О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
………………………………….,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ
съдебен състав в закрито заседание на 01.06.2020г., административен съдия МАРИЯНА
БАХЧЕВАН в качеството на съдия-докладчик по административно дело № 121/2020г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК
във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по исковата молба на Х.К.С. чрез
адв. Г.Г., с която е предявен иск срещу
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за обезщетение за имуществена
вреда в размер на 1100 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
във връзка с производството по НАХД
№4530/2018г. по описа на Варненския районен съд.
Искът е насочен срещу Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Варна. Разпоредбата на чл.7 от Закона за отговорност на държавата
и общините за вреди сочи, че искът за обезщетение се предявява пред съда по
мястото на увреждане или по настоящ адрес на увредения срещу органа по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. От своя страна, разпоредбата на чл.205 от АПК изрично посочва, че
ответник по иска е юридическото лице, представлявано от органа, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. По силата на
чл.15 от Закона за нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства
на Конституцията и на другите нормативни
актове от по-висока степен, в случая кодексът е нормативен акт от по-висока
степен спрямо закона видно от определенията по чл.3 и чл.4 от Закона за
нормативните актове. Следователно, съдът намира за приложима разпоредбата на
чл.205 от АПК при определяне на ответника по иска на Х.К.С..
Съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, агенцията е юридическо лице, докато на основание
чл.16 от Устройствения правилник, дирекциите „Инспекция по
труда“ са териториални поделения към Главна дирекция „Инспектиране на труда“.
Във връзка с дадените от съда указания, че
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
притежава гражданска правосубектност, каквато се изисква при възникване на
гражданско-правни последици – обезщетение за имуществена вреда от заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с незаконосъобразна административна
дейност на съответните държавни органи, е постъпила молба от ищеца с
вх.№1110/23.01.2020г., в която уточнява, че искът му е насочен против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
В изпълнение на
чл.155 ал.3 от АПК е постъпила молба с
вх.№5565/29.05.2020г. от Х.К. С., с
която се иска прекратяване на делото. При съвместното тълкуване на ал.1 и ал.2 на чл.155 от АПК става ясно, че както жалбата,
така и исковата молба могат да бъдат оттеглени изцяло или отчасти без
съгласието на ответника/ответниците до първото по делото открито съдебно
заседание, какъвто е разглеждания случай.
При този изход
на делото съдът счита, че не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение на ответника, тъй като представеното писмено становище с
вх.№2287/13.02.2020г. макар и да е изготвено от юрисконсулт не е придружено с
пълномощно, а представеното такова по н.а.х.д. №4530/2018г. по описа на ВРС е
със срок на действие до 31.12.2018г.
Въз основа на
изложените съображения, съдът смята, че са налице основания за прекратяване на
делото, поради което съгласно чл.155 от АПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по административно дело № 121/2020г. по описа на Варненския административен
съд.
Определението може да бъде оспорено с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: