РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. гр. Хасково, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640103155 по описа за 2022 година
Предявени са от Ф. Ф. К., от с.В., Община С., Област Х., против
Община С., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника се намирали в
трудовоправни отношения, възникнали по силата на сключен Трудов
договор № 092/03.10.2006г. Съгласно този договор заемал длъжността
„електромонтьор поддържане на електропроводни линии и мрежи“, с
пълно работно време и място на работа Община С. - местни дейности.
По време на всички тези 16 години изпълнявал добросъвестно
трудовите си задължения. На 18.10.2022г. ответникът в качеството си
на работодател подал на ищеца писмено Предизвестие, като го
уведомил, че ще прекрати трудовите правоотношения на основание чл.
328, т.2 от КТ- поради съкращение в щата. На същата дата на ищеца
била връчена и обжалваната Заповед № 17/18.10.2022г. за прекратяване
на трудовия договор на същото основание - съкращение в щата. Ищецът
твърди, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като
според него в ответната Община не е било извършено реално
1
съкращение в щата и по-конкретно на длъжността, която той е
изпълнявал. В мотивите си работодателят се позовавал на Решение на
Общински съвет С. № 265/25.08.2022г., с което решение била одобрена
докладна на кмета на общината за съкращаването на две щатни бройки
в дейност 604 „Осветление на улици и площади“. Именно едната от тези
длъжности е заемал ищецът. Със същото Решение били разкрити други
две щатни бройки в дейност 619 „Други дейности по жилищното
строителство, благоустройство и регионално развитие“. Твърди също,
че функциите, задачите и задълженията на изпълняваната от ищеца
длъжност до момента не били реално премахнати, а било променено
само наименованието на новооткритите длъжности. В този смисъл
намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, тъй като
съкращението в щата не било реално налице и което поведение на
ответника намира за злоупотреба с право. Освен казаното, ишецът
намира Заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения за
незаконосъобразна и на второ основание, а именно - допуснато
нарушение на задължителната норма на чл.333 от КТ. Според
цитирания законов текст работодателят преди да пристъпи към
уволнение поради съкращение в щата е бил длъжен да вземе
предварително разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Хасково, тъй като на ответника му било известно, че ищецът страда от
заболявания, които му гарантират предварителна защита по смисъла на
КТ. В изложения смисъл счита, че за него е налице правен интерес от
предявяването на настоящите искове, като моли съда да постанови
решение, с което да да бъде признато за незаконно извършеното със
Заповед № 17/18.10.2022г. уволнение, като същата бъде отменена, да
бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди това уволнение,
както и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението, като претендира сума в размер
на 3840.06 лева на това основание. Претендира деловодни разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за
прихващане на сумата 4 187.71 лева, представляваща изплатено на
ищеца обезщетение по чл.220, ал.1, чл.222, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ с
вземането на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните по делото са били в трудовоправни
отношения по силата на сключен Трудов договор от 03.10.2006г., които
са прекратени с обжалваната Заповед № 17/18.10.2022г. и на
основанието, посочено в същата - съкращение в щата по смисъла на
чл.328, ал.1, т.2 от КТ. По силата на така сключения трудов договор
ищецът е заемал длъжността „електромонтьор поддържане на
електропроводни линии и мрежа“ с място на работа Община С. - местни
дейности. Няма спор още, че заповедта, предмет на настоящия спор, е
била изготвена на 18.10.2022г., като е била връчена на ищеца на
20.10.2022г. при условията на отказ, удостоверен с подписа на двама
свидетели - Н. Е. и Р. М. и е породила своето действие именно от този
момент. От същата е видно също, че ищецът е освободен именно от
длъжността, която е заемал по силата на цитирания по-горе трудов
договор.
По делото се представи като доказателство Предизвестие №
16/18.10.2022г., отправено от работодателя до работника, с което
последния е уведомен за предстоящото прекратяване на трудовия му
договор, поради съкращение в щата. Предизвестието е връчено също на
20.10.2022г. и отново при условията на отказ, удостоверен с подписите
на двама свидетели. Срокът на същото не е бил спазен, поради което
работодателят е разпоредил на работника да бъде изплатено
обезщетение на основание чл. 220, ал.1 от КТ за 30 календарни дни.
По делото се установява също, че е съществувало Длъжностно
разписание, в сила от 21.10.2022г., утвърдено с Решение на Общински
съвет С. № 265/25.08.2022г. и Заповед № 273/14.09.2022г. Представено
е и Поименно разписание на длъжностите, в сила от 21.10.2022г.,
утвърдено с посочената по-горе заповед на кмета на Общината. Като
доказателство по делото бе прието и Длъжностно разписание в сила от
01.08.2022г. и поименно такова, които са били изготвени на основание
ПМС № 37/24.03.2022г. за МРЗ, т.е. последното представлява
предшестващо длъжностно разписание. От поименното длъжностно
разписание, което е действало от 01.08.2022г., т.е. предишното такова,
съдът установи, че ищецът е заемал длъжност „електромонтьор
поддържане на електропроводни линии и мрежи“, отдел „Улично
осветление“, както и че е имало две щатни бройки за тази длъжност.
Установява се също, че по новото длъжностно разписание липсва такъв
3
отдел, съответно и двете щатни длъжности. Видно е, че е създаден нов
отдел „Други дейности по жилищното строителство, благоустрояване и
регионално развитие“ с две новооткрити длъжности „работник
поддръжка“, без обаче да става ясно дали към този нов отдел е
преминал закритият отдел, в който е работел ищецът, както и дали
самата трудова функция е била премахната.
Преди обаче да се разгледа спора по същество и се изследва
въпроса дали са били налице материалноправните предпоставки за
прекратяването на трудовия договор на посоченото в заповедта
основание, съдът счита, че следва на първо място да се отговори на
въпроса дали към момента на издаването на същата служителят е бил
защитен от закона и дали е била преодоляна предварителната закрилата
по чл.333 от КТ, каквито оплаквания се навеждат в исковата молба,
според която законова норма работодателят в случаите на чл.328, ал.1,
т.2 от КТ може да уволни само с предварително разрешение на
Инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител,
който попада под закрилата на нормите на чл.333, ал.1, т.1,2,3,4,5 и 6 от
КТ, като в случаите на т.2 и т.3 е задължително работодателят да е взел
предварително мнението и на ТЕЛК. В изложения смисъл е следвало
работодателят да спази този ред. По делото се представи Писмо, изх.№
22084816/11.10.2022г. от Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково,
изпратено до ответника, с което му се съобщава, че дава предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Ф. Ф. К. на
основание чл.333, ал.1, т.4 от КТ във връзка с искането на работодателя
с вх.№ 22105459/06.10.2022г. По делото липсват данни от
съкращавания работник да са изисквани декларация или други,
удостоверяващи здравословното му състояние писмени документи
преди да се пристъпи към съкращението му. Нещо повече, ответникът
поддържа становище, че не е знаел за всички налични заболявания на
ищеца, които биха могли да му осигурят защитата по чл.333 от КТ. По
делото се събраха доказателства, че част от представените от ищеца
болнични листове са били отменени с Решение на ТЕЛК-Хасково, а
друга част потвърдени. В тази насока е ЕР на ТЕЛК-Хасково №
1947/06.10.2022г., с което е отменен Болничен лист за времето от
11.09.2022г. до 30.09.2022г. и ЕР № 1940/05.10.2022г., с което е
4
потвърден Болничен лист за времето от 22.08.2022г. до 10.09.2022г.
По делото няма доказателства дали работодателят преди да
пристъпи към съкращението на щата е отправил искане до ТЕЛК, която
да изрази мнение. Както бе посочено по-горе, представените решения
на ТЕЛК не са в този мисъл. С тях се разрешава един въпрос относно
това дали издадените на ищеца болнични листове са редовни или не, но
в никакъв случай не е разрешаван въпроса дали той попада под
закрилата на закона. Смисълът на изискването да се иска мнението на
ТЕЛК при прекратяване на трудовия договор с работници, които
страдат от определени болести, е, за да се държи сметка за естеството
на уязвимото положение, в което се намират тези работници. Ето защо,
съдът намира, че работодателят е бил длъжен да събере предварителна
информация дали ищецът страда от болестите по Наредба № 5/1987г.,
като изиска от него да представи медицинска документация, съответно
да поиска мнението на ТЕЛК, защото това експертно медицинско
мнение ще помогне на Инспекцията по труда да вземе своето решение
при даването на предварително разрешение. Без наличието на мнението
на ТЕЛК, Разрешението на Инспекцията по труда не е правомерно
издадено. В този смисъл издаденото от Инспекцията Разрешение в
конкретния случай, без работодателят да е изискал предварително
мнение на ТЕЛК, е незаконосъобразно, което от своя страна води до
незаконосъобразност на самото уволнение. Освен това по делото се
събраха данни за наличие на заболяването „Захарен диабет“, което
несъмнено попада в посочените такива в Наредба № 5/1987г. Друг е
въпросът, че данните са от период, следващ датата на уволнението, но е
възможно заболяването да е било налично и преди това. Осигуряването
на тези и други доказателства съдът намира, че беше в тежест на
ответника по делото, който следва да установи законосъобразността на
уволнението.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че
атакуваната заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при нейното издаване.
Закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ има обективен характер и
важи винаги, когато работникът или служителят боледува от точно
5
определени болести, а не изобщо от каквато и да е болест.
Законодателят е въвел такава защита, с оглед да не се влошава
здравословното състояние поради наличното му тежко заболяване в
случай, че бъде уволнен и не може да намери друга подходяща
работа.Тези болести са точно изброени в Наредба № 5 на Министъра на
здравеопазването /1987г./ и включва в своя чл.1, ал.1 ”Захарен диабет”.
Казаното налага извода, че преди да пристъпи към съкращение на
ищеца, ответникът е бил длъжен да поиска информация, което не е
сторил и едва тогава да поиска предварително разрешение на
Инспекцията по труда, както и на основание чл.333, ал.2 от КТ преди
това да поиска и мнението на ТЕЛК. Едва тогава е имал правната
възможност да издаде процесната заповед, респективно да прекрати
трудовите правоотношения. Видно от доказателствата по делото е, че
работодателят е подходил твърде формално при изпълнението на това
свое задължение, тъй като е изискал само разрешение от Инспекцията
по труда, без да спази останалите две условия.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че не следва да се
разглежда спора по същество, тъй като се установи
незаконосъобразност на заповедта за уволнение на процесуално
основание, защото ищецът се е ползвал от предвидената предварителна
закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ и за да бъде уволнен, е следвало
работодателят предварително да изиска и да получи разрешение от
Инспекцията по труда, както и да вземе мнението на ТЕЛК.
За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи,
че ответникът, върху когото пада тежестта на доказване
законосъобразността на уволнението, не стори това. Събраха се
доказателства, че и след съкращаването на двете щатни бройки и
премахването на целия отдел, длъжностната характеристика на
длъжността, изпълнявана от ищеца, изисква от работниците да
извършват всички дейности по електропроводните линии и мрежа,
такава дейност се извършва в ответната община, но от външни
изпълнители, тъй като нуждата от тази дейност не е отпаднала. В този
аспект е заключението на назначената по делото съдебно- техническа
експертиза. Тези доказателства дават основание да се приеме, че
извършеното съкращение е фиктивно, тъй като трудовите функции не са
6
премахнати, нито е отпаднала нуждата от тях.
На следващо място след като съдът установи, че заповедта
страда от процесуален недостатък, даващ основание за нейната отмяна,
без да се разглежда спора по същество, намира, че следва да се направи
извод, че вторият обективно съединен иск за възстановяване на
предишната работа на ищеца е също основателен и доказан и като такъв
ще следва да се уважи.
Основателен е и следващият иск, а именно за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
това уволнение. Съгласно чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение за времето, през
което е останал без работа, но не за повече от 6 месеца. Установи се, че
след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е започвал
работа по друго трудово правоотношение, като ответникът не ангажира
доказателства в противната насока. Спорен остава при това положение
въпросът за какъв период от време работодателят дължи обезщетение
на посоченото основание. В настоящия случай този шестмесечен срок
действително е изтекъл, поради което този иск следва да се уважи в
пълен размер. За определяне на точния размер съдът се позовава на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се
установи, че трудовото възнаграждение на ищеца през месеца,
предхождащ уволнението, е в размер на 908.80 лева. В този смисъл и на
основание нормата на чл.228 от КТ вещото лице е посочило, че
размерът на търсеното обезщетение за периода от 18.10.2022г. до
18.04.2023г. възлиза на сумата 5452.80 лева, поради което съдът счита,
че предявения иск се явява доказан в пълния предявен размер от
3840.06 лева, поискан с исковата молба, което се поддържа и в хода на
устните състезания, респективно в писмената защита на процесуалния
представител на ищеца.
По отношение на направеното възражение от ответника за
прихващане на вземанията, представляващи обезщетения по смисъла на
чл. 220, ал.1 от КТ - за неспазен срок на предизвестие, по чл.222, ал.1
от КТ - обезщетение поради прекратяване на трудовия договор на
7
основание съкращение в щата и по чл.224, ал.1 от КТ - за неползван
платен годишен отпуск, съдът намира следното:
Преди всичко следва да се посочи, че ответникът в писмения си
отговор по чл.131 от ГПК е направил възражение за прихващане с
насрещно вземане на ищеца за сумата 4 187.71 лева общо, без да
посочи конкретно каква част от така посочената сума следва да се
отнесе към трите вида обезщетения. В този смисъл съдът намира, че
твърдените от ответника и подлежащи на доказване от него
обстоятелства, на които основава възражението за съдебно прихващане,
че в негова полза е възникнало и съществува насрещно вземане,
останаха недоказани. Представените два броя фишове за м.октомври и
м.ноември 2022г. според съда не дават основание да се приеме, че
посочените в тях суми са били действително изплатени на работника.
Същите сочат само, че посочените суми са били начислени, но за да се
приеме тяхното изплащане за реално, следваше да се представят или
документи, носещи личния подпис на лицето, получило сумите, или
документи за превод по банкова сметка или изплащането им по друг,
установен от закона ред.
Следва още да бъде отбелязано, че посочените обезщетения са
дължими от работодателя при прекратяването на трудовото
правоотношение и биха могли да са изискуеми и да се прихванат със
сумите, които уволненият работник или служител ще получи като
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, едва когато е налице влязло в сила
съдебно решение за присъждане на обезщетението по чл.225, ал.1 от
КТ, т.е. тогава биха били налице две насрещни вземания, всяко от
което вече е станало изискуемо.
Отделно от това следва още да се посочи, че обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ за неползван отпуск не подлежи на прихващане с
други видове обезщетения, включително и с такова по повод
прекратено трудово правоотношение. Недопустимо е прихващане
между задължение за плащане по чл.224, ал.1 от КТ и насрещно
задължение на работника за обезщетения по чл.220 или по чл.222 от КТ.
Това е така, защото при отмяна на заповедта за уволнение и
възстановяване на работника на предишната му работа правото му на
8
отпуск не се възстановява, нито се дължи връщане на полученото
обезщетение. По този въпрос съществува задължителна съдебна
практика по т.2 от ТР № 1/2010г. на ОСГК на ВКС. Тези изводи се
налагат от правния характер на правото на платен годишен отпуск,
който законодателят свързва с реално положен труд и съответстваща на
него почивка. А когато работникът бъде възстановен по съдебен ред на
работа, времето се зачита за трудов стаж, така все едно не е бил
прекъсван този стаж, но това няма отношение към правото на отпуск за
възстановяване за реално положен труд. Като краен извод следва да се
каже, че възстановеният на работа работник при незаконно уволнение
не дължи връщане на обезщетението за неползван отпуск, отнасящ се за
времето на съществуването на трудовото правоотношение.
Същевременно нему не се дължи обезщетение за отпуск за времето на
уволнението.
Предвид всичко изложено до тук предявените искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ следва да бъдат уважени. Ще
следва атакуваната заповед да бъде отменена, а ищецът възстановен на
предишната, заемана от него длъжност преди уволнението му. Ще
следва и да му се присъди обезщетение, на основание чл.225 от КТ за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение в
посочения по-горе размер.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 100 лева за уважените искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и сумата от 153.61 лева –
държавна такса върху уважения размер на иска по чл.225, ал.1 от КТ
/или общо 253.61 лева/, както и разноски за вещи лица в размер на 501
лева, които суми да се внесат по сметка на Районен съд -Хасково, а на
ищеца да заплати направените по делото разноски в размер на 400 лева,
произтекли от платено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
9
Предявените от Ф. Ф. К., ЕГН **********, от с. В., Община С.,
Област Х., против Община С., ЕИК *********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
УВАЖАВА, като:
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със Заповед №
17/18.10.2022г. уволнение на Ф. Ф. К., ЕГН **********, на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ.
ОТМЕНЯ Заповед № 17/18.10.2022г., с която на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ф. Ф. К., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „Електромонтьор, поддържане на електропроводни
линии и мрежа“ в Община С..
ОСЪЖДА Община С., ЕИК *********, да заплати на Ф. Ф. К., ЕГН
**********, сумата от 3840.06 лева, представляваща обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, а именно
от 18.10.2022г. до 18.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.12.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община С., ЕИК *********, да заплати на Ф. Ф. К., ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Община С., ЕИК *********, да заплати по сметка на
Районен съд – Хасково държавна такса в размер на 253.61 лева и разноски за
вещи лица в размер на 501 лева.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение за работа.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 25.05.2023год.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
10