МОТИВИ към присъда
№3 от 14.01.2016 година
по НОХД №979/2015
година по описа на РС - Ловеч
Срещу подсъдимия Д.А.А. са били предявени обвинения за престъпление по чл.343б ал.3 пр.1-во от НК за това, че на 02.04.2015г. около 21.10 часа в гр.Ловеч,
на ул. „Подполковник Кусев”
с посока на движение центъра на гр.Ловеч, управлявал МПС - лек автомобил м.
„Ауди ТТ” с ДК№ OB **** АТ, негова собственост, след употреба на наркотични
вещества, а именно: упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол
и метамфетамин, установено по надлежния ред чрез
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза
и по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 пр.2-ро т.1 от НК затова, че на
02.04.2015г. около 21.10 часа в гр.Ловеч, на ул. „Подполковник Кусев” срещу входа
на „Мелта” – Ловеч, в лек автомобил „Ауди ТТ” с ДК№
OB **** АТ, негова собственост, държал високорисково наркотично вещество -
канабис /марихуана/ с тегло 1.66г със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5.1%; на стойност 9.96лв., без надлежно
разрешение издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на
разпоредбите на чл.30 от ЗКНП.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа изцяло и двете обвинения против подсъдимия Д.А.А.
така, както са му предявени на досъдебното производство и с внесения за
разглеждане обвинителен акт за престъпления по чл.343б ал.3 и чл.354а, ал.5 във
вр. с ал.3 от НК. Изтъква, че в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие са се събрали многобройни и различни по вид доказателства в подкрепа
на тези две обвинения чрез разпита на всички свидетели – очевидци на
установяване на двете извършени престъпления. Голяма част от тях са служители
на РУ на МВР, на сектор ПП при ОД на МВР – Ловеч. Разпитани са и служители от
Общинска охрана при Община Ловеч, които са присъствали на процесуално
следственото действие претърсване и изземване в лекия автомобил, управляван от
подсъдимия. Освен това, в хода на досъдебното производство са били назначени няколко
съдебно химически и токсилогични експертизи, които да
установят наличието на наркотични вещества в организма на подсъдимия, към
момента на управляване на МПС, както и експертиза, която да установи, дали
намереното в лекия автомобил вещество, съставляващо суха тревиста маса със
зелен цвят е наркотик. От гласните доказателства и от експертизите се установило
по безспорен начин, че на 02.04.2015 година в гр.Ловеч, около
21.10 часа на ул. Подп. Кусев
с посока на движение центъра на гр.Ловеч, подсъдимият Д.А. управлявал МПС - лек автомобил м. „Ауди ТТ” с ДК № OB **** АТ, негова
собственост, след комбинирана употреба на
наркотични вещества, а именно: упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол
и метамфетамин, установено по надлежния ред чрез съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза, с което е осъществил състава на
престъпление по чл.343б ал.3 пр.1 от НК. От заключението на вещите лица,
първоначалната и тройната, както и допълнителната тройна експертиза, назначена още в хода на досъдебното производство
и от депозираното пред съдебния състав заключение по експертизата се установило
по безспорен начин, че подсъдимият към момента на спирането му за проверка на
посочената дата от служители на РУП - Ловеч се е намирал под въздействието на
посочените две наркотични вещества. Нещо повече, в усилията на органите на
досъдебното производство и на съда да се установи времето на употреба на
посочените наркотични вещества от подсъдимия, се установило, че се касае не за
еднократен, изолиран прием на метамфетамин и тетрахидроканабинол, а за наличие на няколкократна употреба във времето.
Изтъква, че от цялостния анализ на събраните доказателства се налага извод, че
подсъдимият е извършил умишлено и престъплението по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3
пр.2 т.1 от НК, а именно на същата дата и посочено населено място, в личния си
лек автомобил, в нишата между двете предни седалки на спортната кола е държал
наркотично вещество канабис /марихуана/, което съставлява високо рисково
наркотично вещество по списъка І към чл.3 от Наредбата в количество 1.66 грама със
съдържание на активно действащ компонент тетрохидроканабинол
5.1%. Предвид количеството и стойността на това вещество, които се преценяват
като ниски в сравнение с обичайните случаи на деяния по този текст от НК е било
предявено обвинение за маловажен случай, за което закона предвижда глоба до
1 000 лева. Представителят на обвинението счита, че въз основа на
събраните доказателства и проверени в хода на съдебното следствие, следва съдът
да приеме, че подсъдимият Д.А. е извършил умишлено престъпленията, за които е
предаден на съд и следва да носи наказателна отговорност за всяко от деянията -
по 343б ал.3 и по чл.354а ал.5 от НК. При определяне на наказанията за всяко от
тях, моли съда да съобрази, че се касае за млад човек, който е с чисто съдебно
минало, има постоянно местоживеене ***, няма регистрирани криминогенни прояви,
не представлява висока степен на обществена опасност като извършител. При това
положение, предлага за деянието по чл.343б ал.3 от НК, за което към момента на
извършване на престъплението закона е предвиждал наказание до две години
лишаване от свобода, съдът да наложи наказание към минимума, предвиден в общата
част на НК, а именно три месеца лишаване от свобода, като счита, че то ще
изпълни своето предназначение ако бъде отложено за изпитателен срок –
минимален, предвиден в закона от три години. За деянието по чл.354а ал.5 от НК,
Законът предвижда до 1 000 лева глоба, без фиксиран минимум, поради което
предлага съдът да наложи наказанието към минимума, предвиден в общата част на
НК, предвид факта, че няма данни подсъдимият да е на трудови доходи, да е
работил, а глобата следва да бъде съобразена с имотното състояние на
подсъдимия. Счита, че след определяне на наказание за всяко от двете
престъпления поотделно, на основание чл.23 ал.3 във вр. с ал.1, съдът следва да
определи едно общо наказание между двете наложени за отделните престъпления и
тъй като са от различен вид, следва да определи за изтърпяване наказанието от
три месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от
три години и да на основание чл.23 ал.3 към него да присъедини изцяло глобата,
наложена за деянието по чл.354а ал.5 от НК. Освен това, на основание чл.59 ал.2
във вр. с ал.1 от НК, следва да се приспадне предварителното задържане за срок
от 24 часа на подсъдимия Д.А., считано от 02.04.2015г., когато е бил задържан
със заповед по ЗМВР. При този изход на процеса, веществените доказателства,
като вещи, чието държане е забранено, следва да бъдат отнети в полза на
държавата и предадени за унищожение – сухата тревиста маса от Агенция „Митница”
да бъде унищожена по надлежния ред, както и останалите веществени
доказателства, приложени по делото. При тези съображения моли съда да се
произнесе с осъдителна присъда, като приеме, че подсъдимият е извършил двете
деяния и да му наложи наказания, които съответстват на степента на обществената
опасност на самия извършител и на престъпленията, които е извършил.
В съдебно
заседание, подсъдимият Д.А.А., редовно призован, се явява лично и с адвокат Р.Б.
***. Подсъдимият дава подробни обяснения за начина на протичане на проверката.
Заявява, че се счита за невиновен и по двете обвинения и моли да бъде оправдан.
Защитникът му – адв. Б. счита, че в хода на досъдебното производство са
допуснати нарушения както при извършеното претърсване в автомобила на
подзащитния й, така и при вземането на пробите от кръв и урина, тъй като не са
спазени разпоредбите на наредба №30. Като аргумент излага, че след като полицая
от охранителната полиция - свидетелят Х. е отворил жабката и е видял съмнително
пакетче, е следвало да извика разследващия полицай. По обвинението по чл.354
ал.5 от НК моли съда да обърне внимание, че на досъдебното производство са
допуснати груби съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебно
заседание, като подробно се спира на действията и съставените документи от служителите
на полицията до идването на разследващия полицай. Счита, че след като е
извършено вече претърсване, действията на разследващия полицай са били само в
смисъл - да се състави протокол. Изтъква, че в колата си, подзащитният й е
возил най-различни хора и следва съдът да даде вяра на обясненията му, че е
имал възможност, че е видял патрулката и ако е имал най-малкото съмнение, нямало
да допусне да бъде намерено това пакетче веднага от полицаят Х.. С оглед на
това, че липсват доказателства и че е нарушена процедурата по претърсването,
счита че подзащитният й следва да бъде оправдан по това обвинение. Заявява, че
е възможно съдът да има съмнения, но една присъда не може да почива на съмнение
и тези правила, които са създадени в закона, не са създадени да ги нарушават, а
това, че полицаят не е бил обучен и не е знаел какво да прави, не е проблем на
нарушителите. От друга страна, моли ако съдът счете, че е налице такова
престъпление на база, че той е собственик на колата, да приеме, че то поради
своята малозначителност не е обществено опасно, както
и неговата опасност е явно незначителна и да приложи чл.9 ал.2 от НК. По
обвинението по чл.343б от НК се спира подробно на разпоредбите на Наредба 30 и
поставя въпроси кой е имал достъп до хладилника, в който се е съхранявала
кръвната проба, как са взети пробите, какво значи контейнер – нито контейнер,
нито в стъклено шише и как при взета кръв 40 мл, чак 11 дни след вземане на
пробата, пристига във ВМА като колетна пратка, като не е бил спазен 72 часовия
срок за предаване на пробите за анализ. Счита, че няма никакво значение, че
експертизата е възложена по НПК, а не по Наредба 30 и според защитника вещите
лица нямат права да тълкуват законите, да се произнасят по правни въпроси, в
т.ч. и да твърдят, че тук не важала Наредба 30 и че тя не регулирала
процедурата по изследване на наркотични вещества. Изтъква, че в тази Наредба
няма разделяне, а изрично са изброени текстове, които касаят пробите за алкохол
и тези, които са за наркотични вещества. Последното възражение, което защитата
прави е относно времето на приемане на наркотичните вещества и дали се касае за
еднократен прием или многократен. Счита, че в случая всички съмнения следва да се
тълкуват в полза на подсъдимия, поради което приема, че деянието е несъставомерно, тъй като не са се събрали достатъчно и
категорични доказателства, за да бъде признат за виновен по този текст и моли
съда да го признае за невинен.
От събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, изготвените и депозирани основна и допълнителна
съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза и физикохимична експертиза и приобщените по надлежния ред
писмени и веществени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство,
преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Д.А.А. *** и притежавал СУМПС от 29.10.2007г., като бил наказван за
административни нарушения по ЗДвП.
На 02.04.2015 година свидетелят С.К.Х.,***, сектор
„Териториална полиция" бил включен в СПО
на територията на гр.Ловеч, заедно с друг служител.
Около 21.10 часа в гр.Ловеч, на ул. Подп. Кусев двамата служители на
полицията спрели за проверка водач на движещ се по ул. Подп.Кусев с посока към центъра на града л.а. „Ауди ТТ” с ДК№ OB ****АТ, който „управлявал автомобила неадекватно”.
Водачът бил сам в автомобила и от представените документи било установено, че
автомобила е негова собственост. Установена била самоличността на същия - подсъдимия
Д.А.А. ЕГН **********. Водачът бил изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол и пробата била отрицателна.
Служителите на полицията
извършили проверка на моторното превозно средство и в нишата между предните
седалки на спортния автомобил бил открит прозрачен полиетиленов
плик, в който имало суха зелена тревиста маса, за която подсъдимият А. заявил,
че няма представа на кого е и как е попаднала в автомобила. За извършената
проверка Х. съставил Протокол по реда на чл.81 от Закона за МВР, в който описал
намерената вещ. Същият бил предявен за подпис на А. и последният е написал, че
няма възражения и го е подписал, С оглед възникналите съмнения, че намерената
суха тревиста маса е наркотично вещество, Х. уведомил дежурния в РУ МВР – Ловеч
и на мястото пристигнал дежурния разследващ полицай, който в присъствието на свидетелите И.И.Е. и А.М.А. ***,
иззел по надлежния ред плика със сухата тревиста маса като веществено
доказателство. От назначената в хода на досъдебното производство
физико-химическа експертиза, извършена в ОЕКД-СДВР, е било установено, че
растителната маса е с тегло 1.66
грама, съдържа активен компонент - тетрахидроканабинол
в количество 5.1% и представлява наркотично вещество коноп, включен в Списък І
към чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
Същевременно, подсъдимият А. е бил задържан по ЗМВР,
за срок от 24 часа, със Заповед от 02.04.2015г., 21.10часа в РУ МВР-Ловеч. Срещу
него било образувано досъдебно производство, същият бил привлечен в качеството
на обвиняем и на 03.04.2015г., в 13.30 часа и след отказ от негова страна да
даде снравнителни образци от кръв и урина за
изследване, било издадено съдебно разрешение по чл. 146 ал.3 от НПК, от обвиняемия
били иззети образци за сравнително изследване /кръв и урина/, за установяване
наличието на упойващо вещество. От първоначалната и допълнителната
съдебно-химически /токсикологични/ експертизи се установява по безспорен начин,
че пробите, иззети по описания ред от обвиняемия, съдържат две наркотични вещества: упойващо вещество, съдържащо
ТНС /тетрахидроканабинол/ - марихуана, канабис и метамфетамин, т.е. подсъдимият Д.А. е управлявал моторното
превозно средство повлиян от токсичното действие на посочените упойващи
вещества.
Съдът намира, че възраженията на защитника на подсъдимия
за допуснати нарушения на Наредба №30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства са неоснователни.
На първо място разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК предвижда наказание за всяко
наказателно отговорно лице, което управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без изрично да
предвижда реда, по който следва да бъде установена тази употреба, за разлика от
разпоредбите на ал.1 и ал.2 на същия текст, където е предвидено концентрацията
на алкохол в кръвта да е установена по надлежния ред, т.е. по реда на Наредба
№30. С оглед изложеното настоящият състав намира, че употребата на наркотично
вещество може да бъде установявана със всички, предвидени в НПК способи за
доказване. В конкретния случай това е направено чрез назначаване на основание
чл.144 и следващите от НПК на съдебно химическа /токсикологична/ експертиза. За
нуждите на експертизата са били необходими сравнителни образци от кръв и урина
и поради отказ на обвиняемия да даде такива, с Определение №276/03.04.2015
година на Районен съд – Ловеч, постановено по НЧД №311/2015 година е било
разрешено принудително изземване на образци за сравнително изследване – кръв и
урина, т.е. спазен е реда, предвиден в НПК. Видно от заключението на
допълнителната съдебно химична /токсикологична / експертиза, въпреки изтеклото
количество от кръвната проба, след отварянето й не са били констатирани
разложителни и други процеси, замърсяване на пробите и други, които биха довели
до непригодността им за последващ анализ, поради
което и е извършен такъв, като наличното количество от около 9 мл кръв е било
достатъчно за извършване на изследването. В тази връзка, след като самият текст
на закона не препраща към някакъв специален ред, следва да се приеме, че доказването
на престъплението става със средствата и способите на НПК. Дори да се приеме,
че кръвната проба не е била добре затворена, то същото не е повлияло резултата
от изследването, тъй като според вещите лица няма биохимичен път, при който в
човешкия организъм или в пробата /ин витро/ да се генерират наркотични
вещества. Напротив, единствената промяна, която би настъпила при неправилно
съхранение на пробата, е намаляване на концентрацията до пълно отсъствие на
наркотично вещество. В заключението си вещите лица са дали теоретично колко
време преди вземането на пробите е прието наркотичното вещество и то при
еднократен прием. Ясно е, че след като в този период подсъдимият е бил вече
задържан по ЗМВР, не е могъл да приеме посочените наркотични вещества,
следователно се касае до няколкократен прием на наркотични вещества, което беше
подробно и компетентно обяснено от доц. А. в съдебно заседание. Освен това за
да е осъществено престъплението по чл.343б ал.3 от НК е достатъчно наличието на
наркотично вещество или негов аналог и е без значение неговото количество и
кога е прието.
Настоящият
състав не споделя и възражението на защитника на подсъдимия за груби съществени
процесуални нарушения, неотстраними в съдебно заседание, допуснати от
служителите на полицията до идването на разследващия полицай и на самия
разследващ полицай, който според адвокат Б. само е съставил протокол. При
съвкупния анализ на съставените протоколи и показанията на поемните
лица, съдът стигна до извода, че подсъдимият действително е държал в автомобила си високорисково
наркотично вещество. Свидетелят Х. е установил наличието между предните две
седалки на автомобила на прозрачен полиетиленов плик
със зелена тревиста маса и е съставил предвидения за такива случаи протокол по реда на чл.81 от Закона за МВР. При пристигането на
разследващият полицай, видно от съставения протокол, А. доброволно е посочил местонахождението на
плика с тревистата маса, поради което и не е извършвано повторно претърсване.
Твърденията на подсъдимия, че не е виждал този плик, съдът приема за защитна
позиция, тъй като видно от приложения фотоалбум, в жабката между седалките,
освен полиетиленовия плик, има и други вещи на
подсъдимия. Нелогично звучи и твърдението на А., че плика е оставен от някои от
приятелите му, които е возил, тъй като жабката, където е установен, се намира
непосредствено до крака на шофьора, в случая подсъдимия, и е невъзможно да бъде
отворена, без той да забележи.
Съдът не прие становището на защитата, че
са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, тъй като престъпленията за държане
на наркотични вещества / чл.354а, ал. 3 Н / са формални, но придобиват все
по-широко разпространение на територията на РБългария
и засягат все по-широк кръг лица, преимуществено в младежка възраст, като
пораженията върху психиката и физиката на потърпевшите от разпространението и
употребата на наркотични вещества са изключително тежки и не могат да бъдат
преодолени дори в дългосрочен план. С оглед високата обществена опасност на
самото престъпление, не може да се прави извод за малозначителност
на деянието само въз основа на държано конкретно малко количество наркотично
вещество на ниска стойност, което всъщност е отчетено в квалификацията на
деянието по ал.5 на чл.354а от НК.
При така изяснените фактически
обстоятелства съдът прие, че с действията си подсъдимият Д.А.А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343б ал.3 предл.
1-во от НК, като на 02.04.2015г.
около 21.10 часа в гр.Ловеч, на ул. Подп. Кусев с посока на движение центъра на гр.Ловеч, управлявал
МПС - лек автомобил м. „Ауди ТТ” с ДК № OB **** АТ, негова собственост, след
употреба на наркотични вещества, а именно: упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол и метамфетамин,
установено по надлежния ред чрез съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза,
както и на престъплението по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3 предл.2 т.1 от
НК, като на 02.04.2015г. около 21.10 часа в гр.Ловеч,
на ул. Подп. Кусев срещу
входа на „Мелта” - Ловеч, в лек автомобил м. „Ауди
ТТ” с ДК № OB ****АТ, негова собственост, държал високорисково наркотично вещество
- канабис /марихуана/ с тегло 1.66 грама със съдържание на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 5.1%; на стойност 9.96 лева,
без надлежно разрешение издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите и в
нарушение на разпоредбите на чл.30 от ЗКНП, като случаят се явява
маловажен.
Съдът намира, че от субективна страна, подсъдимият
А. е извършил деянията с ясното съзнание за обществено-опасния им характер и техните
последици, като искал настъпването им, т.е. при пряк умисъл като форма на
вината.
Предвид на изложените обстоятелства, съдът
квалифицира деянията, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанията
на подсъдимия и за двете престъпления, настоящата инстанция не откри отегчаващи
вината обстоятелства, а чистото съдебно минало и младежката възраст прецени
като смекчаващи вината обстоятелства и му наложи наказание три месеца лишаване
от свобода за престъплението по чл.343б, ал.3 предл.1
от НК и глоба в размер на 100 лева за престъплението по чл.354а, ал.5 във
вр.ал.3 предл.2 т.1 от НК.
На
основание чл.23 ал.1 от НК наложи на подсъдимия общо най-тежко наказание три месеца лишаване от свобода.
Като взе пред вид, че определеното общо
най-тежко наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер,
настоящата инстанция прецени, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително изпълнението на наказанието,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от
три години от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.59 ал.1 от НК приспадна от така определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода времето, през което е бил задържан за срок от 24
часа, считано от 21.10 на 02.04.2015г. до 12.55 на 03.04.2015 година.
На
основание чл.23 ал.3 от НК съдът присъедини към така наложеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода определената глоба в размер на сто лева, която да заплати в полза на държавата
по сметка на съдебната власт.
Съдът намира, че така
наложените наказания са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и дееца
и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
След произнасяне на
присъдата, съдът констатира, че е допуснал нарушение на закона, като не е
наложил задължително предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право
по чл.37 ал.1 т.7 от НК за определен срок.
На
основание чл.53 ал.2 б.”а” от НК настоящият състав отне в полза на държавата
приложените по делото веществени доказателства – суха растителна маса,
поставена в цветна хартия и полиетиленов плик, иззета
като обект 1 и полиетиленов опаковъчен плик, поставен в бял хартиен плик, запечатан
със силиконов печат и обозначен като обект 1, които след влизане на присъдата в
сила да бъдат унищожени, като тревистата маса се изпрати за унищожаване на ЦМУ
- София.
При този изход на процеса на основание
чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия Д.А.А. да заплати по сметка на ОД на МВР - Ловеч сумата от
662.01 лева и на ЛРС сумата от 390 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :