№ 11
гр. Пазарджик, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500845 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №359 от 09.10.2024г. постановено по
гр.д.№20245210100673 по описа на същия съд за 2024г. E ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен предявения от С. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„М. с." №**, срещу П. на Р. Б. с адрес: гр. С., бул. „В." №* представлявано от
ИФ Главен прокурор - Б. Б. С., иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени във връзка с подадения от П. частен протест
№ 4798/19.09.2023г. срещу Определението на РС В. по ЧНД №239/2023г.,
ВЕДНО със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция С. Г.
К., с ЕГН-********** от гр.В. чрез процесуалния си представител адв. С. Й.
М. от АК-Пазарджик, с доводи за порочност като неправилно и
незаконосъобразно. Не се споделят изводите на първостепенния съд, че не е
1
налице причинна връзка между процесуалното поведение на Прокуратура на
Р България и сторения разход от ищцата за адвокатско възнаграждение, както
и че изначално е отхвърлил възможността всеки неоснователен протест да
ангажира съответната гражданска отговорност за вреди причинени от
държавата. Въззивникът счита, че този извод не може да бъде споделен тъй
като по аргумент на противното би следвало тогава изначално да се отхвърли
възможността за компенсация на разноските, извършени от страни в процеса
при постановяване на процесуални актове, включително какъвто е процесният
частен случай с депозирани протест от П. на РБ. Поддържа, че правото на
адвокатска защита е конституционно закрепено в чл. 56 от Конституцията на
РБ, както и се упражнява по силата на Закона за адвокатурата, поради което за
упражняването му следва да се регламентират гаранции, а не да се въвеждат
рестрикции. Според жалбоподателя, субективната преценка относно
необходимостта от ангажиране на адвокат не е обстоятелство, изключващо
отговорността на държавата за обезщетяване на имуществените вреди,
представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в
производство по изготвяне на Възражение в случая и срещу доказано
неоснователен прокурорски протест. Акцентира се, че договорните
отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на
определена по обем и естество правна дейност-24 ал. 1 и чл. 36 от Закона за
адвокатурата (ЗА), при което адвокатът следва да получи възнаграждение за
положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на
обема и сложността на извършената работа. Допълва, че съдебната практика
приема, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната
връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите;
че разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват
непосредствена вреда от неправомерно подаден прокурорски протест, който е
оставен без уважение от Окръжен съд Пазарджик като неоснователен, и като
пряко следствие от това е дължимостта на хонорар, който следва да е
съответен на правната защита, необходима на лицето. Твърди се, че
Адвокатската защита е по закон задължителна само по определена категория
дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много
трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото
и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая
2
Прокуратура на Р България, е държавен орган, носител на властнически
правомощия, в който работят платени държавни служители с висше
юридическо образование -прокурори. Затова според въззивника и всеки един
гражданин има право да се обърне към адвокат за защита на правата и
законните си интереси и заради спазването на принципа на равнопоставеност
на страните каквото е и процесуалното изискване на законодателството на
една демократична държава. Навежда се и извода, че и затова извършените
разходи от страната и то при доказано неоснователен протест следва да бъдат
репатрирани; че Прокурорът в случая е бил длъжен да извърши задълбочен
анализ и да не реагира срещу съдебния акт с неоснователен протест, който е
мотивирал жалбоподателката да използва адвокатска защита, за което и
надлежно е заплатила, поради което счита, че това е едно от условията за
търсеното репатриране на разхода и то е подаденият протест да е отхвърлен
като неоснователен по съдебен ред и след като в тези производства
гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се
защити, поради което хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази
защита представлявал имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отхвърления като неоснователен прокурорски протест и представлявал
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Допълва, че взаимовръзката между подадения прокурорски протест и
потърсената от С. К. адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като
същите се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, като
гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако прокурорът не бе подал
протест, който по своята същност е акт, увреждащ неговите законни права и
интереси в посока прекратяване на наказателно преследване по което е
пострадало лице. Акцентира се, че потърсената адвокатска помощ и
платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от
подадения протест, тъй като подаването на Възражение срещу акт е законово
регламентирано чл. 342, ал.2 от НПК и е единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че е пострадало от престъпление, а прокурорът със своя
протест сочи на липса на извършено престъпление, и доколкото в НПК не
предвижда друга законова възможност за осъждане на държавата да
възстанови сторените разноски от К. в производството по подаване на
възражението срещу протеста на прокурора. Жалбоподателката моли да се
отмени като незаконосъобразно Решение №359 от 09.10.2024г., постановено
3
по гражданско дело № 673 по описа на РС В. за 2024г. Претендира
присъждане и на сторените съдебно деловодни разноски пред двете
инстанции.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора
страна.
Няма направени доказателствени искания от страните по делото пред
въззивната инстанция по реда на чл. 266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на С. Г.
К. от гр.В. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.49 във връзка с чл.45 и по
чл.86 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/.
В исковата си молба, с вх.№4015 от 04.06.2024г. подадена от ищцата С.
Г. К., с ЕГН-********** от гр.В., ул.“М. с." №** чрез пълномощника си
адв.С. Й. М. от АК-Пазарджик, против П. на РБ с адрес гр.С., бул.“В."
№*,представлявана от ИФ Главен Прокурор-Б. С., ищцата твърди, че на
04.05.2023г. с Постановление на прокурор е прекратено наказателното
производство по ДП №ЗМ7/2023г. по описа на РУ-В. и преписка №
4983/2022г. по описа на РП-Пазарджик ,ТП В., което било обжалвано от
ищцата пред РС-В. /образувано ЧНД №239/2023г./, който с определение №134
от 13.09.2023г. отменил като незаконосъобразно процесното Постановление
за прекратяване на НП /наказателно производство/. Твърди се, че РП-
Пазарджик, ТО В. подала до ОС-Пазарджик частен протест №4798 от
19.09.2023г. срещу определението на РС-В., като за да изготви възражение
срещу протеста, ищцата ангажирала процесуален представител, адвокат, на
когото заплатила 250лв за което бил сключен договор да правна защита и
съдействие и Възражението било подадено. Твърди се, че по протеста на ПР-
Пазарджик, ТО В. било образувано в ОС-Пазарджик ВЧНД №943 по описа за
2023г., като определението на РС-В. било потвърдено. Ищцата твърди, че от
изложеното е претърпяла имуществени вреди във връзка с подадения от П.
частен протест №4798 от 19.09.2023г. срещу Определение на РС-В. по ЧНД
№239/2023г., защото именно във връзка с него бил ангажиран от ищцата
процесуален представител на когото заплатил 250лв за адвокатско
4
възнаграждение. Счита, че за ищцата е налице правен интерес от завеждането
на настоящия иск за обезщетение за имуществени вреди от воденото
наказателно производство по ДП №ЗМ 7/2023г. по описа на РУ-В. и преписка
№4983/2022г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-В.. Моли да се осъди ответника
П. на Р. Б. да заплати на ищцата С. Г. К., сумата от 250лв представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с подадения от П.
частен протест №4798 от 19.09.2023г. срещу Определението на РС-В. по ЧНД
№239/2023г. ведно със законната лихва върху сумата от 250лв, считано от
подаването на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане в полза на пълномощника си и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за адвокатурата,
както и да заплати държавната такса за воденото производство.
Ответникът по иска П. на РБ чрез прокурор в ТО-В., РП- Пазарджик
на основание чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който поддържа, че от
така подадената искова молба не ставало ясно на какво основание се
претендират имуществени вреди-дали същите са претърпени вследствие
конкретно действие на наблюдаващ прокурор или са вследствие на воденото
досъдебно производство, доколкото и двете основания били посочени в
обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че искът е недопустим,
доколкото и независимо дали става въпрос за конкретното действие на
наблюдаващ делото прокурор-подаден протест срещу решение на
първоинстанционния съд, или като цяло за осъществените действия в рамките
на воденото ДП, тези действия били във връзка с изпълнение на
служебните задължения на прокурора. Цитира се чл.132 от Конституцията на
Р. Б., че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните
служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер. Според ответника
конституционната норма изключвала гражданската отговорност на
магистратите за техните служебни действия, освен при извършено от тях
умишлено престъпление от общ характер, за каквото не се твърдяло в
исковата молба. Навежда се правният извод, че е недопустим пряк иск по чл.
45 33Д срещу магистрат за негови действия при изпълнение на служебните
задължения, а оттук и на иск по чл. 49 33Д-срещу възложителя на
осъществяваната от него работа, ако не се твърди, че има извършено
5
престъпление. Обосновава извода си с това, че отговорността по чл. 49 33Д
има гаранционен характер, като източник за нейното възникване е деликтното
деяние на лицето, на което е възложена работата, осъществено при нейното
изпълнение и че без деликтно деяние на физическото лице, не може да
възникне и гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
По същество, представителят на П. на Р. Б. счита, предявения иск за
неоснователен и го оспорва в неговата цялост, като излага съображения- 1. Че
Отговорността на възложителя по чл. 49 33Д е безвиновна и гаранционно-
обезпечителна, но за да бъде ангажирана, следва вредите да са причинени от
противоправни и виновни действия на лице, на което е възложено
изпълнението на работата при и по повод на която същите са настъпили, и за
разлика от специалната деликтна отговорност по ЗОДОВ, която е обективна.
Допълва, че нормата на чл.49 33Д винаги се разглежда във връзка с чл.45 ЗЗД.,
като в исковата молба не било посочено в какво, според ищцата, се изразява
противоправността на описаните действия и доколкото описаните действия,
следват една законо утвърдена процедура. Акцентира, че е изготвено
постановление за прекратяване на наказателното производство, което е
обжалвано, отменено от първоинстанционния съд и протестирано пред
въззивния. Счита, че в случая , не са налице злоумишлени действия, целящи да
увредят ищцата, а осъществяване на регламентирана от закона дейност.
Допълва, че се касае за предприети с дължимата грижа действия, които са
предписани от закона, поради което нито лицето-в случая наблюдаващият
прокурор, нито възложителят отговарят за вреди, дори тези действия да не са
довели до очаквания резултат, както в конкретния случай, а именно,
първоинстанционното решение е потвърдено.
Като следващ довод се поддържа, че в исковата молба ищцата е
пропуснала да спомене факта, че досъдебното производство е все още висящо
и по него няма произнесен краен прокурорски акт, следователно и съдебна
санкция. Затова се поддържа, че от така подадената искова молба, не ставало
ясно на какво основание заплатеното адвокатско възнаграждение се определя
от ищцата като имуществена вреда, в хипотеза когато всеки български
гражданин има право на процесуално представителство, но за конкретния
случай няма правна норма, която да предвижда задължително процесуално
представителство. Счита, че ангажирането на защитник в рамките на
процесното досъдебно производство е единствено и само по желание на
6
ищцата поради което ако в рамките на досъдебното производство нейната
претенция не бъде доказана, то и направените от нея разноски, включително и
за адвокатско възнаграждение, остават за нейна сметка като разноски и не
могат да бъдат определени като вреди, причинени от действия на
разследващите органи или прокурора. Счита, че в случая, подаденият иск се
явява преждевременен, като не държи сметка за крайния изход на
производството. Излага се и довод за оспорване на предявения от ищцата иск
като недоказан по отношение въведение с ИМ твърдения. Предвид заявената
правна квалификация П. поддържа, че искът по чл.49 33Д е във връзка с чл.45
ЗЗД, като съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, единствено вината се предполага до
доказване на противното. Поради което ищецът следва да посочи и изложи
обстоятелства относно това в какво се изразява виновното поведение на
изпълнителя на възложената работа, като приведе и съответните
доказателства в тази насока. Твърди се, че в исковата молба не са изрично
посочени тези обстоятелства, от които да може да се съди за виновно
поведение или за противоправност на сочените действия, не се приложени и
доказателства в тази насока, а приложените такива не подкрепяли тезата на
ищцата, от тях не можело да се направи извод за противоправност на
действията на наблюдаващия прокурор, нито за виновно негово поведение,
както и не се сочели и никакви доказателства за претърпени от ищцата вреди
или за наличието на причинна връзка.
Изразеното от П. становище по претендираните с ИМ на разноски по
това дело е, че размерът им следва да е съответен на правната защита, и че
възнаграждението следва да е в минимален размер доколкото производството
не се характеризира с фактическа и правна сложност. Моли ответникът да се
отхвърли изцяло предявения срещу П. на Р. Б. иск.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че пред Районна
прокуратура Пазарджик-Териториално поделение В. /РП-ТО/ е образувано
досъдебно производство за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК, с
вх.№4983/2023г. и преписка №ЗМ 7/2023г. по описа на РУ МВР-град В. за
това, че през месец август 2022г. в гр.В., самоволно, не по установения от
закона ред, е осъществено едно оспорвано от Н. Г. К. и от С. Г. К., /настоящата
7
ищца и въззивник/, свое действително или предполагаемо право-като е срутен
сайвант, и случаят е немаловажен, тоест ищцата С. К. има качеството на
пострадал от престъплението чл.74 ал.1 от НПК / Лице, което има качеството
на пострадал 74. Ал.1 Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени
или неимуществени вреди от престъплението./ което в ДП / Права
на пострадалия в досъдебното производство/ чл.75 ал.1 редакция ДВ, бр. 110
от 2020 г., в сила от 30.06. 2021г.) В досъдебното производство пострадалият
има следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното
производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да
бъде информиран за хода на наказателното производство; да участва в
производството съгласно установеното в този кодекс; да прави искания,
бележки и възражения; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или
спиране на наказателното производство; да има повереник; и други; ал.2.
Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно
пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната
или електронен адрес. и ал.3 Правата на пострадалия възникват, ако той
изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в
страната за призоваване и уведомяване за хода на производството. При
изрично съгласие на пострадалия, което може да бъде оттеглено по всяко
време, призоваването и уведомяването може да се извърши и на посочен от
него електронен адрес и във връзка и с чл.100 ал.1 от НПК Частният
обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник
могат да упълномощават повереник/. А като извършител на деянието се
сочи лицето А. И. Я.. С прокурорско постановление от 04.05.2023г. на РП-
Пазарджик ТО -В. досъдебното производство е прекратено на основание
чл.243 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК/ Прокурорът
прекратява наказателното производство:1. в случаите на чл. 24, ал. 1-Не се
образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
1деянието не е извършено или не съставлява престъпление/.
По подадена жалба лично от пострадалата от престъплението С. Г. К.
против прекратителното прокурорско постановление, с вх.№4983/2022г. от
15.05.2023г., със съдебно определение на В.ски районен съд №134 от
13.09.2023г. по ЧНД №********* 00239 по описа на съда за 2023г., е отменено
прокурорското прекратително постановление поради липса на изложени
мотиви от постановилия го наблюдаващ прокурор, а само позовавал се на
8
общотеоретични съждения, като съдебната инстанция е приела и наличие на
правен спор между страните и на противоправна промяна във фактическото
положение, обратното на което е приел на наблюдаващия прокурор, като на
основание чл.243 ал.5 във връзка с ал.6 т.3 от НПК /С определението съдът е
отменил /т.3/. постановлението и е върнал делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона..
Съдебното определение е протестирано с частен протест от РП-
Пазарджик, ТО-В. пред Окръжен съд Пазарджик / №4983/22 от 19.09.2023г./ с
искане да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано
и да се потвърди прекратителното прокурорското постановление като
правилно и обосновано, мотивирано поради липса на осъществено деяние по
смисъла на чл.323 ал.1 от НК.
В.ският РС е изпратил препис от частния протест на П. на
пострадалата заинтересована страна С. Г. К. с указания, че може да подаде
възражение срещу частния прокурорски протест в седемдневен срок, /
задължителната размяна на книжата по частния протест е предвидена в
чл.342 ал.2 във връзка с чл.341 ал.1 и ал.2, чл.321 и чл.322 и чл.431 от НПК/.
Такова възражение е постъпило срещу частния протест от С. К. подаден чрез
пълномощника й адвокат Д. Р. Д. от АК-Пазарджик с изложени правни и
фактически аргументи в полза на правилността и законосъобразността на
обжалвания от П. съдебен акт на РС-В., като е цитирана и съдебна практика по
спорния въпрос и е поискано обжалваното съдебно определение да бъде
потвърдено, а частният въззивен протест срещу него да бъде оставен без
уважение като неоснователен, и делото се върне на фаза на ДП със
задължителни указания за обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Към възражението пълномощникът
/повереника/ на заинтересованата страна, пострадалата от твърдяното
престъпление С. К., е приложен и договор за правна защита и съдействие
според който адв.Д. Р. Д. е упълномощен от С. Г. К. да бъде представлявана
по ДП като подаде възражение срещу въззивен прокурорски протест с вх.
№4798 от 19.09.2023г. по ЧНД №239/2023г. на РС-В., с договорено
адвокатско възнаграждение от 500лв, от които платени в брой 250лв, а
остатъкът да се заплати до 31.10.2023г.
С въззивно определение от закрито заседание №539 от 27.10.2023г. на
9
Пазарджишки окръжен съд, постановено по ВЧНД №943/2023г. по описа на
същия съд, е потвърдено определение №134 от 13.09.2023г. на РС-В. по
ЧНД№239/2023г. по описа на същия съд, като въззивната инстанция напълно е
споделила изводите на В.ски районен съд за липса на мотиви в прокурорското
постановление за твърдяната несъставомерност на деянието, за липса на
фактически и правни съображения защо няма самоуправство при наличие на
спор между страните, за което се е водело гражданско дело и е имало
постановен съдебен акт от РС-В., както и за липсата на изложени мотиви от
наблюдаващия прокурор относно твърденията на жалбоподателите Н. и С. К.
за извършени престъпления и по чл.216 ал.1 от НК и по чл.194 ал.1 от НК и с
дадено указание, че прокурорът може да прекрати наказателното
производство само когато деянието не съставлява престъпление по смисъла
на НК, и че в случая нямало мотиви в прокурорското постановление относно
твърденията на жалбоподателите за престъпления по чл.216 ал.1 от НК за
съборената постройка и по чл.194 ал.1 от НК относно липсващи въглища и
дърва, поради което Окръжният съд е заключил, че правилно РС-В. е отменил
обжалваното постановление на РП-Пазарджик, ТО-В. и е върнал делото на
прокурора за продължаване на разследването. По тези си съображения
въззивната инстанция е потвърдила изцяло обжалваното от П. на РБ съдебно
определение на РС-В..
В съдебно заседание страните поддържат фактите и обстоятелствата
изложени съответно в ИМ и в отговора на ИМ, като няма представени и
приобщени нови доказателства в откритото съдебно заседание освен
приложените към ИМ, като ответната Прокуратура не е ангажирала никакви
доказателства в процеса, нито е оспорила истинността на приложените такива
към ИМ.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната си компетентност и по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищцата да установи, че е
претърпяла вреди от неправомерни действия на П. на Р България
протестирайки без основание отменителното съдебно определение на
първоинстанционния наказателен съд, с което е отменено прекратителното
постановление на наблюдаващ прокурор, принудило ищцата, /пострадала от
10
твърдените от нея престъпленията/, и ответник по частния въззивен
прокурорски протест да подаде възражение срещу последния за което е
упълномощила адвокат /повереник/, който да я представлява и защитава по
делото като подаде писмено възражение срещу постъпилия частен протест, с
уговорено между пострадалия и повереника му адвокатско възнаграждение от
500лв от които фактически са заплатени в брой 250лв.
По същество исковата претенция е неоснователна.
Съгласно РАЗДЕЛ II „Източници на правото“, т. 4. Непозволено
увреждане, чл.45 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, Всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2
Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.49 от същия закон, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Съгласно чл.56 от Конституцията на Р. Б. /КРБ/, Всеки гражданин
има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или
законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със
защитник, а съгласно чл.132 ал.1 от КРБ При осъществяване на съдебната
власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и
гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от
тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
В конституцията е предвидено е още, че според Чл. 45.Гражданите
имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи, а
според чл.120 ал.1 от КРБ съдилищата осъществяват контрол за законност на
актове и действия на административните органи. Според ал.2 Гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които
ги засягат освен изрично посочените със закон.
Според чл. 117. Ал.1 от КРБ, редакция (Обн. - ДВ, бр. 56 от 1991 г., в
сила от 13.07.1991 г.) Съдебната власт защитава правата и законните интереси
на гражданите, юридическите лица и държавата;
ал.2 Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции
съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват
само на закона; ал.3Съдебната власт има самостоятелен бюджет.
11
Според чл. 127 от КРБ П. следи за спазване на законността, като:1.
(нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за
законосъобразното му провеждане; 2. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да
извършва разследване; 3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към
отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа
обвинението по наказателни дела от общ характер; 4. (предишна т. 2 - ДВ, бр.
27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други
принудителни мерки; 5. Редакция ДВ бр.27 от 2006г. (Предишна т. 3)
предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; 6. (Предишна т.
4) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни
дела.
Съгласно чл. 14. ал.1 от Наказателния процесуален кодекс - НПК
/Вземане на решения по вътрешно убеждение/, Съдът, прокурорът и
разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, като се ръководят от закона, а според ал.2 Доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила. А според чл. 18 от НПК -/Непосредствено/, Съдът,
прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху
доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в
случаите, предвидени в този кодекс. Съгласно чл.76. от НПК /Лице, което
може да участва като частен обвинител/, Пострадалият, претърпял
имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва
по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен
обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите
наследници.
Според чл. 199 ал.1 от НПК /Актове на органите на досъдебното
производство/ В досъдебното производство прокурорът и разследващите
органи се произнасят с постановления, а съгласно ал.2 Всяко постановление
съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го
издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа,
който го издава.
Съгласно чл. 200 от НПК /Обжалване на постановленията/
Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора.
12
Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, с
изключение на постановленията на европейския прокурор и европейските
делегирани прокурори се обжалват пред прокурор от по-горестоящата
прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 243. Ал.1 от НПК Прокурорът прекратява наказателното
производство:1. (доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6; ал.4
(Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща
на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното
юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред
съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на
преписа;ал.5 (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017
г.) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание, като се произнася
по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване
на наказателното производство;ал.6 (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в
сила от 5.11.2017 г.) С определението съдът може да: т.3. отмени
постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания
относно прилагането на закона;ал.7 (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 63 от 2017
г., в сила от 5.11.2017 г.) Определението по ал. 6 може да се протестира от
прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от
пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице
пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му; ал.8
(Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Въззивният съд
се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение,
което е окончателно.
От така посочените правни норми несъмнено се налага извода, че
правото на жалба на всяка страна, която представлява физическо лице или
юридическо или каквато и да е друга страна в гражданския оборот има
гарантирано право да се защити чрез жалба против какъвто и да е акт на
изпълнителната и съдебна власт когато се нарушават нейни законни права или
интереси. В хипотеза когато в изпълнение на правомощията си, на П. на РБ е
признато от закона правото на обжалва /частен протест/ актове постановени
от съд по предвидения за това процесуален ред в наказателното производство/
НПК/ , самото подаване на жалба /протест/ е в изпълнение на
конституционните си задължения по чл. 127. от КРБ според които П. следва
13
да следи за спазване на законността, като:т.1. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.)
ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му
провеждане;т.2. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва
разследване;т.3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към
отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа
обвинението по наказателни дела от общ характер;т.4. (предишна т. 2 - ДВ, бр.
27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други
принудителни мерки;т.5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм., бр. 106 от
2023 г.) предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред
съда в случаите, предвидени в закон; т.6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.,
изм., бр. 106 от 2023 г.) освен по наказателните дела от общ характер, в
предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим
обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална
закрила/виж и нормите от НПК/, и което представлява конституционно и
законово регламентирано и гарантирано правомощие и ред за обжалване
или протестиране от П. за реализиране на целите на посочените си дейности ,
което автоматично изключва наличието на противоправност и виновност
на това действие и настъпването на вреди от това действие или за наличие на
причинно следствена връзка между протестирането и твърдяното увреждане,
което да се причинява на насрещната страна. В процеса на обжалване
/протестиране/ на съдебният акт, постановен в наказателното производство,
страните в него, както и П. като страната отговаряща за спазването на
законността, обвиняемият за извършено престъпление от друга страна и
пострадалият от трета страна са поставени в равностойно процесуално
положение и качество-всяка от тях може да са подаде жалба, съответно
протест срещу съдебен акт, с който са нарушени законни права, правомощия
или интереси на всяка една. Правото на подаване на жалба или протест след
като същото е законово регламентирано, от това не следва автоматично, че
чрез подаването им, на насрещната /на другата/ страна в наказателния процес
се причиняват вреди и че тези вреди безусловно се намират в причинно
следствена връзка с действията на страната /П./ по подаването на жалбата или
протеста. Защитата на страната /пострадалия/ срещу подадената жалба или
протест на П. срещу акт на съда, чрез подаване на възражение срещу
жалбата или протеста, не превръща самото действие по подаването на
възражение като резултат от непозволено увреждане /протестирането/ за
14
подалия го с факта, че за изготвянето му срещу протеста, страната е заплатила
адвокатско възнаграждение с което финансово се е ощетила под формата на
разход, който иска да й бъде възстановен от страната инициирала обжалването
/ протестирането/ на съдебния акт -в случая П. на РБ. В случая се претендира
увреждане на ищцата от законни правни процесуални действия на П.
свързани с обжалване на съдебен акт с който П. не е била съгласна, считайки,
че е незаконосъобразен и е упражнила законовото си право да подаде протест,
който като краен резултат не е уважен от въззивната инстанция, което обаче не
води автоматично до възникване на право на другата страна подала
възражението срещу протеста да претендира вреди от деликт-непозволено
увреждане с твърдения, че протестът е бил незаконен. Подаването на протест е
гарантирано от закона правомощие на П. да обжалва съдебните актове когато
не е доволна от същите и считайки, че тези съдебни актове са незаконни,
необосновани и неправилни, като упражнявайки това свое правомощие по
закон в защита на законността, няма как да може да причини вреди. В случая
при законно упражнено право на протест, осъществено в съответните
законоустановени срокове и по предвидения за това процесуален ред и форма,
изобщо не може да става дума за наличие за виновно и противоправно
причинено непозволено увреждане и по никакъв начин законното
реализиране /подаване на протест/ на процесуалното си право за протест да
води до деликт, до непозволено увреждане на другата страна в процеса. П. не
може да знае отнапред какъв би бил резултата от подадения от нея протест
срещу акта на съда за да преценява дали има или няма основание да
протестира. Правото на протест на П. срещу актовете на съда е гарантирано в
НПК и ползването на това признато по закон право не може да доведе до
причиняване на непозволено увреждане от деликт. Поведението на П. подала
частния въззивен протест не може да бъде квалифицирано като
противозаконно или противоправно или виновно по смисъла на чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД, защото то е осъществено в съответствие и в рамките на
закона поради което същото не може да носи характеристиките на виновност
и противоправност, нито може да има между него и твърдените от
пострадалата ищца вредни последици причинно-следствена връзка.
Пострадалата е избрала да се защитава срещу въззивния протест по начин и
със средства, предвиждащи упълномощаване на адвокат и заплащане на
адвокатско възнаграждение, което не води автоматично, че при отхвърляне на
15
прокурорския протест, следва да се приеме, че действията на П. представляват
деликт, като форма на непозволено увреждане, от което е причинено
увреждане на пострадалата, съизмеримо с размера на заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение като основание да бъде ангажирана
имуществената отговорност на „извършителя на деликта - П. на РБ“. За да
бъде уважен искът е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) наличието на вреди, причинени на ищцата от лице,
на което П. на РБ е възложила работа, които вреди са причинени при или по
повод на изпълнението на тази работа; 2. Вина на изпълнителя на работата; 3.
Наличие на пряка причинна връзка между противоправното деяние и
виновното причиняване на вредата. Нито една от изброените предпоставки за
ангажиране отговорността на П. не са налице. Причиняването на вреди може
да бъде само от незаконни действия или бездействия на деликвента ПРБ,
каквито незаконни действия липсват да са извършени в случая. Правото на
протест е конституционно закрепено и законно гарантирано за всеки един
прокурор като няма предвидено в закона, че при неуважаване на протеста,
това да представлява форма на непозволено увреждане за другата страна в
наказателното производство /пострадалия/, което да е автоматично основание
за ангажиране отговорността на П. за причинени вреди на другата страна и че
последна е длъжна да ги овъзмезди напълно. Ако е такава логиката на закона,
както твърди ищцата, то това би означавало П. под страх от деликтна
отговорност за непозволено увреждане и присъждане на обезщетения за
другата страна при отхвърлен протест, да се отказва да обжалва съдебните
актове и по този начин да не изпълнява конституционно вменените й
задължения и правомощия по чл.127 от КРБ. Правото на протест е
законосъобразна наказателно процесуална дейност осъществявана от П. на РБ
и подаването на такъв не може да бъде квалифициран като непозволено
увреждане, реализирано от деликвента ПРБ срещу пострадалия от деликта-в
случая ищцата /така както твърди последната/ причинявайки й вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за своята защита по
протеста , който разход да й бъде възстановен от П. за виновно подадения от
последната протест. Подаването на протест не е виновно нито противоправо
поведение на П. или на който и да е прокурор от системата на ПРБ, а
представлява допустима и законосъобразна процесуалноправна дейност за
защита на законността в Р. Б.. В случая, не е и налице виновно поведение на
16
Прокурорът от ПРБ подал частния протест, доколкото не може да съществува
вина или виновно поведение с факта на реализиране на гарантирано от
закона правомощие на всеки Прокурор от ПРБ да обжалва съответния съдебен
акт, от който последният не е доволен и не е съгласен, и да иска неговата
отмяна. Подаването на протест няма характеристиките и не може да
представлява виновно поведение от страна на П. в резултат на което да
настъпи увреждане на другата страна, защото се касае за процесуалноправно
регламентирана законова дейност по иницииране на инстанционен съдебен
контрол над постановени съдебни актове. По същата логика подаването на
жалба от страна в наказателното производство срещу прокурорския акт, ако
последната е неоснователна би следвало да се третира като виновно и
противоправно поведение на подателя й, което е недопустимо. Няма налице
нито пряка нито непряка причинно-следствена връзка между подаването на
прокурорския протест срещу съдебен акт и твърдяното увреждане на ищцата
под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат,
подготвил защитата й чрез подаване на възражение срещу протеста. Касае се
за защита по отношение обжалване на актове, постановени в хода на
досъдебното производство и в хипотеза на неприключил окончателно
наказателен процес било с повдигане на обвинение, изготвяне на обвинителен
акт и внасянето му в съда и поставена окончателна осъдителна присъда или
прекратяване на наказателното производство на някое от основанията по чл.24
ал.1-ал.6 от НПК. В случая и към момента досъдебното производство е
висящо и не е приключило с окончателен прокурорски или съдебен акт влязъл
в законна сила, поради което претенцията се явява в известна степен и
преждевременно заявена.
В този смисъл обжалваното решение на РС-В. е правилно и
законосъобразно и ще следва да се потвърди.
Съдът напълно споделя мотивите на В.ски районен съд и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях.
Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите,
развити във въззивната жалба на ищцата.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената
17
причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното
въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в
процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а
само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а трябва да
се докаже.
В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно-следствената
връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се
търси, е за ищеца. Той следва по пътя на пълно главно доказване да установи,
че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с
резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието
и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.
Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при
мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, тоест
ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се
констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и
настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче причинният процес да
се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие.
То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при
обичайно стечение на обстоятелствата. В случая такива факти и
обстоятелства не се установяват от ищцата в производството. От данните по
делото не може да се обоснове пряка и непосредствена причинна връзка
между действията на П. и твърдения вредоносен резултат настъпил за ищцата.
Както се посочи не се установява да е налице нито пряка нито косвена
причинно-следствена връзка между процесуалното поведение на П. на РБ и
сторения разход от ищцата. Процесуалното поведение на П. е
законосъобразно, допустимо и съответно на правомощията предоставени на
П.-извършено в законоустановените срокове подаване на протест срещу
съдебен акт, от заинтересована страна и е насочен против подлежащ на
обжалване акт на наказателния съд, тоест, протестът е бил процесуално
допустим, което е дало основание за разглеждането му от въззивната съдебна
инстанция по същество. Резултатът от инстанционния контрол по повод на
протеста е без значение за наличието на отговорност на П. и от този резултат
не може да се направи извода за причинен неправомерно деликт, който да е
18
резултат от противоправно поведение на П., доколкото действията й са в
съответствие и в изпълнение на закона. Неоснователността на протеста само
по себе си не може да бъде основание за деликтна отговорност на П. за
непозволено увреждане на пострадалия, защото обратното би означавало
всеки отхвърлен процесуално и законосъобразно подаден протест да
представлява източник на непозволено увреждане и основание за деликтна
отговорност на П., обезсмислящо цялата дейност на П. по защита на
законността. В този случай няма основание да се търсят вреди като
компенсация на разноските от П., защото от последната няма нито виновно
нито противоправно поведение нито същата е станала причина за
настъпването на деликта подавайки процесуално допустим протест в
изпълнение на вменените й от КРБ функции. По друг начин биха стояли
нещата ако примерно по повод на подадения протест, съдът от горната
инстанция е дал задължителни указания на П. по разследването и последната
не ги е изпълнила с което пряко и непосредствено да е увредила пострадалия
от престъплението, каквито твърдения няма изложени от ищцата в ИМ.
Правото на адвокатска защита на всеки гражданин е изведено като основен
принцип в КРБ, което не означава автоматично, че гражданинът който ползва
адвокатска услуга следва да заплати непременно адвокатско възнаграждение,
както и че ако го заплати и изготвения от адвоката документ-жалба, отговор,
възражение на протест и други бъде уважен, да има право да претендира
присъждането на сумите като вреди, причинени от деликт от П., доколкото в
случая от страна П. е упражнено право да подаде въззивен протест срещу
съдебен акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен и да иска да бъде
отменен, поради което упражнявайки това си право на протест същото няма
характеристиките на виновно и противоправно извършен деликт, няма
установена причинно следствена връзка между правомерното, безвиновно и
законосъобразно поведение на П. и разходите на ищцата ,доколкото правото
на протест на П. не може да представлява и да се квалифицира като деликт
когато протестът бъде отхвърлен от съда и да представлява основание за
присъждане на вреди на другата страна, защото както се посочи липсва
признака противоправност, причинна връзка и вина в поведението на П..
Субективната преценка на страната да ангажира адвокатска защита не води
автоматично до отговорност на П. за вреди на тази страна, когато
Прокуратура е упражнила законното си право да протестира съдебен акт,
19
което не е самоцелно , а изрично предвидено в закона, тоест няма непременно
и несъмнено установена причинно-следствена връзка за твърдяното
увреждане на ищцата. П. не е отговорна за договорните отношения между
пострадал и повереник и същата не може да бъде обвързана от тях в хипотеза
на предвидено по закон право на допустим и законен прокурорски протест,
който да бъде подаден срещу съдебен акт и независимо от изхода на
произнасянето по този протест да бъде обвързана на деликтно основание от
твърдени вреди причинени на страната, ползвала адвокатска защита като да е
/П./ извършила противоправно и виновно действие /подавайки този протест/ и
от който са причинени вреди на другата страна съизмерими с размера на
адвокатското възнаграждение при налице на безусловна и дори презюмирана
причинно-следствена връзка между деликта и увреждането на ищцата. В
случая следва изрично да се отбележи, че няма неправомерно подаден
протест от П. причиняващ деликт, /няма такава правна конструкция/, а
има подаден валиден, надлежен, процесуално допустим и предвиден в закона
прокурорски акт /частен въззивен протест/ срещу съдебно определение в
изпълнение на правомощията си по чл.127 от КРБ и чл.243 ал.7 от НПК.
Неуважаването от съда на прокурорския протест не го квалифицира като
неправомерен така както твърди въззивника, а като валиден, процесуално
допустим, но неоснователен по същество, което не означава, че този
прокурорски протест има характер и представлява виновно и противоправно
действие на П., причинило непозволено увреждане на ищцата от деликт,
съизмеримо с размера на заплатеното от последната адвокатското
възнаграждение за изготвяне на възражението, които да бъдат репатрирани от
П. на ищцата. Няма доказано неправомерно подаден протест, а има
прокурорски протест отхвърлен като неоснователен при осъществен
инстанционен въззивен съдебен контрол, което не води фактът на подаването
и на отхвърлянето му до настъпването на деликт като непозволено увреждане
на другата страна и основание последната да иска заплащане на причинената
й според нея имуществена вреда съизмерима с хонорарът, платен на адвоката
за осъществяване на тази защита срещу протеста.
Няма установена по делото взаимовръзка между подадения
прокурорски протест и потърсената от С. К. адвокатска защита , която да е
пряка и непосредствена, и същите да се намират в отношение на обуславяща
20
причина и следствие, произтичащи от деликт и представляващи непозволено
увреждане защото гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако
прокурорът не бе подал протест, който по своята същност според въззивника е
акт, увреждащ неговите законни права и интереси в посока прекратяване на
наказателно преследване по което е пострадало лице. Както се посочи няма
установено виновно и противоправно поведение от страна на П. с действието
си по подаване на допустим и законен въззивен прокурорски протест срещу
определението на РС-В., доколкото и самото подаване на Възражение от
пострадалия срещу акт е законово регламентирано чл. 342, ал.2 от НПК и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че е пострадало от
престъпление, но не е предвидено в закона неговото задължително подаване
под страх от настъпване на неблагоприятни последици за страната, ако тя не
го подаде, доколкото проверката на въззивният наказателен съд е
неограничена от посоченото в протеста и проверява изцяло правилността на
обжалвания или протестиран акт /чл.243 ал.7 и ал.8 във връзка с чл.341 и
чл.345 и чл.314 ал.1 от НПК/. Липсата в НПК на друга законова възможност
за осъждане на държавата да възстанови сторените разноски от К. в
производството по подаване на възражението срещу протеста на прокурора,
не означава непременно, че се касае за причинени вреди, настъпили от
деликт-непозволено увреждане извършено от П. чрез виновно подаване на
законен и допустим за обвинението протест срещу съдебен акт, за спазване на
законността и в защита на закона, което действие да е противоправно и
виновно извършено и същото да е причинило вреди на пострадалия от
престъплението -заплатил адвокатско възнаграждение на повереника си. Тази
конструкция поддържана от жалбоподателя е процесуалноправно ,
материалноправно и логически необоснована,неоснователна и несъответна на
смисъла и значението на правото на страната на жалба, респективно правото
на П. да подаде протест в наказателното производство, което представлява
правомерно, законосъобразно, невиновно, ненакърнимо, неотменимо и
конституционно закрепено право на защита на всяка страна в наказателния
процес-прокурор /защитаващ обществения интерес и законността/, обвиняем,
подсъдим, пострадал, граждански ищец, граждански ответник и частен
обвинител и частен тъжител, упражняването на което да е запретено под
страх от гражданска деликтна отговорност за вреди от непозволено
увреждане, когато същият не бъде уважен, трансформирайки го по този начин
21
във виновно и противоправно действие или бездействие и намиращо се в
причинно-следствена връзка и източник на увреждането-настъпване на
имуществени вреди за другата страна, в случая на пострадалата от
престъплението в хипотеза и на все още не приключило окончателно
досъдебно или наказателно производство.
Предвид изложеното, обжалваното решение на РС-В. ще следва да се
потвърди изцяло.
При този изход на делото и предвид отхвърлянето на въззивната жалбата
въззивният съд не присъжда разноски в полза на въззивницата.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №359 от 09.10.2024г.
постановено по гр.д.№20245210100673 по описа на същия съд за 2024г. С
КОЕТО E ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от С. Г. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „М. с." №**, срещу П. на Р. Б. с адрес: гр. С.,
бул. „В." №* представлявано от ИФ Главен прокурор - Б. Б. С., иск с правно
основание чл. 49, във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 250 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с
подадения от П. частен протест № 4798/19.09.2023г. срещу Определението на
РС В. по ЧНД №239/2023г., ВЕДНО със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба в съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22