Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.01.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3155 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 53
от 09.09.2019 година на Директора на РИОСВ Стара Загора, с което на „БЛИЦ”ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Х.А., на основание чл.165, ал.2
от ЗООС е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер
на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева за нарушение по чл.166, т.3, във връзка
с чл.155, ал.2 от ЗООС от Закона за опазване на околната среда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд, град Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 52 от 09.09.2019 година на Директора на РИОСВ Стара Загора, с
което на „БЛИЦ”ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Х.А., на
основание чл.165, ал.2 от ЗООС е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева за нарушение
по чл.166, т.3, във връзка с чл.155, ал.2 от ЗООС от Закона за опазване на
околната среда.
Жалбоподателя
счита, чрез процесуалния си представител, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено изцяло.
Подробни съображения се излагат в подадената до съда жалба и в хода на
съдебните прения
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител намира
жалбата за неоснователна и взема становище, че така обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено
следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че при направена проверка на 04.07.2019 година на площадката на „Блиц”
ЕООД град Стара Загора са дадени предписания за представяне в РИОСВ град Стара
Загора до 10.07.2019 година на копия от документи – договир и фактури,
потвърждаващи извършване на търговски сделки за реализиране на произведения от
дружеството бетон, чрез влагане на стъклени отпадъци от опаковки за периода
2014 година – 2017 година.Определеният срок е 10.07.2017 година.
На
10.07.2019 година е извършена проверка в РИОСВ град Стара Загора и е
установено, че са представени протоколи и фактури и протоколи..
Посочено
е че нарушението е извършено на 11.07.2019 година.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите и приложените
писмени документи.
При
така посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган е
приел, че е извършени следното административно нарушение – чл.166 т.3 ЗООС, във
вр. с чл.155, ал. 2 ЗООС и на основание чл. 165, ал. 2 във вр. с чл. 166 т. 3
във вр. с чл. 156 т. 2 ЗООС е наложил имуществена санкция в размер на 2800
лева.
Съдът
намира, че при издаването на наказателното постановление и реализацията на АНО
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Видно
от обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление не са посочени
и конкретизирани за посочените периоди какви документи не са представени, което
поставя в невъзможност съдът да сравни съответстват ли на даденото предписание
и в действителност има ли неизпълнение. От друга страна административното
нарушение е посочено с висока степен на абстрактност като не е конкретизирано и
е опорочена формата на наказателното постановление – да се посочат обстоятелствата
при които е извършено нарушението и описание на нарушението, с което е нарушен
и чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
От
друга страна при реализиране на административно-наказателната отговорност е
посочено че наказателното постановление се издава на основание чл.158 от Закона
за опазване на околната среда и водите. Следва да се отбележи че такъв закона в
нормативната база няма. Ако АНО е имал предвид Закона за опазване на околната
среда, то процедурата там по издаване на наказателни постановление е уредена в
нормата на чл.168 от закона но не и в посочената норма – чл.158 от ЗООС. Член
158 от ЗООС и близко следващите го, уреждат процедурата по прилагане на
принудителни административни мерки в изброени случай, биващи превантивни,
преустановителни и възстановителни, но и налагащи санкции по реда на ЗАНН.
С
тези пропуски освен, че се ограничава правото на защита, поради липса на
конкретно, ясно и точно обвинение е опорочена и формата на наказателното
постановление, тъй като същото не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН.
От
друга страна е нарушена и нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която АНО
преди да се произнесе по преписката, проверява акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и извършва разследване на спорните обстоятелства.
Такива във случая са били наведени от проверяваното дружество в подаденото от
тях възражение. В тази насока АНО преди да пристъпи към реализиране да
административното-наказателната отговорност е следвало да положи усилия да
разгледа възражението на дружеството и да установи дали е било изпълнимо твърде
неясното предписание, без необходимата конкретизация. Ето защо в случай съдът
намира, че е нарушена и процедурата по чл.52, ал.4 от ЗАНН.
От
тук следва, че са допуснати съществени процесуални нарушения неотстраними в
съдебната фаза на процеса и представляващи достатъчен повод за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
По
изложените съображения съдът приема, че атакуваното наказателно постановление
подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: