Присъда по дело №4060/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 4060 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимият К. АНДР. ЯК. е предаден на съд по обвинение по чл.183,
ал.1 от НК за това, че през периода от м.май 2015г. до м.юли 2021г.
включително в гр. Варна, след като бил осъден с Решение №1360 от
20.03.2015г. по гр.дело №5592/2014г. на Районен съд-Варна, влязло в законна
сила на 09.04.2015г., да издържа свой низходящ - сина си Н. К. Я., роден на
14.08.2009г., чрез неговата майка и законен представител Ц. Й. Ц., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 75
месечни вноски от по 150 лева с падеж до 5-то число на месеца, за който се
дължи, общо в размер на 11250,00 лева.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в
сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27
от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда, предвид
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, да определи наказание
по реда на чл.55 от НК, като пробацията да бъде заменена с глоба.
Защитникът- адв.П. се солидаризира със становището на прокурора и
също моли на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба.
Подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума не прави допълнителни
изявления.
След преценка на самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК,
1

съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и св. Ц. Ц. живеели на семейни начала, като по време на
съжителството си имали едно дете- Н. К. Я., роден на 14.08.2009г.
Впоследствие отношенията между съжителите се вложили и през 2012г.
двамата се разделили, като детето останало да живее при майка си. С Решение
№1360/20.03.2015г. по гражданско дело №5592/14г. по описа на ВРС, влязло в
законна сила на 09.04.2015г., родителските права по отношение детето били
присъдени на майката. Подсъдимият бил осъден да заплаща на сина си
месечна издръжка в размер на 150,00 лева, платими с падеж- 5-то число на
месеца, за който се дължи. Независимо от влизане в сила на посоченото
решение и въпреки че бил уведомен за постановяването му, подсъдимият не
изпълнявал задълженията си, като за времето след влизане в сила на
решението до м.юли 2021г. той не заплатил нито една от месечните вноски, а
платил само част от издръжката за минало време, за която също бил осъден.
Така през периода от м.май 2015г. до м.юли 2021г. включително Я. не
изплатил общо 75 месечни вноски по 150.00 лева, възлизащи на общо 11
250,00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелката Ц. Й. Ц., както и от
приложените писмени доказателства. Доказателствата са непротиворечиви и
взаимно допълващи се, като в своята съвкупност кореспондират на
самопризнанието на подсъдимия и установяват по безспорен начин описаната
в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
Същевременно по делото липсват доказателства, които да разколебават
фактическите изводи на съда относно съответствието на направеното
самопризнание със събраните на досъдебното производство доказателства.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият е неосъждан както при извършването на деянието, така и
понастоящем.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира,
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като същият безспорно съзнателно не
е изпълнил задължението си да издържа свой низходящ в размер на повече от
две вноски, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение. В
практиката си ВКС приема, че за да е съзнателно неизпълнението на
задължение за заплащане на издръжка е необходимо извършителят да е
изградил представи за наличието на съответното задължение и за това за
какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва
2

настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/
с престъпния резултат /изпадането в забава/. За доказването на субективната
страна на деянието е необходимо установяването на обективната възможност
за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер,
препятстващи заплащането на издръжка /Решение №47/12г. на ВКС, III н.о./.
В случая подсъдимият е бил наясно със задължението си да заплаща
издръжка, тъй като е бил уведомен за влязлото в сила съдебно решение.
Налице е била обективна възможност за подсъдимия да заплаща издръжка,
тъй като Я. е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от някакво
заболяване. При това положение и при липсата на данни за наличието на
пречки от непреодолим характер за заплащане на издръжка следва да се
приеме, че същият е изпаднал в забава съзнателно.
Обстоятелството, че през част от времето подсъдимият е бил
безработен или с ниски доходи, е без значение за наказателната му
отговорност, тъй като не е имало пречка да предприеме действия по
повишаване на доходите си чрез намиране на допълнителна работа или по
друг подходящ начин. Както изтъква в практиката си ВКС, на отговорността
на родителя да издържа своите деца не може да се противопостави доводът за
липса на работни места в населеното място, в което живее подсъдимият, при
положение, че през инкриминирания период не са предприети действия за
намиране на работа в друго населено място /Решение №188/11г. на ВКС, III
н.о./. В практиката си ВОС също подчертава, че задължението за издръжка e
ежемесечно, тъй като по своята същност тя е предназначена да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от личните си имущества. Затова за неплатената издръжка за
времето, за което същата се дължи въз основа на съдебно решение,
подсъдимият носи не само гражданска, но и наказателна отговорност. Поради
това финансовите затруднения на подсъдимия следва само да бъдат отчетени
при определянето на наказанието.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал
неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало,
направените от него самопризнания на досъдебното производство;
обстоятелството, че същият е бил безработен през част от периода на
деянието; наличието и на други деца, за което полага грижи;
демонстрираното разкаяние и желание за редовно изпълнение на алиментните
си задължения. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете значителния
период на неизпълнение и големият брой неплатени вноски. При така
установеното и като отчете обстоятелството, че подсъдимият поддържа
постоянна връзка със сина си, който е в много добри отношения и с другите
му деца, съдът намери, че наказанието следва да бъде определено с оглед
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като
3

прецени, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко. Поради това и на основание чл.55 ал.1, т.2,
б.В от НК съдът замени предвиденото в закона по-леко наказание пробация с
глоба в размер на триста лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
4

Номер на акта:	108
Дата:	25 ноември 2021 г. (в сила от 11 декември 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110204060
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 октомври 2021 г.

Присъда по дело №4060/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите