. (триста четиридесет и два
лева), представляваща част от направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Б.Б.С. с
ЕГН ********** и Т.И.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, и Г.П.Я. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Н.П.З., да им заплати сумата в
размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща направени по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: