МОТИВИ към Присъда № 745 от 16.12.2010г. по НОХД № 898/2010г. на РС - Разград
Повдигнато е и е внесено в
съда обвинение срещу Т.А.Д. ЕГН ********** и В. А.И. ЕГН ********** за това, че на 21.02.2008 година в гр. Разград, подс. Д. в
условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършители, са направили опит
противозаконно да отнемат чужда движима вещ – метална тръба на стойност 45 лв.
с шест броя фланци, на стойност 48 лв., всичко на обща стойност в размер на 93
лв., от владението и собственост на Община гр. Разград, без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да я присвоат, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята им причини – престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.20, ал. 2, във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК, по отношение на подс. Д. и по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по отношение на подс. И..
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че от събраните
доказателства по делото то е доказано по несъмнен начин и пледира на подс. Д., при условията на чл.55, ал.1 от НК да бъде наложено наказание лишаване
от свобода, за срок от 8месеца, което наказание да изтърпи в затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, предвид предишните му
осъждания и ефективно изтърпяване на наказание „ лишаване от свобода”. По
отношение на подс. И., пледира отново за приложение на чл.55, ал.1 от НК, като
предвиденото наказание „ лишаване от свобода” да бъде заменено с „ пробация”.
Подсъдимият Т.А.Д.
не се признава за виновен, дава обяснения, с които по същество отрича
субективната страна на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, моли
за оправдателна присъда. Служебният защитник, пледира за оправдателна присъда,
счита, че престъплението уе недоказано.
По отношение на
подс. В. А.И., производството се развива по реда на чл.269, ал.3,т.4,б.”а” от НПК – задочно. Служебният защитник на подс. И. също пледира за оправдателна
присъда, счита, че престъплението е недоказано.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.А.Д.
е роден на *** ***, живущ ***, бълг. гражданин, с основно образование,
разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият В. А.И.
е роден на *** ***, бълг. гражданин, с основно образование, вдовец, не работи,
неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********, по делото има доказателства, че се
намира извън пределите на Р България и местоживеенето му е неизвестно.
Двамата
подсъдими се познавали. На 21.02.2008г. двамата подсъдими дошли пеша от с. С.,
обл. Разград до гр. Разград и минавайки покрай бившето СПТУ по керамика, в
района на Гарова промишлена зона, решили да влязат в него. Училището било
нефукциониращо, а сградата собственост на Община Разград. Сградата била
оборудвана с техника на СОД при ОД на МВР – Разград. Двамата подсъдими слезли в
мазето на сградата, където в котелното помещение намерили демонтирана метална
тръба около 3 метра с монтирани на нея 6 бр. фланци. Подсъдимите решили да
вземат тръбата, да я изнесат от сградата и да я издадат в пунк за изкупуване на
черни и цветни метали, като най-близкия се намирал на около 300-400м. В
осъществяване на намисленото двамата подсъдими взели в ръце тръбата и я понесли
нагоре по стълбището към изхода на сградата. В този момент по задействан сигнал
от охранителната техника, оператор от СОД
при ОД на МВР – Разград изпратил на мястото наряд в състав полицейските
служители – свидетелите Д. Д. и Н. Н., който съгласно инструкциите, отцепили
сградата външно. Двамата изчаквайки около сградата, да дойдат техни колеги,
чули отвътре шум като от удряне по желязо. Когато се убедили, че в сградата има
хора, св. Н. влязъл вътре и заварил
двамата подсъдими като изнасят тръбата по стълбището водещо от котелното
помещение към изхода на сградата. Той им разпоредил да оставят тръбата и със
съдействието на св. Д. ги задържали. Двамата подсъдими били отведени в сградата
на РПУ – Разград , където им била снета самоличността, а на подс. Д., който при
изнасянето на металната тръба я носел отпред, бил съставен Протокол за
доброволно предаване, в който същият собственоръчно написал, че процесната
тръба са изнесли заедно с подс. И..
От заключението
на вещото лице по назначената на досъдебното производство оценъчна експертиза,
става ясно, че стойността на процесните вещи е 93,00лв.
Подсъдимият Т.А.Д.
ЕГН ********** неколкократно е осъждан на наказание „
Лишаване от свобода” за срок от три месеца, за срок от 1 година и за срок от 1 година и
шест месеца, чието изтърпяване не е отлагано по реда на чл.66 от НК, поради
което е налице квалифициращото обстоятелство „ Опасен рецидив” по смисъла на
чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
Подсъдимият В. А.И.
ЕГН ********** е осъждан на лишаване от свобода за срок от девет месеца, чието
изтърпяване е отложено за срок от 3 години. Реабилитиран е по право, считано от
08.04.2008г.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите Н., Н., Д. и И., на приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза по реда на чл.283, ал.3 от НПК (л.44
от дознанието), както и на писмените доказателства: Констативен Протокол (л.7
от дознанието), Протокол за дорбоволно предаване (л.8 от дознанието), Разписка
( л.9 от дознанието), Рапорт ( л.12 от дознанието) Справки за съдимост на
двамата подсъдими, Копие на Акт за ЧОС, Декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние на двамата подсъдими, Справки. Съдът намери, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи.
По безспорен
начин се доказва авторството на деянието – от показанията на свидетелите и от
писмените доказателства по делото. В тази връзка обясненията на подс. Д., съдът
не кредитира, тъй като същите не кореспондират с останалите доказателства по
делото и целят единствено избягване на наказателна отговорност.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Т.А.Д. ЕГН **********
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.20, ал. 2, във вр. с
чл. 18, ал. 1 от НК, а подсъдимият В. А.И. ЕГН ********** състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК
От обективна страна – двамата подсъдими на 21.02.2008 година в гр. Разград, подс. Д. в
условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършители, са направили опит
противозаконно да отнемат чужда движима вещ – метална тръба на стойност 45 лв.
с шест броя фланци, на стойност 48 лв., всичко на обща стойност в размер на 93
лв., от владението и собственост на Община гр. Разград, без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да я присвоат, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята им причини
Предишните
осъждания на подсъдимия Д. обуславят по отношение на него наличие на
квалифициращият признак „ опасен рецидив” в извършеното деяние.
Безспорно
престъплението е останало недовършено във фазата на опита /недовършен/, по
независещи от волята им причини, а именно внезапното появяване на полицейските
служители на местопрестъплението, отнели им възможността да се разпоредят с отнетата
чужда вещ като със своя, върху която са установили фактическа власт без
съгласието на владелеца – собственик.
От субективна страна – двамата подсъдими са
действали при условията на общ, пряк умисъл/ внезапен/, като са знаели, че
отнемат вещи, които са чужда собственост, действали са съвместно за
осъществяване на една и съща цел, съзнавали са, че отнемането не е въз основа
на закона и са имали намерение да присвоят вещите и да се разпоредят с тях като
със свои, като са разбирали са общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали
и целели настъпването на тези последици – да присвоят и да се разпоредят с
предмета на престъплението.
С оглед на
изложеното, съдът призна подсъдимият Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.20, ал. 2, във вр. с
чл. 18, ал. 1 от НК, а подсъдимият И. за виновен в извършване на престъпление по
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Причини за
извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват неправомерно без полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл.20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” от две до десет години.
Съдът счете с
оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия Д., са налице предпоставките за прилагане на
чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание лишаване от свобода под
най-ниския предел, предвиден в закона. Налице са както смекчаващи отговорността
обстоятелства – ниската стойност на предмета на посегателство и фазата, в която
престъпното деяние е пресечено, така и отегчаващи обстоятелства – предишните
осъждания, като според настоящия съдебен състав определянето на наказанието под
минимума, посочен от закона, не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното
деяние и би отговорило на целите на генералната и специалната превенция по
българското наказателно право.
При определяне
размера на наказанието “лишаване от свобода” съдът отчете като смекчаващите
отговорността обстоятелства сравнително ниската стойност на вещите,
недовършеност на деянието, така и отегчаващите – личността на подсъдимия.
Изхождайки от
посочените обстоятелства за извършеното престъпление съдът определи при
съобразяване целите на наказанието, установени в чл.36 от НК и при условията на
чл.55, ал.1 от НК, наказание под минималния размер, предвиден в закона, а
именно наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Съдът прие, че
не са налице основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание
"лишаване от свобода" по реда на чл.66, ал.1 от НК по отношение на
подсъдимия Д., тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран по право. На основание
чл.65, ал.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” за изтърпяване на така
наложеното наказание “лишаване от свобода” в затвор.
За
престъплението по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „ лишаване от свобода” до осем години.
Съдът намира, че
по отношение на подс. И. са налице предпоставките на чл.55, ал.1,т.2,б.”б”,
предл.1 от НК, доколкото по този състав не е предвиден специален минимум на
наказанието, то следва същото да бъде заменено с наказание „ Пробация”. Като
подходящо такова, с оглед наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства –
ниската стойност на предмета на посегателство и недовършеността на деянието,
доколкото не са настъпили вредните последици от него, но от друга страна
съдебното минало на подс. И., то
подходящи пробационни мерки, които според съда биха осъществили целите на
наказанието са „ задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност два пъти
седмично и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
шест месеца, като възпитателната работа по отношение на подс. И. бъде възложена
на Началник РУ „ Полиция” по местоживеенето му.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Д. и И. да заплатят направените по досъдебното
производство разноски в размер на 30,00лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: