№ 45604
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Частно
гражданско дело № 20231110103579 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1.
Подадени e молба представителя на длъжника по чл. 248 ГПК с искане да се
измени определението в частта за разноските.
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Има представен списък на
разноски по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.
Разгледани по същество, молбата е основателна.
Съобразно ниската фактическата и правна сложност на заповедното дело и
извършените от адвоката процесуални действия /които се изчерпват с възражение срещу
издадената на заповед за изпълнение/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
определено на 200 лева, който е минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото това
действие не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което то следва да
бъде определено съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби - по аналогия. В този
смисъл задължителната съдебна практика - Определение № 102 от 14.03.2022 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2481/2021 г., I т. о., като повече не се дължи.
По отношение искането за присъждане на хонорар за всеки иск съдът приема, че
същото е неоснователна по следните съображения: съгласно задължителната практика на
ВКС, която настоящия състав споделя: Определение № 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. №
3103/2021г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. №
4908/2019г. по описа на III гр. о. се възприема разбирането, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи върху общия материален интерес по делото, а не
за всеки иск по отделно. В същия смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д.
1
№ 2982/2019г. по описа на II търг . отделение на ВКС, в което е направено и
разграничение, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от
цената на всички искове.
Това становище с аргумент за по-силно основание важи и в заповедното
производство, доколкото там възражението не се изисква да се мотивира и не става въпрос
за иск, а за претенция, поради което изобщо разпоредбата от Наредбата е неприложима.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение от 25.07.2023 г. по гр.д № 3579/2023 г. на СРС в частта за
разноските, като ОСЪЖДА И.С.К. с ЕИК ..... да плати на М.Л.Л. с ЕГН: .... сумата от
200 лв., възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал.2 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2