Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 110
гр. Сливен, 17. 06. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
единадесети юни, две
хиляди и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 83 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Ц.Р.П. ***, подадена
против Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/, за заплащане на сумата от 600
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен
незаконосъобразен акт – Наказателно постановление /НП/ № РД-И-013 от 30.03.2018
г., издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ, съставляваща сбор от 300 лева за
адвокатско възнаграждение по АНД № 245 / 2018 г. по описа на Районен съд –
Котел, и 300 лева за адвокатско възнаграждение по КАНД № 42 / 2019 г. по описа
на Административен съд – Сливен, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до пълното й изплащане. Заявена е и претенция за присъждане на
разноските, направени в настоящото производство.
В исковата молба ищцата твърди, че: с НП № РД-И-013 от
30.03.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ, й е наложено
наказание глоба за нарушения по Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина /ЗЛПХМ/; наказателното постановление е обжалвано от ищцата пред
Районен съд – Котел; образувано е АНД № 245 / 2018 г. по описа на Районен съд –
Котел, в производството по което с Решение № 3 от 18.01.2019 г. НП е отменено;
решението на Районния съд е обжалвано от ИАЛ и с Решение № 52 от 19.04.2019 г.
по КАНД № 42 / 2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, решението на
Районния съд е оставено в сила; в производството по обжалване на НП пред
Районен съд – Котел, и в производството пред Административен съд – Сливен, ищцата
е ангажирала адвокат Л.Б., на която е заплатила адвокатски възнаграждения в общ
размер 600 лева, от които: 300 лева за производството пред Районния съд и 300
лева за производството пред Административния съд; посочената сума от 600 лева
съставлявала вреда за ищцата и била пряка и непосредствена последица от
отменения незаконосъобразен акт на ИАЛ.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Ответникът – Изпълнителна агенция по лекарствата,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представен писмен
отговор чрез упълномощен процесуален представител оспорва предявения иск за
обезщетение по основание и размер, излага съображения за неоснователност и
недоказаност на иска, счита за неоснователна и акцесорната претенция за
присъждане на лихви върху исковата сума, моли иска да бъде отхвърлен изцяло и претендира
присъждане на разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за основателност на предявения иск, но счита, че е налице
прекомерност на претендираното обезщетение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С НП № РД-И-013 от 30.03.2018 г., издадено от Изпълнителния
директор на ИАЛ, на ищцата Ц.Р.П. са били
наложени глоби за нарушения по ЗЛПХМ. НП е обжалвано от ищцата пред Районен съд
– Котел, и с Решение № 3 от 18.01.2019 г., постановено по АНД № 245 / 2018 г.
по описа на Районен съд– Котел, НП е отменено като незаконосъобразно. Решението
на Районния съд е обжалвано пред Административен съд – Сливен и с Решение № 52
от 19.04.2019 г. по КАНД № 42 / 2019 г. по описа на Административен съд –
Сливен, решението на Районния съд е оставено в сила. Решението на
Административния съд е окончателно.
В производството по обжалване на НП пред Районен съд –
Котел, ищцата е била представлявана от адвокат Л.Б.. В
административно-наказателното дело се съдържат следните документи във връзка с
упълномощаването на адвоката: Пълномощно от 17.08.2018 г., в което е посочено,
че Ц.Р.П. упълномощава адвокат Л.Б., без попълнени други данни в пълномощното;
и Договор за правна защита и съдействие № 0139557 от 17.08.2018 г., сключен
между ищцата и адвокат Б., с предмет: оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство, и договорено възнаграждение – 300
лева, начин и срок на плащане – в брой, платена сума – 300 лева. В договора за
правна помощ не е отразено как е заплатено договореното възнаграждение – в брой
или по сметка.
В производството пред Административен съд – Сливен,
ищцата не е била представлявана в съдебно заседание, но по делото е представена
молба-становище от адвокат Л.Б. с изложени съображения по същество на спора. В
касационното дело не се съдържат документи за плащане на адвокатско
възнаграждение.
С процесната искова молба са представени в заверени
копия:
- Договор за правна защита и съдействие № 0139557 от
17.08.2018 г., сключен между ищцата и адвокат Л.Б., съдържанието на който се
различава от Договора за правна защита и съдействие със същите номер и дата,
представен пред Районен съд – Котел, по това, че в копието, приложено към
исковата молба, в раздел II. Предмет, е
уговорено оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство по АНД 245 / 2018; и
- Договор за правна
защита и съдействие № 0168683 от 13.05.2019 г., сключен между ищцата и адвокат Л.Б.,
с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство по АНД 42 /2019 г. АС Сливен, и договорено възнаграждение –
300 лева, начин и срок на плащане – в брой, платена сума – 300 лева. В договора
за правна помощ не е отразено как е заплатено договореното възнаграждение.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове: иск за
присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и
иск за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение.
Предявените обективно съединени искове са допустими.
Предявени са от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в
резултат на незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Изпълнителния
директор на ИАЛ, срещу Изпълнителна агенция по лекарствата – юридическо лице,
съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗЛПХМ. Следователно исковете са предявени от лице с
правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205,
ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество, предявените искове са
неоснователни, по следните съображения:
От доказателствата по делото не е установено наличието
на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В разглеждания случай основателността на този иск
предполага установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки:
незаконосъобразен акт на орган или длъжностно лице на ответника; причинени
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния акт; причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредите.
По делото е установено, че е налице незаконосъобразен
акт – НП № РД-И-013 от 30.03.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ,
което е отменено с влязло в сила на 19.04.2019 г. Решение № 3 от 18.01.2019 г.,
постановено по АНД № 245 / 2018 г. по описа на Районен съд – Котел.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз
основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Следователно, изпълнена е първата предпоставка
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Но липсват доказателства, обосноваващи твърденията на
ищцата за причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния акт.
По правило, заплатена сума за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на НП води до намаляване на
имуществото на санкционираното лице, което намаляване е предизвикано от
издаването на незаконосъобразното НП. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС. В
производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест за
доказване по несъмнен начин наличието на твърдените в исковата молба факти и
обстоятелства лежи върху ищеца.
В разглеждания случай, в производството по обжалване
на НП пред Районния съд и в касационното производство пред Административния съд
не са представени доказателства за направени разноски за платено адвокатско
възнаграждение за защита в това производство, поради което не е установено
ищцата да е претърпяла вреда в пряка причинна връзка с отмененото НП.
От представения по АНД № 245 / 2018 г. по описа на
Районен съд – Котел, договор за правна защита и съдействие не може да се
направи обоснован извод, че сумата, посочена като договорено възнаграждение,
представлява договорено адвокатско възнаграждение за защита по конкретното дело.
Липсват отразени такива данни в договора – липсва конкретизация на правната
помощ, заради която е сключен. Този извод на съда не се променя от приложеното
към исковата молба копие от договора, чието съдържание се различава от
съдържанието на договора, представен по горепосоченото АНД, тъй като
доказателствата за договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение е
следвало да бъдат представени в съдебното производство по административнонаказателното
дело. От представения по АНД № 245 / 2018 г. по описа на Районен съд – Котел,
договор за правна защита и съдействие не
може да се направи и обоснован извод, че договореното между страните по
договора възнаграждение в размер на 300 лева е платено, тъй като липсва посочен
начин на плащане – в брой или по сметка. От съществуващата в договора клауза,
че е уговорено плащане в брой, не следва, че това плащане действително е
извършено в брой. Необходимо е да има изрично посочване. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело №
6/ 2012 г., ОСГТК, в което е прието, че в
договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, като когато
възнаграждението е заплатено по банков път, то следва да бъде документално установено
със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, а когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, който в този случай има характер на разписка, с която
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
Липсват представени доказателства за направени
разноски за платено адвокатско възнаграждение за защита и в касационното
производство пред Административен съд – Сливен. В касационното дело не се
съдържат документи нито за договорено адвокатско възнаграждение, нито за
плащане на такова възнаграждение. Едва с процесната искова молба е представено
копие от договор за правна защита и съдействие с посочена дата 13.05.2019 г. –
която е след свършване на касационното производство. С оглед характера на
претендираните вреди – разноски за конкретно съдебно производство,
доказателствата за такива разноски е следвало да бъдат представени в това
съдебно производство преди приключването му.
С оглед на гореизложеното, при липса на доказателства
за заплащане на уговорен размер на адвокатско възнаграждение, които
доказателства да са представени в съдебните производства по административнонаказателните
дела, липсва и основание за наличие на реално причинени вреди от отмененото НП.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на
Република България: Решение № 1770 от 04.02.2020 г. по адм.
дело № 5110 / 2019 г., III о.; Решение № 10811 от 11.07.2019 г. по адм. дело № 3507 / 2019 г., III о.; Решение № 9038 от
13.06.2019 г. по адм. дело № 13044 / 2018 г., III о.
По изложените съображения, предявеният иск за
обезщетение е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед
извода за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователен е и искът за
заплащане на законна лихва, който има акцесорен характер.
С оглед изхода на спора, претенцията на ищцата за
присъждане на разноски по настоящото дело е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Ц.Р.П. с ЕГН: **********,***,
против Изпълнителна агенция по лекарствата, за заплащане на сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен незаконосъобразен
акт – Наказателно постановление № РД-И-013 от 30.03.2018 г., издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, съставляваща
сбор от 300 лева за адвокатско възнаграждение по АНД № 245 / 2018 г. по описа
на Районен съд – Котел, и 300 лева за адвокатско възнаграждение по КАНД № 42/
2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, и за заплащане на законна
лихва върху върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц.Р.П. с ЕГН: **********,***, да
заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата с БУЛСТАТ: *********, с адрес:
гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 8, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: