№ 557
гр. Плевен, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430106519 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, чрез ***, против Т. Н. КР. с ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, в която се твърди, че между ответника и
ищеца (с предишно наименование ***) били сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ***, ведно със Заявление за
пренасяне на номера в мрежата на *** от 01.04.2017 г. Съгласно договора, на
клиента бил предоставен мобилен номер ***, пренесен от друга мрежа в
***.
2. Допълнително споразумение № *** към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от *** Съгласно това
споразумение за мобилен номер *** влязъл в сила нов абонаментен план (със
стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без
вкл. ДДС), а на клиента бил предоставен описан мобилен телефонен апарат.
Предоставянето на устройството било уговорено от страните в отделен
1
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 80.27
лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 3.49 лв. с вкл. ДДС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно е месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
3. Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от ***
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен
телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
10.99 лв. с вкл. ДДС или 9.16 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора била
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 8.99 лв. с
вкл. ДДС или 7.49 лв. без вкл. ДДС) и описано мобилно устройство ***.
Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор
за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 105.57 лв. с
вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 4.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено
те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
4. Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от ***
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен
телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
12.99 лв. е вкл. ДДС или 10.82 лв. без вкл. ДДС) и описан мобилен телефонен
апарат. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била
275.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 11.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Твърди се, че за периода м. Юни 2019 г. - м. Август 2019 г. били
издадени 3 бр. фактури, в които били начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от описаните по-горе договори, сключени между него
и потребителя. Издадените фактури били следните:
2
-Фактура № *** била издадена за отчетен период 15/05/2019-
14/06/2019г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 7.49 лв. без
ДДС - 8.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за описано мобилно устройство -
4.59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса
10.82 лв. без ДДС -12.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за описан мобилен
телефонен апарат - 11.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска
за описан мобилен телефонен апарат - 3.49 лв. с вкл. ДДС. Общата сума
начислена във фактурата била 67.03 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 63.25 лв.,
претендираната сума по фактурата възлизала на 3.78 лв.
- Фактура № *** била издадена за отчетния период 15/06/2019-
14/07/2019г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса (2.50) лв.
без ДДС - (3.00) лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за описано мобилно
устройство - 4.59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса 3.61лв. без ДДС - 4.33 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
описан мобилен телефонен апарат - 11.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер
*** месечна абонаментна такса 6.94 лв. без ДДС - 8.33 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за описан мобилен телефонен апарат - 3.49 лв. с вкл. ДДС.
Отрицателната стойност на месечните абонаментни такси във фактурата се
формирали в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен
период, съобразно броя дни, през които клиентът ползвал услугите на
оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до
услугите на оператора за отчетния период. Общата сума начислена във
фактурата възлизала на 4.41 лв.
Излага се, че след предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги, сключени между *** и Т. Н. КР., при условията на ползване
на процесиите номера **********, *** и **********, по вина на потребителя
поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № ***, включваща
задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в
общ размер на 220.43 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства в общ
размер на 245.75 лв. с вкл. ДДС.
3
Твърди се, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка при предсрочно (за номер ********** преди 17.12.2019г., за номер
*** преди 19.09.2019г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги, по
вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични
клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер
********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № *** от ***, за номер ***
в р. 4, т. 4 от Допълнително споразумение № *** към договор за
мобилни/фиксирани услуги от ***
Навеждат се доводи, че предвид обстоятелството, че прекратяването на
правоотношенията настъпило след 11.01.2018 г., размерът на дължимите
неустойки бил определен в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1
от Спогодба от 11.01.2018 г. между *** и *** по гр.д. *** на ***, приложими
и при прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени преди
посочената дата. Съгласно посочения документ вземанията за неустойки
следвало да се формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия
срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от
страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок от прекратяването
до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са
били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ********** била в размер на 69.45 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 9.16 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в размер на 34.98
лв. между стандартната цена на описания *** без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 17.12.2017г. и дължимата обща преференциална
цена по Договор за лизинг от 17.12.2017г., съответстваща на оставащия срок
от договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката за номер *** бил 71.58 лв., представляващи
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
4
(по 20.82лв. всяка), от прекратяването на договора за предоставянето на
номера до края на уговорения краен срок на действието му доколкото
посочения период бил с продължителност по-малка от 3 месеца, ведно с
добавена разликата в размер на 19.62 лв. между стандартната цена на описан
мобилен апарат без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
19.09.2017г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от
19.09.2017г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер
********** (преди 25.01.2021г.) били уредени от страните в т. 11 от Договор
за мобилни услуги № *** от ***
Съгласно посочените клаузи, които имали идентично съдържание в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на
сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок
до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);
2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай че такива устройства били предоставени на лизинг или
срещу заплащане в брой).
Размерът на неустойката за номер ********** бил 79.40 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 10.82 лв. всяка), а именно 32.46 лв., ведно с добавена
разликата в размер на 46.94 лв. между стандартната цена на описан мобилен
апарат без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
25.01.2019г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от
25.01.2019г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги.
5
Излага се, че настъпването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на
това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Навеждат се доводи, че настъпването на предсрочната изискуемост на
остатъка от цената на лизинговата вещ не било обвързано с разваляне на
договорите за лизинг и не било довело до никакви допълнителни задължения
за лизингополучателя по договорите за лизинг, тъй като в който и момент
след възникването им да е било реализирано това право на лизингодателя,
начислената сума щяла да представлява механичен сбор от лизинговите
вноски, дължими до изтичането на договорите. Доколкото устройствата не
били върнати, цената им не била напълно изплатена и не били предприемани
действия по разваляне на договорите за лизинг (на основание чл. 10 от
Общите условия), вкл. и от лизингополучателя, то договорите били запазили
първоначално уговорения си срок на действие.
Сочи се, че за описано мобилно устройство *** предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер 22.95 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на пет неначислени лизингови вноски.
За описано мобилно устройство *** предсрочно изискуемият остатък от
лизингови вноски бил в общ размер 6.98 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на две
неначислени лизингови вноски.
За описано мобилно устройство *** предсрочно изискуемият остатък от
лизингови вноски бил в общ размер 215.82 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
осемнадесет неначислени лизингови вноски.
Общата сума начислена във фактурата възлизала на 466.18 лв. Общата
стойност на неизплатените парични задължения на ответника Т.К. спрямо ***
по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-
горе бил в размер на 474,37 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и
тридесет и седем стотинки). Изискуемостта на вземанията на *** по всяка от
фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Твърди се, че при изложените обстоятелства, на 31.05.2021г. *** подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до ***
срещу ответника, претендирайки гореописаните вземания. Образувано било
6
ч.гр.д. № *** по описа на ***. Издадена била заповед за изпълнение, връчена
на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. При това за
кредитора възниквал правен интерес от завеждането на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу сочения длъжник.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането на
ищеца срещу ответника за сумата от 474,37 лв., явяваща се сбор от
задълженията по фактура № ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното плащане.
Ответникът Т. Н. КР., чрез особения представител *** е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата
претенция. Оспорва твърдението, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение, като твърди, че не е подписал представените
по делото договори. Релевира се възражение за нищожност на клаузите за
неустойка, поради противоречие с добрите нрави, както и за тяхната
неравноправност на основание чл.143, т.5 от ЗЗП.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установителният иск е предявен в законоустановения едномесечен срок
от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№*** по описа на
ПлРС и се явява допустим.
Установява се от приложените преписи на Заявление от 01.04.2017г. за
пренасяне на номера в мрежата на ***, изходящо от ответника Т.К. и Договор
за мобилни услуги № *** от 01.04.2017 г., че между страните е било
постигнато съгласие за ползване от ответника на предоставяните от
доставчика мобилни услуги при предоставен мобилен номер ***, пренесен от
друга мрежа в ***.
Видно е от приложените преписи на Допълнително споразумение с №
***, подписано на *** към договор за мобилни/фиксирани услуги, както и
Договор за лизинг от същата дата, че за предоставения на ответника мобилен
номер *** е бил договорен нов абонаментен план със стандартна месечна
абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС, като на
клиента е бил предоставен описан мобилен телефонен апарат „***“. Видно е,
7
че предоставянето на устройството е било уговорено от страните в отделен
Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е била
определена на 80.27 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1
от съглашението, лизингополучателят се е задължил да извърши двадесет и
три месечни лизингови вноски в размер на 3.49 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
било предвидено те да се фактурират заедно е месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Установява се също така от приложените преписи на Договор за
мобилни услуги № *** от *** и Договор за лизинг от същата дата, сключени
между страните в настоящото производство, че по силата на договора за
мобилни услуги на ответника е бил предоставен мобилен телефонен номер
**********, със стандартна месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС
или 9.16 лв. без вкл. ДДС, а за срока на договора е била предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 8.99 лв. с вкл. ДДС
или 7.49 лв. без вкл. ДДС. Предоставено е било и описано мобилно
устройство ***. Предоставянето на устройството е било уредено от страните
в отделен договор за лизинг при определена цена на лизинговата вещ в
размер на 105.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й е било уговорено в чл. 3, ал.
1 от договора за лизинг, лизингополучателят да заплати двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 4.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като
страните са уговорили те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Установява се още от приложените Договор за мобилни услуги №
*** от ***и Договор за лизинг от същата дата, че страните са договорили да
бъде предоставен от ищеца в полза на ответника мобилен телефонен номер
**********, със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 12.99 лв. с
вкл. ДДС или 10.82 лв. без ДДС, както и да му се предостави описан
мобилен телефонен апарат „***“. Предоставянето на мобилното устройство е
регламентирано в подписания от страните договор за лизинг, съгласно който
общата цена на лизинговата вещ е била определена на 275.77 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се е задължил да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 11.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като
съдоговорителите са предвидили те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
8
Страните са уговорили в съглашенията за мобилни услуги от
01.04.2017г. и 19.09.2017г. и 17,12.2017г., че е дължима от абоната неустойка
в случай на извършено поради негово виновно поведение предсрочно
прекратяване на договора, в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси за съответния абонаментен план до изтичане на
определения срок на ползване. Договорите са били сключени за срок от 24
месеца. В сключения договор за мобилни услуги от 25.01.2019г. страните са
уговорили в подобна хипотеза на предсрочно прекратяване на договора
неустойка в размер на трикратните месечни такси. Уговорили са също така в
съглашенията, че в същия случай, ако по договора е било предоставено
устройство, ще е дължима неустойка, съизмерима с разликата между цената
на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална
ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и
заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг.
Страните са уговорили също така във всяко от съглашенията за лизинг,
че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на
договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума за устройството.
Предвидили са, че ако лизингополучателят не упражни горното право
устройството подлежи на връщане в срок от 1 месец след изтичане срока на
договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично и в
писмена форма, че желаел да върне устройството. Уговорили са, че ако
устройството не бъде върнато, лизингополучателят дължи плащане на
допълнителната сума.
От представените преписи на декларация-съгласие, подписани от
ответника на датите на сключване на горните съглашения се установява, че е
декларирал получаване от оператора на екземпляр от приложимите по
правоотношенията Общи условия, както и че му е била предоставена
преддоговорната информация по чл.4, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
В о.с.з. на 31.01.2022г. е открито производство по оспорване
автентичността на обсъдените по-горе доказателства, с оглед оспорването от
9
страна на ответника на съдържащите се в тях подписи, за които е отразено, че
изхождат от него.
От изслушаното в о.с.з. на 28.03.2022г. заключение по допуснатата
съдебно-графологична експертиза, което се възприема изцяло от съда, като
обективно, компетентно и неоспорено, се установява, че всички оспорени
документи - съглашенията, на които ищеца основава претендираните в
настоящото производство вземания, са подписани от ответника Т. Н. КР..
Предвид така установеното, съдът приема, че ответника е бил обвързан
от клаузите на подписаните от него с мобилния оператор процесни
съглашения за мобилни услуги и предоставяне устройства на лизинг.
От приложените преписи на Фактура № ***, както и от изслушаното в
о.с.з. на 28.03.2022г. заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, се установяват следните обстоятелства:
Във фактура № *** са били начислени за отчетен период 15.05.2019г. –
14.06.2019г. следните задължения на клиента: за мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 7.49 лв. без ДДС - 8.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за предоставено мобилно устройство ***- 4.59 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 10.82 лв. без ДДС -
12.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за предоставен мобилен телефонен
апарат „***“- 11.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса от 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за описан предоставен телефонен апарат „***“ - 3.49 лв. с вкл. ДДС.
При счетоводната проверка е било установено надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 63.25 лв., като след
приспадането му, неплатеното задължение по горепосочената фактура от
15.06.2019г. възлиза на 3.78 лв.
Във фактура № *** са били начислени за отчетен период 15.06.2019-
14.07.2019г. - за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса - 2.50
лв. без ДДС или - 3.00 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за предоставено
мобилно устройство *** в размер на - 4.59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер
********** месечна абонаментна такса - 3.61лв. без ДДС или - 4.33 лв. с вкл.
ДДС, лизингова вноска за предоставен мобилен телефонен апарат „***“-
11.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна абонаментна такса - 6.94
лв. без ДДС или - 8.33 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за описан
10
предоставен телефонен апарат „***“- 3.49 лв. с вкл. ДДС. Вещото лице е
посочило, че отрицателната стойност на месечните абонаментни такси във
фактурата се формирали в резултат на приспадане между таксата за
посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът ползвал
услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с
достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума начислена
във фактурата възлиза на 4.41 лв.
Установява се още от експертно заключение, че след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между *** и Т. Н.
КР., при условията на които са били ползвани номера **********, *** и
**********, операторът е издал фактура № ***, включваща задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на
220.43 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства в общ размер на
245.75 лв. с вкл. ДДС. Същите са били формирани, както следва: 1. размерът
на неустойката за номер ********** била в размер на 79.40 лв., формирана от
сбора на три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
(по 10.82 лв. всяка), както и добавена разликата в размер на 46.94 лв. между
стандартната цена на предоставено мобилен апарат „***“ без отстъпка,
съгласно последно актуалната ценова листа към 25.01.2019г. и дължимата
обща преференциална цена по Договор за лизинг от 17.12.2017г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги; 2. Размерът
на неустойката за номер *** бил 71.58 лв., представляващи сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20.82лв.
всяка), както и прибавена сума разликата в размер на 19.62 лв. между
стандартната цена на предоставен мобилен апарат „***“ без отстъпка,
съгласно последно актуалната ценова листа към 19.09.2017г. и дължимата
обща преференциална цена по Договор за лизинг от 19.09.2017г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги; 3.размерът
на неустойката за номер ********** била в размер на 69.45 лв., която сума
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 9.16 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора 6,99лв. и с добавена разликата в размер
на 34.98 лв. между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство
11
*** без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
17.12.2017г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от
17.12.2017г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги.
Установява се също така от заключението по ССЕ, че процесиите
фактури са осчетоводени надлежно съгласно НСС и ЗС, а неплатените суми
към датата на заявлението са били в размер на 474.37 лв. Вещото лице е
посочило, че за мобилното устройство *** неплатените лизингови вноски са в
размер на 22.95 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на пет неначислени лизингови
вноски дължими за периода 15.07.2019 г. - 17.11.2019 г.; за мобилното
устройство „***“ неплатените лизингови вноски са в размер 6.98 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на две неначислени лизингови вноски дължими за периода
15.07.2019 г. - 19.08.2019 г., а за мобилното устройство „***“ неплатените
лизингови вноски са в общ размер на 215.82лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
осемнадесет неначислени лизингови вноски дължими за периода 15.07.2019
г.-25.12.2020 г. Посочено е също така в заключението, че общата сума
начислена във фактура ********** в размер на 466.18 лв. е за гореописаните
неустойки и лизингови вноски.
Съдът кредитира изцяло заключението по ССЕ, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните.
При установеното от фактическа страна, съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по всяко от
сключените между тях съглашения и ответника е дължал заплащане
стойността на предоставените му мобилни услуги при цената, която е била
уговорена с доставчика на услугите, както и включените в месечните такси
лизингови вноски за предоставените устройства. Както се установи от
обсъдените писмени доказателства и заключението по ССЕ, неплатената
стойност на мобилните услуги и начислени лизингови вноски за периода на
съществуване на договорите възлиза на 3,78лв. по фактура № *** и 4,41лв. по
фактура № *** или общо 8,19лв.
Не се установи плащане на тези суми, както и последващи плащания по
договорите за мобилни услуги и лизинг. Поради това, съдът приема, че в
полза на ищеца е възникнало правото да прекрати договорите, поради
виновно неизпълнение задълженията на противната страна. Такова
12
прекратяване несъмнено е настъпило, т.к. при липсата на последващо
начисляване на стойност на услугите, очевидно доставчика е преустановил
предоставянето им. С това волеизявлението му следва да се приеме за ясно
изразено и достигнало до абоната.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ответника
дължи заплащане и на сумата от 245,75 лв., в какъвто размер се установиха от
заключението по ССЕ неплатените вноски по сключените между страните
договори за лизинг от 19.09.2017г., 17.12.2017г. и 25.01.2019г., за които към
датата на иницииране на заповедното производство е изтекъл и крайния
уговорен срок по правоотношенията – двегодишен от сключване на
договорите. Не се твърди и не се установява предоставените по тях
устройства да са били върнати от ответника. Поради това същия дължи
плащане на цената.
Съдът приема също така, че ответника дължи плащане на уговорената
неустойка по договорите, съизмерима с разликата между цената на
предоставените устройства без абонамент съгласно последната актуална
ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договорите и
заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг. По отношение на тези клаузи в
процесните договори не е релевирано възражение за нищожност, но и при
служебна проверка, съдът не намира налични основания за тяхната
нищожност. Установи се от експертното заключение по ССЕ, че тази
неустойка се изчислява на 101,54лв. – същата включва 46,94лв. разлика в
цената на предоставения мобилен телефон „***“, 19,62лв. разлика в цената на
предоставения мобилен телефон „***“ и 34,98лв. разлика в цената на
предоставения ***.
Съдът обаче счита, че основателно е възражението на ответника за
нищожност на клаузите в процесните договори от 01.04.2017г., 19.09.2017г.,
17.12.2017г., отнасящи се до предоставяните мобилни услуги за номера
********** и ***, които са предвидени при прекратяване на съглашенията по
вина на потребителя и са съизмерими с размера на месечните вноски до края
им. Клаузите се явяват нищожни, на основание чл.146, ал.1 от Закона за
защита на потребителите, във вр. с чл.143, т.15 от ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
13
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В нормата на чл.143 от ЗЗП
се съдържа примерно изброяване на неравноправни клаузи, а разпоредбата на
чл.144 посочва изключенията. Т.е, за да е нищожна една клауза в договор,
сключен с потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки някой
от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП; да не попада в някое от
изключенията на чл. 144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. Съдът
намира, че сочените по-горе клаузи за неустойка осъществяват фактически
състав по чл.143, т.15 от ЗЗП, т.к. налагат на потребителя изпълнение на
неговите задължения за заплащане на абонаментната такса за предоставяните
от оператора услуги до края на първоначално уговорения срок, без доставчика
на практика да предоставя услугите. В същото време не попадат в
изключенията по чл.144 от ЗЗП. Съдът намира, че тези клаузи не са
индивидуално уговорени, тъй като представляват част от предварително
изготвен от оператора бланков договор, в който се попълват при
подписването му единствено данните индивидуализиращи конкретния
потребител и избрания план/вид предоставяна услуга. Поради това, очевидно
е, че ответника, в качеството на потребител не би могъл да влияе върху
съдържанието му, договаряйки със служителя на дружеството промени в
бланкетните клаузи. Съдът счита, че тези неустоечни клаузи са нищожни и по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В тази насока е формирана
задължителна съдебна практика на ВКС (изразена например в Решение №110
от 21.07.2016г. на ВКС по т.д.№1226/2015г., I т.о.), приемаща нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустоечни клаузи в договори с
периодично изпълнение, които предвиждат при прекратяване на
правоотношението заплащане на неустойка в размер на останалите
периодични платежи до крайния уговорен срок на договора, т.к. позволяват
едната страна по правоотношението да получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получила, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя своята насрещна престация. Така се
създават условия за неоснователно обогатяване на едната страна и
позволяващата това неустойка излиза извън присъщите й по закон функции и
нарушава принципа за справедливостта.
Съдът счита, че в случая изцяло без значение е позоваването на
постигнато споразумение с КЗП през 2018г, по силата на което ищеца се е
задължил да намали прилаганата от него неустойка спрямо своите клиенти.
14
Това споразумение го е задължавало да внесе изменения в сключените
договори, в случай, че желае запазване на клауза за неустойка, но това
изменение е могло да стане единствено по волята на двете страни,
обективирана писмено. По отношение на сочените по-горе клаузи е налице
нищожност по смисъла на закона, а намаляване на прекомерна неустойка е
допустимо единствено при валидна клауза, предвиждаща такава. За
доставчика на услугата не е налице възможност да получи каквато и да е
полза от уговорена в подписан с потребител договор неравноправна клауза.
Ето защо, претендираната неустойка за прекратяване на процесните
договори от 01.04.2017г. (с допълнително споразумение от 19.09.2017г.) и
17.12.2017г., отнасящи се до предоставяните мобилни услуги за номера
********** и ***, която е в размер на 27,48лв. с прибавена част от стойността
на ползваните отстъпки до края на срока в размер на 6,99лв. по първия от тези
договори и 51,96лв. по втория или общо 86,43лв., не е дължима от ответника.
Клаузата за неустойка за предсрочно прекратяване, предвидена в
договора от 25.01.2019г., касаеща предоставяните услуги за мобилен номер
**********, предвижда трикратен размер на дължимата такава и не са налице
основания за нищожността й. Поради това, неустойката за предсрочно
прекратяване на този договор по вина на потребителя, изчислявана в размер
на 32,46лв., е дължима от ответника.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан до размера на сумата от 387,94лв. и като такъв следва да бъде уважен,
респективно се признае за установено съществуването на вземане до този
размер по издадената заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№***
по описа на ПлРС. Исковата претенция в останалата част до пълния
претендиран размер от 474,37лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360в. или общо разноски в размер на
385лв. В исковото производство са направени от ищеца разноски за държавна
15
такса в размер на 25лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., за
особен представител в размер на 300лв. и за вещо лице в размер на 290лв. или
общо разноски в размер на 975лв. С оглед изхода на спора, ответника дължи
част от тези разноски – в размер на 315,70лв. за заповедното производство и
799,50лв. за исковото производство. Ответникът дължи по сметка на ПлРС и
разноски за възнаграждение на вещо лице, допуснато по искане на особения
представител по СГЕ в размер на 200лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Т. Н. КР. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на
***, ЕИК *** (предишно наименование *** ***), със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 387,94лв., представляваща дължими и
незаплатени задължения по фактури от 15.06.2019г., 15.07.2019г. и
15.08.2019г., представляваща част от вземанията, за които е издадена Заповед
№2078 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
03.06.2021г. по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
31.05.2021г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 474,37лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. Н. КР. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК
*** (предишно наименование *** ***), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: сумата от 315,70лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата от 799,50лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Т. Н. КР. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС сумата от 200лв., представляваща
разноски за възнаграждение на вещо лице по СГЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
16
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17