Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 17.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 34 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 и чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.
„Черпи връх" № 43, представлявано от изп.директор Ю.А.С., чрез пълномощника
юриск. И.Р., против Ф.С.Х., ЕГН **********
с адрес: *** и пост адрес в гр.Сърница, ул. „Чепино“ №10.
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца следните суми: 597,22 лв. –главница представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен кредит Транскарт на физическо лице от
08.09.2008г.; 504,53 лв. -договорна лихва за периода от 01.11.2008г. до
31.05.2013 г.; 708,75 лв. –договорни
такса по кредита, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
за което е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 29197/2013г. на СРС.
Ищецът
твърди ,че на 08.09.2008г. между „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" АД
(Издател) и ответника Ф.С.Х. (Кредитополучател) е сключен Договор за
предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице. Съгласно така сключения
договор “Транскарт Файненшъл Сьрвисис“ АД е предоставило на Ф.С.Х. кредит с
лимит в размер на 600.00 лв., за усвояването на който дружеството е
предоставило на ответника кредитна карта Транскарт. Ответника, от своя страна
се задължил да погасява задълженията си по кредита в срок, както и да заплаща
уговорените в процесния договор лихви и такси.
Съгласно
чл.5, ал.1, б. „а” в случай, че Кредитополучателят погаси в пълен размер
всичките си задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на
следващия месец, последният ползвал безлихвен период по кредита, който започвал
да тече от датата на първата транзакция и можело да продължи до изтичане на
срока за договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата
сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение,
считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започвало
да се олихвява с лихва в размер на 18,0% на годишна основа, съгласно чл.5,
ал.1, б. „б” от договора. В този случай, за да се счита за редовно обслужван
кредита, Клиентът дължал в срок до 15-то число на всеки месец да издължава
минимална погасителна вноска по кредита, посочена в последното месечно
извлечение. Минималната погасителна вноска представлявала сбор от: непогасеното
превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит,
дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение;
начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и
комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за
конкретния месец главница. В периода след 08.09.2008г. Ф.С.Х. извършвала
многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (АТМ саsh) - видно
от приложената справка. Кредитополучателят бил извършвал и покупки от РОS /ПОС
терминални устройства/ чрез осъществяването на електронни разплащания, при
които средства от сметката на купувача- картоползвател преминавали в сметката
на търговеца, при който е извършено плащането.
Начислявани
били възнаградителни лихви и договорни такси по кредита, съгласно сключения
Договор за кредит и актуалните Ценови листи и Общи условия на „Транскарт
Файненшъл Сьрвисис“ АД.
Твърди
също, че на 05.07.2013г. „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Ф.С.Х., ЕГН **********,
за сумата от 1 810,50 лв., от които: 597.22 лв. - дължима главница по Договор
за предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице от 08.09.2008г.; 504.53
лева - договорна лихва за периода от 01.11.2008г. до 31.05.2013г.; 708.75 лв. -
договорни такси, ведно с разноските по делото и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. По
така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 29197/2013 г., 68-ми
състав, по описа на Софийски районен съд. В рамките на това заповедно
производство била издадена заповед за изпълнение. В законоустановения срок Ф.С.Х.
била подала възражение срещу нея.
Със
свое разпореждане, получено от ищеца на 19.02.2020г., съдът ги уведомил за
постъпилото възражение и им предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 от ГПК, в рамките на който да предяви установителен иск относно претендираното от
дружеството вземане срещу ответника.
Към
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ТПК, дължимата от ответника и
непогасена главница възлизала в размер на 597.22 лева. На основание чл.5, ал.1,
б.„Б“ от Договора били начислени договорни - възнаградителни лихви в размер на
504.53 лева, както и на основание чл. 5, ал.1, б.„В" били начислени
договорни такси по кредита в размер *** 708.75 лева. Размерът и периодът на
начислените лихви и такси били представени в приложената към молба Справка за
формиране на дълга.
Горепосочените
суми ответницата можела да заплати по следната банкова сметка на „Транскарт
файненшъл сървисис“ АД в Инвестбанк АД: IВАN: ВС66 IORТ 8048 1020 0729 04; ВIС:
IORТВG8Е.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми:
597,22 лв. –главница представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
кредит Транскарт на физическо лице от 08.09.2008г.; 504,53 лв. -договорна лихва
за периода от 01.11.2008г. до 31.05.2013 г.; 708,75 лв. –договорни такса по кредита, както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена ЗИ по ч.гр.д.№ 29197/2013 г., по
описа на Софийски районен съд.
Претендира и направените по
делото разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв. Реджеп Ариф от ПзАК. В него намира иска за допустим, но
неоснователен по следните съображения: дори и да е възникнало облигационно
отношение между страните по спора, то същото било погасено по давност. Поради
което счита, че следва да бъде приложен правния институт за погасителната
давност. Съгласно нормата, визирана в чл.110 от ЗЗД „ с изтичането на
петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. А съгл. чл.111, букви „б“ и „в“ - с изтичането на
тригодишната давност се погасяват: вземания за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор и вземания за наем, лихви и за други периодични плащания.
По тези съображения се иска
отхвърляне на иска. Претендира и разноски.
Възражения
с правна квалификация : чл.110 и чл.111 от ЗЗД.
В о.с.з. ищецът, с
писмена молба изпратена по пощата, подържа иска и иска уважаването му, с
подробни съображения по оспорените неравноправни клаузи, изложени в тази молба.
В о.с.з. ответникът,
редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.Ариф поддържа възраженията си и иска
отхвърляне на иска, с подробни съображения в защита
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 29197/2013г. на СРС, с постановеното по същото ЗИПЗ от
22.05.2019г. се установява да е разпоредено Ф.С.Х., ЕГН ********** с адрес в
гр. София, да заплати на „Транскарт
файненшъл сървисис“ ЕАД с
ЕИК ********* - гр. София, следните суми: сумата от 597,22 лева -главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит –транскарт
на физическо лице от 08.09.2008г., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 05.07.2013г. до изплащане на вземането; сумата от 504,53лв.
–договорна лихва за периода от 01.11.2008г. до 31.05.2013г.; сумата от 708,75лв.
–договорни такси по кредита, както и разноски в размер на 36,21лв.- за държавна такса и 100.00лв.–
юриск. възнаграждение.
Видно
от обстоятелствена част на самото заявление на ищеца е, че той е основал
искането си за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК на това, че задължението по ДПК от
08.09.2008г. не е изпълнено.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 29197/2013г. на СРС е връчена на длъжника Ф.Х. лично по реда
на чл.45, ал.1 ГПК на 24.01.2020г. На
06.02.2020г. и в срока за възражение е постъпило такова, с което е оспорено вземането по издадената заповед, като възражението не е
обосновано.
Във връзка с това
възражения и на осн. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с разпореждане от 10.02.2020г.,
съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 29197/2013г. на СРС в
едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 19.02.2020г., а настоящият
установителен иск е предявен на 17.03.2020г., изпратен по пощата. Изложеното
сочи, че установителният иск е допустим.
Видно
от приетия по делото Договор за предоставяне на кредит –транскарт на физическо
лице от 08.09.2008г., се установяват изложените в исковата молба факти и
обстоятелства.
Не се
спори по делото, че на 08.09.2008г. между страните бил сключен договор за
предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице, както и че на ответницата
е издадена кредитна карта Транскарт. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за кредит
ищеца, в качеството му на издател предоставял на кредитополучателя, кредит в
размер на 600 лева. Целта на кредита била плащане на стоки и услуги в
оторизирани търговски обекти на издателя чрез кредитна карта Транскарт (чл.1,
ал.2 от договора). Освен това кредитополучателят имал право да тегли пари в
брой до 100 % месечно от разрешения кредитен лимит по ал. 1 в оторизирани от
издателя за целта обекти (чл.1, ал. 3 от договора). Съгласно чл.3, б.
"а" от договора кредитът можел да се усвоява еднократно или на части
до определения в чл.1 лимит и в рамките на срока по чл.4 от договора. За
погасяване на използвания кредитен ресурс кредитополучателят разполагал с
възможност да го прави чрез терминално устройство в оторозирани за целта обекти
или по посочена от издателя банкова сметка ***, за която издателят следвало да
го уведоми (чл. 3, б. "д" от договора). В чл. 4 от договора е определен
краен срок за револвиране на кредита, а именно 24 месеца, съвпадащ със срока на
картата. Съгласно чл.5, б."а" и б."б" от договора кредитополучателят
следвало да заплаща до 15-то число на следващия месец общата сума на всичките
си задължения по кредита, посочена в последното месечно извлечение. В този
случай той не дължал лихва – това бил т. нар. безлихвен период по кредита. При
непогасяване на задълженията по кредита в посочения срок, считано от 16-то
число на същия месец формираното салдо по кредита започвало да се олихвява с
месечна лихва в размер на 18 % годишно за кредит по карта "Класик" и
месечна лихва в размер на 14,64 % за кредит по карта "Голд". Освен
лихвата кредитополучателят следвало да заплаща и напомнителна такса за
просрочие според ценовата листа на издателя –неразделна част от договора (чл.1,
т.1). Ако в срок от 60 дни от датата на влизане в период на олихвяване не е
погасил поне сума равна на минималната погасителна вноска по последното месечно
извлечение –издателят блокира картата (чл. 5, б. "в" от договора).
При необслужване на кредита в срок от 90 дни след навлизането в лихвен период
издателят начислявал напомнителна такса до погасяване на кредита. Съгласно чл. 5, ал.2 от договора лихвата и
начислените такси били дължима до пълното погасяване на сумите по кредита,
включително и след крайния погасителен срок по договора, както и при събирането
им по съдебен ред или друг начин на принудително изпълнение. В клаузата на чл.
5, ал.3 от договора е предвидено правото на издателя да променя едностранно сроковете,
лихвите, таксите и размера на минималните погасителни вноски, приложими по
договора, като всяка промяна се публикувала на Интернет страницата и се
съобщавала на кредитополучателя с месечното извлечение, което се изпращало по
начин удостоверяващ получаването му. Съгласно чл.10, ал.1 от договора издателят
имал право да обяви кредитът за предсрочно изискуем, като изпрати съобщение до
кредитополучателя, ако настъпело поне едно от изброените събития, сред които
било и неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от условията
на договора. В
чл.10.,ал.2 е уговорено , че с изтичане срока на действие на договора всички дължими
суми стават незабавно изискуеми по силата на самия договор, като
кредитополучателят се задължавал да погаси всички свои задължения по ползвания
кредит, включително такси, лихви и главница. При предсрочна изискуемост на
кредита картата на кредитополучателя се блокирала и неусвоената част от кредита
не можела да бъде използвана (чл. 10, ал. 3 от договора).
Договорът
за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 08.09.2008г. по
своето естество представлява частен диспозитивен документ, подписан от страните
по него. Той не е оспорен в хода на производството, поради което се ползва с
обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК и задължава съда да
приеме авторството на изявлението. Доколкото не са релевирани пороци при
образуването и изявата на волята на страните, доказано е по делото, че същите
са направили изявление за поемане на задълженията по договора при договорените
условия и срокове.
По
делото са представени Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта
Транскарт, приети с решение на Съвета на директорите на ищцовото дружество на
29.09.2006г. Съгласно чл.3.1 от общите условия за издаване на кредитна карта се
попълвало заявление, с което се предоставяли съответните данни и документи за
преценка на кредитния риск. Картата с ПИН се получавали лично срещу подпис от
картодържателя (чл. 6. 1 от общите условия). Съгласно чл.14.1 от общите условия
във връзка с ползването на картата картодържателят следвало да заплаща на
издателя годишна такса за ползване, такса за преиздаване на карта и ПИН и други
такси съгласно Ценовата листа, с които издателят задължавал служебно
картодържателя. Веднъж месечно издателят изготвял и изпращал на картодържателя
извлечение за дължимите суми за извършените операции с картата – главница и
начислените лихви и такси съгласно ценовата листа. В това извлечение се
предоставяла информация за размерът на общото задълженията на картодържателя,
минималната погасителна вноска , дата на издължаването й и други (чл. 15 от
общите условия). Размерът на се установявал
въз основа на регистрираните транзакции в информационната система. Записванията
на всички операции, извършени чрез използването на кредитната карта, се
приемали за счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството и се
смятали за верни до доказване на противното (чл.15.3 от общите условия) . Според
чл.16 от общите условия, Картодържателят имал право да оспори данните за
регистрираните разходи, съдържащи се в извлечението, като изпрати до издателя
своите писмени възражения, придружени със съответните документи, поискани от
издателя, в срок до 30 дни от датата на извлечението. В случай че данни от
извлечението не бъдат оспорени до 30 дни след узнаването им, се считало, че те
са одобрени от картодържателя. Обстоятелството, че последният не е получил
извлечението, не го освобождавало от задължението да внесе в срок дължимите от
него суми. Издателят имал право едностранно без уведомление да блокира картата,
ако картодържателят не е обслужвал два поредни месеца задължението си след
навлизането лихвен период, както и след изтичане на нейния срок на валидност
(чл. 26 от общите условия). В чл. 32 от общите условия било предвидено правото
на издателя да обяви ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем
незабавно, в случай че договорът бъде прекратен независимо от основанието за
това, считано от датата на прекратяването му, както и ако картодържателят
нарушал кое да е друго условие на договора или на общите условия към него.
Срокът за ползване на кредита бил съгласно договора с картодържателя (чл. 35 от
общите условия). Срокът за валидност на картата изтичал в края на
месеца/годината, релефно изобразени върху нея (чл. 36 от общите условия).
Съгласно чл. 37 от общите условия издателят подновявал картата, респ.
продължавал срока за ползване на кредита служебно, като издавал нова карта.
Картодържателят можел да получи новата си карта от издателя в срок от 14 дни
преди изтичане на срока на валидност на картата. Ако картодържателят не желаел
картата да бъде подновена, респ. срокът за ползване на кредита да бъде
продължен, той следвало да уведоми издателя за това в писмена форма не по-късно
от един месец преди датата на изтичане на срока на валидност на картата и да
погаси изцяло задължението си.
По
делото е представена и ценовата листа към договора за предоставяне на кредит –
Транскарт. Видно от същата годишната такса за обслужване на кредита след
първата година от датата на активиране при кредитна карта Транскарт Classic
била в размер на 24 лева за година, а при кредитна карта Транскарт Gold – в размер на 36 лева. И при двата вида карти
таксата за внасяне пари в брой на ПОС-терминал на Транскарт била в размер на 0,
50 лева, а тази за теглене на пари в брой – 2, 00 %. Лихвеният процент след
гратисния период възлизал на 1, 5 % за месец при кредитна карта Classic и 1, 22
% за месец при кредитна карта Gold.
Напомнителната такса била в размер на 5 лева.
С
влязлата в сила от 15.04.2009г. ценова листа за издаване и обслужване на
национални кредитни карти Транскарт годишната такса за управление на кредит по
кредитна карта останала в същите размери, като бил променен годишният лихвен
процент след гратисния период (в сила от 01.05.2009 г.) – 18,5% при кредитна
карта Classic и 15, 7 % при кредитна карта Gold. Таксата за теглене на пари в
брой на ПОС-терминал на Транскарт била променена на 2 % + 1 лв., а тази за
теглене на пари в брой на АТМ на ОББ – на 2 % + 1 лв. Таксата за внасяне пари в
брой на ПОС-терминал на Транскарт оставала същата – в размер на 0, 50 лева.
Била е увеличена таксата за уведомително съобщение на 10 лева.
Считано
от 01.08.2010г. влязла в сила нова ценова листа, приета от Съвета на
директорите на [фирма]. За националните платежни карти годишната такса за
обслужване, таксата за теглене на пари в брой чрез терминално устройство ПОС,
обслужвано от ТФС, и чрез терминално устройство АТМ обслужвано от ОББ, както и
таксата за внасяне на пари в брой по платежна сметка чрез терминално устройство
ПОС, обслужвано от ТФС, оставали в същите размери. Била въведена такса за
изготвяне и изпращане на месечно извлечение на хартиен носител при наличие на
непогасена главница по кредит към края на календарния месец в размер на 1 лева.
Била увеличена таксата за изпращане на уведомително съобщение за закъснение в
погасяването на задълженията по кредитите на 15 лева.
Представена
е и ценова листа, в сила от 18.06.2013г., отнасяща се за международни платежни
карти Транскарт Мастеркарт, според която таксата за изпращане на уведомително съобщение за
закъснение в погасяването на задълженията по кредитите на 15 лева. Представена
е и ценова листа отнасяща се за платежни карти Транскарт JCB. По делото няма данни нито твърдения на
ответника да е била издадена някога такава международна платежна карта или
карта Транскарт JCB, при което и напълно неясно защо са представени.
Видно
от справка за дълга на ответника по кредитна карта № 7670……8904, извършени са
общо 12 бр. транзакци, първите 8 бр. от които през м.09.2008г. и последната
транзакция с нея била извършена на 03.12.2008г. и представлявала теглене в брой
в размер на 50 лева. Общо са усвоени 581,07лв. , като са начислени и общо
16,15лв. –такси, последната от които уе начислена на 01.12.2008г. Няма данни за
погасяване на дължими по кредита суми. След тази дата няма осчетоводено друго
движение по кредитната карта, като ежемесечно от страна на ищцовото дружество
били начислявани такса за уведомително такса за месечно извлечение за периода
20.01.2008г. – 20.07.20012г. Освен това са начислени ежемесечно и лихви в
периода 31.12.2008г. -31.05.2013г.
Допусната
е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице
е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото и допълнително представени от ищцовото
дружество документи. От заключението се установява, че размерът на дължимата от
ответницата главница, произтичаща от неплащане по процесния договор за кредит,
възлизала на 597,22лева. Видно от представената от вещото лице в табличен вид
подробна информация за всички транзакции, извършени с кредитната карта Транскарт,
последното усвояване на суми от страна на ответницата било извършено на 03.12.2008г.
чрез телене на пари в брой в размер на 50 лева. Размерът на дължимата от
ответницата договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2008г. до
31.05.2013г. възлиза на общо на 504,53 лева, а този на дължимите договорни
такси за същия период възлиза на общо на 708,75лева. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение
относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
По иска
за установяване на задължение за заплащане на главница:
Процесният
договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице е сключен и е
влязъл в сила на 08.09.2008 г., т. е. след влизане в сила на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 53 от 30.06.2006г., в сила от 01.10.2006
г., отм. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Ето защо
приложимо право към процесния договор за предоставяне на кредит е Закона за
потребителския кредит, във връзка със Законът за задълженията и договорите –
чл. 240 и чл. 241.Съгласно чл.4 и 10 от ЗПК „договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, като Договорът за
потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта, съдържа
задължително информация за: 1. горната граница на кредита, ако такава е договорена,
или начините за нейното определяне; 2. условията за ползване и връщане на
кредита; 3. годишния лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към
момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да
бъдат променяни. Ответникът не е оспорил валидността на процесния договор.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено (чл. 240, ал. 2, изр.
1 ЗЗД). Договорът за заем е реален договор. Той се счита за сключен не в
момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата
да получи в заем пари или заместими вещи, а едва когато въз основа на това
съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. В
случаите, когато съгласието предхожда предаването, договорът възниква
сукцесивно – фактическият му състав е завършен едва с предаването.
В
настоящия случай страните са постигнали съгласие ищцовото дружество, в
качеството му на издател, да предостави на ответницата, в качеството й на
кредитополучател, кредит в размер на 600 лева (чл.1, ал.1 от договора за
кредит). Особеност на предоставения кредит касае начина, по който ответницата
можела да усвои предоставената й сума – чрез плащане на стоки и услуги или
теглене на пари в брой в оторизирани от издателя търговски обекти чрез кредитна
карта Транскарт (чл.1, ал.2 и ал.3 от договора за кредит). Няма спор между
страните, а и това се установява от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че ответницата е започнала усвояване на отпуснатата сума още на
11.09.2008г., което е видно както от извлечението по дълга й, така и от ССЕ,
като последно е усвоила кредита с тегленето Следователно, сключеният между страните
договор за кредит е влязъл в сила и е започнал да действа и валидно да обвързва
страните.
Следователно,
от приетите по делото доказателства се установява възникването на валидно
правоотношение между страните с източник договор за кредит, като отпуснатата
сума можела да бъде усвоявана чрез издадена на ответницата кредитна карта
Транскарт. По отношение на въпроса дали така възникналото облигационно
отношение е съществувало през целия процесен период съдът намира следното.
Съгласно чл. 4 от договора крайният срок, до който кредитът можел да се
револвира, бил 24 месеца. А клаузата на чл. 37 от Общите условия за издаване и
ползване на кредитна карта Транскарт предвижда, че издателят подновява картата,
респективно продължава срока за ползване на кредита служебно, като издава нова
карта. Ако картодържателят не желае картата да бъде подновена, респективно
срокът за ползване на кредита да бъде продължен, той следва да уведоми издателя
за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на изтичане на
срока на валидност на картата и да погаси изцяло задължението си. Съдът намира,
че доколкото по делото няма данни, а и твърдения ответницата да е уведомила в
писмена форма ищцовото дружество, че не желае продължаване на срока на договора
за кредит и преиздаване на кредитната карта, нито има данни такава изобщо да е
издавана, то договорът валидно е обвързвал
страните за срока от 24 месеца или до 09.09.2010г. Допълнителен аргумент в
подкрепа на направения извод е и заключението на вещото лице, според което и
след извършено на 03.12.2008г. теглене няма осчетоводени операции по платежната
сметка на ответницата (внасяне и теглене на суми). Размерът на усвоените и
погасени суми за целия процесен период се установява както от писмените
доказателства по делото (справка за задължения), така и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда и неоспорено от страните.
Размерът на непогасената главница според вещото лице възлизал на 597,22лева.
Доколкото
съдът счита, че претенцията на ищеца за главница съществува в претендирания
размер, следва да бъде разгледано основното възражение на ответницата за
погасяване на вземането по давност. В тази връзка следва да бъде посочено
следното. На първо място, задължението на ответницата за връщане на главницата
по договора за кредит се погасява с общата петгодишна погасителна давност.
Съгласно съдебната практика договорът за кредит, аналогично на договора за
заем, има за предмет възмездно предоставяне на определена сума, за определен
срок. Връщането й на части не променя предмета на договора в такъв за множество
еднородни престации, с еднакъв произход, дължими през определен интервал от
време, независимо от различието в продължителността на интервалите и в размера
на отделните плащания. Не се касае за "периодични плащания", за които
е приложима кратката 3-годишна давност. При договора за заем, както и при
договора за кредит е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски, което не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Приложим е общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Кога вземането за главница става изискуемо е определено в самия
договор за предоставяне на кредит – Транскарт. Съгласно чл.5, ал.1 от същия
всички усвоени чрез кредитната карта суми ответницата е следвало да върне до 15-то
число на следващия месец. Ако до този срок кредитополучателят не погаси общата
сума на всичките си задължения по кредита, посочена в последното месечно
извлечение, считано от 16-то число на същия месец формираното салдо по кредита
започвало да се олихвява с посочената в същата клауза месечна лихва – 1, 5 % за
кредит по карта Класик и 1, 22 % за кредит по карта Голд. Следователно,
задължението на ответницата за връщане на усвоените по кредитната карта суми
през съответния месец ставало изискуемо, считано от 16-то число на следващия
месец. Предвид наличието на точна дата, от която задължението за главница става
изискуемо, ирелевантно за погасяването му по давност е обстоятелството дали и
кога договорът за кредит е бил прекратен и дали всички задължения по него са
били валидно обявени от ищеца за предсрочно изискуеми.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 05.07.2013г., поради
което биха били погасени по давност всички задължения на ответницата за
главница, чиято изискуемост е настъпила преди 05.07.2008г. Видно от представения
договор за кредит, който е сключен на 08.09.2008г. и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза извън давностния срок няма усвояване на суми от
предоставения кредит. При което всички за усвоени суми е възникнало
задължението за тяхното връщане. Следователно, непогасено по давност е
вземането на ищеца за цялата главница, т.е. за сумата в размер на 597,22лева,
тъй като това вземане не погасено по давност, т.е възражението на ответника за
изтекла в негова полза давност е неоснователно. В този и размер от
597,22лева-главница, искът се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 05.07.2013г., до окончателното изплащане на дължимата
сума.
По иска
за договорна лихва и такси, съдът намира следното:
Видно
от сключения между страните договор за предоставяне на кредит – Транскарт на
физическо лице освен усвоените суми ответницата дължала на кредитора и договорна
възнаградителна лихва, считано от 16-то число на месеца, следващ този, през
който били усвоени сумите, както и напомнителна такса за просрочие (чл.5, ал.1
от договора). Освен това във връзка с ползването на кредитната карта
картодържателят дължал на издателя и годишна такса за ползване, такса за
преиздаване на карта и други такси, съгласно ценовата листа, с които издателят
задължавал служебно картодържателя (чл.14 от общите условия за издаване и
ползване на кредитна карта Транскарт). Следователно и двата иска са установени
в своето основание. Размерите на дължимите и непогасени вземания за договорна
лихва и такси се установяват от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза.
Преди
всичко следва да бъде посочено, че според съда и двете вземания (за договорна
лихва и за такси) представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, които се погасяват с кратката тригодишна давност. Това е
така, тъй като за понятието "периодично плащане" характерен признак е
неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането
на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен
или дневен. "Периодично" е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече
от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Различието на размера на
задължението за плащане няма отношение към характеристиката му като периодично,
а единствено е необходимо да е определен моментът в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Винаги когато едно плащане
притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се
определи като периодично по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД.
Няма
спор, че вземането за лихва попада в приложното поле на чл. 111, б.
"в" ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че и претендираните такси
представляват периодични плащания по смисъла на цитираната разпоредба. Видно от
извлечението от платежната сметка на ответницата, съдържащо се в заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, начислените от ищеца –
издател годишна такса за обслужване, такса напомнително писмо и такса месечно
извлечение са периодични плащания, доколкото били начислявани всяка година,
съответно всеки месец. Т.е. кредиторът е начислявал тези такси всеки месец,
като дължимостта им не зависи от нищо друго, освен от обстоятелството договорът
за кредит да не е прекратен. Падежът на задължението за таксите настъпва
периодично – всяка година, съответно всеки месец, като всички начислени такси
имат един и същ правопораждащ юридически факт – сключения между страните
договор за кредит. Следователно, същите се погасяват с кратката тригодишна
давност.
За
разлика от задължението за главница, което е с предварително определен в
договора за кредит падеж, задълженията за договорна лихва и за такси са станали
окончателно изискуеми с прекратяване на договора за кредит. В тази връзка
следва да бъде посочено, че ищецът и не твърди да е обявил кредита за
предсрочно изискуем. По делото няма каквито и да било доказателства, че
кредиторът е упражнил това свое право и е уведомил ответницата за настъпването
на предсрочната изискуемост. При тези данни съдът намира, че договорът за
кредит е бил прекратен с изтичане на срока му на действие, а именно считано от 08.09.2010г.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от процесния договор с изтичане на срока му на действие
усвоените суми по кредита ставали незабавно изискуеми, като кредитополучателят
се задължавал да погаси всички свои задължения, включително такси, лихви и
главница.
За съда
остава неясно на какво основание, след като договорът за кредит вече е бил
прекратен на 08.09.2010г., ищецът е продължил да начислява на ответницата
договорна лихва и такси до 31.05.2013г. И двете претенции на ищеца се основават
именно на сключения между страните договор, а не на друго извъндоговорно
основание. Настоящият съдебен състав намира, че след като облигационната връзка
е престанала да съществува, считано от 08.09.2010г., то липса правно (а и
житейско) основание същата тази липсваща правна връзка да поражда права и
задължения за страните. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че
претенциите на ищеца за договорна лихва и такси, начислени след 08.09.2010г.,
са изцяло неоснователни.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 05.07.2013г.
Следователно, погасени по давност са вземанията за лихва и такси, които са
станали изискуеми преди 05.07.2010г. Доколкото давностният период обхваща част
от претендирани вземания, станали изискуеми преди 05.07.2010г., предявените
искове за договорна лихва и такси се явяват частично основателни, до размера от
173,40лв. за договорна лихва и 165лв. за такси, съобразно справка за дълга на
ответника. До тези и размери исковете са основателни и като такива ще се
уважат, а над тях до пълните претендирани такива следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
В
обобщение на изложено по-горе, съдът намира да се установява наличие на
задължение на ответника към ищеца за заплащане на следните суми: сумата от 597,22 лева -главница, дължима по Договор за
предоставяне на кредит –транскарт на физическо лице от 08.09.2008г., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 05.07.2013г. до изплащане на вземането;
сумата от 173,40лв. –договорна лихва за периода от 01.11.2008г. до 05.07.2010г.;
сумата от 165,0лв.–договорни такси по кредита, до които и размери искът ще се
уважи, а над тях и до пълните претендирани такива от 504,53 лв. -договорна
лихва и извън горния период, както и за 708,75 лв. –договорни такса, предявеният иск ще се отхвърли като
неоснователен.
Предвид
изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски,
като е представляван от юрисконсулт и представил доказателства за направени
такива в размер на 113.79 лева държавна такса и 300 лева-юрисконсултско възнаграждение и
250лв. за ССИ или общо 663,79 лв. По съразмерност с уважената част от иска ищеца
има право на разноски от 343,03лв., която и сума ще се осъди ответникът да му
заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 101/2018г. на ВлРС на
ищеца са присъдени разноски в размер на общо 136,21 лв., а искът се уважава частично, то и следва на
ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 70,39 лв.
по съразмерност, която сума ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид
изхода от спора ответникът има право на разноски, като не представляван от
адвокати и претендирал такива, а и епредставил доказателства за направени
разноски от 360лв., съобразно списък по чл.80 ГПК. Ето защо и на ответникът ще
се присадят разноски в размер на 173,95лв. по съразмерност с отхвърлената част
от иска.
Мотивиран
от горното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Черпи връх" № 43, ЧЕ Ф.С.Х.,
ЕГН ********** с адрес: *** и пост адрес в гр.Сърница, ул. „Чепино“ №10, МУ
ДЪЛЖИ следните суми: Сумата от 597,22 лева (петстотин деветдесет и седем
лева и 22ст.) -главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит
–транскарт на физическо лице от 08.09.2008г., ведно със законна лихва върху нея,
считано от 05.07.2013г. до изплащане на вземането; Сумата от 173,40лв. (сто
седемдесет и три лева и 40ст.) –договорна лихва за периода от 01.11.2008г.
до 05.07.2010г.; Сумата от 165,0лв. (сто шестдесет и пет лева) –договорни
такси по кредита, КОИТО СУМИ е разпоредено Ф.С.Х. да заплати със ЗИПЗ от 22.05.2019г. по ч.гр.д. №
29197/2013г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълните
претендирани такива от 504,53 лв. -договорна лихва и извън горния период, както
и за 708,75 лв. –договорни такса, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ф.С.Х., ЕГН ********** с
адрес: *** и пост адрес в гр.Сърница, ул. „Чепино“ №10, да заплати на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец,
бул. „Черпи връх" № 43, СУМАТА от
70.39 лв. /седемдесет лева и 39ст./
представляваща разноски, направени в заповедното производство, както и
СУМАТА от 343,03лв. /триста четиридесет и три лева и 03ст./, представляваща
разноски, направени в исковото
производство, по съразмерност.
ОСЪЖДА „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, бул. „Черпи връх" № 43, да
заплати на Ф.С.Х.,
ЕГН ********** с адрес: *** и пост адрес в гр.Сърница, ул. „Чепино“ №10, СУМАТА
от 173,95лв. /сто седемдесет и три лева
и 93ст./, представляваща разноски,
направени в исковото производство, по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)