№ 8
гр. Поморие, 07.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
в присъствието на прокурора С. Ст. Р.
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Частно наказателно
дело № 20242160200036 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.64 НПК и е образувано по искане от прокурор при РП –
Бургас, ТО – Поморие, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо
В. П. В., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-531/2023
г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.
Прокурорът в съдебно заседание подържа искането си. Сочи, че е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.с чл.194,
ал.1 от НК, вр.с чл.29, ал.1, б.а и б.б НК, което се наказва с лишаване от свобода и
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и
да извърши друго престъпление.
Защитникът на обвиняемия – адв.К. М-Ст., застъпва становище, че искането на прокурора е
неоснователно, а целите на мярката за неотклонение биха били постигнати с постановяване
на по-лека такава по отношение на обвиняемия.
Обвиняемият моли съдът да не го задържа под стража.
Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна
следното.
В. П. В. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 320 ЗМ-531/2023 г. по описа на РУ
– Поморие при ОДМВР – Бургас, за това че на 29.12.2023 г., в гр.Поморие, м. „Косата“, в
условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – велосипед „Лидер“, на стойност
285 лв., от владението на Л.К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.с чл.194, ал.1 от НК, вр.с чл.29, ал.1, б.а и б.б
НК.
За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет
години.
1
Съгласно чл.63, ал.1 НПК, мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че е
налице реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.
По силата на чл.63, ал.2, т.1 НПК, ако от доказателствата по делото не се установява
противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража,
реалната опасност по ал. 1 е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за
престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив.
В случая повдигнатото на В. обвинение е за престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, което е и тежко такова, по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
От първоначалния преглед на събраните до момента по ДП № 320 ЗМ-531/2023 г., писмени
и гласни доказателства – показанията на свидетелите Ан.Ст. Ос.Х. и Л.К., протокол за оглед
на веществени доказателства от 06.02.2024 г. и фотоалбум към него, както и от обясненията
на обвиняемия, може разумно да се предположи, че е налице състояние на подозрение за
това обвиняемият да е съпричастен към инкриминираното деяние.
Ето защо съдът приема, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което е обвинен, същото е наказуемо с лишаване от свобода, поради
което е установено по делото визираното в чл.63, ал.1 НПК, първо основание за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение.
На следващо място от доказателствата по делото се установява, че процесното деяние е
извършено след като обвиняемият е многократно осъждан за предходни негови престъпни
посегателства, включително такива срещу собствеността, което обстоятелство води до
заключение за завишена степен на обществената му опасност и реална такава същият да
извърши друго престъпление до приключването на настоящото наказателно производство,
ако не бъде задържан. В тази връзка следва да се отбележи, че инкриминираното деяние е
извършено непосредствено след изтърпяване от обвиняемия на наказание лишаване от
свобода.
Налице е и опасност обвиняемият да се укрие, най-малкото за да отбегне наказанието,
следващо му се за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Изложеното сочи наличие и на втората задължителна предпоставка за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение – реална опасност обвиняемия да се укрие или извърши
друго престъпление, ако не бъде задържан.
Независимо от посоченото, процесният случай попада в хипотезите по чл. 63, ал. 2, т. 1
предл. 2 и т.2 от НПК, визиращи законова презумпция, че съществува реална и
непосредствена опасност В. да се укрие, тъй като е привлечен като обвиняем за
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив и тъй като е осъждан за друго
тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една
година, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от НК, като доказателствата по
делото не обосноват извод за оборване на същата.
2
Несъмнено НПК не допуска задължително задържане под стража – т.2 на ТР на ВКС №
1/25.06.2002 г. по н. д. № 1/2002 г., но в конкретния случай съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.64 ал.4, вр.с чл.63, ал.1 НПК за вземане на такава мярка за
неотклонение по отношение на обвиняемия В., тъй като на първо място е налице
изискуемото от закона подозрение относно авторството му на престъплението, очертано в
предявеното му обвинение, което престъпление се наказва с лишаване от свобода и на второ
място доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се
укрие или да извърши друго престъпление.
Мотивиран от горното, Районен съд – Поморие
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на В.
П. В., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-531/2023 г.
по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд
– Бургас в 3-дневен срок от днес, като в този случай делото ще се разгледа от въззивния съд
на 14.02.2024 г., от 14.00 часа.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Обвиняемият да се приведе в Ареста – Бургас /в Затвора – Бургас/.
Препис от определението да се изпрати незабавно на Началника на Затвора – Бургас, за
сведение и изпълнение, както и на РП – Бургас, ТО – Поморие.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
3